М О Т И В И
по присъда №2/08.01.2014г.
по н.о.х.дело №138/2012 г. по описа на Тервелският районен съд
Срещу
подсъдимия Д. Д. Ч. ***, е повдигнато
обвинение по чл.339 ал.І от НК.
В съдебно
заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ТРП, който
пледира на подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение,
за което съдът да му наложи наказание от три години лишаване от свобода, което на
осн. чл.66 от НК да бъде отложено за изтърпяване за срок от три години.
Подсъдимия не признава вината си
по повдигнатото му с обвинителният акт на ТРП обвинение и дава обяснения, в
които сочи в основни линии, че оръжието което е представено по делото, като
веществено доказателство не е негово. Твърди, че не знаел как се казва
местността в която е бил и са го простреляли в деня на инцидента, а е отишъл
там с фотоапарат и бинокъл, за да наблюдава и заснема животните.
Чрез своя процесуален
представител пледира да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, поради недоказаност
на обвинението. Сочи в тази насока и процесуални нарушение при огледа на
местопроизшествието, а именно, че свидетелят Д.С. бил записан, като поемно лице
под номер три в протокола.
В последната си дума подсъдимия
изразяват становище, че е невинен и моли съда да бъде оправдан.
След като обсъди заедно и
поотделно събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено от фактическа страна следното:
В границите на общ.Тервел се
намира местността „Кьостата”, на площ от около 22, 400 хектара заградена площ,
където се стопанисват интензивно пет вида дивеч, сърна, лопатар, муфлон,
благороден елен и дива свиня. Тази местност функционира като база за интензивно
стопанисване на дивеча, устроена в ловно стопанско отношение за полу-свободно
отглеждане на дивеч и стопанисвана от ТП „Държавно ловно стопанство"
гр.Тервел.
На 14.10.2011 г. в тази местност се
провеждал организиран лов за отстрелване на хищници, като в тази насока,
директора на ТП „Държавно ловно стопанство" гр.Тервел св. Ц.М. издал
разрешително за индивидуален лов серия Л№ 0170409 на св. Д.И.С., притежаващ
ловен билет №78438, членска карта №251495 и удостоверение за подборно ловуване
№5417, по силата на което, на последния
било дадено правото да ловува на съшия ден в ловно стопанския район в местност
„Кьостата”.
Около 19.00 ч., на свечеряване
св.Д.С., движейки се по черен горски път наближил така наречената местност
„Панорамата” находяща се в местността „Кьостата”.
На разстояние около 30м. в
царевична нива, намираща се в близост до пътя св. Д. С. забелязал чакал. За да се
увери във възприятията си свидетелят светнал и с фенерче, което носил у себе
си, и едва тогава възпроизвел изстрел с притежаваната от него пушка, модел „ТОЗ
34Р" използвайки боеприпас 12 калибър, снаряден със сачми 3/0.
Свидетеля С. решил да отиде към
мястото, където се намирал чакала, за да се увери, че го е отстрелял. След като
тръгнал внезапно на разстояние около 20м. и леко вдясно от посоката на изстрела
се изправил подсъдимия Д.Д.Ч. олюлявайки се, облечен с камуфлажни дрехи и
камуфлажен фес с раница на гърба и носейки самоделна пушка.
Подсъдимият се намирал в тази
добре познавана от него местност без разрешение с цел да извърши бракониерски
лов с това оръжие.
Виждайки го св.С. започнал да му
задава въпроси какво прави в резервата, добре ли е и има ли нужда от помощ, при
което, използвайки заплашителен тон подс. Д.Ч.
му заявил да не го доближава.
След като повторно заявил на свидетеля
да не го доближава подсъдимия Дж.Ч. се насочил в обрата посока, достигайки до
източния край на нива „Панорама", където горският черен път правил ляв
завой и там изхвърлил самоделната пушка - тип карабина с поставен патрон в патронника
боеприпас 7,62 калибър.
Силно притеснен от случилото се
св.С. продължил да уговаря подсъдимия да
спре за да му помогне, и след като на последния се съгласил отишъл при него.
Тогава забелязал че от главата на подсъдимия течало обилно кръв.
В този момент вече подс.Дж. Ч. не държал нищо в
ръцете си.
Свид.С. придържал подсъдимия и
започнали да се движат в обратна посока. После свидетелят започнал да се опитва
да се свърже по мобилния си телефон със св.В.И., като отишъл на една височина
поради липса на обхват на телефона му.
Разбирайки за случилото се св.В. И.
пристигнал ма място около 19.40 ч., след което заедно със св. С. откарали подсъдимия
до ФЦСНМП гр.Тервел, за да му бъде оказана медицинска помощ.
Здравословното състояние на подсъдимия
наложило транспортирането му до СО на МБАЛ гр.Добрич, където на подс.Дж. Ч.
била извършена операция на главата.
Така установената фактическа
обстановка се установява от всички събрани по делото свидетелски показания,
които съдът кредитира в пълна степен, като непротиворечиви и взаимно допълващи
се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, както и от другите,
приложени по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед
на веществени доказателства, фотоалбум, СМЕ. ДНК Биологични експертизи,
Балистична експертиза, свидетелство за съдимост, декларации, справки,
характеристика.
Съдът приема горната фактическа
обстановка най вече от показанията на свидетеля С., тъй като същите са логични,
последователни и подкрепящи и допълващи се от другите свидетелски показания,
както и от писмените доказателства по делото.
Обратно, съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия поради това, че същите са вътрешно противоречиви,
логически неиздържани и противоречащи на всички останали писмени и гласни
доказателства събрани по делото. Макар обясненията на подсъдимия в по голямата
си част да нямат пряка връзка с конкретното обвинение, тъй като описват
полученото от прострелването нараняване за което е било образувано ДП №
236/2011г. по описа на РУ „Полиция" гр.Тервел прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1 от НПК, съдът намира,
че следва да ги обсъди за да конкретизира причините, поради които не приема
тези обяснения в тяхната цялост, като необективни.
На първо място подсъдимият сочи,
че не познавал местността в която е бил с оръжието. Сочи че за пръв път по
делото е чул името на местността Кьостата и не знаел, че това бил забранен за
свободен достъп ловен район.
Това негово твърдение е напълно
несериозно. Тази местност е толкова известна в общ. Тервел, че едва ли има и
дете, което да не знае наименованието местността Кьостата. Още повече, че
подсъдимият е бил и ловец до 2005 г.
В самите ловните среди в България
е известно наименованието на тази местност, както и че там свободния лов е
забранен и се извършва само след разрешение срещу заплащане по държавна тарифа.
На следващо място подсъдимият посочи и един невъзможен механизъм за получаване на
нараняването от прострелването му. Подсъдимият сочи че в момента на изстрела
бил в изправено положение на тялото и вървял с фенер на главата.
От извършената Съдебно-медицинска експертиза се установява още,
че при прегледа
на Дж. Ч. са
установени КОНТУЗИЯ НА ГЛАВАТА. КОНТУЗИЯ НА МОЗЪКА. КРЬВОИЗЛИВ ПОД
ТВЪРДАТА МОЗЪЧНА ОБВИВКА.ОГНЕСТРЕЛНА РАНА НА ГЛАВАТА ВДЯСНО. Вещото лице сочи,
че установените увреждания в областта на дясно слепоочие и на меки черепни
обвивки е като разкъсно-контузна рана, разположено хоризонтално и леко косо, с
ход отпред назад, по допирателната на черепа. Ширината на раната е около 6-8мм
и тази рана е в резултат от пробивно действие на проектила, попадащ
тангенциално на дясното слепоочие и причиняващ раната. Налице е пряко
непосредствено действие на проектила, разкъсване на меки тъкани и непряко
действие от енергията на ударната вълна, която се разпространява по направление
от проектила, така и в страни, това е лентовиден кръвоизлив под твърда мозъчна
обвивка и наличие на малки контузни огнища. Сочи се, че се касае за единичен
изстрел от далечно разстояние със сачмен заряд и поражението би могло да се
получи от една сачма с размери 13,0 с дм. около 8мм. в следствие на
възпроизведен изстрел с ловно оръжие снарядено със сачми 13х0.
В отговор на въпроса по
назначената комплексна експертиза определен съобразно представените по
досъдебното производство доказателства и констатациите от проведения на
06.12.2011г. следствен експеримент, а именно, да се определи кое е по-вероятното
разстояние от което е бил възпроизведен изстрела срещу подсъдимия Дж. Ч.,
според собствените му показания и тези на св.С., вещите лица сочат, че
възпроизведеният от последния изстрел е бил от разстояние 35 м.
По безспорен начин чрез
заключението на вещите лица по и извършената балистична експертиза е било
установено и че с представената за изследване ловна пушка модел „ТОЗ 343"
е възпроизведен изстрел, като гилзата предадена доброволно- с протокол от
15.10.2011г. от свидетеля С. съответства по всички технически характеристики
даващи възможност с този вид боеприпас да бъде възпроизведен изстрел именно с
такова огнестрелни оръжие.
От тези писмени доказателства с
категоричност се опровергава твърдението на подсъдимия, че в момента на
изстрела същият е бил в изправено положение на тялото. Както е известно с
увеличаване на разстоянието от което се стреля с ловно оръжие с гладка цев и
боеприпас 13х0 в който има от девет до дванадесет сачми, се увеличава и
диаметъра на поражение на сачмите, които се изстрелват, тъй като същите се
разпръскват. Ако така установеното разстояние
от което е стреляно с ловното оръжие е било 35 метра и подсъдимият е бил
в изправено положение на тялото то няма как същият да получи едно единствено
нараняване от само една съчма. Напротив възможния механизъм е този който описва
свид.С., а именно, че той е стрелял по чакал и подсъдимият е бил легнал в
посоката на изстрела му. Само така е възможно една единствена съчма да го
засегне и то по описаната в съдебно медицинската експертиза нараняване -
разположено хоризонтално и леко косо,
с ход отпред назад, по допирателната на черепа.
На следващо място подсъдимият
твърди, че бил в тази местност с цел да заснема животните, като носел за това
фотоапарат и бинокъл.
Това негово твърдение не почива
на доказателства по делото. Никой от свидетелите не е установил подсъдимият да
е имал както фотоапарат така и бинокъл. Нито при първия нито при повторния
оглед на местопроизшествието са установени такива вещи.
На последно място несъстоятелно е
и твърдението на подсъдимия, че представеното, като веществено доказателство
оръжие не е било негово.
В хода на разследването е била изготвена и ДНК
експертиза, която категорично сочи, че установената по предадената доброволно с
протокол шапка, с която обвиняемият е бил по време на прострелването кръв
и установената по оптическия прицел
такава са от кръвна група 0 /алфа, бета/ и имат еднакъв ДНК профил, напълно съвпадащ.
Това за съдът не даваше
категоричност за това дали установения ДНК профил по пушката е именно ДНК
профила на подсъдимия, поради което бе назначена нова ДНК експертиза, като бе
иззет биологичен материал – кръвна проба от подсъдимия.
В заключението си вещото лице по назначената
ДНК експертиза сочи, че кръвта по мерника на пушката, обект №1, изследвана в
настоящата експертиза и кръвта по шапката и обтривката от мерника, обекти №1 №2
в ДНК експертизата на ВД №12/ДНК-93 на БНТЛ-ОДМВР-Бургас има ДНК профил, който
показва пълно съвпадение с ДНК профила по представената и изследвана кръвна
проба на Д. Д. Ч.. Вероятността да се установи този профил, ако клетъчния
материал е оставен от някой друг индивид, освен Д. Д. Ч. е 1 на 8 800 000 000 000.
Тези резултати представляват категорично доказателство, че човешката кръв по
мерника на пушката, изследвана като обект №1 произхожда от Д. Д. Ч., а така
също и че човешката кръв по шапката и обтривката от мерника пушката, изследвани
в ДНК експертиза на ВД №12/ДНК-93 на БНТЛ-ОДМВР-Бургас също произхожда от Д. Д.
Ч..
Оръжието приложено като веществено
доказателство по делото е намерено при повторния оглед на местопроизшествието и
то точно в непосредствена близост до мястото където подсъдимият след получаване
на нараняването се е отдалечил за което свидетелстват и описаните петна от
червена течност. Повторният оглед на местопроизшествието е нормално следствено
действие, тъй като в тъмната част на деня в тази гориста и затревена местност
не е било възможно да се установят всички следи и съответно да се изземат
съответните веществени доказателства.
По отношение на направеното възражение от
защитата за неприемане като доказателство по делото протокола за повторния
оглед на местопроизшествието поради наличие на процесуално нарушение, а именно,
че в протокола свидетелят Д.С. е бил записан в качеството му на поемно лице под
№3 е неоснователно. Настоящият състав намира че липсва такова процесуално
нарушение, а се касае за техническа грешка при изготвяне на протокола, тъй като
навсякъде в обстоятелствената част на същия Д.С. е записан с посочено качество
свидетел. Нормално е при такъв вид оглед имайки предвид, че местността е
изключително голяма по площ, именно свидетелят да посочи района на
местопроизшествието, което и е сторено в настоящия случай.
По този начин за съда с
категоричност е доказан факта, че подсъдимият е бил в местността Кьостата на
процесната дата именно с тази пушка с дървен приклад и ложа с монтиран над
цевта оптически прицел.
В хода на разследването по
досъдебното производство са били назначени и две балистични експертизи, предмет
на една от които е била иззета при повторния оглед на местопроизшествието
самоделна пушка, а другата по отношение на намерения в нея боеприпас.
Поради оспорване от страна на
защитата на тези експертизи и главно невъзможността поради тежко заболяване да
бъде изслушано и другото вещо лице по тях - химика К., съдът не прие към
доказателствата по делото тези две експертизи, като назначи нова балистична
експертиза по отношение на самоделната пушка. По отношение на боеприпаса, тъй
като същият е бил само един и е бил изразходван при първата експертиза нова
такава експертиза за него не бе назначавана.
В отговор на въпросите дали представеното
за изследване оръжие пушка с дървен приклад и ложа с монтиран над цевта
оптически прицел представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и годна
ли е същата да произвежда изстрел, вещото лице сочи, че представеното за
изследване веществено доказателство се определя като самоделно огнестрелно
оръжие с нарезна цев, пригодено за стрелба с патрони калибър 7,62/39 мм. Същата
е технически неизправна, но годна да произвежда изстрели и според ЗОБВВПИ
представлява огнестрелно оръжие. Боеприпасът с който стреля е патрон за автомат
Калашников, 7,62мм. е диаметъра на куршума и 39мм. е дължината на гилзата, Сочи
също така, че това са стандартни патрони със сравнително доста добра мощност,
бойни патрони имало такива и ловно изпълнение с мек връх. Вещото лице поясни и
понятието техническа неизправност, а именно, че всички самоделни оръжия, тъй
като не са минали експертен контрол в завод, не са изпитани технически се водят
технически неизправни, всички самоделни оръжия, без значение какво ще бъде,
пистолет или пушка.
При гореизложената фактическа
обстановка, и събрани и обсъдени доказателства, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Изпълнителното деяние по чл.339
ал.1 предл.2 от НК се изразява в държане от страна на подсъдимия на оръжие, без
да има надлежно разрешение за това. Доказателствата за авторството и фактическа
страна на състава на престъплението в тази насока съдът намира за категорични
по настоящото производство, обосноваващи единствения възможен извод, а именно,
че подс.Ч. е държал откритото при повторния оглед на местопроизшествие оръжие
самоделна пушка. Тъй като съдът не е приел към доказателствата по делото
първоначалната балистична експертиза по причини посочени по горе от обвинението
следва да отпадне боеприпасът намерен в оръжието.
От субективна страна престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК, подсъдимият съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимия на законоустановения
ред в Р България, в частност на правилата по ЗОБВВПИ.
Индивидуализация на наказанието:
За да определи наказанието на
подсъдимия, съдът се съобрази не само с предвиденото в НК наказание, но и
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му, подбудите за извършването на престъплението, като
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:
Подсъдимия Д. Д. Ч. ЕГН **********, роден на *** ***, турски произход,
бълг. гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита, липсата на предходни осъждания и други висящи
спрямо него незавършени наказателни производства спрямо подсъдимия, а като
отегчаващо – високата степен на обществена опасност на деянието, поради което съдът
приема, че деянието е извършено от подсъдимия при балансиращи вината
обстоятелства. При тези обстоятелства съдът намира че следва да определи
наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК Предвиденото наказание
по чл.339 ал.1 от НК е лишаване от свобода до две до осем години. Обществената опасност на деянието в конкретния
случай е изключително висока имайки предвид, че намереното оръжие стреля с
много мощен боеприпас, който има поразяваща сила на разстояние повече от един
километър. Само по една случайност не е пострадал някой друг човек. Относно
обществената опасност на дееца съдът намира че тя е също изключително висока
имайки предвид развилата се ситуация, а именно че подсъдимият се е намирал с
това оръжие в тази местност забранена за външни лица с цел бракониерски лов.
Това е единственият извод който може да се направи от събраните по делото
доказателства. Грубото незачитане на каквито и да е правила – придобиване и
боравене с оръжие без разрешение и навлизане в строго забранени местности при
ясно съзнание за това идва да покаже и отношението на дееца към извършеното
деяние. Само по случайност в следствие на неспазване на нормативните правила
подсъдимият не е загинал на това място. При така установеното съдът счита за
адекватно на обществената опасност на деянието и дееца на същият да се наложи
наказание над минимума, като съдът в тази част отмери наказание лишаване от
свобода от три години. Тъй като подс.Ч. не е осъждан до сега и с оглед тежкото
нараняване на главата което е получил при инцидента, както и младата му
възраст, съдът намира, че за постигане целите на наказанието, не е задължително
същият да изтърпи така определеното наказание лишаване от свобода като същото
обаче следва да се отложи за изпълнение на основание чл.66 от НК за максималния
възможен законов срок от пет години.
По този начин с така определеното
наказание на подсъдимия, съдът намира, че биха се постигнали целите на
индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
По отношение на вещественото доказателство
- самоделно направена пушка с нарезна цев калибър 7,62 и монтиран оптически
мерник на осн. Чл.53 ал.2 от НК съдът следва да постанови, отнемането им и след влизане в сила на присъдата, същото да
се изпрати на ОД на МВР гр.Добрич за унищожаване по надлежния ред.
Другите веществени доказателства по делото -
маскировъчна шапка със засъхнали червеникави петна по нея, зелена торба тип
мешка със засъхнали червеникави петна по външната й част, три броя зелени растителни
листа със засъхнала червена течност по тях, суха клонка трева с полепнала червеникаво
петно, тампон с иззета кръв от оптичен мерник монтиран върху самоделна пушка и
иззета от подсъдимия кръвна проба съдът следва да постанови след влизане в сила
на присъдата, да се унищожат по надлежния ред.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът следва да осъди подсъдимия Д. Д. Ч. с
гореснета самоличност да заплати 872,09 лева разноски по делото по сметка на ОД
на МВР гр.Добрич, и 840,90 лева разноски по сметка на Районен съд гр.Тервел.
Водим от гореизложените фактически
констатации, правни изводи и съображения ТЕРВЕЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД постанови
настоящата присъда.
Председател :