№ 27740
гр. София, 26.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110128017 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
170574/15.05.2024 г., уточнена с молба с вх. № 216915/20.06.2025 г., от А. П.
Б., ЕГН: **********, гр. София, * срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК * със седалище и адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124,
ал.1 ГПК, с който да бъде признато за установено, че А. П. Б., ЕГН:
**********, не дължи по отношение на ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * сумата от 1224.42 лева, част от общо начислена сума в
размер 4 897.66 лева, за периода от м. 01.2009 г. до м. 04.2013 г. в
топлоснабден имот- апартамент 7, находящ се в гр. София, ж.к. „Г*, партида с
абонатен № *, инсталация № *, договорна сметка № *, тъй като между
страните не е налице облигационно правоотношение, поради липса на
доставка в предявения размер, под евентуалност - като погасена по
давност, на основание чл. чл.110 и чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че при ответника на името на ищеца за имот-
апартамент 7, находящ се в гр. София, ж.к. „*, е открита партида с абонатен №
*, инсталация № *, договорна сметка № *. Посочва се, че ответникът
претендира от ищеца заплащането на суми за на процесния адрес, които
фигурират по партидата на имота. Ищецът оспорил пред ответника
начислените за имота суми, като служителя на последния отказали да отпишат
тези суми, аргументирайки отказа си с довод, че възражението трябвало да
бъде отправено от всички съсобственици на имота и посочили пред ищеца, че
вземанията ще бъдат събрани чрез изпълнително производство. Ищецът
депозирал молба с вх.№ Г-5058/24.03.2025г. за отписване на начислените, във
връзка с което получил отговор с изх. № Г-5058/24.04.2025г., с който се
1
отказва отписването на същите. Ищецът поддържа, че не дължи
начислените за периода от м. 01.2009 г. до м. 04.2013 г., тъй като между
страните не е налице облигационно правоотношение, както и оспорва да
дължи вземания на процесната стойност поради липса на доставка на стоки и
услуги в предявения размер, които да отговарят на установения държавен
стандарт за тази услуга. При условията на евентуалност се позовава на
погасителна давност по чл.110 и чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в производството.
Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Документ за платена държавна такса; 2. Препис на
исковата молба.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие.
В уточнителна молба с вх. № 216915/20.06.2025 г., посочва, че в
исковата молба са посочили всички претендирани суми, които считат за
недължими, като са ги представили в табличен вид, в който е описан номера
на счетоводния документа, месеца и годината на издаване на съответния
документ, както и цялостният размер на главницата по фактурата. Посочват,
че претендират недължимост само на 1/4 от посочената сума по фактури, тъй
като ищецът не притежава качеството наследник на титуляра на партидата
към момента на начисляването на процесните суми. Твърдят, че оспорените
суми представляват само претендира главница, с оглед това, че задълженията
за лихви се явяват акцесорни и с отпадането на главното задължение отпада и
дължимостта на следващите му се мораторни лихви.
Посочва, че искат да бъде признато за установено, че ищецът не дължи
на ответника сума, по партида с инсталация № * /договорна сметка №*/, в
размер на 1 224.42 лв. (хиляда двеста двадесет и четири лева и 42 стотинки),
представляваща ¼ част (с оглед наследственото правоотношение и качеството
й на наследник) от общо начислена сума в размер 4 897.66 лв., претендирана,
за периода м/01/2009 г. - м/04/2013 г. Същевременно в обстоятелствената част
посочва в табличен вид по коя фактура каква част претендира, че не дължи.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
материалите по делото, установи следното от фактически и правна
страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. * със съдебен адрес: гр. София, бул. „Г. С.
*, която представителна власт е валидно само за СРС (към уточнителната
молба).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК. Съгласно представеното пълномощно процесуалният
представител може да признава иска, освен отказ.
По държавната такса
2
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Материалният интерес е сумата от 1224.42 лева. Ищецът посочва, че
искът е частичен, т.е. от всяка фактура претендира недължимост на определен
размер от всяка фактура. Не е ясен размера по всяка фактура.
По редовността на ИМ и доклада на делото
Не е какъв е предметът на делото. Ищецът посочва, че искът е частичен,
т.е. от всяка фактура претендира недължимост на определен размер от всяка
фактура. Не е ясен размера по всяка фактура. Но във всяка фактура има суми
за главница за топлинна енергия, мораторна лихва върху топлинна енергия,
главница за дялово разпределение и мораторна лихва за дялово разпределение.
Съгласно чл.72 ГПК върху всеки интерес се събира отделна държавна такса.
Нито в уточнителната молба, нито в исковата молба ищецът не посочва
каква част от претендираната сума е за главница за ТЕ, каква за ДР и каква за
мораторна лихва, въпреки указанията на съда. Не е ясно дали във фактурите,
които посочва ищецът е начислена лихва, т.е. в сумата по фактура, която се
претендира недължимост е начислена лихва. Съдът е указал на ищеца да
посочи и да разбие сумата, която претендира, че не се дължи по пера. Посочил
е само главница. Не е ясно дали във фактурата има начислена лихва. Освен
това не е ясно коя главница претендира като недължимост – за ТЕ или ДР.
Съдът е указал на ищеца да формулира петитум, който съотвества на
обстоятелствената част. В обстоятелствената част са предявени няколко иска –
недължимост от всяка една фактура, т.е. за всяко едно задължение. Обаче, в
петитума не е посочена каква сума от всяка една фактура се претендира като
недължимост. Посочено е общо. Има разминаване между обстоятелствена
част и петитум, въпреки дадените указания. За всяка една фактура е различно
вземане, защитава се различен интерес. Липсва държавна такса за всеки
интерес. Не е ясно какъв е интересът. Същият не е посочен в петитума разбит
по пера и периода и номер фактура.
Както съдът посочи по-горе ищецът претендира, че не дължи сума по
фактури. Следователно трябва да уточни сумата по фактури какво е –
главница за ТЕ и ДР, какъв размер е за двете, мораторна лихва. Е за всяко едно
3
перо да напише, че не се дължи 1/4 от съответното перо по фактурата и да
посочи периода. Това не е посочена в обстоятелствената част и петитума.
Освен това в петитума не се посочени отделните суми по фактури, период и
пера, а общо. А следва да се поотделно, защото защитават различен интерес и
представляват различни вземания, които се погасяват в различен ден.
Като интерес от водене на делото ищецът посочва, че ответникът
„претендира от ищеца суми, които фигурират по партидата на имота у
ответника“ по посочен абонатен номер. Ответникът заявил, че отказва да
отпише тези суми. Твърди се, че ответникът представил неофициална справка
– извлечение на начислените по партидата на имота суми. Твърди се, че
ищецът е подал молба за отписване на суми на 24.03.2025 г., а в отговор
ответникът е отказал.
Следователно ищецът черпи правен интерес да води това дело, защото
ответникът отказал да го отпише от счетоводните регистри, по подадена от
ищеца молба. Липсват данни ответникът да е предприемал каквито и да е
действия по събиране на сумите (притезания) от годината на възникването им.
Липсват данни за активни действия от страна на ответника. Следователно
ищецът черпи права от това, че е подал писмо и че ответникът ме отговорил
официално.
На първо място, ответникът е задължен да отговори на всяко писмо, тъй
като е организацията предоставяща комунални услуги и е задължена по
ЗЗПотр. Второ, защото е и обществена организацията по смисъла на АПК и
трябва да даде отговор, като вид орган. Следователно поводът за образуване
на делото са действия на ищеца, а не на ответника. Причината за предявяване
на иска е това ищецът да бъде отписан от счетоводните регистри.
По силата на закона това няма как да стане, поради наличието на
фактическия състав на безстопанствеността по НПК, поради което
търговските дружества не могат служебно да отпишат суми или по искане на
лице. Второ, отписването от даден регистър или система не означава, че
сумата не се дължи.
Като правен интерес ищецът иска да бъде заличен като длъжник от
информационна система на ответника.
С предявяване на отрицателен установителен иск ищецът иска да
установи със силата на СПН, че не съществуват права или задължения спрямо
ответника. С това решение няма да се постигне заличаване в
информационната система на ответника, защото той няма задължение да ги
премахне, а само ще няма да се търсят.
Премахването на данни от информационната система става чрез
предявяване на осъдителен иск. Ето защо ищецът има правен интерес да води
дело по чл.39, ал.1 ЗЗЛД вр. чл.17 от GDPR. Ищецът следва да организира
защитата си по друг начин, а не чрез граждански иск. Следва да поиска да му
бъде изтрито досието – защита на правото на бъдеш забравен. В този смисъл е
Решение № 12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. на ВАС.
4
Както съда написа по-горе, за предявения иск липсват доказателства за
правен интерес. От 2009 г. не са предприети такива действия на ответника,
които до обусловят правен интерес от водене на настоящото дело. Напротив,
ищецът по своя инициатива „търси под вола теле“ и търси по своя инициатива
да се издаде писмо, справка от ответника, че има суми от 2009 г. и тези суми
не са дължими и да бъде заличен от информационните масиви. От 2009 г. до
2025 г., ответникът не е предприел каквито и да са действия, за да обусловят
правен интерес от настоящия иск. Липсват образувано изпълнително дело.
На следващо място, ищецът твърди, че има спор. Същевременно пише, че
отказва да плати, а ответникът не си търси сумите. При това положение съдът
приета, че липсва гражданскоправен спор между страните, който да налага
уреждане на спора със СПН. Липсват доказателства, че страните спорят, че
дори ответникът търси сумата и я брои като дължима.
Следователно редът на защита на ищеца да бъде заличен като длъжникът
от системата не е чрез отрицателен установителен иск. Този иск има за
предмет да се реши със силата на пресъдено нещо, че сумата не подлежи на
принудително изпълнение, доколкото платеното след настъпила давност е
платено с основание (чл. 118 ЗЗД). Това е така, защото погасителната давност
е институт на процесуалното право и лишава от възможност кредиторът да
търси принудително изпълнение, но не е институт на материалното право.
При настъпила давност самото задължение не се погасява. С уважаване на
иска ищецът няма да бъде заличен от информационната система на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че е налице правен интерес, тъй
като името на ищеца съществува в информационната система на ответника, а
ответникът отказал да ги заличи, въз основа на писмена молба от ищеца до
ответника. При това положение съдът приема, че правения интерес на ищеца е
да води иска по чл.39, ал.1 ЗЗЛД вр. чл.17 от GDPR, а не гражданския иск оп
чл.124 или чл.439 ГПК. Изложените факти и обстоятелства не кореспондират
с така формулираната защита (петитум). Това е така, защото така предявеният
иск не цели защита от принудително изпълнение. А ищецът именно иска
защита от това, че името му фигурира в информационната система.
Следователно при така възникналият проблем не е налице гражданско правен
спор, който да обусловя надлежното съществуване на правото на иск и да
съответства на търсената защита – да се установи, че вземането не
съществува. Редът на защита при изложените факти и обстоятелства е друг, но
не и граждански, който да налага намесата на настоящия граждански съд.
Фактът, че ищецът фигурира в информационна система, не обуславят
защитата по чл.124 ГПК.
Не е достатъчно да се води дело по чл.124 ГПК или чл.439 ГПК само въз
основа на факта, че името на ищеца е вписано в регистър. Редът за заличаване
от този регистър не е по ГПК, а по ЗЗЛД и АПК. Нито е достатъчно търсенето
по телефон. Още по-малко издадено писмо от ответника, въз основа на
подадена писмена молба от ищеца до ответника, на който ответникът има
5
задължение да отговори.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът не е отстранил
нередовности на ИМ, липсва правен интерес от водене на делото, липсва
гражданскоправен спор, който да налага намесата на съда.
Наличието на спор и правен интерес са положителни абсолютни
процесуални предпоставки за съществуване правото на иск, липсата на които
определя иска и производството като недопустими. Ето защо производството
е недопустимо и следва да бъде прекратено и исковата молба върната, на
основание чл.130 ГПК. Неотстраняването на нередовности е основание за
връщане на ИМ. С тези нередовности не се знае защитаваният материален
интерес.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът няма прави на разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 170574/15.05.2024 г., уточнена с молба с
вх. № 216915/20.06.2025 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело № 20251110128017 по описа за 2025 година на СРС, поради
неотстраняване на нередовности в срок, на основание чл.129, ал.3 ГПК, и
липса на гражданскоправен спор и правен интерес, на основание чл.130
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител чрез ССЕВ.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6