Р Е Ш Е Н И
Е
№………………/03.12.2019
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участието на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. №7201 по описа за 2019 година на Варненския районен съд,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А.В.А. *** иск с
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в
отношенията между страните, че в периода от 01.02.1978 г. до 01.11.1980 г.
ищецът е полагал труд структури към * на * – *, а именно в периода от 01.02.1978 г. до 01.11.1979
г. изпълнявал длъжността заместник * на * *,
и в периода от 01.11.1979 г. до 01.11.1980 г. – завеждащ сектор «* *.
Ищецът поддържа, че за периода от
01.02.1978 г. до 01.11.1980 г. е работил в структури към *, а именно в периода от
01.02.1978 г. до 01.11.1979 г. бил заместник секретар на Флотски комитет на *, и в периода от 01.11.1979 г. до
01.11.1980 г. – завеждащ сектор «Организационна и финансова отчетност» към *, на осемчасов работен ден и е
получавал месечно трудово възнаграждение, изплащано на каса. В трудовата му
книжка обаче било констатирано несъответствие между датите на прекратяване на
трудовото му правоотношение – 01.12.1980г., вместо 01.11.1980 г.,и словом бил
изписан трудов стаж от две години и девет месеца. За установяване на дейстивтелния трудов стаж потърсил работодателя като
установил, че * е прекратил
съществуването си през 1990 г., като ведомости за заплати на служители в
структурите на * преди тази година не се съхранявали. Сочи, че такива не са предавани в ТП
на * и в държавния
архив – агенция „* са открити единствено протоколи от заседания на Бю*. С оглед изложеното сезира съда
с искане за установяване трудовия му стаж за посочения период.
В съдебно заседание ищецът лично
и чрез процесуален представител поддържат предявения иск. Настоява, че по
делото безспорно е установен трудовия стаж на работника, поради което моли за
уважаване на иска.
В срока по 131 ГПК, ответникът Териториално поделение
– * на НОИ, депозира отговор на исковата молба, в който застъпва
становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск и моли
за отхвърлянето му. Твърди, че липсва изискуемото от закона удостоверение, удотоверяващо че документите са изгубени или унищожени.
Счита, че от приложените към исковата молба доказателства не може да бъде
установен факта на полаган от ищеца труд за конкретен период от време, работно
време, работно място, характер на работа, трудови функции и заплащане на
трудово възнаграждение. Намира, че извършените в трудовата книжка поправки
оборват материалната доказателствена сила на
документа и същата не може да се ползва като годно писмено доказателство. Моли за отхвърляне на молбата.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение №
4/03.05.2019г. от ТП на НОИ гр. *, се установява, че разплащателните ведомости
и трудовоправните документи на ОК на * не са приети в ТП на НОИ гр. *, на осн. чл.
5, ал.10 от КСО.
Видно от препис от Протокол № *. от проведено заседание на *, заверен от * на *
издига кандидтурата на А.А.
а зам. * * *,
считано от 01.02.1978г. с основно месечно възнаграждение от 140лв.
Съгласно предствения
препис от Протокол № 10 от 28.10.1980г. от проведено заседание на *, в т. 9 е взето решение за освобождаване на * А. от длъжността *, поради преминаване на друга работа от
31.10.1980 г.
От ищеца е представена декларация, с която
декларира истинността на заявените в исковата молба обстоятелства.
Видно от писмо от 24.04.2019 г. на ТП на НОИ
във връзка с депозирано заявление за пенсиониране е указано на ищеца да
представи документ за осигурителен стаж за периода от 01.02.1978г. до
01.02.1980 г. от *, поради ненадлежно
оформяне на трудовата книжка по съответния ред.
От представената трудова книжка, чиито
оригинал е представен за сведение в о.с.з., се установява, че като дата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е посочена 01.12.1980г., и
словом е изписан трудов стаж от две години и девет месеца.
Представени са трудови книжки за лицата,
допуснати като свидетели – **.
От записванията в книжките се установява, че същите лица са работили към ОК на *.
Съгласно показанията на св. Н. ищецът е
работел като комсомолски скретар в РК на ВК към
пристанище * начиная
от м. 02.1978 г. като на 01.11.1980 г. бил освободен и минал на щатна бройка
към * като *.Заплащането било около 170-180лв. месечно,
на осемчасов работен ден. Свидетелката споделя, че е изготвяла трудововите договори и длъжностните характеристики, но
после след предаването им на съответните органи за съхранение всички архиви
били унищожени. Разказва,че А. се върнал на работа в комсомола и покъсно през 1982-1986 г.
От показанията на свидетелката * се установява, че в периода 1978-1980 г.
през който била щатен секретар на комсомолската организация, ищецът полагал
труд като секретар във флодския комитет на комсомола
в *, след което работел като
завеждащ организационна-финансова отчетност. Получавали възнаграждението си от
окръжния комитет на комсомола. Били на осемчасов работен ден, но работели и
извънредно. Получавали възнаграждение от околко
140-210 лв. Сочи, че след 01.11.1980 г. А.
започна друга работа.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание
в разпоредбата на чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Съгласно даденото в чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР
разрешение, установяване на трудов стаж по съдебен ред е допустимо в случаите,
когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания
стаж.
В случая, с исковата молба страната е
представила издаденото й удостоверение по реда на чл. 5, ал. 10 КСО от ТД на
НОИ гр. *, в
качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за
осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без
правоприемник, в което е посочено, че разплащателните ведомости на ОК на * гр. * не са приети от ТП на НОИ, гр. *. И след като по делото не са налице данни * гр. * да има
правоприемник, както и че в архивохранилището към ТП на НОИ – Варна не са
налични документи по чл. 40, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
– изплащателни ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд, то и съдът намира, че за ищеца е
налице правен интерес от заявената за разглеждане претенция.
Съгласно чл.6,ал.1 от ЗУТССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажаи по време на полагане на стажа. Анализът на текста налага извода, че законодателят е предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. За тези писмени доказателства вчл.6 от закона е предвидено, че тези документи следва да са издадени от работодателя при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа, като вал.2 примерно са посочени писмените доказателства по смисъла на чл.6,ал.1 от ЗУТОССР, като трудовата
книжка е след посочените в ал.2 документи.
За
установяване твърденията си, че за сочения период ищецът е работил при *, са
ангажирани писмени доказателства – трудова книжка в заверен препис, представена
и в оригинал в съдебно заседание, в която е налице отбелязване, че ищецът е
работил и има трудов стаж в ОК на ДКМС гр. Варна, но същата не е надлежно оформена
относно времевия период на полагане на труда.
Трудовата книжка съставлява официален свидетелстващ документ и съдът е обвързан
от вписванията в нея доколкото материалната й доказателствена
сила не бе опровергана по делото.
В настоящия случай са разпитани двама свидетели,
като допустимостта на свидетелските показания произтича от представените по
делото протоколи, които удовлетворяват изискванията на чл.6 от закона, тъй като
са издадени от работодателя, при който се сочи да е положен стажа и то по време
на стажа, макар да не са сред изрично изброените в чл.6, ал.2, т.1-8, но като
попадащи под хипотезата на т.9- други подобни документи. Допълнително, като
условие законът поставя изискване свидетелите да притежават писмени
доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател през периода, за който се твърди да е положен претендираният стаж.
В случая, по делото са представени копия от
трудовите книжки на двамата свидетели, а отделно от това същите бяха
представени и в оригинал при разпита им, видно от които същите са били трудово
ангажирани при работодателя, при който ищeцът твърди,
че е придобил трудовия стаж.
От показанията на двамата свидетели, които
съдът кредитира като последателни, вътрешнологични и незаинтересовани, се установява, че в процесния период от 01.02.1978 г. до 01.11.1979
г. изпълнявал длъжността * флот, а в периода от 01.11.1979
г. до 01.11.1980 г. – завеждащ сектор «*, заедно със свидетелите. Същият е полагал
труд около 8 часа на ден, както и в извънработно време, когато са провеждани
мероприятия, получавал е ежемесечна заплата, за която е водена ведомост.
С оглед на изложеното, съдът намира, че се
установява, че упражняваната от ищеца трудова функция по своята
същност е била установена, като упражняване на труд по трудово правоотношение,
на ненормиран работен ден и при получаване на ежемесечно трудово
възнаграждение. Следователно времето, през което ищецът е работил заместник секретар във Флотски комитет
на *, както и като завеждащ
сектор «Организационна и финансова отчетност» към *, представлява трудов стаж.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно
чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР държавна
такса за производство не следва да се
събира.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между А.В.А., ЕГН **********, с адрес *** и Териториално поделение на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ –
гр. *,
че А.В.А., ЕГН **********, е придобил трудов стаж, като в периода от
01.02.1978 г. до 01.11.1980 г. е полагал труд в структури към * а именно в периода от 01.02.1978
г. до 01.11.1979 г. е изпълнявал
длъжността *, и в периода
от 01.11.1979 г. до 01.11.1980 г., изпълнявал длъжността * – гр. *, на основание чл. 1, ал. 1,
т. 3 от ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: