МОТИВИ
към присъда от 22.04.2019 г., постановена по НОХД № 134/2019 г.
по описа на Окръжен съд
Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно
производство № 476/18 г. на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1076/18 г., пор. № 102/18
г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен против Р.М.С. за престъпление по чл.343, ал.3,
предл.4, б. „б“, предл.1 вр. чл.343 ал.1 б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. С. е обвинен в това, че на 12.04.2018
г. на АМ „Тракия“, км.267 в общ.Сливен, при управление на МПС, лек автомобил
„Пежо 406“ с peг. № В 1027 ВС, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“; чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч за категория „В“ на
автомагистрала 140 км/ч, а именно 155 км/ч; чл.58 от ЗДвП – При движение по
автомагистрала на водача е забранено: 3. Да се движи или спира в лентата за
принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и
при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство“ и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно З.А. С., Е. М.А.
и Е.Е.А. – престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 вр. чл.343 ал.1
б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Пред СлОС по искания на пострадали лица за
конституиране в качеството на частни обвинители по делото, на основание чл.76 и
сл. от НПК, съдът конституира като частни обвинители в производството по
настоящото дело: А.С.Т. и М.З.Т. – родители на постр.
З.А. С.; М.З.С. – непълнолетна дъщеря на постр. З.А. С.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.А.А.; Е.Ц.А. и М.А.М. – наследници на постр. Е. М.А.
и Е.Е.А.. По делото бе постъпила молба за участие
като частни обвинители от А.М.И. и Е.А.И. – баба и дядо на постр.
Е. М.А.. В разпоредителното заседание А.М.И. и Е.А.И. заявиха отказ да участват
като частни обвинители по делото, поради което съдът отмени първоначалното си
произнасяне по направеното искане, уважавайки волята на посочените лица.
В производството пред СлОС подсъдимият призна всички
факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия,
без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и даде ход на съдебното следствие по реда на глава двадесет
и седма от НПК. С оглед процедурата, по която се разви производството, съдът
отказа събиране на доказателства, целящи установяване на факти, несъвместими с
признатите от подсъдимия фактически положения, съдържащи се в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Съдът приобщи единствено писмени доказателства относно
подсъдимия, касаещи здравословното му състояние и характеристика от
работодател.
В ход по същество представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен поддържа изложената фактическа обстановка и предявеното
обвинение. С позоваване на доказателствата по делото, най-вече на експертното
заключение на назначената АТЕ, счита за извършени от подс.С.
и трите вменени с обвинението нарушения на правилата за движение по пътищата –
по чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл. 21 от ЗДвП и чл.58 от ЗДвП. Излага аргументи за
връзката на всяко едно от нарушенията с настъпилото ПТП и вредоносния резултат.
Мотивирано отхвърля възможността за съпричиняване на резултата от действия на
пострадалите лица. Подчертава липсата на нарушение на чл.58 от ЗДвП от
пострадалия водач, както и обстоятелството за включените аварийни светлини на
неговия автомобил. С позоваване на трайната съдебна практика прокурорът намира
за неприложим привилегирования състав на престъплението по чл.343а от НК –
оказването на помощ на пострадало лице следва да е обективно необходимо, а тъй
като тримата пострадали са починали в резултат произшествието, проявата на
подсъдимия да се обади на тел.112 не е достатъчна за привилегирования състав на
престъплението. Подчертава, че във връзка с идентично искане в досъдебното производство,
е налице произнасяне на прокуратурата с изрично постановление. Намира
подсъдимия за виновен в осъществяването на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност и претендира за осъдителна присъда. При определяне
вида и размера на наказанието отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното съжаление за
извършеното. Отегчаващи отговорността обстоятелства преценява допуснатите
предходни нарушения на правилата за движение, за които подсъдимият е бил
наказван по административен ред. Подчертава липсата на съпричиняване от страна
на пострадалите лица. В тежест на подсъдимия отчита факта, че е загинало цяло
младо семейство – мъж, жена и малко дете. Пледира за наказание определено при
баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, около средния
размер, предвиден в закона – около 9 г. “лишаване от свобода”, което по силата
на разпоредбата на чл.58а от НК да бъде редуцирано с 1/3. Моли да бъде наложено
и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок равен на срока на
наказанието “лишаване от свобода”.
Повереникът на частните обвинители М.Т., А.Т. и М.С. –
адв. З.К. ***, поддържа тезата за доказана вина на
подсъдимия за настъпилото произшествие. Акцентира върху тежките последици от
транспортните произшествия в резултат незачитането на правилата за движение по
пътищата. В конкретния случай установява паралел на извършеното с престъпление
по чл.116 от НК, коментирайки състоянието на постр. Е.
А. като бременна жена. Въпреки отсъствието на пряк умисъл, според повереника е
накърнено най-ценното право в живота. Подчертава последствията, които не
приключват със смъртта на загиналите, доколкото събитието рефлектира върху
съдбата и живота на техните семейства. Съобщава за наличието на собствен бизнес
на З. С. в Англия, с който издържал майка си, баща си и дъщеря си, които намира
за най-пострадали от събитията, станали м.април 2018г. От шока, преживян вследствие
смъртта на баща си, според повереника, дъщерята М.С.
е прекъснала обучението си в Англия и е загубила една година като не е ходила
на училище. Претендира наказанието на подсъдимия да бъде определено при превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като подс.С.
е управлявал МПС по занятие и незачитането на правилата за движение по пътищата
за него е още по-тежко от морална гледна точка. Настоява на подс.С.
да бъде наложено наказание към максималния размер, предвиден от законодателя по
повдигнатото обвинение, което след редуцирането му да бъде в размер на 10
години “лишаване от свобода”.
Частните обвинители М.Т., А.Т. и М.С. също изразяват
становища в хода на съдебните прения. М.Т. намира за недостатъчна присъда от 10
години “лишаване от свобода” и пледира за наказание 20 години “лишаване от
свобода”. Според А.Т., който извърши нарушение, следва да получи наказание.
Претендира за наказание в размер на 30 години “лишаване от свобода”. М.С.
заявява, че е подсъдимият й е отнел най-скъпия човек.
Повереникът
на частните обвинители Е.А. и М.М. – адв. К.С. от САК поддържа тезата за доказаност на
обвинението. Счита фактическата обстановка за детайлно изяснена. Фокусира се
върху наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.
Изразява мнение за
безотговорност при шофиране със 155 км/ч по автомагистрала. Отхвърля
възможността подсъдимият да е звънял на тел.112, с позоваване на свидетелските
показания на свид.Ч. и свид.Ч.
за конкретното състояние на подсъдимия след ПТП. Подчертава обстоятелството, че
подсъдимият от 1995 г. има всички категории и управлението на МПС е негово
занятие. Изисква по-голяма укоримост от обществото и
съда към поведението на хора от посочената категория. Констатира тежкия
вредоносен резултат и факта, че при управление със 155 км/ч подсъдимият не е
реагирал в създалата се ситуация. Отхвърля възможността за съпричиняване на
резултата от поведението на пострадалия водач и споделя доводите на прокурора в
тази връзка. Позовавайки се на тежкия вредоносен резултат и засягането на
обществени отношения с особен емоционален заряд, и на съдебна практика –
Решение № 161/20.11.17г., ІІІ-НО ВКС по ВНОХД № 721/17г., повереникът отхвърля
категорично възможността за налагане на условно осъждане. Моли да бъде
постановена присъда към максимума, със съответна редукция по реда на чл.58а от НК, която намира за справедлива, както за подсъдимия, така и за пострадалите,
както и да се наложи наказание по чл.343г от НК в неговия максимум.
Частните обвинители Е.А. и М.М.
изразяват свое становище по същество. Е.А. намира за справедлива доживотна присъда. М.М. се
придържа към становището на адв.С..
Защитникът на подсъдимия –
адв. Р. ***, подчертава процедурата, по която се движи първоинстанционното
съдебно следствие – по реда
на чл.371 т.2 НПК с признание изцяло на фактите, изложени в обвинителния акт.
Заявява, че защитата не оспорва фактите и по същество коментира отделни
фрагменти от тях, с оглед друга правна оценка на деянието. Според защитника в
инкриминираната нощ подсъдимият се е движил с умерена, подобаваща за нощните
условия скорост, до момента в който му е прилошало или е заспал и настъпва
процесното ПТП. Адв. Р. квалифицира състоянието на подсъдимия като ретроградна
амнезия, довела до загубата на спомен относно причините за напускане на
активната лента за движение и навлизане в аварийната лента. Навлизането се дължало
на обстоятелство извън волята на подс. С., за което се позовава на заключението
на автотехническата експертиза, а по преценка на
защитника – на прилошаване на подсъдимия. Намира обясненията на последния за
достоверни, доколкото липсвали доказателства в обратния смисъл. Не оспорва
заключението на автотехническата експертиза относно
установената скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил.
Според защитника след настъпването пътния инцидент, действията на подсъдимия са
били насочени към установяване на последиците и когато същият констатирал, че
има друг автомобил и три пострадали лица, той предприел позвъняване от личния
си телефон на тел. 112. Тези обяснения не се опровергавали, според защитата, от
доказателствата по делото. Допълва, че подсъдимият е направил опит да отвори
автомобила, за да се увери лично какво е състоянието на пострадалите и ако е
възможно да облекчи тяхното положение, но лица, които са били там са го спрели,
тъй като това е можело да им навреди. По същия начин били предотвратени
действията му и за сигнализиране на ПТП, тъй като случайни минувачи са го
информирали, че вече произшествието е обезопасено от други лица. Поведението на
подс. С. е обсъдено като насочено към оказване на помощ към пострадалите и към
съхраняване на техния живот. В назначените по делото СМЕ на пострадалите З. С.,
Е. А. и Е.А.са констатирани получените тежки несъвместими с живота травми, но
според защитника, няма констатации, че смъртта им е била мигновена. Поради това
адв. Р. счита, че помощта на подсъдимия не може да бъде отречена. По отношение на нарушените
разпоредби на ЗДвП, запълващи бланкетната диспозиция
на чл.343 от ЗДвП, защитникът счита само нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП от
страна на подс. С. за такова в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
Обосновава се с неопределения период от време, през който подс. С. не е
контролирал МПС и това довело до напускане на активната лента и до сблъсък с
л.а.“Рено“. Според защитника, нарушението чл.20 ал.1 ЗДвП изключва другото
твърдяно нарушение по чл.58 ЗДвП, което предполагало волево действие от страна
на водача, т.е. той съзнателно да напусне активната и да премине в другата
лента за движение, каквото в случая според адв. Р. не е налице. Оспорва и
връзката на нарушението по чл.21 ЗДвП – движението с превишена скорост от 155
км/ч, с вредоносния резултат. Защитникът претендира деянието да се
преквалифицира по чл.343а ал.1 б.г, вр. чл.343 ал.3 б.В от НК. Позовава се на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.
З. С., тъй като автомобилът на пострадалия бил в покой и не е бил сигнализиран,
съобразно изискванията на ЗДвП. Счита, че липсват установени уважителни причини
автомобилът да се намира в тази лента. Подчертава липсата на обезопасителни колани на пострадалите и обстоятелството, че
постр. Е. А., с оглед нейната възраст, не е била в обезопасителното столче. Счита за допуснати от пострадалия
водач нарушения по чл.58 и чл.59 от ЗДвП по отношение на пътниците, за липсата
на обезопасителни колани, вкл. и по чл.137а от ЗДвП.
Защитникът намира за безспорно извършеното
от подс. С. престъпление, поради което пледира той да бъде признат за виновен.
Моли наказанието да се определи в хипотеза само на смекчаващи вината
обстоятелства или при техен превес. Подчертава чистото съдебно минало на
подсъдимия, личностната му характеристика – на средна възраст, семеен, с
безупречни характеристични данни, трудово ангажиран, до сега без допирни точки
с правосъдието, без криминалистически регистрации,
критичното му отношение към инцидента. Счита, че подсъдимият в нито един момент
не е оспорвал авторството на деянието и вината си, което тълкува като
самопризнание и претендира да бъде отчетено по смисъла на т.7 от ТР № 1/09г. Настоява
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на С. да
бъде взето предвид съпричиняването на резултата. Подчертава грижите, оказвани
от подсъдимия за дъщеря и за болна напълно инвалидизирана
майка. Не споделя виждането на обвинението за наличие на отегчаващи
отговорността обстоятелства, доколкото административните нарушения са
представени като механичен сбор, а последното нарушение, отразено в справката
за нарушител/водач е от 2009 г. Претендира при предложената от защитата правна
квалификация, при изключителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, да бъде определено наказание към минимума, което след редукцията
да бъде определено за срок от 1,5 или 2 години “лишаване от свобода”.
Алтернативно се иска приложение на разпоредбата на чл.55 НК, поради наличието
на многобройни и изключителни обстоятелства. С акцент върху индивидуалната
превенция, независимо от тежкия резултат, на следващо място се иска определяне
на наказание в размер на 3 години “лишаване от свобода”, което да бъде отложено
за максималния изпитателен срок. В случая условното осъждане и неизолирането на
С. от обществото, според защитника, ще изпълни не само целите на специалната,
но и на генералната превенции. В тази връзка се цитира статистика, според която
инцидентите със смъртни резултати намаляват в сравнение с предходни периоди.
Така мотивиран защитникът не намира основание С. да бъде изолиран от обществото
и семейството, а на същият да бъде даден втори шанс. Иска се налагане на
кумулативното наказание по чл.343г от НК – лишаване от право да управлява МПС в размера на основното наказание при
съобразяване изискванията на закона.
Подсъдимият
С. в личната си защита изразява съжаление за случилото се и моли за условна присъда. В
последната си дума моли за справедливо решение към всички страни. Изразява
съжалението си.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода
на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, като
съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за
тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. Р.М.С. *** е български гражданин,
със средно образование, женен, с едно пълнолетно дете. Не е осъждан. Подс.Р.М.С. е
правоспособен водач на МПС категория „В“ от 06.10.1983 г., а от 22.03.1995 г.
притежава и категориите „СЕ CAM ТКТ BE”. Като водач на МПС, за времето от 1995 г. до 2010 г. е наказван
общо 12 пъти по административен ред за допуснати нарушения на правилата за
движение, регламентирани в ЗДвП. През м. април 2018 г. подс.С.
работел като шофьор на товарен автомобил към търговското дружество „BOEKESTIN“ – Република Полша и извършвал товарни превози между различни
европейски страни.
Постр.З.А. С. *** бил правоспособен водач на МПС, категория „В“.
За времето от 2004 г. до 2016г. е наказван общо 9 пъти за допуснати нарушения
на правилата за движение по ЗДвП. От около 6 години той живеел в Кралство
Великобритания, заедно с родителите си, брат си и непълнолетната си дъщеря –
свид. М.С. на 14 г., чиято майка живеела в Р Кипър и имала друго семейство.
През 2017 г. постр. С. се запознал по интернет с постр. Е. А., която живеела в България в с.Ботево,
общ.Тунджа при родителите си, заедно с малолетното си детенце - постр.Е.А.на 1 г. и 9 м. Известен период след
запознанството им, постр. Е. А. отишла при постр. З. С. и заживяла на семейни начала с него в Кралство
Великобритания, а малолетната си дъщеря оставила временно за отглеждане от
родителите си. По данни на близките на пострадалите, на 23.02.2018 г. там те
сключили граждански брак, за който няма данни в регистрите на НБД „Население“
на Р България.
На
07.04.2018 г. пострадалите З. С. и Е. А. се върнали от Англия в Република
България да вземат детенцето на постр. Е. А. – Е., за
да живеят всички заедно в Кралство Великобритания. На летище София, те наели
под наем от ТД „Модул“ ЕООД – Варна лек автомобил марка „Рено Клио“ с peг. № В 7292 ВР, за да се придвижат до родителите на постр. Е. ***. След като пристигнали в селото, пострадалите
постояли няколко дни и на 11.04.2018 г. се приготвили да отпътуват обратно към
Англия. На 12.04.2018 г. рано сутринта, те имали полет от летище София до
Лондон, където трябвало да кацнат в 7,20 часа местно време. За целта на
11/12.04.2018 г. през нощта постр. З. С., постр. Е. А. и нейното дете Е. потеглили от с.Ботево към
гр.София с наетия по-рано лек автомобил. Постр. С.
управлявал автомобила, постр. Е. А. седяла на задната
седалка зад шофьора, а отдясно на нея имало поставено детско столче, където
вероятно стояло детето.
На
11.04.2018 г. подс.С. се намирал в дома си в гр.Варна
и се приготвял да отпътува към Полша за работа. Тъй като решил да пътува през
нощта, той спал няколко часа през деня, нахранил се и вечерта потеглил.
Маршрутът, по който избрал да мине, бил от гр.Варна към гр.Бургас, след това по
автомагистрала „Тракия“ до гр.София, от там към Република Сърбия, през
Република Унгария до Република Полша. Около 22,30 часа на 11.04.2018 г. подс.С. със собствения си лек автомобил марка „Пежо 406“ с peг. № В
1027 ВС потеглил в посока гр.Бургас. След като преминал през града, той
продължил пътуването си по автомагистрала „Тракия“ от гр.Бургас в посока
гр.София. Времето било ясно, с добра видимост за нощни условия, нямало мъгла,
пътната настилка била суха. Около 02.00 часа на 12.04.2018 г. подс. С.,
управлявайки собствения си лек автомобил „Пежо“ стигнал до км.267.2 на
автомагистрала „Тракия“, движейки се по прав и равен участък от
автомагистралата, в дясната лента за движение с включени светлини, тъй като
било тъмно, със скорост от около 155 км/ч.
По
същото време, пътувайки от с.Ботево, общ.Тунджа към гр.София, постр. З. С., постр. Е. А. и
нейното детенце Е. стигнали района на км.267.2 на автомагистрала „Тракия“. По
неизвестни причини, вероятно поради възникнал проблем с детенцето, постр. С. спрял за кратко автомобила в аварийната лента,
успоредно на платното за движение и ляв габарит на автомобила на 0,65 м. от
границата на аварийната лента. Автомобилът бил с включени фарове и аварийни
светлини, постр. С. се намирал на шофьорското място, постр.Е. А. била отзад вляво, а детето в скута й.
В това време в
този участък на автомагистралата зад автомобила „Рено“ и на достатъчно голямо
разстояние се придвижвал лекия автомобил „Пежо“, управляван от подс.С. с посочената по-горе скорост на движение от около
155 км/ч и опасна зона за спиране от около 210 м.
При
движение на правия участък и в дясната лента подс.С.
допуснал отклоняване на вниманието и промяна на направлението на движение на
автомобила от дясната лента към аварийната лента за движение. Промяната на
направлението на движение е възможно да е и в резултат на заспиване на
подсъдимия, което е довело до плавно напускане на платното.
При
плавното движение на автомобила „Пежо“ към аварийната лента настъпил силен удар
между челната част на „Пежо“ и задната част на спрелия лек автомобил „Рено“.
Намерените характерни следи по платното определят траекторията на движение на
автомобилите, както и протривните следи, които
определят мястото на удара. Мястото на контакт на двата автомобила е на ниво от
0,65 м до 2 м от границата на аварийната лента. В резултат на удара автомобилът
„Пежо“ продължил движението си напред и надясно спрямо предварителната посока
на движение, а автомобилът „Рено“ напред и наляво, с едновременна ротация около
вертикална ос, в посока обратна на часовниковата стрелка. Автомобилът „Пежо“
навлязъл в зоната на канавката, последвал ударен процес между предната дясна
гума и северния скат на бетонната канавка, където спрял и останал в крайно
положение на покой. Автомобилът „Рено“, който бил в покой в момента на удара, в
резултат на ударния процес променил направлението си на движение при
относително странично плъзгане напред и наляво, с едновременна ротация около
вертикална ос, в посока обратна на часовниковата стрелка. В резултат на
реализирания удар автомобилът „Рено“ се е придвижил напред и наляво, а след
това надясно, където останал в крайна позиция. Той бил силно деформиран в
задната част в областта на коша с изместване отзад напред. Деформацията
обхванала и задната част на купето, където задната лява колонка е била
изместена силно напред. Деформирани били и задния капак и тавана, които следват
посоката на изместване на багажното отделение. Автомобилът „Пежо“ също получил тежки
деформации в челната част в областта на двигателното отделение с направление
отпред назад и леко отляво надясно.Зоната на деформиране обхванала целия кош, с
пречупване на капака и силно изместване назад. Изместена била и дясната
странична колонка, която деформирала тавана назад и нагоре, над дясната врата.
Предните гуми и окачване на колелата са били изместени назад, като гумите са
останали без въздух, а по повърхността на джантите са установени деформации от
ударен процес в радиално направление.
В резултат на
пътнотранспортното произшествие, постр. З. С., който
се намирал на шофьорското място, постр. Е. А. отзад
вляво, а детенцето в скута й получили тежки смъртоносни травматични увреждания
и тримата пострадали починали на място в автомобила, непосредствено след
произшествието. По същото време, в същия район на автомагистрала „Тракия“ се
движил свид.Ч., който забелязал автомобил с включени
аварийни светлини, в аварийната лента за движение, а на известно разстояние и
друг катастрофирал автомобил. Веднага спрял и се приближил към единия
автомобил, за да окаже помощ на пострадалите. Той установил, че шофьорът и
жената, стояща на задната седалка не помръдват и разбрал, че са починали. В
този момент свид. Ч. забелязал, че от канавката, от другия автомобил излиза
мъж, който говорил несвързано, бил неадекватен. Свидетелят се обадил на тел.112
и съобщил за катастрофата. На място първи пристигнал екип на ЦСМП – Сливен,
който единствено констатирал смъртта на тримата пострадали. Подс.С.
бил отведен в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – Сливен,
където бил приет в интензивно отделение за лечение и изписан след пет дни – на
17.04.2018 г. На местопроизшествието пристигнал екип на РСПБЗН – Сливен, който
предприел действия за противопожарно обезопасяване чрез отваряне на двигателния
отсек на л. а. „Рено“ и изключване на ел. захранването. Пристигналият
полицейски екип от РУ на МВР – Сливен предприел действия за запазване на
местопроизшествието и обезпечаване на следите. На място бил изпратен и
разследващ полицай, който извършил първоначалните действия по разследването,
вкл. оглед на местопроизшествието, на пътните превозни средства и на телата на
намерените на място починали лица и иззел като веществени доказателства по
делото двата автомобила, както и множество предмети и следи, имащи значение за
разследването. Труповете на пострадалите били откарани в отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ – Сливен за
извършване на външен оглед и аутопсия.
На
12.04.2019 г. сутринта вместо да посрещнат постр. З. С.
на летището в Лондон родителите му – свид. А.Т. и свид.
М.Т. получили обаждане от Република България, че синът им и съпругата му и
детето й са загинали при катастрофа. За инцидента били уведомени и свид. Е.А. и
свид.М.М. – родители на постр. Е. А., които очаквали обаждане от Кралство
Великобритания за пристигането на дъщеря им и детенцето й там.
В хода на
досъдебното производство е назначена автотехническа
експертиза, от заключението на която е видно, че скоростта на движение на л.а.
„Пежо“ преди пътнотранспортно произшествие, както и към момента на удара с л.а.
„Рено“ е била около 155 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила „Пежо“ при
определената скорост на движение преди пътнотранспортно произшествие, е около
210 м. В момента на удара автомобилът „Рено“ е бил в пълен покой; мястото на
удара между автомобилите е в аварийната лента за движение, на ниво от 0,65 до 2
м от дясната граница на дясната лента. Спирането на автомобила „Рено“ е изцяло
в зоната на аварийната лента за движение, като същият е бил разположен надлъжно
на платното за движение. Водачът на „Пежо“ – подс.С.
е допуснал отклоняване на автомобила от собствената дясна лента към аварийната
лента за движение. В случай, че той е продължил движението си по дясната лента
не би настъпил удар с автомобила „Рено“. Навлизането на автомобила „Пежо“ в
аварийната лента е в резултат на отклоняване на вниманието на подс.С., с възможно заспиване и не се е дължало на
възникнала внезапна техническа неизправност. Далечината на осветената зона пред
автомобила от десния фар, при движение на къси светлини, е била около 70-80 м
при 1 lux. Разстоянието, което е изминал автомобила
„Пежо“ до момента на блокиране на спирачната система е 86 м. Водачът на „Пежо“
не е имал техническата възможност да задейства спирачната система в зоната на
осветеност и видимост. Технически съобразената скорост на движение при видимост
от около 80 м е около 86 км/ч; подс.С. като водач на
автомобила „Пежо“ е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортно произшествие, като запази движението си в дясната лента за
движение без да я напуска. Водачът на лек автомобил „Рено“ – постр.С. не е имал техническата възможност да предотврати
пътнотранспортно произшествие. Основната техническа причина, довела до
възникване на пътнотранспортно произшествие е технически неправилното поведение
на подс.С. – водач на л. а. „Пежо“ при допуснатото
отклоняване на вниманието, както и възможно заспиване. Навлизането на
автомобила „Пежо“ е от дясната в аварийната лента при допуснато отклоняване на
автомобила. Технически правилно е подс.С.
непрекъснато да наблюдава платното пред автомобила и запази движението в
дясната лента, без да я напуска.
В
хода на разследването са назначени съдебно-химическа /л.117 от ДП/ и токсилогична /л. 122 от ДП/ експертизи, от заключението на
които е видно, че не се доказва наличие на етилов алкохол и наркотични и
упойващи вещества в кръвта и урината на подсъдимия.
В хода
на разследването са назначени съдебномедицински експертизи за установяване на
получените травматични увреждания и причината за смъртта на пострадалите З.А. С.
на 33 г., Е. М.А. на 21 г. и Е.Е.А. на 1 г. и 9м.
Според
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, причина за
настъпването на смъртта на постр.З.А. С. е съчетаната
травма с обхващане на главата, гръдния кош, гръбначния стълб с гръбначния мозък
и корема. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен
шок, вследствие множествените травми в областта на главата, гръдния кош, белите
дробове, гръбначния стълб с гръбначния мозък и корема и тежка мозъчна кома,
вследствие значителната черепно-мозъчна травма. Настъпването на смъртта на
пострадалия е била неизбежна и неминуема. Животът му е бил неспасяем.
Най-голямо значение за настъпването на смъртта имала тежката гръдна травма,
като травмата на органите във всяко едно от трите телесни кухини е била
смъртоносна.
Описаните
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне
на главата, гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по такива
предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта
се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото
пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения в тази връзка. Описаните
травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие.
Локализацията
на уврежданията сочи, че най-силни са били травмите в областта на лявата на
гръдния кош и отзад. Установените увреждания са получени вследствие удряне и
притискане на травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия
автомобил и притискането на гръдния кош и корема от деформиралите се части на
лекия автомобил.
При
изследването на взетата кръвна проба, не е установено наличие на етилов алкохол
в кръвта на трупа на пострадалия.
Според
заключението на назначената в хода на разследването съдебномедицинска
експертиза, причина за настъпването на смъртта на постр.Е.
М.А. е съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и
крайниците. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на
пострадалата в състояние на тежка мозъчна кома, вследствие тежката несъвместима
с живота черепно-мозъчна травма и тежък хеморагичен и
травматичен шок, вследствие множествените травми и острите кръвоизливи.
Настъпването на смъртта на пострадалата е била неизбежна и неминуема. Животът й
е бил неспасяем. Най-голямо значение за настъпването на смъртта имало тежката
гръдна травма, като травмата на органите във всяка една от трите телесни кухина
е била смъртоносна.
Описаните
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне
на главата, гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по такива
предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта
се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото
пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения. Описаните травми и
настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие.
Локализацията
на уврежданията сочи, че най-силни са били травмите в областта на лявата
половина на главата, гръдния кош и дясната коремна половина. Установените
увреждания са получени вследствие удряне на травмираните области на тялото по
вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на главата и гръдния
кош от деформиралите се части на лекия автомобил.
Според
заключението на назначената в хода на разследването съдебномедицинска
експертиза, причина за настъпването на смъртта на постр.Е.Е.А. е съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния
кош, врата, корема и крайниците. Непосредствената причина за настъпването на
смъртта е изпадането на пострадалата в състояние на тежък спинален
шок, вследствие счупване на врата и тежкият хеморагичен
и травматичен шок, вследствие множествените травми и острите кръвоизливи.
Настъпването на смъртта на пострадалата е била неизбежна и неминуема. Животът й
е бил неспасяем. Най-голямо значение за настъпването на смъртта е имала тежката
гръдна травма, както и тежката коремна травма, като травмата на органите във
всяка една от двете телесни кухини е била смъртоносна.
Описаните
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне
на главата, врата, гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по
такива предмети и притискане на тези области на тялото между такива предмети.
Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания при възникналото
пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения. Описаните травми и
настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътнотранспортно произшествие.
Локализацията
на уврежданията сочи, че най-силни са били травмите в областта на лявата
половина на главата, гръдния кош и дясната коремна половина. Установените
увреждания са получени вследствие удряне на травмираните области на тялото по
вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и притискането на главата, врата и
гръдния кош от деформиралите се части на лекия автомобил.
От приложените по делото справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и
характеристична справка е видно, че подс. С. не е осъждан, женен е с едно
пълнолетно дете, притежава лек автомобил, работи като шофьор в Полша.
Приобщеното удостоверение от работодател установява същото обстоятелство, както
и че подсъдимият е отговорен и изпълнителен служител. От многобройните
медицински документи, представени от защитата, е видно, че след ПТП подсъдимият
е бил хоспитализиран, след което в продължителен отпуск по болест. От
произшествието и до настоящия момент са направени множество изследвания, чиито
резултати сочат определени отклонения от допустимите стойности. Установяват се
регулярни посещения от страна на подсъдимия на медицински специалисти, техните
предписания и терапия.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства,
а именно: показанията
на свидетелите по делото, заключенията на назначените експертизи
/съдебно-медицински, автотехническа, химическа,
токсикологична експертизи/, приложените
писмени документи.
Свидетелските показания съдът намери за последователни, логични, взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с други и относими
към предмета на доказване. Факт е, че нито един от разпитаните по делото
свидетели не е възприел лично настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Свидетелските показания обаче са относими към изясняване на фактите относно
обстоятелствата, при които е настъпил инцидента – пътна обстановка,
натовареност на движението, ориентировъчен час на събитието, разположението на
автомобилите след ПТП, мястото на водача и пътниците в автомобила “Рено”,
обстоятелствата относно състоянието на подсъдимия и неговите конкретни действия
след ПТП.
Акцент следва да се постави
на показанията на свидетелите Тодор Ч., Стоян Стоянов и Стефан Ч..
Свид. Тодор Ч. първи е
възприел катастрофиралия автомобил “Рено” с включени аварийни светлини, ударен
отзад, като цялата задна част на автомобила описва смачкана навътре и
достигнала задната седалка на колата. Възприел мъж на шофьорското място в
ударения автомобил, жена с дете в ръцете на задната седалка зад шофьора, които
не помръдвали. Видял е вторият автомобил в канавката, от който излязъл и се
изкачил на асфалта мъж с несмислен и несвързан говор. Според свид. Ч. мъжът
“сякаш не знаеше какво става”. Свидетелят се обадил на тел.112, след което
пристигнали две линейки, пожарна и полицейска кола. Колата в аварийната лента
била разрязана, за да се извадят хората. Едната линейка откарала мъжа от другия
автомобил към болницата.
Свид. Стоян Стоянов е
служител в РСПБЗН – Сливен. Заедно със свои колеги е посетил
местопроизшествието на автомагистрала Тракия след получен сигнал на тел.112.
Когато пристигнали на място имало линейка, която качила пострадал от катастрофата
и тръгнала за болницата. Лекарят съобщил на пожарникарите, че в л.а. “Рено”
водачът и пътниците – мъж, жена и дете са мъртви. Свидетелят установил
светещите фарове и аварийни светлини на л.а. “Рено” и с цел противопожарно
обезопасяване отворил двигателния отсек и разкачил акумулатора. ПТП било
осветено и заедно с екипа на КАТ изчакали дежурната група от полицията за
извършване на оглед.
Свид. Стефан Ч. – мл.автоконтрольор в група “Пътен контрол” в сектор ПП при
ОДМВР – Сливен като дежурен автопатрул по линия КАТ
също бил изпратен на произшествието на км.267 от АМ Тракия заедно със свой
колега. Предварителните данни били за трима загинали. На място заварили екипите
на спешна помощ и на пожарната. Екипът на спешна помощ вече бил установил
смъртта на мъж, жена и дете от л.а. “Рено”. Водачът на л.а. “Пежо” бил на
носилка в линейката. При опит да бъде изпробван за употреба на алкохол,
изпаднал в шок. Не могъл да даде смислени обяснения за ПТП, повтарял “Не знам
откъде дойде”, след което бил откаран в болницата. Пожарникарите уведомили
пътните полицаи за работещите при пристигането им аварийни светлини на л.а.
“Рено” и изключеното от тях ел.захранване на същия автомобил с цел
предотвратяване на пожар.
Съгласно показанията на
свидетелите времето е било тъмно, но ясно, сухо, видимостта – нормална.
Съдът се доверява изцяло на
показанията на цитираните трима свидетели. Те са логични, последователни,
съответни едни на други, дадени от незаинтересовани лица. Пряко са относими към
предмета на доказване и в голяма степен допринасят за изясняване на
релевантните факти.
Съдът цени и показанията на
свидетелите А.Т., М.Т., М.С., Е.А. и М.М.. Тези
свидетели са роднини на загиналите З. С., Е. А. и Е.А.и внасят яснота за
отношенията между тримата пострадали приживе и връзките на свидетелите с тях.
Допринасяща за изясняване
на въпроса за собствеността на процесния л.а. “Рено” е и информацията, съобщена
от свид. Р. Димитров. Съгласно същите показания автомобилът е бил отдаден под
наем на постр. З. С. за периода от 14:10 ч. на
07.04.2018 г. до 14:10 ч. на 13.04.2018 г.
Съдът кредитира всички
гореизброени гласни доказателствени източници доколкото от тях се установяват релевантни
за делото факти, приети за установени по-горе.
Заключенията на изготвените
по делото експертизи – съдебномедицински, автотехническа,
химическа и токсикологична – съдът цени, като намира, че имат съществено
значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени
от компетентни вещи лица, в чиито знания и обективност съдът няма основание да
се съмнява. Пред настоящия състав страните не оспорват заключенията, а
последните са приобщени към материалите по делото по надлежния процесуален
ред.
Съдът
кредитира и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол
за оглед на пътнотранспортно произшествие и фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум, приемателно-предавателни протоколи № 215/08.08.2018 г. и №
213/08.08.2018 г., справки за нарушител/водач, 3 бр. акт за смърт, 3 бр.
удостоверения за наследници, приемо-предавателни протоколи, разписки, справка
за съдимост, декларация за
семейно материално положение и имуществено състояние на подс. С. и характеристична справка за подсъдимия,
удостоверение от работодател и медицински документи за здравословното състояние
подс. С..
Писмените доказателствени
източници са приложени и приети като
доказателства, намират се в отношение на допълване с останалите доказателствени
материали, не се оспорват от страните и са приобщени по съответния процесуален
ред.
Съдът констатира, че в досъдебното производство
подсъдимият – тогава в качеството на обвиняем, е разпитван два пъти. Първоначално
в протокол за разпит на обвиняем от 17.04.2018 г. се е възползвал от правото да
не дава обяснения. В протокол за разпит на обвиняем от 21.01.2019 г. е дал
подробни обяснения, признавайки вина за произшествието. Съдът кредитира
частично обясненията на подс. С.. Намира ги за достоверни в частта им, в която
разказва за местоработата си и конкретните си действия и намерения на
11.04.2018 г. Съответни на останалите доказателства по делото са и данните в
обясненията на С. за маршрута му, за времето, за видимостта, за липсата му на
спомен за ПТП. Неубедителни са обясненията в частта им, в която подсъдимият
твърди, че след като е излязъл от автомобила си след ПТП видял на пътя друг
автомобил, в който предположил, че се е ударил, набрал тел.112, уведомил за
инцидента, дал информация за мястото на инцидента, поискал помощ, вкл. линейки,
тъй като вече бил стигнал другия автомобил и видял в него хора. Съдът не се
доверява и на обясненията за опитите на подсъдимия да отговори вратата на този
автомобил, за да помогне на хората, както и за желанието му да обезопаси
мястото на инцидента. Съображенията за това са следните: В посочената част
обясненията не намират подкрепа в нито един доказателствен източник. Обратно,
от показанията на свид. Ч. не се установява подсъдимият да е говорил по
телефона, да е искал да окаже помощ на някого, да е опитвал да обезопаси
мястото на инцидента. Свидетелят споделя как е възприел изкачването на
подсъдимия от канавката до асфалта и несвързания и несмислен говор на С..
Според свидетеля подсъдимият не е знаел какво става. Именно този свидетел е
уведомил за инцидента на тел.112, повикал е помощ. В показанията на другите
пристигнали на местопроизшествието свидетели – Ч. и Стоянов също липсва каквато
и да е информация, която да подкрепя обясненията на С.. Нещо повече - от
техните показания е ясно, че и тримата пострадали вече са били починали, а
според свид. Ч. не са помръдвали още когато той ги е възприел. Свид. Ч.
разказва за липса на смислени обяснения от страна на подсъдимия за инцидента.
Същият повтарял “Не знам откъде дойде”. При опит да бъде изпробван за употреба
на алкохол подсъдимият изпаднал в шок, а в последствие бил откаран в болница. В
епикризата за болничния престой на подсъдимия е отразена липса на спомен за
случилото се. Самият подсъдим в обясненията си на досъдебното производство и
след инцидента споделя за липса на спомени – “Обадих се на съпругата си и я
информирах, че съм катастрофирал. Следващия ми спомен е от качването в линейката
и откъслечни спомени от болничния престой.”. С оглед на всичко гореописано
съдът намира за недостоверно подсъдимият да няма спомен както за случилото се
преди ПТП, така и да има липсващи спомени за периода непосредствено и дни след
инцидента /болничният престой е продължил 5 дни/, а да има ясен, последователен
и пълен спомен за цитираните от него действия – обаждане на тел.112, опити да
помогне на пострадалите, да обезопаси ПТП и т.н. Съдът намира, че обективното
установеното състояние на подсъдимия от показанията на свидетелите – объркан, с
несвързан говор и без ясна представа къде е и какво се е случило, не
кореспондира със защитната версия за конкретно посочените действия в
обясненията. Очевидна цел на последните е понасяне на отговорност по привилегирован
състав на НК, но обясненията са изолирани и неподкрепени от каквито и да е
преки или косвени доказателства. Съдът ги счита в посочената част за защитна
теза, поради което не им се довери. Съдът не допусна събиране на претендираните
от защитата в с.з. нови доказателства – писмени, гласни и назначаване на
съдебно-техническа експертиза, с които се цели установяване на обстоятелството
дали в инкриминираната нощ подсъдимият е позвънил на тел.112 и е уведомил за
настъпилото произшествие – т.е. евентуална достоверност на дискредитираната
част от обясненията. Защитата е разполагала с процесуалната възможност да
направи съответни искания и да ангажира конкретни доказателства още в
досъдебното производство, което не е сторено. Обясненията на подсъдимия са били
известни на прокурора при решаване на делото след приключване на разследването,
но не са били обхванати в обстоятелствената част на обвинителния акт, касателно
настъпилото ПТП и действията на подсъдимия след него. Обстоятелствената част на
обвинителния акт към настоящия момент е обвързваща, с оглед направеното
признание на фактите от подсъдимия и желанието да ползват доказателствата от
досъдебното производство, както и изразената ясна воля да не се събират други
доказателства за тези факти. Въз основа на тези изявления на подсъдимия и
констатацията на съда за подкрепеност на направеното
самопризнание от доказателствата в досъдебното производство, съдебното
следствие се разви по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. При тези обстоятелства несъвместими с признатата фактология по
обвинителния акт са претенциите на защитата за включване на допълнителни факти,
касаещи защитната теза за оказана от подсъдимия на пострадалите помощ или поне
опит за такава, в каквато посока е имало и искане в досъдебното производство,
отхвърлено от прокурора. След като защитата е поискала разглеждане на делото по
реда на чл.371 т.2 от НПК, на подсъдимия са разяснени подробно всички права и
той убедително неколкократно в разпоредително заседание и същинското съдебно
заседание е заявил позицията си, че признава фактите в обстоятелствената част
на обвинителния акт и не желае събиране на други доказателства, съдът е
обвързан от тези факти и не би могъл да се отклони от тях при разглеждане и
решаване на делото. Така мотивиран съдът изключи от доказателствения материал
по делото обясненията на подс. С. от досъдебното производство в частта, в която
твърди обаждане на тел.112, опит за оказана на пострадалите помощ и
обезопасяване на местопроизшествието. Съдът не се довери и на обясненията за
вероятно прилошаване, с което подсъдимият обяснява напускането на дясната
активна лента за движение и плавното навлизане в лентата за принудително
спиране. Касае се за предположение на подсъдимия, а не за конкретен спомен.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът
констатира, че събраните в досъдебната фаза приобщени към материалите по делото
в съдебната фаза на процеса доказателствени източници кореспондират с
направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях се извличат по
безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. Р.М.С. от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав по чл.343 ал.3
предл.4 б.“б“ предл.1 вр. чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК,
тъй като на 12.04.2018 г. на АМ „Тракия“, км.267 в общ.Сливен, при
управление на МПС, лек автомобил „Пежо 406“ с per. № В 1027 ВС,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.20 ал.1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“; чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч за категория „В“ на автомагистрала 140 км/ч, а именно 155
км/ч; чл.58 от ЗДвП - При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3.
Да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство“ и по непредпазливост причинил смъртта на
повече от едно лице, а именно З.А. С., Е. М.А. и Е.Е.А..
От обективна страна категорично от събраните
доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. С. е
управлявал процесният лек автомобил „Пежо” в нарушение на правилата за движение
по пътищата. Съдът намира за допуснати от подсъдимия и намиращи се в пряка
причинна връзка с настъпилия резултат и трите нарушения на ЗДвП – по чл.20 ал.1, чл.21 ал.1 и
чл.58 т.3 от ЗДвП, с които е запълнена бланкетната
диспозиция на разпоредбата на чл.343 ал.3 предл. 4 б.
“б” предл.1 вр. чл.343 ал.1 в. “в” от НК. Нарушението по
чл.20 ал.1 от ЗДвП се изразява в липсата на непрекъснат контрол от
страна на подсъдимия върху управлявания от него лек автомобил. Допуснато е
нарушение и по чл.21 ал.1 от ЗДвП – подсъдимият е управлявал автомобила със
скорост от около 155 км/час, с опасна зона за спиране от около 210 метра, при
разрешена скорост от 140 км/ч за категория „В“ на автомагистрала. Нарушението
по чл.58 т.3 от ЗДвП се е проявило в навлизане и движение към аварийната лента,
въпреки забраната на чл.58 т.3 от ЗДвП и без да е налице здравословен проблем.
Такъв не се установява нито от доказателствата по делото – подсъдимият е бил
отпочинал преди пътуването, не е съобщил заболявания или друг здравословен
проблем. В този смисъл е недостоверно предположението в обясненията му за
вероятно прилошаване като причина за навлизане в аварийната лента. Доколкото са
признати фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, а те намират
подкрепа в назначените експертизи, съдът приема напускането на активната дясна
лента за движение и навлизането в лентата за принудително аварийно спиране да
са в резултат на отклоняване на вниманието на подсъдимия.
Защитата оспорва връзката на нарушението по чл.21
ал.1 от ЗДвП с ПТП, както и наличието на нарушение по чл.58 т.3 от ЗДвП. Според
адв. Р. единственото допуснато нарушение на подсъдимия, което в пряка причинна
връзка с ПТП е първото вменено нарушение, а именно по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира възражението за неоснователно. От заключението на назначената по
делото автотехническа експертиза е категорично
установено движението на автомобила на подсъдимия със скорост от 155 км/ч.
Скоростта е с еднаква величина преди и по време на удара. Тази скорост без
съмнение е превишена, надвишаваща максимално допустимата скорост от 140 км/ч за
магистрала на МПС от процесния вид, с 15 км/ч. Тази превишена скорост е пряко
свързана с тежките телесни увреждания, причинени на пострадалите в ударения от
подсъдимия автомобил. Получените и от тримата пострадали травми са били
многобройни, с голям интензитет и несъвместими с живота, съгласно подробните
заключения на съдебно-медицинските експертизи. Съдът приема, че пострадалите са
загинали непосредствено и в резултат на ПТП, тъй като първият спрял на
произшествието свидетел – Тодор Ч. ги е възприел непомръдващи, а пристигналите
малко по-късно медицински екипи само са констатирали смъртта им /показания на
свид. Стоянов и свид. Ч./. Свид. Ч. заявява, че предварителните данни, с които
е разполагал полицейският екип още преди да посети местопроизшествието, са
съдържали информация за трима загинали. Т.е. информацията за смъртта на
пострадалите е била подадена в сигнала за инцидента. При тези обстоятелства за
съда е безспорна връзката между високата скорост и тежкият вредоносен резултат
от деянието на подсъдимия. Няма основание за преминаване от нарушение за
превишена към нарушение за несъобразена скорост /чл.20 ал.2 от ЗДвП/. Следва да
се отбележи последователната съдебна практика определяща всякога забранената
скорост като несъобразена /напр. Решение № 331/2013 г. на ВКС, първо н.о./.
Освен това в автотехническата експертиза в отговор на
пета задача по т.4.5 /л.88 от досъдебното производство/ вещото лице, което е
изчислило на 210 метра опасната зона на спиране на автомобила “Пежо”
/управляван от подсъдимия/ при скорост от 155 км/ч, отговаря, че ако
автомобилът “Рено” е бил осветен след спирането в аварийната лента /както е в
случая – фарове и аварийни светлини са работели и след ПТП/ и работещи къси и
габаритни светлини, водачът на “Пежо” е имал техническата възможност да
възприеме спрелия автомобил “Рено” на значително голямо разстояние, по-голямо
от опасната му зона за спиране. Тези конкретно установени по настоящия казус
фактически положения сочат допуснато от подсъдимия нарушение именно по чл.21
ал.1 от ЗДвП, което е пряка причинна връзка с резултата.
Допуснато е и нарушението по чл.58 т.3 от ЗДвП, тъй
като е установено несъмнено навлизането и движението на подсъдимия с
управлявания от него автомобил в лентата за принудително аварийно спиране без
да е налице хипотеза, предвидена в закона, позволяваща това действие. Съгласно
заключението на автотехническата експертиза, ако
подсъдимият беше запазил управление в собствената лента за движение /активната
дясна лента/, ПТП не би настъпило. То се дължи именно на неправомерното
навлизане на подсъдимия в лентата за принудително спиране, където се е намирал
спрелия на аварийни светлини автомобил на пострадалите. При тези обстоятелства
е налице пряка причинна връзка между нарушението на подсъдимия по чл.58 т.3 от ЗДвП и настъпилия общественоопасен резултат. Неоснователно и възражението за
конкуренция между нарушенията по чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.58 т.3 от ЗДвП. Според
защитника нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП изключва възможността за допускане
на нарушение и по чл.58 т.3 от ЗДвП. Принципни аргументи в подкрепа на тезата
за допустимост на двете нарушения кумулативно могат да бъдат почерпени от практиката
на ВКС, съгласно която когато след загуба на контрол се навлезе в насрещната
пътна лента е налице едновременно нарушаване на чл.20 ал.1 от ЗДвП и
специалните правила забраняващи това навлизане. По казус, сходен с настоящия, е
постановено Решение № 205/04.01.2017 г.
по н.д. № 687/2016 г., ІІ н.о. на ВКС, с което е оставено в сила Решение №
32/29.02.2016 г. по ВНОХД № 222/2015 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Повдигнатото обвинение за транспортно престъпление в това производство е със
запълнена бланкетна диспозиция за кумулативно
извършени нарушения на чл.20, ал.1, чл.20 ал.2 и чл.58 т.3 от ЗДвП. Видно от
фактите, описани във въззивния съдебен акт, касае се за реализирано ПТП от
навлизане поради неупражнен контрол върху МПС на товарен автомобил в лентата за
принудително спиране и реализиране на ПТП със спрял на аварийни светлини в тази
лента лек автомобил. Цитираната съдебна практика и конкретно установените по
настоящото дело фактически обстоятелства също сочат допуснати от подсъдимия
нарушения и по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по чл.58 т.3 от ЗДвП, които са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Няма обратен аргумент в
обстоятелството, че в обвинителния акт, респ. в гореизложените фактически
положения, е възприета възможността отклоняването на вниманието на подсъдимия
да е в резултат на заспиване. Съгласно трайно установената съдебна практика
дори тази хипотеза не го освобождава от отговорност, ако е загубил контрол над
МПС и е реализирал пътно-транспортно произшествие.
По тези съображения, настъпилото ПТП е пряка
последица от виновно
нарушените от подс. С. три
разпоредби – на чл.20, ал.1, чл.21 ал.1 и чл.58 т.3 от ЗДвП.
Съдът намира за
несъмнено от приобщените по делото доказателства, че пътнотранспортното произшествие и причинените в резултат на него
смърт на пострадалите З. С., Е. А. и Е. А., са пряка последица от
допуснатите от подс. С. нарушения на правилата за движение по пътищата. Безспорно по делото са установени настъпилите в
резултат на ПТП общественоопасни последици. И тримата пострадали са получили
тежки, несъвместими с живота травми и са починали на мястото на произшествието.
Според заключенията на съдебномедицинските експертизи, смъртта на всеки един от
пострадалите е настъпила като пряка и непосредствена последица на получените в
резултат на възникналото пътнотранспортно произшествие многобройни тежки
травматични увреждания.
Установените по безспорен начин факти, описани
по-горе, подкрепени от доказателствената наличност и признати от подсъдимия като
част от обстоятелствата изложени в обвинителния акт, обосновават безусловен
извод за съставомерност на действията на подсъдимия при управлението на
процесния лек автомобил „Пежо”, като нарушенията на правилата за движение по
пътищата са довели до съставомерния резултат –
причиняване смъртта на тримата пострадали. Правилна с оглед на тези констатации
е квалификацията на деянието по чл.343 ал.3, предл.4 б. „б” предл. първо, вр. с
чл.343 ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Няма основание за преквалифициране на деянието по
привилегирования състав на чл.343а от НК. На първо място по делото липсват
доказателства за каквито и да е конкретни действия на подсъдимия, насочени към
оказване помощ на пострадалите или поне един от тях. Дадените от подсъдимия в досъдебното
производство обяснения в подобен смисъл съдът не кредитира, за което изложи
подробни съображения при анализа на доказателства по-горе. Липсват доказателства, че състоянието на подсъдимия е
позволявало адекватна реакция след ПТП, вкл. сигнализиране на тел.112 за
настъпилия инцидент и определени действия за подпомагане на пострадалите. На
второ място, съдът намира за неприложим привилегирования състав поради
настъпилата смърт на пострадалите, установена първо от свидетеля Ч., а в
последствие и от пристигналите на място медицински екипи на спешна помощ.
Последователна е съдебната практика, че помощ може да се окаже само на живо
лице. В конкретния случай свид. Ч. съобщава, че непосредствено след ПТП
пострадалите не са помръдвали. В дадената ситуация подсъдимият не би могъл да
се ползва от по-леко наказуемия състав на престъплението по чл.343а от НК от
една страна поради недоказаност на собствените му твърдения за оказана помощ, а
от друга – поради обективната невъзможност да бъде предоставена такава на който
и да е от пострадалите лица. Неоснователно е възражението на защитника на
подсъдимия за липсата на доказателства относно мигновена смърт на пострадалите.
Както от свидетелските показания, така също от съдебно-медицинските експертизи
е несъмнено настъпването на смъртта на пострадалите е в резултат на ПТП, като
тежките многобройни и голям интензитет травми неминуемо са довели до непосредствената смърт на всеки от
пострадалите от ПТП. Съдът приема, с оглед показанията на свид. Ч., че смъртта
е била настъпила когато свидетелят е видял пострадалите, а този момент
предшества изкачването на подс. С. на асфалта. Не на последно място
преквалифициране на деянието по по-леко наказуем състав би било възможно, ако
такива факти /относно оказана помощ/ бяха обхванати от обстоятелствената част
на обвинителния акт. При диференцираната процедура, по която се развива
производството, съдът не може да основе присъдата на факти, които не са
обхванати от обстоятелствената част на обвинителния акт. Преквалифициране е
възможно само и доколкото новата правна оценка на деянието е съвместима с
предложените в обвинителния акт и признати от подсъдимия, фактически положения.
Неоснователно е искането на защитата да бъде отчетено
съпричиняване на вредоносния резултат поради допуснати нарушения от страна на
пострадалите. Конкретно се настоява допуснато нарушение по чл.58 от ЗДвП от
страна на постр. З. С., нарушения на всички
пострадали по чл.59 от ЗДвП, доколкото са били без обезопасителни
колани и нарушение по чл.137а от ЗДвП във връзка с констатацията, че
най-малката жертва на произшествието – Е.А.на 1 г. и 9 м. не е била поставена в
обезопасителното столче, а се е намирала в ръцете на
майка си – постр. Е. А.. Според описаната в
обвинителния акт фактология, възприета по-горе и обвързваща съда, автомобилът
на пострадалите е бил в пълен покой в лентата за принудително спиране, с
работещи аварийни светлини. Същото обстоятелство се установява от заключението
на автотехническата експертиза и свидетелските
показания. Местонахождението на детето – в скута на майка си кореспондира с
допуснатото в обвинителния акт обстоятелство за възникнал по време на
пътуването вероятен проблем с детето, който е наложил спиране за кратко на
автомобила “Рено” в аварийната лента и е причина детето да е намерено в скута
на постр. Е. А.. Фактът, че с деянието си подсъдимият
е лишил от живот и тримата пострадали, поради което към настоящия момент няма
как да бъде установена друга освен вероятна причина за спиране на лекия автомобил “Рено” в
лентата за принудително спиране, не позволява обсъждане на тази обективна
невъзможност за точно установяване на причината, във вреда на пострадалите и в
полза на подсъдимия. Състоянието, в което е бил автомобила “Рено” – с работещи
фарове и аварийни светлини, мотивира извод за краткотрайно спиране на
процесното място именно поради възникнал проблем с детето. За същото
обстоятелство сочи и факта, че в този момент детето не е било в столчето, а в
скута на майка си. При спрял автомобил не могат да се коментират претендираните
нарушения – непоставени обезопасителни колани и
преместване на детето от столчето в ръцете на майката. Няма нарушение и по
чл.58 от ЗДвП, доколкото може да се направи обоснован извод за налична
основателна причина постр. З. С. да спре в аварийната
лента, заради възникнал проблем с детето. Видно е също така надлежното
сигнализиране на спрелия автомобил в аварийната лента чрез включени аварийни
светлини.
С оглед на всички гореизложени обстоятелства съдът
намира от обективна страна, че настъпването на произшествието е изцяло в
резултат на нарушенията на правилата за движение, допуснати от подс. С..
Деянието е извършено от подс. С. по непредпазливост.
Отношението на подсъдимия към настъпването на общественоопасните последици е непредпазливо, като се касае за престъпна
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици в резултат на извършените от него нарушения на
правилата за движение по пътищата, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. С оглед субективната страна на
деянието, правилно квалификацията на престъплението е дадена във връзка с ал.1
б. „в“ на чл.343 от НК и респ. чл. 342 ал.1 от НК.
При така установената конкретика съдът
намери подс. С. за виновен по повдигнатото му обвинение, като съобрази
събраните по делото доказателства и самопризнанието на подсъдимия, което
кореспондира с доказателствената съвкупност.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие
подценяването на пътната обстановка и конкретно шофирането в нощни условия с
превишена скорост, надценяване на собствените възможности предвид
квалификацията като професионален шофьор.
При индивидуализацията
на наложеното на подс. С. наказание, съдът съобрази принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация и обуславящите вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни
обществени отношения, свързани с опазване на човешкия живот при управление на
МПС, респ. спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част в
специалната разпоредба на материалния закон. За инкриминираното деяние се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът отчете добрите характеристични данни /семеен,
полагащ грижи за свои близки, отговорен служител/, здравословното му състояние
след ПТП, критичното отношение и съжалението за извършеното, чистото съдебно
минало. Самопризнанието на подсъдимия пред съда не би могло да се отчита като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие
за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание
подсъдимия получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не
може да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.
Направеното от подсъдимия признание за вина в досъдебното производство е в края
на разследването, поради което съдът не счита същото за подпомагащо в
значителна степен разследващите органи.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства прокурорът и частните обвинители настояват да се вземат предвид
допуснатите от подсъдимия като водач на МПС предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата. Видно от приложената по делото справка подс. С. има общо
12 нарушения по ЗДвП – за времето от 1995 г. до 2010 г. Съдът намира
нарушенията за отдалечени значително във времето от момента на настъпване на
ПТП, предмет на настоящото дело, поради което не би следвало да имат решаващо
значение относно личностната характеристика на подсъдимия. Въпреки това,
доколкото между тях фигурират и такива свързани с режима на скоростта, съдът
констатира липса на поправяне, независимо от наложените административни
наказания, тъй като и в настоящия случай подсъдимият е шофирал с превишена
скорост при това нощно време. В тежест на подсъдимия следва да се отчетат също
така броя на допуснатите нарушения на правилата за движение, броя на жертвите,
фактът, че е причинена смъртта на цяло семейство – мъж, жена и малко дете.
Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство се явяват и причинените
имуществени вреди по МПС, които не са съставомерни,
но са настъпили в резултат на същото деяние. По-голяма укоримост
на конкретното деяние придава и факта, че подсъдимият е дългогодишен
професионален шофьор. Последното обстоятелство предполага сериозен опит и
рутина на пътя и недопускане на нарушения от категорията на процесните.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на
съда, че наказанието за извършеното престъпление следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като се индивидуализира на 9 години „лишаване от
свобода” – в средния предвиден в закона размер. На основание чл.58а, ал.1 от НК
съдът редуцира така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия С.
наказание в размер на 6 години „лишаване от свобода”.
При определяне на конкретния размер на
наказанието „лишаване от свобода“ съдът изходи от приложимия материален закон и
конкретните индивидуализиращи отговорността обстоятелства. Не може да се
сподели тезата на поверениците на частните обвинители за налагане на наказание
в максималния размер – 15 години “лишаване от свобода”, а според някои от
частните обвинители – наказание 20г., 30г. “лишаване от свобода” или “доживотен
затвор”. Последните искания не държат сметка за принципа на законоустановеност
на наказанието, респ. налагане на същото в предвидените размери по специалните
разпоредби в особената част на НК. Наказанието не може да има за цел отмъщение,
в какъвто смисъл могат да се приемат исканията на някои частни обвинители в
хода на съдебните прения. Съгласно общата част на действащия НК наказанието се
съобразява основно с обществената опасност на деянието и дееца. Искането за
налагане на максимално по размер наказание /или по-тежко от него/ не държи
сметка за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва
също да бъдат обективно отчетени от съда. По делото не е спорна положителната
социална характеристика на подсъдимия, същият не е лице, отличаващо се с
обществена опасност. Действително е налице висока степен на обществена опасност
на деянието, но същата е отчетена от законодателя в разпоредбата от специалната
част на НК, по която подсъдимият е предаден на съд. В посочения смисъл, съдът
счита, че така отмереното наказание „лишаване от свобода“ е съответно на
деянието и дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост.
Съдът обсъди и възможността за
определяне на наказанието на подсъдимия при условията
на чл.55 от НК, каквото искане направи защитата, но стигна до извод, че не са
налице предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, но предвид наличието на отегчаващи такива, вкл.
настъпилия изключително тежък резултат, съдът прие, че смекчаващите
отговорността обстоятелства не са от съответния характер, за да формират извод
за несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Приложението на този институт
би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на наказанието
снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните цели на
наказанието.
Наложеното наказание 6
години „лишаване от свобода” следва да се изтърпи от подсъдимия при
първоначален общ режим, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
В
съответствие с разпоредбата на чл.343
г от НК съдът лиши подсъдимия С. от правото да управлява МПС за срок, равен на
срока на наложеното наказание “лишаване от свобода”, а именно за срок от 6
години. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК. В конкретния случай
съдът наложи наказание лишаване от права за срок равен на наложения размер на
наказанието „лишаване от свобода“, ръководен от факта, че допуснатите от
подсъдимия нарушения, за които е наказан по административен ред са отдалечени
във времето и не налагат завишаване размера на това наказание над определения
размер на наказанието “лишаване от свобода”.
Определените
размери на наложените наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на
тежестта и обществената опасност на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите,
установените правила и добрите нрави. Съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността
да върши и други подобни деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
По правилата на процеса и предвид съобразителната част
на ТР № 4/11.02.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСНК на ВКС, съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата по бюджета на ОД на МВР – Сливен сумата от 1875,80 лева за направените по делото разноски в досъдебната
фаза.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени и предадени на 20.05.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: