МОТИВИ
Производството
e по реда на чл.
83а и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод Предложение на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, ТО- Несебър,
с което се иска налагане на имуществена санкция по реда на чл.
83б ал.1, т.1 от ЗАНН на юридическото лице "АЙО“
ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление ***, с управител М.И.А., ЕГН ********** в размер
равностойността на облагата, с която би се обогатило юридическото лице, в
резултат на извършеното от управителя на дружеството М.И.А., ЕГН **********,
престъпление по чл.
172б ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив заявява, че
поддържа внесеното предложение и пледира на търговското дружество „АЙО“ ООД с
управител М.А. да бъде наложена имуществена санкция, предвид наличието на
всички изискуеми предпоставки по чл.83б ал.1 т.1 от ЗАНН.
Управителят
на юридическото лице "АЙО“ ООД с
ЕИК: *********,
редовно
призован, не се явява. Представляващият го адв. М. счита, че внесеното
предложение не отговаря на изискванията на чл.83б ал.2 от ЗАНН, тъй като не
съдържало всички необходими реквизити, които следва да съдържа, не била
изяснена причинната връзка между деянието извършено от М.А. и получената облага
от юридическото лице, което тя управлява и представлява. Липсвали мотиви
относно посочената сума от 20 500лв., въз основа на какво е изчислена. Пледира
се производството да се прекрати, поради изтеклия давностен срок визиран в
чл.34 от ЗАНН.
Пловдивският
Окръжен съд, след като прецени събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
М.И.А.
била управител на "АЙО“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***.
На
16.07.2018г., М.А., в
качеството си на управител на търговско дружество "АЙО“ ООД сключила с „***“ ЕООД договор за наем на
недвижим имот- търговски обект-магазин №1, находящ се на зона в хотел „***“, к.к Слънчев бряг,
където осъществявала търговската си дейност. В магазина работели като продавач
консултанти – Х.С.С. и Д.Ц.Г..
В търговския обект М.А.,
в качеството си на управител на "АЙО“ ООД, предлагала и съхранявала с цел продажба, тениски и суитчъри, на които
били изобразени словни и фигуративни елементи идентични с тези на регистрирани
марки, обект на закрила. Предлаганите за продажба стоки в стопанисвания от нея търговски
обект били закупувани от различни доставчици и дистрибутори. Стоките се
закупували без документи за произход, фактури, договори и лицензии, и се
предлагали за продажба без съгласието на притежателите на изключителните права:
BOSS /Бос/, SUPERDRY / Супердрай/, LEVI /Леви/,
HOLLISTER /Холистер/, POLO /Поло/, TOMMY HILFIGER
/Томи Хилфигер/, ELESSE / Елес/, STONE ISLAND /
Стоун айсланд/ и BURBERRY /Бърбъри/.
Ha 31.07.2018г., служители от сектор
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Бургас извършили проверка за
нерегламентирана продажба на стоки, означени със знаци - търговски марки,
защитени на територията на Република България, в нарушение на Закона за марките
и географските означения /ЗМГО/. Проверка била извършена и в търговски обект,
находящ се в зона на хотел “***“, к.к Слънчев бряг, община Несебър стопанисван
от М.А. -управител на "АЙО“
ООД с ЕИК: *********.
При извършената
проверка било установено, че помещението представлява търговски обект, с
изложени на щендери и рафтове различни по вид стоки – тениски, тенис фланелки и
суитчъри, с поставени на тях етикети с цени, обозначени със знаци на различни търговски марки - обект на
закрила, както следва:
-
100бр. /сто/ броя
тениски, носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „BOSS“;
-
100бр. /сто/ броя тенис фланелки, носещи
знак сходен на регистрирана търговска марка „SUPERDRY“;
-
50бр.
/петдесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „LEVI“;
-
50бр.
/петдесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска
марка „HOLLISTER“;
-
50бр.
/петдесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „POLO“;
-
40бр.
/четиридесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „TOMMY HILFIGER“;
-
10бр.
/десет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „ELESSE“;
-
50бр.
/петдесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „STONE ISLAND“;
-
30бр.
/тридесет/ броя суитчъри носещи знак сходен
на регистрирана търговска марка „SUPERDRY“;
-
15бр.
/петнадесет/ броя суитчъри носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „POLO“;
-
15бр.
/петнадесет/ броя тенис фланелки носещи знак сходен на регистрирана търговска марка „BURBERRY“.
На 19.05.2020 г. в
Районен съд гр. Несебър бил внесен
обвинителен акт по досъдебно производство № 304 ЗМ- 1181/2018г. по описа на
РУП- гр. Несебър срещу М.И.А.,
ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, по което било образувано НОХД №
425/2020г. по описа на Районен съд гр. Несебър. На 27.07.2020г. била
постановена присъда №27/27.07.2020г., влязла в сила
на 12.08.2020г., с която М.И.А., е призната за виновна по
повдигнатото й обвинение и й е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 /шест/ месеца с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично;
-
задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.
В хода на
разследването били установени притежателите на изключителното право на търговските
марки, както и неговите представители за територията на Р. България, които сочат, че не са давали разрешение за продажба на
стоки с регистрирани търговски марки на „АЙО“ ООД. Назначена и изготвена е била съдебно-авторскоправна
експертиза, според чието заключение: е налице сходство, между изобразените
върху веществените доказателства знаци и регистрираните марки- /цитирани по –
горе/ и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които
регистрираните марки са получили закрила. Посочено е и че сходството между
сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в
съставите им, на сходно общо впечатление създавано от общи похвати на
представяне на знаците.
При проведеното разследване била изготвена съдебно-
оценъчна експертиза. Видно от заключението й към инкриминираната дата-
31.07.2018г. общата стойност на стоките като оригинал е 64500 /шестдесет и
четири хиляди и петстотин/ лева, а стойността на стоките като имитация е в
размер на 13800лв. /тринадесет хиляди и осемстотин/ лева, като е посочена
стойността на всяка една от инкриминираните вещи.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, включително и от приложените по НОХД № 425/2020г. по
описа на РС-Несебър, по което е постановена влязла в сила присъда срещу
управителя на „АЙО“ ООД, въз основа на които съдът счита следното:
Предложението
на Районна прокуратура – Несебър е допустимо, доколкото е подадено от надлежна
страна, по предвидения в закона ред по чл.
83б ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл.
83б ал. 2 и 3 от ЗАНН. Разгледано по същество е основателно, тъй като са налице кумулативно
изискуемите от закона предпоставки за налагане на имуществена санкция по реда
на чл.83а от ЗАНН.
Съобразно
чл.83а от ЗАНН налагането на имуществена санкция е възможно при кумулативното
наличие на няколко, изрично посочени в закона предпоставки: да е насочена срещу
юридическо лице; същото да се е обогатило или би могло да се обогати в резултат
на извършено престъпление от посочените в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН и престъплението да е
извършено от някое от лицата посочени в точки 1-4 на цитираната правна норма.
Търговско
дружество "АЙО“ ООД е юридическо лице по смисъла на чл. 113 вр. чл. 63,
ал. 3 от Търговски закон и следователно е годен субект за носене на имуществена
санкция по чл.
83а от ЗАНН. Към датата на инкриминираното деяние – 31.07.2018г. М.А. е била
управител на търговското дружество и като такава е вземала решения от името на
юридическото лице и е представлявала същото. Същата има качеството на лице по
смисъла на чл.
83а ал. 1 т. 1 и т.2
от ЗАНН, а извършеното от нея деяние, за което е бил призната за виновна и
санкционирана с цитираната по-горе влязла в сила присъда, а именно по чл.
172б ал. 1 от НК, е сред визираните в чл.
83а ал. 1 от ЗАНН.
Влязлата
в сила присъда на РС-Несебър е задължителна за настоящия съдебен състав по
въпросите относно извършеното деяние и вината на дееца съобразно чл.413 от НПК.
От същата следва да се изведе механизма на извършване на престъплението,
евентуалното придобиване на неправомерната облага, връзката между деянието и
евентуалната облага, както и връзката между дееца и търговското дружество.
Въз
основа на установения от наказателния съд и описан в мотивите на постановената
присъда механизъм на извършване на престъплението по чл.
172б ал.1 от НК, следва да се направи извода, че е налице и последната
предпоставка, посочена в чл.
83а ал. 1 от ЗАНН, а именно, че управляваното от М.А. дружество би могло да се
обогати вследствие извършеното от нея като управител престъпление по чл.172б
ал.1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са били излагани и предлагани от
името на търговското дружество в търговски обект, стопанисван от същото
търговско дружество, което в този период се е занимавало с търговия на дрехи и
съответно приходите от продажбата им биха отишли в полза на дружеството. В тази
насока не се възприема като основателно възражението на адв. М., че не е
изяснена причинната връзка между извършеното от А. престъпление и облагата,
която би била получена от юридическото лице.
Целената
от М.А. облага за представляваното от нея дружество има имуществен характер,
предвид заключението на съдебно оценителната експертиза, която е посочила, че
стойността на продаваните стоки, оценени като имитация на оригинални стоки е в
размер на 13800лв.
Съгласно
чл.
83а ал. 1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се определи в размерите,
предвидени в тази разпоредба. Тъй като евентуалната облага е имуществена се предвижда
налагане на санкция до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на
облагата, с която би се обогатило юридическото лице, вследствие извършеното от
управителя му престъпление. Съобразно
заключението на съдебно оценителната експертиза облагата, която би се получила
от извършеното от М.А. престъпление по чл.172б ал.1 от НК е в размер на
13800лв. и представлява равностойността на предлаганите за продажба стоки,
предмет на авторски права, в ползван от дружеството търговски обект. Предвид
факта, че дружеството е могло да получи неправомерна облага в конкретно определен
размер от 13800лв., съдът намира, че имуществената санкция следва да се
определи именно в този размер -13800 лева, който се явява абсолютния санкционен минимум, а не в
посочения в предложението на РП-Бургас, ТО- Несебър размер от 20500лв.
Съдът
счита, че направеното от страна на защитата искане, че следва производството да
се прекрати, тъй като е изтекъл срока визиран в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е
неоснователно. Давността
е материално правен институт, съобразно ТП №1/ 27.02.2015г. на Върховният административен
съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, който има два
аспекта – позитивен свързан с изтичането на определен срок от време, след
довършване на деянието или след влизане на присъдата в сила и негативен-
бездействие на държавата да реализира права в материално правно отношение,
които погасяват правото на държавата да наложи наказание на дееца. Предвидените в
чл.83а от ЗАНН материално правни предпоставки за налагане на имуществена
санкция на ЮЛ не представляват състав на административно нарушение, поради
което и обсъждането на института на давността е безпредметно. Ангажирането на
обективната отговорност на търговското дружество е за престъпно деяние на лице,
свързано с него и управлението му, което деяние е довело до неследваща се икономическа
изгода за дружеството или до възможност да се обогати то от престъплението.
Възможността за ангажиране на тази отговорност възниква с правомощието на
прокурора по реда на чл.83б ал.1 от ЗАНН да сезира съда след внасянето на обвинителния
акт, което не е ограничено със срок, т.е обхваща и възможността да се реализира
след приключване на наказателното производство с влизането на присъдата в сила,
а не със сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът
не възприема за основателно възражението на защитата, че изготвеното
постановление не отговаря на изискванията на чл.83б ал.2 от ЗАНН, тъй като не
се съдържали необходимите реквизити, доколкото същите са обстойно посочени и
аргументирани.
В
хода на настоящото производство са направени разноски за изслушване
заключението на съдебно авторско правната експертиза и пътни на вещото лице, които следва да бъдат
поставени в тежест на юридическо лице, на което е наложена имуществената
санкция.
Предвид
изложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: