Решение по дело №5842/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 407
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 27 март 2020 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20193110205842
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 407/6.3.2020г.                 Година 2020           Град Варна

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

   

 

Варненският районен съд                        четвърти състав

На двадесет и шести февруари  Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 5842   по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

 

                Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 481242-F521461/29.11.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на  „Т.В.“ ООД  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 800 лева на 500 лева.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното дружество против НП на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, издадено на основание чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.

С жалбата се сочат допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42, 57 от ЗАНН. Сочи се за  нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Счита, че изводът на наказващия орган за неприложимост на чл.28 от ЗАНН е необоснован е неподкрепен от събраните доказателства. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

По същество счита моли НП да бъде отменено.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

В пледоарията си по съществото на делото моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. 

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 28.10.2019 год. служители към ТД на НАП – Варна – св. Б. и Т.,  извършили проверка в обект- павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Варна,кръстовището на ул.“Хаджи Димитър“ с ул.“Братя Миладинови“,  стопанисван от „Т.В.“ ООД.

Първоначално проверяващите извършили контролна покупка на 1бр. помело на стойност 4лева, за която не бил издаден касов бон.

Изчакали извън обекта няколко минути след което отново влезли, легитимирали се и отпочнали проверка.

По време на проверката проверяващите установили наличните парични средства, които възлизали на 977.30 лева.

Изведен бил междинен финансов отчет от функциониращото в обекта ЕКАФП, който показвал реализиран оборот от 713.63 лева. Така проверяващите установили разлика от 259.67 лева, за която не било изпълнено задължението , извън случаите на продажби, да се регистрира във фискално устройство всяка промяна в касовата наличност чрез операцията „служебно изведени“ суми .

В изготвения опис на парични средства  било обяснено, че разликата се дължала на невъведени 50 лева оборотни и оставени 200 лева за счетоводителката.

Представляващ търговеца бил поканен да се яви в ТД НАП . 

На 05.11.2019 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „Т.В.“ ООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който вписал в  съдържанието му, че има възражения. Възражения не постъпили по преписката впоследствие.

На 29.11.2019г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по  чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото, както и показанията на св. Б..

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е  издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС, която следва да намери приложение.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което  санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

Визира се лаконично нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Съдът не констатира нередности в съставеният АУАН а липсата на конкретни възражения води до невъзможността и съдът да навлезе в конкретика по това възражение.

В жалбата се сочи и на допуснато нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът, при проверка на съдържанието на НП констатира, че в същото се съдържа описание на всички елементи от състава на нарушението . Предвид на факта, че се касае за действия, които не са били извършени от страна на дружеството, не може да се изисква от наказващия орган да гадае дали дружеството се е въздържало от отбелязване на промяна в касовата наличност посредством конкретни операции, поради което и правилно е било изписано , че се касае за неизпълнение на задължението, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

На последно място се изразява позиция за наличието на маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

Съдът намери, че установените факти в настоящия казус са неотносими към хипотезата на маловажния случай, тъй като е установена разлика между отчетени и фактически налични парични средства в голям размер – 259.67 лева, предвид вида на осъществяваната в обекта дейност. Горното сочи на завишена степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обичайните случаи от този вид.

След като констатира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание, съдът измени наказателното постановление, като намали имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер.

Изменяйки наказателното постановление съдът не се произнесе по направените разноски.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: