Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№ …..………. гр. София,
06.03.2020г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV „В“ въззивен
състав, в публично заседание, проведено на седми март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря
Димитринка Иванова, като изслуша докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 5670 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.К.Т. и В.Г.Т.
срещу решението на СРС,33 състав под № 351724 от 02.03.2018г. по гр.дело № 71409/2017г., с което са уважени
предявените срещу тях от В.П.С. и М.К.С. искове с правно основание чл.55,ал.1, предл.3 от ЗЗД, като В.Г.Т. и Г.К.Т. са осъдени да заплатят солидарно на В.П.С. и М.К.С. : сумата в размер на 11 300 лв.,
представляваща изплатени от ищците чрез пощенски записи месечни суми за
издръжка на ответниците за периода от м.08.2010 г. до 09.2014 г. по
развален договор за издръжка и гледане, сключен с нот.акт
№ 21, том І по нот.дело № 20/2007г. на нотариус М. ,
както и сумата от 3 367,88 лв., представляваща стойността на изработката,
доставката и монтажа на ПВЦ дограма, поставена на недвижимия имот- предмет на разваления
договор за издръжка и гледане, ведно със законната лихва за забава върху
посочените суми, считано от 07.09.2017 г. до окончателното им изплащане по
предявените искове. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивниците
поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение. Възразяват, че от
ищците не е доказано поставянето на дограмата и то в претендираното
от тях количество. Поддържат, че
представената от ищците фактура касае ПВЦ дограма за 18 броя прозорци на
стойност 2 599,88лв., които е фактически е невъзможно да бъдат монтирани
на втория етаж на процесния имот, който е бил
обитаван от ответниците през времето на действието на
договора за издръжка и гледане, тъй като този етаж се състои само от 2 стаи.
Молят настоящата инстанция да съобрази, че от първата инстанция не са допуснати
поисканите от тях гласни доказателства, с които да установят възраженията
си, включително относно броя на
прозорците на 2 етаж на процесната сграда. От друга
страна, поддържат , че монтажа на ПВЦ дограмата в твърдяното от ищците
количество не е и установено от тях в съответствие с носената доказателствена тежест.
По отношение на спорната сума от 11 300,00лв. поддържат възражение, че представените от
ищците пощенски записи са нечетливи и несистематизирани, като в хода на въззивното производство променят защитната си позиция по
отношение на претенцията за тази сума,
като с писмените бележки признават основателността й. Не претендират разноски по делото за въззивното производство.
Въззиваемите страни В.П.С.
и М.К.С.,оспорват жалбата като неоснователна и заявяват искане за потвърждаване
на атакуваното решение на първата инстанция по съображения, подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.
Софийският градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди доказателствата по
делото по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът
намира жалбата за неоснователна.
Настоящият
съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция, с които е
мотивирана основателността на предявените искове по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, ето защо и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с
доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият
съдебен състав приема следното:
Между
страните няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че са били обвързани от договор от 15.02.2007г. за прехвърляне на процесния
недвижим имот от ответниците- на ищците срещу
задължението на последните за издръжка и гледане на първите, който е развален
по реда на чл.87,ал.3 от ЗЗД с влязло в сила на 14.08.2017г. решение по гр.дело
№ 25716/ 2015г. на СРС, 38 състав.
По
отношение на претенцията за заплащане на сумата от 3 367,88лв., представляваща
стойността на изработката и монтажа на ПВЦ дограма на процесния
имот- предмет на разваления договор, следва
да се има предвид, че фактът на монтажа на дограмата на процесния
имот от страна на ищците, извършен през
2010г. е обявен за безспорен между
страните по делото в първото по делото съдебно заседание на 15.02.2018г. Що се отнася до стойността на дограмата ,
настоящият съдебен състав приема, че се доказва от представените по делото от
ищците фактури № **********/ 30.07.2010г. – за сумата от 2 599,88лв.
и № 86/ 06.09.2010г. , заплатени от ищеца С., които съвпадат по
време с момента, към който от страните е признат за безспорен фактът, че е
поставена процесната дограма. Неоснователно е твърдението, че тези
документи се отнасят до брой прозорци, които фактически не съществуват в имота,
тъй като видно от фактура № 86/ 06.09.2010г.- тя касае 2 прозореца. Този факт изрично е отразен в полето „количество“ на
фактурата, а в първата фактура от 30.07.2010г. са отразени квадратните метри,
за които е предназначено да бъдат заети от дограмата- 19 кв.м. , а не брой прозорци , както неоснователно се поддържа от ответниците.
Що
се отнася до сумата от 11 300,00лв., ответниците не отричат получаването й през времето,
когато са били обвързани от договора за издръжка и гледане, като парична транформация на дължимите в натура от ищци издръжка и грижи,
нещо повече- във въззивното производство изрично
признават този факт. Като правна
последица от развалянето на договора по реда на чл.87,ал.3 от ЗЗД, всяка от
страните дължи връщане на това, което е получила по него, в случая ответниците- на сумата от 11 300,00лв.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба
срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
По
разноските по делото: При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на въззиваемите-ищци се следват разноските направени пред настоящата
инстанция в размер на 450,00лв. - адвокатско възнаграждение.
Воден
от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на
СРС,33 състав под № 351724 от 02.03.2018г. по гр.дело № 71409/2017г.
ОСЪЖДА
Г.К.Т. и В.Г.Т. да заплатят на В.П.С.
и М.К.С.- сумата от 450,00лв.- разноски по делото за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.