Р Е Ш Е Н И Е № 261187
гр.Пловдив, 06.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на първи октомври две
хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17538 по
описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от В.Д.Т. срещу
„Автортанс-2000“ ООД за осъждането на ответника да заплати сумата от 1393.18
лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от инцидент настъпил на 12.07.2017г. при движение в автобус марка „****“
рег. № ****, управляван от работника Г.А. за счупване на лява лъчева кост в
областта на гривнената става и шиповидния израстък на лакътната кост, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12411 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се твърди,
че ищцата претърпяла вредите от
инцидент настъпил на 12.07.2017г. при движение в автобус марка „****“ рег. **** управляван от работника на ответника Г.А.. Твърди, че се е
приготвила да слиза от автобуса на спирката до сладкарница „****“ на бул. „Шести септември“, когато водачът, задействал рязко спирачната
система, при което загубила равновесие и паднала на пода на МПС. Твърди се, че ответникът отговаря за вредите като възложител на
работата на шофьора, като посочва и че е собственик на превозното средство.
Ответникът подава в срок отговор на
исковата молба, с който оспорва
предявения
иск. Твърди, че ищцата е виновна за настъпването на уврежданията, тъй като е
предприела движение в автобуса, без да осигури личната си безопасност като се
хване за някое от определените за това места. Оспорва се и да е налице виновно
поведение на водача на автобуса, предвид прекратяването на наказателното
производство. Шофьорът не нарушил правилата за движение по пътищата, като
задействането на спирачките било за избягването на удар с друго превозно
средство. По същите съображения прави възражение за съпричиняване. При
условията на евентуалност предявява обратен иск срещу „Дженерали застраховане”
АД, конституирано като трето лице подпомагаща страна, като застраховател по
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, за всички суми,
присъдени на ищцата. Не претендира разноски.
На
основание чл. 219 ГПК като трето лице подпомагаща страна на ответника е
конституирано „Дженерали застраховане” АД, като е приет за съвместно
разглеждане предявения обратен иск.
Постъпило
е становище от третото лице, в което възразява срещу
отговорността на водача на автомобила и сочи неправомерно поведение на ищцата.
Взема становище за неоснователност на обратния иск поради неоснователност на
главния.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Искът е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.
с чл. 45 ЗЗД,
защото както в заявлението така и в исковата молба се твърди неправомерно
поведение на служител на ответника- рязко задействане на спирачките на
автобуса. Изложените съображения по чл. 50 ЗЗД представляват правна
квалификация, която не обвързва съда. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по
чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не
следва от обективното от качествата на самата вещ.
Деликтната
отговорност на ответника в качеството му на възложител на работата, е
свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на други лица, на
които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод
изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица, а не от вината на възложителя на работата.
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от
него, при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен
предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния
правопораждащ фактически състав: вреди, причинени на ищцата
от лице, на което ответникът е възложил някаква работа; вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; както и
работникът или служителят да има вина за причинените вреди. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на
непозволено увреждане.
От приетата медицинска
документация, протоколът за ПТП, САТЕ и СМЕ се установява с категоричност, че
на 12.07.2017г. ищцата се е возила в автобус „****“ с рег. № *****, по линия обществения
транспорт № **** по булевард „Шести септември“. На неустановено място преди
кръстовището с булевард „Руски“ шофьорът на автобуса задействал спирачната
уредба и предизвикал рязко спиране. При това ищцата загубила равновесие,
паднала на пода на автобуса и получила съчетано закрито счупване на долните
краища на лявата лакътна и лъчева кост, което е довело до трайно затрудняване
на движението на горен ляв крайник.
Несъмнено е, че рязкото намаляване на скоростта чрез използване
на спирачки, само по себе си е нарушение на правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20 и чл. 24, ал. 1
ЗДВП, освен ако е предприето за предотвратяване на ПТП. Поради това съгласно оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на
дееца се предполага.
Опровергаването на една
презумпция не може да се извърши по друг начин, освен чрез провеждане на
обратно доказване по отношение на презумирания факт (пълно доказване, че този
факт не се е осъществил). Презумпциите уреждат отклонение от общите принципи на
доказателствената тежест, като облекчават страната, която се ползва от
презумирания факт, от тежестта да го установи, ако е установила визираната в
нормата презумпционна предпоставка.
В тази насока са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на Г.А.- шофьор на
автобуса и И. Ч.- пътник в автобуса. Първият сочи, че се е движел във втора
лента на платното, като в най-дясната лента имало таксиметров автомобил, който
бил дал сигнализация за завой на дясно. В следващия момент рязко тръгнал на
ляво на около 5-6 метра от автобуса и пресякъл неговата лента. Задействал
спирачната система, за да избегне ПТП. Показанията на свидетеля следва да бъдат
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид неговата заинтересованост,
като лицето, чието поведение е предмет на изследване и вина се отрича от
ответника. Предвид горното, съдът намира, че в действителност реакцията на
водача е била породена от извършването на маневра от страна друг участник в
движението. Единствено в тази част изложените факти се потвърждават от
показанията на свидетелката Ч. и частично от приетата САТЕ и единствено те
следва да бъдат възприети. Тези обстоятелства обаче не оборват презумпцията за
вина водача на автомобила, защото не освобождават водача от задължението по чл.
132, т. 2 ЗДвП преди потегляне и по време на движение
да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците. Показанията на свидетеля не могат да бъдат
кредитирани по отношение на посоченото от него разстоянието до таксиметровия
автомобил. В тази част, те не се подкрепят от никое от останалите събрани
доказателства и са плод на субективните му възприятия като участник в
инцидента. Освен това, никой от
разпитаните свидетели, вкл. водачът на автобуса, не дават сведения за това
какво е било разстоянието на превозните средства до кръстовището, т.е. къде са
се намирали по дължината на пътното платно, дали таксиметровия автомобил се е
движел или е бил в спрял и съответно каква е била неговата скорост- дали
разстоянието до автобуса се е скъсявало, т.е. последният се е движел по-бързо
или се е увеличавало, т.е. движел се е по-бавно. Поради липсата на обективни
данни за всички тези фактори, не може да се приеме, че вината на водача се
изключва от приетата по делото САТЕ, доколкото за да отпрана точна на изводите
на вещото лице са послужили данни представени единствено от водача на автобуса.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не мое да промени
изводите, защото не е задължително за съда разглеждащ гражданските последици на
деянието.
При така
събраните доказателства, съдът намира, че може да се направи единствено извод
за съпричиняване на вредоносния резултат от водачите на двете
МПС.
Когато вредоносното събитие е причинено от
неколцина, съответно не само от водача, за чиито действия отговаря ответника, но и друго
лице, следва да се отчита, че те носят
солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за
обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението
между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят
солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на
цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е
предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните
отношения между длъжниците. В този смисъл: Решение по гр.д. № 1251/2012г. на
ВКС, III г.о.
Ето защо следва да се приеме, че са налице както противоправно поведение на
водача на автобуса, така и претърпените от ищцата увреждания- пряка и непосредствена последица от деянието. Не е
оборена презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на отвентика на основание чл. 49 ЗЗД.
От приетата СМЕ се установява, че
ищцата е била приета в болница, където е пролежала 3 дни. По време на престоя е
била извършена оперативна интервенция за възстановяване целостта на крайника,
след което ръката е била имобилизирана за 35 дни. След този периода е постъпила
повторно за премахване на фиксатора, като е последвало повторно обездвижване за
30-35 дни. Предвид горно, съдът намира, че извършените разходи за външен
фиксатор и такса за престой в болница се намират в причинна връзка с настъпилия
инцидент и разходите за тях следва да бъдат присъдени. Връзката на останалите
разходи не се установява. Представените фискални бонове се отнасят до
медикаменти (неизвестно какви) и прегледи, за които не се установява как са
свързани с лечението.
Предвид горното,
следва да се разгледа възражението на ответника за съпричиняване. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва
да е направен въз основа на доказан при условията на пълно и главно доказване в
процеса принос, а не да е предполагаем, като следва да бъде доказано по
безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия пострадалият обективно
е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е
пътувал в автобуса изправен и без да се
държи за някое от определените за това места,
не е достатъчно за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди би било допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха
настъпили, ако по време на произшествието пострадалата се е държала за определените за това места, но до такива
изводи не достига приетата СТЕ.
Изправянето на
ищцата, предвид приближаването на спирка, на която е имала намерение да слезе,
не представлява поведение, което би могло да доведе до отчитането на
съпричиняване, защото не съществува изискване пътуването да се извършва само на
наличните седящи места до спирането на превозното средство. С това си поведение
ищцата не е застрашила безопасността на пътниците, защото тя не би могла да
предполага, че ще последва внезапно намаляване на скоростта.
Ето защо претенцията е основателна за
сумата от 1229 лева, като следва да бъде отхвърлена за разликата до 1393.18
лева.
По предявения
обратен иск:
Предвид уважаването
на иска на увредения срещу работодателя е налице сбъдване на процесуалното
условие за разглеждане на обратния иск срещу застрахователя. От представената
полица се установява наличието на застрахователно правоотношение за застраховка ГО на
автомобилистите за автобус с рег. № *****, като ответникът по главния иск е посочен като
застраховащ. Като безспорно е отделено обстоятелството, че автобусът е собственост на
ответника, както и че на процесната дата е бил управляван от Г.А. във връзка
със служебните му задължения при ответника. Поради това ответното дружеството- ищец по обратния иск, като лице, което извършва фактичски действия по управлението и ползването
на моторното превозно средство, се явява застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ, във вр. с параграф 1 т. 2, изречение второ от
ДР на КЗ. Според разпоредбата на чл. 435 КЗ застрахованият има право
да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по
застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434, ако е удовлетворил
увреденото лице.
Поради горното са налице предпоставките
за уважаване на обратния иск срещу застрахователя до размера на установените в
настоящия процес имуществени вреди в размер на 1229 лева, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Относно разноските:
При този изход на спора ищцата има
право на разноски на основание чл.78, ал. 1 ГПК за д.т., адв. възнаграждение и
СМЕ, съобразно представения списък, съразмерно на уважената част от иска, или общо
951.99 лева. Разноски по налагане на допуснатото обезпечение не следва да бъдат
присъждани, защото не са представени доказателства за тяхното извършване.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 84.87 лева разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска. Направеното възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение е основателно, като същото следва да бъде намалено до 350 лева
за настоящото дело и 200 лева за частната жалба.
По предявения обратен иск, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „Автотранс-2000“ ООД следва да бъде
присъдена сумата от 578.46 лева за д.т. и адв. възнаграждение по съразмерност.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. Източен № 48,
ет. 6, ДЪЛЖИ на В.Д.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1229.00
лева– главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди от инцидент
настъпил на 12.07.2017г. при движение в автобус марка „****“ с рег. № *****,
управляван от работника Г.А. за **************************************, ведно със законна лихва, върху главницата
считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 26.07.2019г. до пълното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата НАД 1229.00 лева ДО 1393.18 лева, за
която сума е
била издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.
гр. дело № 12411/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *********, да заплати на В.Д.Т., ЕГН **********, сумата от 951.99 лева- разноските по ч. гр. дело № 12411/2019 г. на ПРС и в исковото производство.
ОСЪЖДА В.Д.Т., ЕГН **********, да заплати на „Автотранс-2000“ ООД,
ЕИК *********, сумата
от 84.87 лева- разноските в исковото производство.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1229.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в полица
№ ******, за имуществени вреди причинени на В.Д.Т. от инцидент настъпил на 12.07.2017г. при движение в
автобус марка „****“ с рег. № *****, управляван от работника Г.А. за **************************************, ведно със
законната лихва, считано от 26.07.2019г. до окончателното погасяване, ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат платени
от „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК ********* на
увреденото лице В.Д.Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК *********, сумата от 578.46 лева разноски по
предявения обратен иск.
Решението по главните искове е постановено при
участието на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* като трето лице подпомагаща страна на
страната на ответника „Автотранс-2000“ ООД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.