РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205291 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. К. К. с ЕГН: **********, адрес за
призоваване: гр. Бургас, ул. „* I“ № 102, ет. 1, ап. 2, чрез адвокат * – БАК, срещу
Наказателно постановление № * /26.01.2018г., издадено от кмета на Община Камено, с което
за нарушение по чл.39, ал.1, т.12 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред,
чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на Община Камено
(отм.), на основание чл.22, ал.4 от ЗМСМА и чл. 41 от НР, на жалбоподателя, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и необоснованост.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За Административно - наказващият орган, се явява адв. * от АК-Бургас, който моли за
потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата не е просрочена. Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от
ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. За
приложението на тази норма е необходимо наличие на две предпоставки: 1) нарушителят да
не е намерен на посочения от него адрес и 2) новият адрес да е неизвестен. Пред съда
административнонаказващият орган не е установил с надлежни доказателствени средства
релевантните факти от състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Приложената към преписката
обратна разписка, с която наказателното постановление е изпратено за връчване на адреса на
жалбоподателя, не може в настоящия случай да обоснове приложението на чл.58 ал.2 от
ЗАНН. Видно от отбелязването, направено върху разписката от пощенска станция, пратката
1
не е потърсена от получателя. Последното обаче удостоверява единствено търсенето на
нарушителя на адреса, който е посочил при съставяне на АУАН, но не и ненамирането му
на този адрес.От това става ясно, че адресът на жалбоподателя е посетен еднократно, неясно
на коя дата, а не многократно, като по делото не е налице надлежно установяване
наказващият орган да е положил усилия да открие друг адрес на нарушителя или в случай,
че установи, че адресът му не е променян - да предприеме действия за връчване на
наказателното постановление по друг начин. Настоящият състав намира, че не са изпълнени
и двете предпоставки на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, при липсата на каквито и да е
други доказателства за продължителното или постоянно отсъствие на жалбоподателя на
посочения от него адрес или за промяна на адреса му. След като наказателното
постановление не е редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и не е породило
целената с него правна последица - поставяне началото на срока за обжалването му пред
съда, седмодневният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН не е изтекъл към датата на подаване на
жалбата (тъй като не става ясно изобщо кога е започнал да тече).
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика, постановена по
аналогични случаи- Определение № 1727 от 20.07.2018 г. по к. ч. адм. д. № 1715 / 2018 г.
на Административен съд – Бургас, Определение № 2899 от 18.12.2019 г. по к. ч. адм. д.
№ 3065 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас, Определение № 1663
от 03.08.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 1656 / 2020 г. на XII състав на Административен съд
– Варна и др.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 29.12.2017 г. в гр. Камено, св. К.Ч. съставил АУАН бл.№ 409621, в който отразил,
че извършил проверка на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ У0781АР, движещ
се по ул. „Освобождение”. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя. Улица
„Освобождение” била забранена за движение на тежкотоварни автомобили, за което имало
поставени пътни знаци. Актосъставителят посочил, че с деянието си жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 39, ал.1, т.12 от Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на
Община Камено (отм.). Актът бил съставен в присъствието на водача, който го подписал,
като отразил че околовръстният път е много разбит.
Въз основа на АУАН, на 26.01.2018г. било издадено атакуваното НП, с което на
основание чл.22, ал.4 от ЗМСМА и чл. 41 от НР, на жалбоподателя, било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150лв.
Към датата на твърдяното нарушение и на съставянето на НП е действала Наредба за
поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото
имущество на територията на Община Камено, приета с Решение по т.9 протокол № 12 от
29.09.2016г. на Общински съвет – Камено; изм. с Решение № 1727/25.10.2017 год.,
постановено по адм.д. № 1582/2017 г., по описа на Административен съд – Бургас; изм. с
Решение по т. 9 от Протокол № 48/30.05.2019 год. на Общински съвет – Камено; изм. с
Решение № 1654/11.10.2019 год., постановено по адм.д. № 1561/2019 г., по описа на
Административен съд – Бургас, която понастоящем е отменена.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения, който са основание за
отмяна на наказателното постановление.
2
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. чл.39, ал.1, т.12 от Наредба за
поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото
имущество на територията на Община Камено (отм.), която е действала към процесната
дата. Съгласно същата се забранява движението на тежкотоварни МПС в централната
градска част и централните улици на гр. Камено. За това нарушение е посочено, че се налага
глоба в размер на 150 лв., но по мнение на съда не посочено надлежно правното основание
за налагане на това наказание.
Посочено е, че наказанието се налага на основание чл.22, ал.4 от ЗМСМА и чл. 41 от
НР. Разпоредбата от ЗМСМА предвижда, че за нарушаване на наредбите (има се предвид
приеманите от общинските съвети) могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за
еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а
при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена
професия или дейност. Самата разпоредба обаче не е санкционна, а делегира правомощия на
общинските съвети при приемането на наредбите и очертава границите на наказанията,
които обаче трябва да бъдат предвидени в конкретната наредба. Остава неясно и какво
точно се визира под „чл. 41 от НР“. Ако се приеме, че се касае за съкратено изписване на
наименованието на сочената за нарушена наредба, е видно че чл. 41 от нея е свързана с
издаването на карти за паркиране на лица с трайни увреждания. Всъщност, от прочита на
наредбата се вижда, че поначало санкциите за нарушения по чл. 39, ал. 1 са предвидени в
следващата алинея, която обаче никъде не е посочена като основание за налагане на глобата.
Това от една страна накърнява правото на защита на наказаното лице, а от друга поставя
съда в невъзможност да направи преценка за законосъобразността на наложеното наказание-
дали изобщо за неизпълнение на това задължение е предвидена санкция, дали наказанието е
в предвидените от закона предели, дали отговаря на тежестта на нарушението т.н.
Изложеното е напълно достатъчно за отмяна на атакуваното постановление, поради
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че нарушението е и недоказано.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в наказателното постановление следва да се
съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на
обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са били
нарушени виновно. Иначе казано, изискване към този правораздавателен акт е, нарушението
да бъде очертано както от фактическа, така и от правна страна. Очертаването от фактическа
страна означава да се опишат именно конкретни факти- какво точно е извършено като
действие или бездействие, от кого и по какъв начин и кога.
На първо място никъде в АУАН и НП не се съдържат твърдения за вида на
провереното МПС. Посочено е единствено, че се касае за товарен автомобил без обаче да са
ангажирани каквито и да е доказателства за неговите характеристики. Актосъставителят
посочи, че е имало знаци за забрана за движение на МПС над 12 тона, но по никакъв начин
не се установява дали управляваното от жалбоподателя МПС е с такава маса.
Нещо повече, наредбата въвежда забрана за движение на тежкотоварни и/или
строителни машини. В наредбата липсва дефиниция за тежкотоварни машини, поради което
следва да се приеме, че се прилага най-близката дефиниция- тази по чл. 3 от Наредба № 11
от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
която предвижда, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима
максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 (от същата наредба) или натоварване на
ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 (от същата наредба). В чл. 6 са предвидени множество
различни хипотези, като не става ясно към коя от тях спада управляваното от жалбоподателя
МПС, за да се приеме, че същото е тежкотоварно.
Накрая, съставът счита, че поначало за твърдяното нарушение, с оглед изложеното от
актосъставителя, наредбата е неприложима като основание за налагане на санкции.
3
Актосъставителят посочи, че е имало пътни знаци, забраняващи движението на МПС над 12
тона. След като е преценено, че жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран за тяхното
нарушаване, то това е следвало да стане на основание Закона за движение по пътищата.
Това е така, доколкото въведената с наредбата забрана за движение се явява основание за
поставянето на пътни знаци, които са определящи за това дали има действаща забрана в
конкретния пътен участък или не. Именно чрез пътните знаци се внася и правна сигурност в
регулирането на съответните обществени отношения. В случай, че тези знаци не бъдат
спазени обаче, вече се касае за нарушение на ЗДвП.
В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № * /26.01.2018г., издадено от кмета на
Община Камено, с което за нарушение по чл.39, ал.1, т.12 от Наредба за поддържане и
опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на
територията на Община Камено (отм.), на основание чл.22, ал.4 от ЗМСМА и чл. 41 от НР,
на Д. К. К. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
150лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Д.Б.
4