№ 3063
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110154621 по описа за 2021 година
Ищецът Л.И.” е предявил срещу ответника С.О кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.415,ал.1 ГПК вр. чл. 410, ал.1 КЗ във вр. с чл. 49, във вр. с чл.
45 от ЗЗД за признаване за установено, че ответника С.О дължи сумата от 184,36лв.,
представляваща изплатеното по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 10.03.2020 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на неравности на пътното платно на длъжностни лица,
които са служители на ответника, ведно със законната лихва върху претендираната сума от
датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата. Претендира
разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско”, на 10.03.2020 г. е настъпило застрахователно събитие – застрахованият лек
автомобил с марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № СВ **** НР, преминава през необезопасена
и несигнализирана неравност пътното платно (дупка) находяща в гр. София, на бул.
„Монтевидео“, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил.
Твърди, че щетите са на стойност 184,36 лв. Претендира разноски.
Прави искания за събиране на гласни доказателства, приемане на писмени такива,
изслушване на САТЕ.
Ответникът С.О, в законоустановения едномесечен срок дава становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва настъпилите увреждания по застрахования автомобил, както и че
събитието представлява покрит застрахователен риск. Оспорена е и причнно-следствената
връзка между процесното ПТП и тръдяното увреждане на автомобила. Отделно от това
заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер, както и че е налице съпричиняване
от страна на водача на застрахования автомобил. Прави искане за привличане на трето лице
– помагач „****“АД и предявява обратен иск срещу него за сумите, които С.О би заплатила,
в случай, че бъде осъдена по първоначално предявения иск. Претендира разноски.
В срока за отговор третото лице – помагач „****“АД не депозира писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства - застрахователна полица №
1
93001910032190 със срок на валидност от 04.05.2019г.-03.05.2020г.. се установява, че към
датата на настъпване на ПТП – 10.03.2020 г. между ищеца и собственика на марка „Ауди“
модел „А4“ с рег. № СВ **** НР, е било налице валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско “.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите отпроцесното ПТП в размер на
184,36 лева=
Отделно от това по делото са представени общи условия на ЗК „Лев Инс“ АД за
застраховка на моторни превозни средства „Каско на Асистънс“, от които е видно, че
покритието обхваща материални щети причинени при пътно-транспортно произшествие.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства Протокол за ПТП №
1765187/10.03.2020г., уведомление за щети по МПС № 0000-1261-20-800242, опис на щета,
калкулация-ремонт и платежно нареждане се установява, че на 10.03.2020 г. при движение
по ул. „Монтевидео“ от ул. „Люляна“ към ул. „Обиколна“срещу строежа на Метрополитен
МПС марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № СВ **** НР, реализира ПТП в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, при което са причинени щети на посоченото
МПС.
Така описаният механизъм се установява освен от събраните писмени доказателства,
но и от показанията на свидетеля Г. ЕВГ. Г., управлявал процесното МПС при настъпване на
ПТП, който подробно описва настъпването на събитието, като изрично посочва, че не е
имало начин да избегне дупката, в която е пропаднал автомобилът. В същия смисъл относно
механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и обективно
изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № СВ
**** НР за които ищецът изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното
ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът, заплатил обезщетението за
причинените вреди, има право да иска възстановяването им от този, който виновно ги е
причинил. Не е спорно между страните, че процесният участък е част от общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП ответникът С.О е длъжен да осъществява дейностите по управлението му. Нейно
задължение е, с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗДвП е да означи необезопасената дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.
С оглед горното се налага извод, че ищецът има основание за суброгация в правата
по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
По отношение на възражението на ответника, че между застрахования и застрахователя е
било уговорено разсрочено плащане на полицата, а поделото не е установено дали
застрахователната премия е заплатена в пълен размер преди изплащане на обезщетението,
съдът намира същото за ирелевантно, тъй като от действието на застрахователя по
заплащането по процесната щета към застрахования по процесния договор би могло да се
направи извод за потвърждение, че застрахованият е изпълнил задължението си. От друга
страна отношенията между застрахователя и застрахования са договорни отношения, по
които ответникът не е страна, а регресното право на застрахователя възниква след
изплащането на обезщетението към застрахования и по силата на закона.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е управлявал процесното МПС с
несъобразена скорост. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на
2
отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице
(Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не
доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В
случая не се установи в хода на производството водачът на увреденото МПС да е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, нито че именно това обстоятелство е било
причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2
ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метеорологични
условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността на ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 191,04 лева, поради което
предявеният иск се явява основателен до пълния предявен размер.
По обратния иск, предявен от С.О срещу „****“ АД:
Предвид сбъдването на условието следва да бъде разгледан и предявеният при
условията на евентуалност обратен иск на ответника срещу третото лице помагач „****“
АД. Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че е налице сключен Договор № СО15-РД-55-778 от 07.12.2015 г., съгласно
който възложителят С.О е възложил, а изпълнителят „****“ АД се е задължил да извършва
на територията на С.О – реконструкция на ул. „Монтевидео“, включително изпълнение на
СМР, свързани с реконструкция от ул.Монтевидео от бул. „Никола Петков“ до ул.763,
изготвяне на технологичен проект и изпълнение на СМР съгласно изготвен проект за
преасфалтиране на ул. „Монтевидео“ в участъка от ул.“763“ до кръстовището с бул.
Президент Линкълн, изготвяне на технологичен проект и изпълнение на СМР съгласно
изготвен проект за подмяна на настилката на ул. „Боряна“ от кръстовището с ул.
„Монтевидео“ до ул. „Любляна“.
Посочено е в чл.19 от договора какви са гаранционните срокове на извършените
СМР, като при поява на дефекти в тежест на възложителя е да уведоми изпълнителя в пет
дневен срок- В чл.24 от договора, в раздел неустойки и санкции е предвидено, че
некачествено изпълнение се констатира с констативен протокол, съставен по надлежния ред.
Представени са два броя разрешения за ползване СТ-05-1576/27.12.2019г. и
Разрешение за ползване № СТ-05-710/29.09.2021г. касаещи ул. „Монтевидео“, както и два
броя констативни актове за установяване на годността и приемане на строеж /етап от него/.
Съгласно приетите по делото протоколи, ответното дружество е извършило
ремонтни дейности на ул. „Монтевидео“, работата по които е била одобрена и приета от
възложителя. Не са ангажирани от ищеца по обратния иск доказателства, установяващи при
дължимото от него главно и пълно доказване да е възложено поддържане и ремонт на
улицата в частта, в която е настъпило процесното ПТП и ответното дружество да е
извършвало ремонта именно към момента на настъпване на събитието.
При това положение се налага извод, че по делото не е установено твърдяното от
С.О неизпълнение на задълженията на ответника „****“ АД по сключения между тях
Договор № СО15-РД-55-778 от 07.12.2015 г.., респ. не е налице твърдяната от ищеца
3
предпоставка на чл. 11 от договора ответникът да носи отговорност при загуба или нанесена
вреда на каквото и да било имущество вследствие изпълнение на предмета на договора. Ето
защо поради недоказаност на основната предпоставка по предявения обратен иск по чл. 79
ЗЗД – неизпълнение на договора от ответника по иска, което да се намира във връзка с
процесното ПТП, същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца ********“
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и направени разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство. Ищецът претендира сумата от 25лв. държавна
такса в исковото производство, 250лв. – депозит САТЕ, 50лв. депозит за свидетел и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, които му се дължат в пълен размер. Неоснователно е
възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, предвид фактическата
и правна сложност на делото, както и предприетите процесуални действия от страна на
юрисконсулта на ищцовото дружество.В пълен размер се дължат и направените в
заповедното производство разноски в размер на 25лв. – държавна такса и 50лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ответника по обратния иск „****“ АД не следва да бъдат присъждани
разноски поради липса на претенция за такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415 ГПК, че С.О, с БУЛСТАТ
********** и с адрес в гр. София, улица „**** дължи на ********” АД, ЕИК*********8 със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „********, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 184,36 лева, представляваща регресно
вземане за платено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС
„Ауди“, модел А4, с рег. № с рег. № СВ****НР, причинени при ПТП, настъпило на
10.03.2020 г. в гр. София, при движение по ул. /„Монтевидено“, поради попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху сумата от 15.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 41788/2021г. по описа на СС, 179
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О, с БУЛСТАТ ********** и с адрес в гр. София,
улица „****, срещу „****“ АД, ЕИК ****** и седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „********“ № 12, обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 184,36 лева, представляваща регресновземане за платено от ищеца
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“за вреди на МПС „Ауди“, модел А4, с рег. № с
рег. № СВ****НР, причинени при ПТП, настъпило на 10.03.2020 г. в гр. София, при
движение по ул. /„Монтевидено“, поради попадане на автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата от
15.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.О, с БУЛСТАТ ********** и с адрес в гр. София, улица „**** да
заплати на ********” АД, ЕИК*********8 със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „******** на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 475 лева разноски за исковото
произовдство и сумата от 75лв. разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника С.О – „****“ АД, ЕИК ******.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4