Определение по дело №761/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 827
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Дацов
Дело: 20211000600761
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 827
гр. София , 13.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин

Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600761 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв.Г. – защитник на осъдения Х. К., срещу
протоколно определение №344/25.06.21 год. на СГС, НО-12 състав по НЧД№2310/21 год., с
което е оставена без уважение молбата на К. за условно предсрочно освобождаване (УПО).
Твърди се, че съдебният акт е неправилен, поради което се моли да се отмени.
Причината за това е, че са налице доказателства за поправяне на осъдения, тъй като спазва
режимните изисквания, многократно е награждаван, работи, избягва конфликтите,
адаптивен е и има готовност за успешна ресоциализация.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, атакувания съдебен
акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна,
поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение №344/25.06.21 год. СГС, НО-12 състав по НЧД№2310/21
год., е оставил без уважение молбата на Х. К. за УПО.
Първоинстанционният съд правилно е изследвал материалите по делото, като е
съобразил всички доказателства и е взел становище по наведените възражения.
От една страна, правилно и законосъобразно, първостепенният съд е констатирал, че
1
е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като към
постановяване на първоинстанционния съдебен акт осъденият е изтърпял 5 години, 7 месеца
и 15 дни при влязла в сила осъдителна присъда за извършено престъпление по чл.242, ал.2
НК от 9 години „лишаване от свобода“ по НОХД№205/2017 год. по описа на СОС с остатък
от 3 години, 4 месеца и 15 дни, тоест повече от половина изтърпяно наказание.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху К., въззивната
инстанция констатира следното:
На първо място следва да се съобрази, че УПО при наличните предпоставки е право
на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се
приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои
положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице.
За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме,
че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е
надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се
приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
В случая действително се установява, както правилно сочи в частната си жалба
защитникът, че при осъдения се наблюдават положителни тенденции – не е допускал
нарушения, а съществуващите са с изтекла давност. Изпълнява трудовите си задължения и
спазва режимните изисквания като всичко изброено, обаче, е задължение на всеки един
осъден в местата за лишаване от свобода, поради което становището в жалбата, че това е
основание за УПО не може да се приеме. Съдът съобрази и факта, че К. е награждаван.
Следва да се има предвид, че по делото категорично се установява обстоятелството,
че затворническата администрация е дала отрицателна оценка, тъй като целите на
наказанието не са изпълнени, включително и в заложените в плана на присъдата, тъй като
рискът от рецидив е все още в средните стойности, има проблемни зони, по които работата
следва да продължи, рискът от вреди към обществото е с непроменени първоначални
стойности.
Като проблемни зони все още се наблюдават отношение към правонарушението,
2
тъй като не приема наложеното му наказание за справедливо и отговорността за
извършеното престъпление. В зоната умение за мислене се установява, че не разпознава
изцяло проблемите си и не успява да ги реши по адекватен начин, като е и импулсивен в
определени ситуации. Като гранични зони се наблюдават начин на живот и обкръжение и
междуличностни проблеми.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че рискът от
рецидив е снижен само с 2 пункта, въпреки дългия период от време, а режимът през този
период остава непроменен – „строг“. Всичко гореизложено дава основание да се отхвърли
твърдението в жалбата, че осъденият има готовност за успешна ресоциализация и, че
посочените от процесуалния представител проблемни зони са преодолени.
От всичко изложено може да се направи извод, че при Х. К., роден на *** г. в с.***,
Република Турция, все още, липсва трайност при положителната промяна, включително и за
преодоляване на дефицитните зони и по този начин не може да се заключи, че са постигнати
целите залегнали в чл.36, ал.1 НК.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №344/25.06.21 год. на СГС, НО-12
състав по НЧД№2310/21 год., с което е оставена без уважение молбата на Х. К. за условно
предсрочно освобождаване
Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3