М О Т
И В И :
Производството е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу А.Д.З. е по чл.196,ал.1,т.1,
във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.29,ал.1, букви „а“ и „б“, във връзка
с чл.26,ал.1 от НК.
В с.з. подсъдимата се признава за виновна по повдигнатото
й обвинение, а представителят на РП-Казанлък го поддържа.
От
събраните по делото доказателства, установени със: заключението на назначената
и изготвена по делото оценителна експертиза,
справки от мобилни оператори/листове 22-23,30 и 36/ и
показанията на свидетелите Б.И., К.Г.,М.П.,М.Д. и К. Р., кореспондиращи изцяло
помежду си и с изявлението на подсъдимата З., че се признава за виновна, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка: На 22.09.2017г. А.З. видяла, че в
ресторанта на хотел „К.“ има сватба. Под предлог, че търси свой познат тя влязла
във вътрешността на ресторанта и от маса, която била непосредствено до дансинга
в средата на заведението от облегалката на стол взела дамска чанта, собственост
на св.И.. Излязла навън, отворила чантата и видяла, че в нея има три броя
портмонета с лични документа, два броя свидетелства за управление на моторно
превозно средство заедно с талони, два броя дебитни карта , визитки и пари. От
портмонето на св.И. взела сума от 5 лева, а от портмонето на св.П. взела сума
от 250 лева. В чантата имало още детска тениска, потник, букетче изкуствени
цветя, декоративно направени бижута от цветя, сватбено магнитче, сгъваем чадър.
З. дала по 20 лева на двама души, които били бедни и просели, а останалите вещи
с чантата хвърлила в кош за боклук. Другите пари в заведение до гарата на гр.К.
изхарчила за алкохол.
В
показанията си свидетелите Б.И., М.П. и М.Д., заявяват, че на 22.09.2017г. са
били на сватба в ресторант „К.“ в гр.К.. Свидетелите П. и Д. са си дали
портмонетата на св. И. да ги сложи в нейната дамска чанта, за да не ги загубят
или забравят и да бъдат на едно място.В портмонето на св. И. имало сума от 5 лева
на стотинки, гореописаните лични вещи, както и лична карта и дебитна карта. Св.Д.
нямал пари в портмонето си, само лични документи-лична карта, свидетелство за
управление на МПС, ведно с контролния талон, визитки, дебитна карта на бА.„Инвест
банк“. Св.П. имал в портмонето си освен лични документи- лична карта, СУМПС и
контролен талон, визитки, както и сума от 250 лева. Св.И. била оставила чантата
на облегалката на стола си и тя висяла зад гърба й. Масата им била
непосредствено до дансинга. Около 20.30 часа св.И. и св.П. излезли да пушат и
като се върнали установили, че чантата липсва. Търсили я и обявили чрез дисководещия
че липсва, но така и не я намерили, за това пуснали жалби в полицията.
На
02.10.2017г. в гр.К. З. около обяд влязла в малък магазин за бельо на ул.„С.“№*.
Започнала да разглежда бельо като обяснила на магазинерката- св.Г., че търси за
снаха си. В момента, в който в магазина влезли други клиенти, докато св.Г.
подавала сутиен за проба на клиентка, З. се пресегнала и взела портмоне с
оборот на магазина 200 лева, което се намирало на маса обособена за щанд под
стъкло на рафт. Подсъдимата излязла незабелязана от продавачката и се отправила
към автогарата. Отворила портмонето и там имало сума пари около 200 лева. З.
отново раздала пари на просяци, а останалите похарчила за алкохол. Портмонето
хвърлила. Св.Г. твърди, че освен нея и подсъдимата в магазина е имало и друга
жена, която е пробвала сутиена, но тя не е видяла нищо, защото била в пробната.
Св.Г. разпознала по снимка З..
С
разписки от 10.10.2017г. са върнати всички оценими движими вещи-портмонета и
лични документи/лични карта, шофьорски книжки, талони, дебитни карта от банки/
на св.И., св.П. и св.Д./л.21-23/.
По
досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която е видно, че пазарната стойност на
противозаконно отнетите оценими движими вещи: дамска чанта от изкуствена
кожа, дамско портмоне от изкуствена
кожа, детска тениска, потник, букет от
изкуствени цветя, декоративно направени бижута от цветя, сватбено магнитче,
чадър, черно мъжко портмоне от естествена кожа, черно мъжко портмоне марка от
естествена кожа, черно портмоне от изкуствена кожа възлизат на
74.00 лева, и сума пари, възлизаща общо на 455 лева.
Видно
от заключението на назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза А.Д.З. страда от диссоциално личностово разстройство, възникнало в
юношеска възраст и продължаващо и в зряла възраст. Според експертизата А.З. е в
състояние да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Същата е разбирала свойството и значението на
деянията си, извършени на 22.09.2017г. и 02.10.2017г. и е могла да ръководи
постъпките си. Извършените деяния на 22.09.2017г. и 02.10.2017г. се дължат на
трайно заложени в личността й модели на поведение, които водят до изразена
социална дезадаптация. По данни на З. преди извършване на деянията същата е
употребила алкохол, което би могло да намали в още по-голяма степен
критичността и самоконтрола и да улесни извършването на деянието. Липсват
обективни медицински данни за промени в психичното състояние на А.З.. Понастоящем
психичното й състояние позволява да участва във фазите на наказателното
производство, да дава достоверни показания, както и да изтърпява наказание.
С деянието си подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196,ал.1,т.1,
във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.29,ал.1, букви „а“ и „б“, във връзка
с чл.26,ал.1 от НК.
От
субективна страна тя е действала умишлено- съзнавала е общественоопасния
характер на деянието си, като е предвиждала неговите последици и е искала
настъпването им.
Предвид гореизложеното съдът намира, че А.Д.З. е осъществила деянието, за което й е било повдигнато
обвинение, поради което същата следва да бъде призната за виновна и наказана.
От обективна страна тя е реализирала
изпълнителното деяние „отнемане” в двете негови
части- прекратила е фактическата власт
на собствениците върху вещите,
предмет на престъплението, установила е своя трайна такава върху тях и се е разпоредила със същите. Налице е съставът на
чл.194,ал.1 от НК.
Налице е продължавано престъпление,
т.к. деянията на З. са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на
вината, при което последващото деяние се явява продължение на предшестващото го.
А.Д.З. е многократно
осъждана, като с присъда по НОХД№925/2012г. и НОХД№1354/2012г., двете по описа
на РС-Казанлък и НОХД №12948/2012г. по описа на Софийски районен съд, влязла в
сила на 18.07.2013г., на осн. чл.25 и чл.23 от НК й е наложено едно общо
наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг
режим. З. е осъждана, като с присъда по НОХД№ 2865/2016г. по описа на Районен
съд-Стара Загора, влязла в сила на 13.10.2016г., й е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим. Съгласно
чл.30,ал.1 от НК не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по
предишните присъди, т.е. настоящата й престъпна дейност се явява в условията на
опасен рецидив, съгласно чл.29, ал.1,букви „а“ и „б“ от НК. Налице е съставът
на чл.196,ал.1,т.1 от НК.
При определяне на вида и
размера на наказанието на А.Д.З. съдът отчита като смекчаващи вината й обстоятелства-
тежкото й материално състояние и невисоката стойност на отнетите вещи, а като
отегчаващи вината й такива- лошите характеристични данни и обремененото съдебно
минало. При съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства съдът
счита, че наказателната отговорност на тази подсъдима следва да се реализира
при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината й обстоятелства, при които
условия следва да се определи вида на наказанието, а именно- лишаване от
свобода. Размер от шест години лишаване от свобода, с приложение на чл.58а,ал.1
от НК и намален до четири години лишаване от свобода при първоначален строг
режим, във връзка с чл.54,ал.1 от НК и чл.373,ал.2 от НПК, отговаря както на
обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на чл.36 от НК
да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимата и
неустойчивите членове на обществото, поради което то беше определено в този вид
и размер.
Следва, на
основание чл.189,ал.3, във връзка с чл.189,ал.1 от НПК, Анка Д.З. да
заплати
направените по делото разноски общо в размер на 460.92 лева по сметка на ОД на
МВР-Стара Загора.
Воден от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: