МОТИВИ
към НЧХД 105/16г.
Производството е образувано по
тъжба на В.Д.К.,*** против Т.К.С., ЕГН **********,*** за престъпление по чл. 148, ал.2
вр. ал. 1, т. 1 и 3 вр. чл. 147 ал.1 от НК.
Конкретно обвинението против подсъдимия е за
това, че 28.08.2015г. край, гр. Пазарджик, на автомагистрала „Тракия", км.
89, пътен възел „Гелеменово" Т.К.С., публично е разпространил позорно
обстоятелство и приписал престъпление /чрез изразите „Същия ми поиска
50лв.", „А Поляците и Турците им даваха по 20е и ги пускат"/ на В.Д.К.,
в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на полицейската му
служба- охрана на обществения ред.
Приет
за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес е граждански иск от
тъжителя против подсъдимия за сума в размер на
5000.00 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното изплащане. .
В
съдебно заседание обвинението се
поддържа от повереника , който пледира за осъдителна присъда с признаване
виновността на подсъдимия и налагане на съответното наказание, както и
уважаване на предявения граждански иск в претендирания размер.
Защитникът на подсъдимия поддържа теза
за липса на обективна и субективна съставомерност и настоява за оправдателна
присъда с отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият не се признава за виновен и
моли да бъде оправдан.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Тъжителят
В.К. е на служба като младши инспектор в Районно управление Пазарджик при ОД
МВР Пазарджик , която служба изпълнявал и към месец август 2015г.
На
28.08.2015г., петък, тъжителят К. и колегата му св. К. В. Р. в изпълнение на
заповед № РД-11-186/25.02.2015г. на ръководителите на три институции Агенция
„Пътна инфраструктура", ИААА и ГД „НП „ при МВР ( л.8). полицейският състав бил на автомагистрала
„Тракия", км. 89 в посока гр.
Пловдив, пътен възел „Гелеменово", за да осигурява контрол върху
движението, като не се допускат движение на камиони с маса над 12 тона,
включително състав с ремаркета и полуремаркета, за периода от 17 до 20 часа.
Около 17,50 часа св. Р. спрял пътен състав —товарен автомобил „Волво" с
per. № X 821 IBB с прикачено полуремарке с peг. № X 7441 EE. Съставът от ППС (
т.20 на §6 от ДР на ЗДвП), с оглед цитираната горе заповед, нямал право да се
движи по автомагистралата, тъй като попадал, предвид масата си, под забраната
за преминаване по този път в това време. Затова следвало да бъде пренасочен по осигурения
обходен маршрут. Полицаите обяснили неколкократно на подсъдимия, че следва да
избере обходния маршрут и да изпълни забраната, на което той се противопоставил
твърдо. Разпореждането, дадено на водача, за изпълнение на тази заповед
останало неизпълнено поради категоричния отказ от негова страна да напусне този
участък от АМ и премине по позволения път. За това неизпълнение бил съставен на място от тъжителя против
подсъдимия АУАН № 027127.След като същия бил подписан от полицейските
служители, тъжителят, като актосъставител,
го предявил на подсъдимия. В графата за възражения в акта подсъдимият саморъчно
написал „Същия ми поиска 50 лв. тъй като не му дадох се закани да ме съди до
дупка. А Поляците и Турците им даваха по 20е и ги пускат. Имам снимка" . Подписал
се за нарушител.
Освен
това изявление в акта, още в хода на самата проверка подсъдимият С. се държал
грубо, уличавал полицаите, че му искат парична сума като подкуп, за да го пропуснат
да продължи по забранения маршрут, както и че пропускат други тежкотоварни
автомобили, управлявани от поляци и
турци, само, защото им давали по 20 евро. Заплашвал с разпространение на тези
факти по национални медии.
Тъй
като поведението му било доста дръзко и не преставал да сипе горните обвинения
по време и след и като бил съставен АУАН, че полицаите решили да повикат прекия
си началник св.Т. Б.. Когато последният пристигнал на място, подсъдимият споделил
пред него, че полицейските служители му поискали пари.
Съставеният
акт за установяване на административно нарушение бил представен на наказващия
орган - началник сектор Охранителна полиция, който въз основа на него издал НП,
изпратено на РУП Хасково за връчване по местоживеене, като не бил осъществено
поради неоткриване на нарушителя на адреса.
На 14,01,16г.
тъжителят подал в Районен съд Пазарджик настоящото тъжба, с която
инкриминира като клеветнически изрази от собственоръчните възражения в акта от
подсъдимия като нарушител с претенции, че те са адресирани към актосъставителя
като длъжностно лице по време и при изпълнение на службата му и че са били
разпространени публично. Визирана е възприетата като цифров израз правна
квалификация, съответна на възприетия квалифициран по двата, посочени обективни
елемента, тежконаказуем състав.
За квалификационната
преценка на Съда обаче значение имат инкриминираните факти , поставени обаче в
рамката на изричното искане за какво да бъде осъдено лицето. Право на частния
обвинител е да реши за кои от инкриминираните факти да иска осъждане на лицето.
Така при наличие на определени инкриминирани с тъжбата факти , частният обвинител решава за
кое престъпление да повдигне обвинение. Това трябва да се има предвид и по
отношение на процесната тъжба, тъй като се заявявят като обстоятелства : една
страна изявлението ( с цялото му съдържание ) под форма на възражение в акта и
от друга - изявлението на подсъдимия
пред св. Б.. Искането на тъжителя - абз. І -ви , стр. 2 от тъжбата) обаче касае
само част от писменото изявление в акта , конкретно изразите „Същия ми поиска
50 ла. Поляците и турците им даваха по 20 е. и ги пускаха“. Тоест тъжителят
ясно е изразил волята си подсъдимят да бъде осъден само за част от изявлението
си в акта, направено от него като възражение по самия акт.
Тези
изрази, поради твърдяната им неистинност и позорящ характер, са предложени като
клеветнически, разпространени публично и по отношение на длъжностно лице. Тоест
подсъдимият се обвинява, че чрез саморъчно отразеното си възражение в процесния
АУАН, публично е разгласил неверни и позорящи тъжителя обстоятелства , в
качеството му на длъжностно лице при и
по повод изпълнение на службата му , и
конкретно 1.че му поискал 50 лв. ( в контекста на случая - несъмнено, за да
бъде пропуснат, въпреки забраната, по АМ Тракия ) и че (б.м.- с колегата си св.
Р.) пропускали преминаване на тежкотоварни автомобили, управлявани от водачи с
полско и турско гражданство, които заплащали за това по 20 евро. Така , че предмет на настоящия спор е оповестяване
чрез писменото изявление, направено като писмено възражение против АУАН и
инкорпорирано в самия АУАН, с което изявление всъщност се приписва престъпление
по чл. 301 от НК, осъществено при две от формите на изпълнителното деяние по
този състав. От една страна и уличаващо само актосъставителя - че поискал дар,
за да не извърши нещо, следващо по служба, респ. да отклони неправомерно
движещия се управляван от подсъдимия пътен състав и от друга страна - че в
съучастие с колегата си св. Р.,
тъжителят приемал дар, за да не изпълни следващото по служба аналогично задължение
да отклони неправомерно движещи се по АМ други МПС. Изразите, които са
инкриминирани като част от саморъчното възражение в акта - „същият ми поиска 50
лв.“ и „поляците и турците им даваха по 20 е и ги пускаха“ не разгласяват
позорящи тъжителя обстоятелства, защото приписват престъпление по посочения
текст на НК и в посочените две форми на изпълнителното деяние. Така, че
съответна на визираната обвинителна фактология, рамкирана от искането на
тъжителя, е именно тази форма на изпълнителното деяние по чл. 147, ал.1 от НК.
Инкриминирани
са и факти, квалифициращи инкриминираната деятелност в по-тежко престъпление -
а именно, че инкриминираното с тъжбата деяние и извършено публично и по
отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му, несъвместимо с което е предложената
квалификация и „по повод изпълнение на службата му“. И последното също
съставлява неправилна квалификационна оценка на уличаващите факти , тъй като
изрично се сочи, че случаят се е развил по време на изпълнение на служебните
задължения на тъжителя в качеството му на полицейски служител младши инспектор
в РУ Пазарджик. Следователно - съответният инкриминиран квалифициращ елемент е деянието
е извършено по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му.
Неправилно и необвързващо съда е
предложението, че е и „ по повод „ изпълнение на службата, което е обективно
несъвместимо с „ при изпълнение на службата му“( предвид ППВС №2/1957г. на
Пленума на ВС, изм. и доп. с ТП №7/1987г. ).
Инкриминира
се изрично и фактът, че деянието е извършено публично, което пряко се свърза с
възприетата неправилно форма на изпълнителното деяние на вмененото престъпление
- разпространение на неверни и позорящи ( клеветящи) тъжителя обстоятелства.
Проведеното
съдебно следствие установи виновността на подсъдимия в извършване престъпление
по инкриминираните факти, обвързани с конкретното искане, но по правилната правна квалификация.
Част от
установените по делото факти всъщност не са и спорни.
Установено
е, че тъжителят към процесната дата е заемал полицейска длъжност в РУ
Пазарджик младши инспектор. На
процесното време и място бил с колегата си Р. и осигурявали изпълнение на
заповед за недопускане движение на АМ на тежкотоварни камиони с маса над 12
тона, включително състав с ремаркета и полуремаркета, за периода от 17 до 20
часа - л. 8 и 9. Около 17.50 ч. подсъдимият
бил спрян за проверка, тъй като се движел по забранен участък с оглед вида на
управляваното от него МПС - състав от ППС - т. 20 на §6 от ДР на ЗДвП. На
водача било разпоредено неколкократно от полицейските служители да премине по
обходен маршрут, което той не изпълнил и влязъл в спор и пререкания с тях. За неизпълнение
на разпореждането, дадено във връзка с изпълнение на заповедта за забрана
движение на определели МПС по АМ, на подсъдимия бил съставен АУАН за нарушение
по чл. 64, ал.1 ЗМВР. В акта подсъдимият записал собственоръчно следното
изявление : „Същия ми поиска 50 лв. тъй като не му дадох се закани да ме съди
до дупка. А Поляците и Турците им даваха по 20е и ги пускат. Имам снимка".
При
тези безспорни данни, защитата прави резонни, но лишени от основание, възражения.
От една страна смислено предлага да се провери възможна ли е персонификация на
адресата на първото изявление „същият ми поиска 50 лв.“ и от друга - подържа,
че и двете твърденията са верни, което
прави опит да докаже чрез обясненията на подсъдимия и събраната информация
колко АУАН-а са съставени процесния ден за същото по вид нарушение.
Вярно
е, че ползваното показателно местоимение в първото изречение „ същият“ не е отнесено към пряк адресат, но
предвид факта, че именно тъжителят е бил актосътавител и с оглед показанията на
неговия колега св. Р. , негово е било задължението за предявяване на акта в
надлежна процедура по ЗАНН - именно той е адресат на това уличаващо твърдение,
с което е приписано престъпление - че поискал визираната сума, за да пропусне
изпълнение на свое задължение (в изпълнение на цитираната горе заповед да
отклони неправомерно преминаващия пътен състав, управляван от подсъдимия забранения пътен участък). Всъщност в тази връзка следва да се има
предвид, че тъжителят е бил напълно коректен при формулиране на обвинението,
тъй като паралелното частно обвинение ( НЧХД 104/16г. на ПРС, приключило с
присъда от същата дата ), по което тъжител е св. Р., вменява на подсъдимия само
изразът по второто изречение „ А поляците и турците им даваха по 20 е и ги
пускаха“) .
И
действително, употребеното множествено
число в този израз в контекста на развилата се ситуация и на самото съдържание на
АУАН ( описанието на нарушението и предвид съставителя на акта и свидетеля по
него) , установява като адресати на това уличаващо твърдение - двамата
полицейски служители К. и Р.. Така, че правилно тъжителят се персонифицира като
адресат и на това обвинение .
Напълно
несъстоятелни са твърденията на защитата за тенденциозно отношение на тъжителя
и св. Р. спрямо подсъдимия, което неуспешно прави опит да докаже с брой на
съставения същия този ден АУАН за нарушения от процесния вид. Тази теза се опира
на обясненията на подсъдимия, че имало други тежкотоварни автомобили, които
били пропускани по забранения участък срещу парична сума, предоставена на
полицаите. Напълно убедително св. Р. сподели, че водачите на останалите
автомобили са се съобразявали с поканата от полицейските служители да отклонят
движението си по осигурения обходен маршрут и поради това не се наложило да
бъдат съставени актове или дори да се уговарят други водачи за изпълнение на
заповедта.
Показанията
на този свидетел и на св. Б., който е бил прекия му и на тъжителя началник,
еднозначно сочат конкретните осигурени възможности за отбиване и заобикаляне на
забранения пътен участък от АМ Тракия.
Тези гласни доказателствени средства, поради тяхната съответност и
взаимодопълняемост, както и поради тяхното съответствие с писмени доказателства
по делото , опровергават твърденията на подсъдимия, че му била поискана парична
сума от 50 лв. , за да бъде и той пропуснат по АМ и че по 20 евро полицаите получавали, за
да пропускат тежкотоварни МПС с водачи полски или турски граждани. Не са
ангажирани и „снимки“, каквито подсъдимият твърди в изявлението си в акта, че
притежава като сериозно доказателство за твърденията си там.
Дори и
след пристигането на св. Б. подсъдимият продължавал да настоява, че
полицейските служители му поискали пари, с мултиплицирал словесно и пред свидетеля твърденията си в
акта, насочени към полицейските служители в състава, охраняващ АМ във връзка с
недопускане движението на тежкотоварни автомобили.
При изложения
доказателствен анализ и фактически заключения от него, директни бяха изводите
за неистинност на твърденията в акта, че 1.подсъдимият като полицейски
служител, осъществяващ контрол на движението на АМ Тракия, поискал сумата от 50 лева от подсъдимия като
водач на МПС, движещ се по този път , както и 2. за неистинност на твърдението,
че подсъдимият и св. Р. като полицейски служители вземали по 20 евро от други
водачи ( поляци и турци), за да ги пропуснат да преминават по забранен за
движение на управляваните от мях превозни средства участък.
След
като заявените като възражение в акта факти -че тъжителят е поискал (от нарушител)
неследваща му се облага, за да пропусне
свое задължение по служба и че в съучастие с колета си Р. са получавали облага,
който не им се следва и също за да не изпълнят свое служебно задължение- са неистинни, то е налице обективна
съставомерност на клевета при втората форма на изпълнителното деяние -
приписване на престъпление. Подсъдимият е приписал на тъжителя, неизвършено от
него престъпление в качеството му на длъжностно лице ( обладавано предвид
представените данни от РУП Пазарджик) и при изпълнение на службата му.
Обективно
е инкриминиран и е налице доказан и квалифициращия елемент по т.2 , тъй като
клеветата е разпространена „по друг начин“. Отразявайки обвиненията си в
графата за възражения в АУАН, те стават достъпни за всеки представител на полицейската
администрацията, който работи по съхранение и предаване на акта. На първо място
това е бил св. Р., на следващо място това е бил наказващият орган , издал НП въз основа на акта - 80, на следващо
- органът, чрез който е предприето по
реда на ЗАНН връчване на НП по местоживеене на лицето - виж отговор на началник
РУП Хасково на гърба на л. 80 . Така, че в обективно отношение следва да се
приеме, че чрез отразяването й в акта, клеветата е била разпространена.
Неправилно
е прието ,че деянието е извършено публично, тъй като този критерий за
квалификация се покрива в две хипотези : 1. или да е извършено на публично на
място, където може да се очаква и е предполагаемо наличието на повече хора ,
тоест на публично място - улица, обществена сграда, каквото не съставлява
автомагистрала, главен път от републиканската пътна мрежа, където дори е опасно
и се забранява движението на хора на платното ( освен в съответната лента ) 2.
Макар и да не е публично мястото,
наличие на квалифициращия елемент по т.1 на чл. 148, ал.1 от НК ще има, когато
на това място има повече хора ( поне трима). И това условие в процесния случай
не е изпълнено. Затова и по тази квалификационна характеристика Съдът не прие
обвинението за доказано и оправда подсъдимия по обвинението да е приписал
публично престъплението ( по чл. 148, ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 147, ал.1 от НК) .
Осъдителната
й част бе резултат от извода за обективна и субективна съставомерност на
възприетото престъпление чл. 148, л.2
вр. ал.1 т.2 и 3 вр. чл. 147, ал.1 .
В обективно отношение подсъдимият е приписал
и разпространил чрез изявление в АУАН престъпление на тъжителя, в качеството му
на длъжностно лице и при изпълнение на службата му ( каквото престъпление
тъжителят не е извършил)
В
субективно е съзнавал противоправния характер на деянието си. Съзнавал е
неистинността на твърдението, с което уличава тъжителя в престъпление. Знаел е, че същият не го е
извършил и въпреки това е уличил същия в престъплението по чл. 301 от НК при
две от формите на изпълнителното деяние , което сторил обективно чрез
упражняване на правото си на възражение против съставен му АУАН и чрез
отразяване на уличаващото възражение в самия акт. Съдебната практика е
константа , че както при даване на
обяснения в качеството си подсъдим/ обвиняем, така и при даване на възражения
против АУАН в качеството си на нарушител, едно лице няма право да набедява,
уличава другиго в престъпление. Деецът е предвиждал е и е целял настъпването на
обществено-опасните последици. Наясно е бил с длъжностното качество на
подсъдимия - че му приписва престъпление като длъжностно лице, при изпълнение
на службата по осъществяване на контролна дейността по спазване на сигурността
и безопасността на движение, тъй като
именно по този повод е била и срещата му с него. Полицейските служители са били
униформени, спрели са в това си качество подсъдимия Съзнавал е и че приписва
неизвършеното престъпление чрез изявление в АУАН, чрез който това изявление ще
се разпространи.
Предвид
изложеното Съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по
чл.148, ал.2, във вр. с ал.1 т.2 и 3, във вр. с чл.147, ал.1, пр.2-ро от НК.
В
конкретния случай се констатираха материално-правните основания на чл.78а от НК
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а именно:
1. За
извършеното от него деяние, се предвижда наказание в параметрите по чл. 78а,
ал.1 от НК.
2.подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV
от НК - л. 83
3.В резултат на извършеното от него престъпление не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите с
деянието обществени отношения.
Предвид
горното, Съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание глоба.
При
отмерване на глобата прецени като завишена обществена опасност на деянието, тъй
като процесната проява стои в контекста на едно изначално неправомерно
поведение на подсъдимия. Актът, в който
той отразил неверните, уличаващи в престъпление тъжителя, обстоятелства му е съставен , защото е отказал да изпълни
разпореждането да премине по обходен маршрут , тъй като в този ден и час, по
нарочна административна заповед, АМ е била затворена за движение на
тежкотоварни автомобили, за да се гарантират,
предвид летния сезон и интензивния трафик, сигурността и безопасността
на участниците в движението.
Що се
отнася до дееца - той е с необременено съдебно минало - л. 82 и има
позитивни характеристични данни,
преценката за което е от непосредствените впечатления на Съда по повод проведеното
съдебно следствие. Изключение от тази констатация се явява процесното деяние и
именно поради това то следва да се оцени като инцидентно. Данни за имотното състояние на дееца се
съдържат в неговите обяснения ( осъществява превоз на стоки и товари срещу
заплащане към дружество-превозвач, но няма конкретни цифрови параметри за
получавано трудово възнаграждение или други източници на доходи).
Като
взе предвид съответните обстоятелства, които следва да се отчитат при отмерване
на размера на глобата, Съдът прецени, че за да се обосноват очаквания от
постигане на целите от реализиране на административно-наказателната отговорност
по чл. 12 от ЗАНН, на подсъдимия е
достатъчно да се наложи минималното предвидено в закона наказание за
извършеното от него престъпление – глоба в размер на 1100 лв.
Установи
се, че в резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия са били
причинени неимуществени вреди на тъжителя. По начало и съгласно установената
съдена практика като резултат от процесното престъпление те се презюмират ( виж
Р 21/95г. по н.д. 557/94г. ВС), а събраните доказателства по делото не ги
опровергават. Приписано е престъпление, осъществено чрез две възможни форми на
изпълнителното деяние - поиска и приеме неследваща се облага, за да пропусне
изпълнение на свое задължение по служба.
След сигнала не е последвала вътрешноведомствена
проверка, но неоснователните, неверни
обвинения са засегнали авторитета на тъжителя, нарушено е било спокойствието
му, почувствал се е уязвим от неоснователното обвинение, още повече, че към
този момент е имал малко полицейска служба ( виж показанията на Б. и тези на св.
Р.).
При
тези данни Съдът прие, че тъжителят следва да бъде обезщетен със сума в размер
на 3000 лева, до който размер уважи и
неговата гражданска претенция, като за разликата до претендираните 5000 лева
отхвърли иска като неоснователен. Уважи се и акцесорния иск за лихви върху
сумата от 3000 лева и от датата на деянието 28,08,15г. до окончателното
изплащане на тази сума.
Подсъдимият
бе осъден да заплати на тъжителя сторените от последния разноски в размерна
2012лв., а по бюджета на съдебната власт - и ДТ върху уважения граждански иск в размер на 120 лева, както и 5 лева -
при издаване на изпълнителен лист за събиране на присъдените суми .
По горните съображения Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: