№ 715
гр. Велико Търново, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110102535 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. С. срещу „К. Б.”
ЕООД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 2 440.00 лева –
неизплатено трудово възнаграждение за м. януари и м. февруари 2024 г., за
сумата от 872.00 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
за сумата от 200.00 лева – обезщетение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност поради общо заболяване.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, заемайки длъжността „началник цех” при основно възнаграждение
от 1 830.00 лева. Заявява, че със Заповед № 38/23.2.2024 г. правоотношението
е прекратено, както и към момента на прекратяването ответникът му дължи
сумата от 2 440.00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за м. януари и м. февруари 2024 г., сумата от 872.00 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, както и сумата от 200.00 лева –
обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност
поради общо заболяване в периода от 12-ти до 13-ти януари 2024 г.
включително. Сочи, че и към момента горните суми не са му заплатени.
Ответникът оспорва исковете. Заявява, че ищецът не е изпълнявал
трудовите си функции и възложената му работа, като през м. януари и м.
февруари 2024 г. е допуснал неизпълнение на редица възложени му дейности.
Сочи, че с отчет за несвършена работа от 26.2.2024 г. ищецът се е съгласил, че
поради неизпълнение на трудовите му задължения не му се дължи
възнаграждение за м. януари и за м. февруари 2024 г.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищеца
1
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. Прави
изменение на иска за трудово възнаграждение за м. февруари 2024 г. чрез
увеличаване на неговия размер до сумата от 1 481.43 лева, както и на иска за
обезщетение по чл. 224 КТ чрез увеличаване на неговия размер до сумата от
1 081.34 лева. Оттегля иска по чл. 162, ал. 3 КТ.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не заема
допълнително становище по исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2, вр.
242 КТ, по чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 162, ал. 3 КТ.
За основателността на иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ по делото следваше
да се установи, че в процесния период страните са били обвързани от трудово
правоотношение и възмездяване на положения от ищеца труд не е извършено,
респ. че не е извършено в цялост, без да са налице основания за това; по иска
по чл. 224, ал. 1 КТ - да се установи броят дни на полагащия се на ищеца, но
неизползван от последния платен годишен отпуск до прекратяване на
правоотношението, както и че размерът на полагащото се обезщетение
възлиза на търсената сума, а по иска по чл. 162, ал. 3 КТ - да се установи, че в
рамките на трудовото правоотношение за посочения в исковата молба период
ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, както и
размера на дължимото обезщетение за временна неработоспособност.
От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно
установено, че страните са били в трудово правоотношение по силата на
безсрочен трудов договор № 113/20.6.2023 г., по силата на който ищецът е
заемал в ответното дружество длъжността „началник цех ”. Видно е от
трудовия договор, че уговореното основно трудово възнаграждение на ищеца
е било в размер на 1 830.00 лева, като с договора са уговорени допълнително
трудово възнаграждение за индивидуално трудово изпълнение в размер на
1 392.00 лева и допълнителното възнаграждение за професионален трудов
стаж в размер на 0.6 %. Трудовото възнаграждение е било платимо до 30-то
число на месеца, следващ този, за който се дължи. Установява се също, че
трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
считано от 26.2.2024 г.
Съгласно заключението по допуснатата счетоводна експертиза, за м.
януари 2024 г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер
от 1 830.00 лева, като след приспадане на лични удръжки за данък върху
дохода и осигуровки в общ размер от 409.95 лева е останала сума за
получаване в размер от 1 420.05 лева, за която не са налице данни да е
изплатена. За м. февруари 2024 г. на ищеца е начислено само обезщетение по
чл. 224 КТ за 10 дни неизползван платен годишен отпуск в брутен размер от
831.82 лева, като след приспадане на лични удръжки за данък върху дохода,
осигуровки и работно облекло в общ размер от 121.74 лева е останала сума за
2
получаване в размер на 710.08 лева. Сочи се, че за периода от 1.2.2024 г. до
25.2.2024 г. на ищеца не е начислявано трудово възнаграждение, както и че по
делото липсват данни, от които да става ясно защо. Изчислява се, че за 17
отработени дни в посочения период на ищеца се дължи брутно трудово
възнаграждение в размер от 1 481.43 лева, като след съответните удръжки
чистата сума за получаване възлиза на 1 149.56 лева, за която няма данни да е
изплатена. Сочи се, че за срока на трудовото правоотношение на ищеца се
полагат 13 дни платен годишен отпуск, че по делото не са налице
доказателства за ползването на същия, както и че дължимото обезщетение по
чл. 224 КТ е в брутен размер от 1 081.34 лева и в нетен такъв от 973.21 лева.
Отбелязано е, че по делото не са представени доказателства относно ползван
от ищеца през м. януари 2024 г. отпуск поради общо заболяване, с оглед на
което не може да се даде заключение налице ли е основание за дължимост на
обезщетение.
По иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ:
По силата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила
на работника или служителя. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, върху ответника лежеше задължението да докаже
изплащането на претендираното трудово възнаграждение за процесния
период. Такова доказване по делото не беше проведено, като от заключението
по допуснатата счетоводна експертиза се установява, че на ищеца не са
заплатени изцяло дължимите трудови възнаграждения за м. януари 2024 г. и за
м. февруари 2024 г. в общ брутен размер от 3 311.43 лева. Ето защо
предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение се явява доказан по
основание.
По отношение размера на дължимото възнаграждението съдът съобразява
заключението по допуснатата счетоводна експертиза, според което за м.
януари 2024 г. и за м. февруари 2024 г. дължимото брутно трудово
възнаграждение на ищеца възлиза на 3 311.43 лева.
Възражението на ответника, че ищецът не е изпълнявал трудовите си
функции и възложената му работа, като с отчет за несвършена работа от
26.2.2024 г. същият се е съгласил, че не му се дължат възнаграждения за м.
януари и за м. февруари 2024 г., се явява неоснователно. Това е така,
доколкото с протоколно определение от 17.2.2025 г. съдът изключи т.нар.
отчет за несвършена работа от материалите по делото, поради което
въпросното възражение остава неподкрепено с конкретни доказателства. От
друга страна, дори да бъде съобразен, въпросният отчет за несвършена работа
не доказва, че ищецът не е изпълнявал трудовите си функции и възложената
му работа, тъй като макар да е подписал този документ, по същество ищецът
отрича отразеното в него да отговаря на истината, за което същият е изложил в
документа своето особено мнение – че възложените му задачи не отговарят на
длъжността и на длъжностната му характеристика.
3
Предвид на гореизложеното, искът за трудово възнаграждение се явява
основателен в неговия пълен.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
От заключението по счетоводната експертиза се установява, че последният
пълен отработен от ищеца месец, преди прекратяване на трудовото
правоотношение, е м. януари 2024 г., както и че брутното му трудово
възнаграждение за този месец е възлизало на 1 830.00 лева. От заключението е
видно, че за м. януари 2024 г. ищецът има отработени 22 дни, предвид на което
среднодневното му брутно трудово възнаграждение за този месец е възлизало
на 83.18 лева. С оглед на горното, за неизползвания платен годишен отпуск от
13 дни на ищеца се дължи обезщетение в брутен размер от 1 081.34 лева /13
дни х 83.18 лева/ и в нетен размер от 973.21 лева, като по делото няма данни
това обезщетение да е заплатено, което прави основателен предявения иск.
По иска по чл. 162, ал. 3 КТ:
В проведеното на 30.4.2025 г. открито заседание ищецът заявява, че
оттегля тази претенция, поради което съдът не дължи произнасяне по същата.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на сторените от него разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 650.00 лева.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът не дължи държавна такса за
делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Велико Търново държавна такса в общ размер от 175.71 лева, както и разноски
за вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза в размер на 300.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, да заплати на
М. П. С., ЕГН ********** сумата от 3 311.43 лева – неизплатено брутно
трудово възнаграждение за м. януари и за м. февруари 2024 г., сумата от 1
081.34 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва върху така присъдените суми от 17.5.2024 г. до окончателното
им изплащане, както и сумата от 650.00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която
исковете за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск са уважени.
ОСЪЖДА „К. Б.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Велико
4
Търново сумата от 175.71 лева – държавна такса за производството, както и
сумата от 300.00 – разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5