Р
Е Ш Е Н И Е
№ 500
20.07.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и в присъствието на
прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. д. № 575 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на П.И.К. ***, депозирана чрез процесуален представител, против Заповед № 272з-1315 от 10.05.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание“Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразно издадена на основание чл.146, т.1 от АПК. Непонятно било дали подписалият я ЗА директор на ОДМВР-Хасково има правомощията на дисциплинарнонаказващ орган. Не били цитирани нормативен акт или заповед на министъра или друг компетентен орган, който да определя издателя на заповедта, като санкциониращ дисциплинарен орган, а липсвали и доказателства за това, че лицето издател на заповедта действително изпълнява длъжността“ЗА Директор“ на ОДМВР-Хасково. Сочат се подробни съображения, поради които жалбоподателят счита, че заповедта не е съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР, което било основание за обявяването й за незаконосъобразна по чл.146, т.2 от АПК. Твърди се също, че обжалваната заповед била издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, съгласно чл. 146, т.3 от АПК. На оспорващия не била връчена нарочна заповед, от която същият да разбере, че срещу него се води дисциплинарно производство за конкретно поведение или нарушение. Дадените от К. обяснения в хода на проверката не били оценени и коментирани адекватно от наказващият орган и не били спазени предвидените в разпоредбата на чл.195, ал.2 от ЗМВР срокове за издаване на заповедта и налагане на дисциплинарно наказание. Излагат се и съображения обосноваващи твърденията на жалбоподателя, че не са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като не било извършено от жалбоподателя посоченото в нея дисциплинарно нарушение. Посочените в заповедта твърдения, че К. е извършил документно престъпление, с което е нарушил и етичните правила за държавен служител, са изцяло неверни и недопустимо нарушавали установената в Конституцията и законите на страната презумпция за неговата невиновност. Според жалбоподателя обжалваната заповед била несправедлива и не била съобразена с целите на процесуалния закон - основание за оспорването й по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Налагането на наказание без основание и за неизвършено нарушение при всички положения било несправедливо и чрез него било невъзможно да се постигнат целите на закона, насочени към санкциониране, поправяне и превъзпитание на лица, неспазващи нормативните изисквания.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор на ОДМВР-Хасково, редовно призован не ангажира становище по основателността на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.И.К. към 25.01.2020г. е изпълнявал длъжността
младши инспектор – мл.автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково. Видно от ежедневна ведомост за 24.01.2020г., докладна записка относно проведен инструктаж с УРИ 271р-2368 от 27.01.2020г. и ежедневна форма за отчет рег. № 271р-2391 от 27.01.2020г., за времето от 20.30ч. на 24.01.2020г. до 08.30ч. на 25.01.2020г. жалбоподателят П.К. е бил наряд, заедно с мл. инспектор А.А., за извършване на дейност по контрол на пътното движение. На 25.01.2020г. К. издал, в качеството си на актосъставител, АУАН серия АА, № 039423 (л.55) спрямо П. Н. К., за това че в качеството му на водач на лек автомобил „Сеат“ модел“Алахамбра“ с рег. № ********, на 25.01.2020г. около 06.20ч. в гр.Х. по ул.*** на кръстовището образувано с ул.*** в посока с. И., управлявал посочения лек автомобил под въздействие на алкохол – изпробван в 6.23.часа с техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с фабр. № ARBA-0070, което е отчело 1.65 на хиляда алкохол в кръвта измерена от издишания въздух. В акта било отразено, че на водача е издаден талон за изследване № 0068016, като последният е приел, показанията на дрегера и не желае да даде кръв за химическа експертиза.
Процесният талон е приложен по делото(л.57)и видно от същия за негов издател е посочен П.К., като в графа „Подпис на провереното лице“ такъв фигурира, а в графа“от проверяваното лице се попълва“приемам“ или „неприемам““ е обективирано“Приемам“.
Предвид концентрацията на алкохол в издишания от водача П. К. въздух спрямо същия е било образувано досъдебно производство № 44/2020г. по описа на РУ МВР-Хасково. Към административната преписка са представени: единична почеркова експертиза, обективирана в протокол № 8 от 28.02.2022г. (л.81), в която е посочено, че подписът положен в графа“Подпис на проверявано лице“ в талона за изследване не е на П. К., а думата „ПРИЕМАМ“ изписана в същия талон е изпълнена от П. К.; единична експертиза обективирана в протокол № 8 от 21.04.2020г. (л.85), в която вещото лице посочило, че подписът положен в графа“Подпис на провереното лице“ и ръкописно изписаната дума“ПРИЕМАМ“ в талона за изследване не са изпълнени от П. Н. К., а са изпълнени от П.И.К. и тройна почеркова експертиза, изготвена от експерти при Центъра за криминалистични изследвания, обективирана в Протокол № 20/ДОК-176 от 17.07.2020г.(л.102), заключението по която потвърдило изводите на вещото лице изготвило експертизата от 21.04.2020г.В трите заключения експертите са посочи, че ги изготвят по ДП №44/2020г. на РУ Харманли.
На 14.01.2021г.Началника на РУ - Харманли изготвил справка(л.68) до Директора на ОДМВР-Хасково, с която го уведомил за случая.
Със Заповед № 272з-343 от 22.01.2021г. на Директора на ОДМВР-Хасково (л.49)срещу младши инспектор П.И.К. – мл.автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Харманли при ДМВР-Хасково било образувано дисциплинарно производство,определен бил дисциплинарно-разследващия орган, който да проведе дисциплинарното производство, в състав : комисар Р. – Председател и членове гл.инспектор Ж. В.И. и инспектор С. Т. С., и било указано за резултата от проверката да се изготви обобщена справка и становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, които да се докладват на дисциплинарно-наказващият орган(ДНО) в срок до 28.02.2021г. Заповедта е връчена на служителя срещу когото е образувано дисциплинарното производство, на 28.01.2021г. в 11.15ч.
Със Заповед № 8121К-5853 от 14.04.2021г. на Министъра на Вътрешните работи Комисар Р. е определен да замества Директора на ОДМВР-Хасково считано от 14.04.2021г. до неговото завръщане (л.14). Предвид това със Заповед № 272з-1141 от 20.04.2021г.(л.42) е изменена т.2 от Заповед рег. № 272з-343 от 22.01.2021г. за образуване на дисциплинарно производство, като вместо комисар Р. за Председател на дисциплинарно – разследващия орган, който да проведе дисциплинарното производство е определен комисар А. Н. П.К. е запознат с тази заповед на 22.04.2021г.
С рег. № 272р-9424 от 26.04.2021г. (л.27) дисциплинарно – разследващия орган(ДРО) изготвил обобщена справка , на която на 26.04.2021г. ЗА Директорът на ОДМВР-Хасково е поставил резолюция „Съгласен. На СКАПОЧР“. П.К. е запознат с обобщената справка на 27.04.2021г. в 10.24ч., като е декларирал че не се намира в законоустановен отпуск или болничен, както и че е запознат с правото да даде възражения в указания срок.
С рег. № 272р-9763 от 28.04.2021г. ДРО е изготвил до Директора на ОДМВР-Хасково и становище(л.20).
В протокол рег. № 272р-9767 от 28.04.2021г. (л.26) на ДРО е удостоверено, че П.К. не се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения в установения срок, по зависещи от него причини.
С оспорената в настоящото производство Заповед № 272з-1315 от 10.05.2021г., ЗА Директорът на ОДМВР-Хасково на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР наложил на жалбоподателя К. дисциплинарно наказание“Уволнение“ и прекратил служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Оспореният акт бил връчен на адресата си на 28.05.2021г. в 09.40 ч., като същият декларирал, че не се намира в законоустановен отпуск или болничен.
Жалбата срещу заповедта е била подадена до съда на 10.06.2021г. и заведена с вх. № 3786 при Административен съд, гр. Хасково.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за
обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество
е основателна.
При извършената служебна проверка по реда на
чл. 168 ал. 1, вр. чл. 146 т. 1 от АПК и с оглед приложената
по делото Заповед № 8121К-5853 от 14.04.2021г. на Министъра на вътрешните
работи, съдът
намира проверяваният административен акт за изхождащ от компетентен орган по смисъла на чл.204,
т.3 от ЗМВР, с оглед заеманата от жалбоподателя младша изпълнителска длъжност.
Обжалваната
заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма. Задължителните
реквизити, които следва да съдържат административните актове от вида на
оспорения, са императивно посочени в чл. 210, ал.1 от ЗМВР, а именно: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи,
че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от
наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено
в закона нарушение , които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените
от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се
е проявило то в обективната действителност. Надлежното описание на нарушението
от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от
една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като
същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички
елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за
адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният
акт. В настоящия случай съдът намира, че
това е сторено надлежно от дисциплинарно наказващият орган, като счита
изложените в заповедта факти за напълно достатъчни да изпълнят
изискванията, въведени с чл.210 от ЗМВР и даващи възможност на адресата на акта
да разбере за какво е наказан дисциплинарно. Освен това неизлагането на мотиви
в самия акт не съставлява съществено нарушение на формата на същата. В Тълкувателно
решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС също е посочено, че е възможно
мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, на който органа
при издаване на акта си се е позовал. Предвид възможността мотивите на един
административен акт да бъдат извличани от преписката, въз основа на която е
издаден, то в случая всички подробности относно фактическата страна на
нарушението се съдържат в изготвената от дисциплинарно разследващия орган обобщена
справка рег. № 272р-9424 от 26.04.2021г., която е връчена за запознаване на
жалбоподателя и на която ответника, при издаване на акта си, се е позовал. С
оспорената заповед е възприето, че жалбоподателят на 25.01.2020г. около 07.00ч. в сградата на
РУ-Харманли, в качеството си на длъжностно лице“държавен служител“ - полицейски
орган съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР при съставяне на Талон за изследване № 0068016 във връзка с констатираното
с АУАН сер. АА, № 039423 от 25.01.2020г.нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
извършено от П. Н. К. е изписал ръкописно
изписаната дума“ПРИЕМАМ“ в талона за изследване, и е положил подписът
положен в графа“Подпис на проверяваното лице“, установено чрез протокол за
извършена експертиза № 8, рег. № 271р-5608/28.02.2020г., протокол за извършена
криминалистична експертиза на писмени доказателства № 8/21.04.2020г. и Протокол
за извършена експертиза № 20/ДОК-176 от
17.07.2020г. на НИК-МВР по ДП № 44/2020г. на РУ-Харманли, Това
деяние е прието за нарушение на т.24 и
т.25 от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Прието е също, че предвид че описаното
поведение е станало известно и на
неограничен кръг лица във връзка с назначените графологични експертизи и във
връзка с образувано ДП/сл.дело/ № 94 /2020г. по описа на ОСлО-Хасково при
ОП-Хасково за престъпление по чл. 311 от НК, то К. е нарушил и разпоредбата на
т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР според който
служителите в МВР са длъжни да пазят доброто име на институцията, която
представляват. Възприето е, че доколкото поведението на К. е в противовес с моралните и етични правила за
поведение, както в МВР, така и в обществото, то деянието му представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4
от ЗМВР, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което се предвижда
налагане на наказание“Уволнение“.
Спазено
е изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за
дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения. В административната преписка са налични дадените
от К. обяснения, на същия е дадена
възможност да представи обяснения и възражения след запознаване със справката,
но по зависещи от него причини същия не е дал такива. Не се установяват и нарушения на чл. 195,ал.2
от ЗМВР.
Същевременно дисциплинарната отговорност се ангажира при доказано
дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна
деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение), от субективна страна
да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да
е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при
установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна
страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната
отговорност на наказаното лице.
За доказване
на фактическите съображения изложени в обжалваният акт, органът може да
използва всички годни доказателствени средства, сред които и заключения на вещи
лица. В ЗМВР не са предвидени специални правила относно събирането на
доказателства, поради което приложение намират разпоредбите на АПК.
Ограниченията, които следва да се съблюдават при събиране и ползване на
доказателства са посочени в чл.39, ал.2
от АПК: не се допускат доказателствени
средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда предвидени
в този кодекс(АПК) , или по
реда предвиден в специалните закони.
В случая, за
да приеме за доказан фактът , че на 25.01.2020г. жалбоподателят при изпълнение
на служебните си задължения в талон за
медицинско изследване № 0068016 е
изписал вместо водача, на който талона е следвало да се предяви за подпис, думата „Приемам“ и се е подписал вместо същото
лице, органът се е позовал на
заключението на изготвените за нуждите на образуваното по случая ДП № 44/2020г. по описа
на РУ-Харманли общо три съдебно - почеркови експертизи . Тези експертизи са
изготвени за целите на различно производство - досъдебно производство, не са изготвени от вещо лице назначено от дисциплинарно разследващият/наказващият орган
по настоящото дисциплинарно производство. Следователно,
същите са недопустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39,
ал.2 АПК. За да издаде заповедта си и наложи дисциплинарно наказание обаче,
органът се е позовал директно и само на изводите на тези експертизи, което
е недопустимо. При тълкуване нормите на чл. 39, ал.1,и ал. 2 и чл. 49 и сл. от АПК е видно, че изготвена в хода на
досъдебно производство експертиза не може да послужи за установяване на
релевантни факти и обстоятелства в административното /дисциплинарно
производство, тъй като не е възложена,
съответно изготвена и събрана по реда на
АПК. Действително законът дава възможност на административните органи да събират и доказателства изготвени по реда и
при условията на специални закони, но в трите експертизи е посочено, че са
изготвени за целите на друго производство – досъдебно такова, като не се представят доказателства, че експертизите са
изготвени и събрани редовно по реда на
НПК - към административната преписка няма представен акт за назначаване на
експертизата от водещия разследването полицай, или наблюдаващ прокурор, т.е. от
орган на досъдебното производство. От
друга страна по мнение на настоящия съдебен състав изхождайки от естеството на
доказателственото средство – експертиза, съдът намира че такава изготвена за
целите на друго производство извън това по АПК, е недопустимо доказателство. Съгласно чл. 171, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
може да изслушва, като вещи лица само и единствено онези назначени от
административният орган и тези назначени от съда. Предвид това и по аргумент от цитираната норма, приемайки такава експертиза(в случая
експертизи) за
допустими доказателства, съдът би бил лишен от възможността си лично да изслуша
вещите лица за придобиване на непосредствени впечатления от компетентността и
обосноваността на изводите им. По този начин би бил нарушен, респ.заобиколен и
принципът на непосредственост. Съответно и с оглед изложеното, по мнение на
съда, нито една от тези три експертизи не може да бъде кредитирана от съда,
доколкото както се посочи същите са недопустими доказателства в настоящото
производство. В този смисъл и съдебната теория и трайната практика на ВАС
изразена в Решение № 1008 от 28.01.2015г. по адм.дело № 5092/2014г., Решение № 5486
от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 316/2014 г., V о, вкл. най-новата такава Определение от о.с.з. проведено на
13.04.2022г. постановено по адм. дело № 2068/2022г. по описа на ВАС. Други
доказателствени средства установяващи по безспорен начин, че именно
жалбоподателят е лицето подписало се за проверявано лице в процесния талон за
медицинско изследване и изпълнило вместо проверяваното лице думата“ПРИЕМАМ“, не
са събирани от органа. Такива не може да се приеме, че се съдържат и в
сведенията събирани от лица от служители на ОДМВР-Хасково и от обясненията на
жалбоподателя. В обясненията си К.П. е посочил, че при оформяне на съответната
документация К. на няколко пъти е подканвал водача да става от скамейката и да
полага подписи на документите, които изготвя. От обясненията(л.47 и л.48) на А.А.
и Ж.Р.И. – колеги на жалбоподателя(разпитани в
хода на съдебното производство като свидетели) и присъствали при изготвяне на
талона за медицинско изследване еднопосочно се установява, че водачът лично е
подписал представеният му талон за медицинско изследване. За установяване факта
кое е лицето изпълнило ръкописно
изписаната дума“ПРИЕМАМ“ в процесния талон за изследване и
положило подписът в графа“Подпис
на проверяваното лице“ в същия талон, действително са необходими специални знания, с каквито органът не е представил
доказателства, че разполага и при наличните обяснения от колеги на
жалбоподателя очевидци на обстоятелството, че талонът е подписан именно от
водача на лекия автомобил и в този смисъл и противоречащи на трите цитирани в
заповедта експертизи, безспорно е било необходимо възлагане и изготвяне на експертно
заключение по реда на АПК. Такава не е
била възложена в хода на дисциплинарното производство. Предвид това, при липса на събрани по реда на
АПК доказателства за установяване на тези релевантни обстоятелства,
позоваването в обжалваната заповед на експертизи, изготвени по досъдебно
производство, опорочава проверявания в настоящото производство административен
акт. Още повече, че органът не е съобразил и обстоятелството, че в първата
изготвена по цитираното досъдебно производство експертиза е частично в
противоречие с останалите две касателно
това кое е лицето изпълнило ръкописно думата „ПРИЕМАМ“ в цитирания талон за
медицинско изследване. По този начин
от една страна е допуснато нарушение
на чл. 39, ал.2 от АПК. От друга страна, предвид обстоятелството, че по дисциплинарното производство не е
възложена експертиза за изясняване посочените по горе обстоятелства, в
нарушение на чл. 35 от АПК оспорената заповед е издадена и без да се изяснят релевантните факти и
обстоятелства. В резултат на тези съществени нарушения на административно-
производствените правила се е стигнало и до недоказаност на фактите изложени в
оспорената заповед, т.е. до материалната незаконосъобразност на
обжалваният акт. Следва да се посочи, че лицата дали сведения пред административният
орган - К.П., Ж.И. и А.А. са разпитани в
качеството на свидетели и в хода на
съдебното производство и същите потвърждават изложеното пред административният
орган. Макар показанията на св.П. да са по-общи, доколкото същия заявява, че е
видял водача на лекия автомобила да подписва изготвените от жалбоподателя
документи, макар, че не е имал възможност да види дали е подписал конкретно и
талона за медицинско изследване, то показанията на св. И. и А.А., са
изключително подробни, като от разпита им се установява, че двамата свидетели
са се намирали в непосредствена близост до жалбоподателя и до задържаното лице
и изрично заявяват че са видели последното лично да подписва талона за
медицинско изследване. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, доколкото
същите са логични, последователни и непротиворечащи си, както и са дадени от
лица имащи непосредствени впечатления от поведението на жалбоподателя и на процесния водач на лек автомобил.
Отделно от
това в хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя беше изготвена
съдебно – почеркова експертиза. Според вещото лице, при сравнителното
изследване на подписа за“Подпис на провереното лице“ и
почерка, с който е изпълнена ръкописно написаната дума“Приемам“ са установени
съвпадения в общите и част от частните признаци с подписа респ. почерка на П.К., което му е
дало основание да приеме, че подписът положен за“Подпис на провереното
лице“ и ръкописно изписаната дума“ПРИЕМАМ“
в талон за медицинско изследване с номер на бланката 0068016, са
изпълнени от П.И.К.. Това заключение бе прието с оспорване от страна на жалбоподателя
и по негово искане бе допуснато изготвяне на
повторна, тройна съдебно-почеркова експертиза. Вещите лица изготвили
заключение по същата единодушно са обективирали извод, че подписът за проверено
лице и текста“ПРИЕМАМ“ в талон за медицинско изследване № 0068016 от
25.01.2020г. не са изпълнени от П.И.К.. За да достигнат до този извод вещите лица подробно са
направили сравнение на ръкописния текст и подписа за проверявано лице в процесния
талон, с ръкописния текст на П.К. описали са установените от тях несъвпадения в
общите и частните графични признаци и са приели, че множеството несъвпадения в
общите и частни графични признаци образуват съвкупност достатъчна в количествено и качествено
отношение за заключение, че изследваният и сравнителните ръкописни текстове не
са положени с писмено –двигателният навик на едно и също лице. При
сравнителното изследване на общите признаци в процесния ръкописен текст са
установили, че координацията на движенията е влошена, темпа на писане е бавен -
наблюдават се тъпи начала и краища, вълнообразно изписване на праволинейни или
дъговидни елементи, разместване на местоположението на буквите спрямо линията на писане и букви с различни
наклони. При изследване на процесния подпис вещите лица установяват, леко забавяне на темпа и вълнообразно
изписване на линията, несигурност на движението при рязка промяна в посоката на
движение(в точките на
присъединяване на два елемента) тъпи начало и край на подписа.
Опростено изписване на подписа – без малките нечетаеми елементи след буквата“П“
и преди парафната линия. Освен това вещите лица са констатирали и изписване на буквата „П“ с различен механизъм
в изследвания и опитните подписи. Изброените признаци според експертите
образуват комплекс от диагностични признаци, които доказват съществуването на
обстоятелства смущаващи функцията на писмено-двигателния апарат, които могат да
се дължат на обективни и субективни
признаци. В съдебно заседание вещите
лица уточняват, че един от субективните фактори повлияващи върху лицето
полагащо подписа и изписващо думата „приемам“ би могъл да бъде приет алкохол. Сочат,
че обективните фактори са когато лицето пише при недобри условия – лоша
следоприемаща повърхност, недобро техническо изправно пишещо средство или
стойка за писане. Обикновено се приема
ученическата стойка за писане, на маса, като всички други са извън. Дори да има
някакъв ефект от такива обективни ситуации, има признаци които говорят за
субективният фактор и то приемане на упойващи вещества или медикаменти. Самото
психическо състояние на лицето също може да окаже влияние. Според вещите лица видимо
в случая при изписване на думата, самите отделни букви са разхвърляни по
различен начин, по различен наклон спрямо линията на писане, което говори за
същото, както и в подписа си личи и най-вече в парафната част, там където
евентуално когато пише титулярът и ако няма умисъл да се скрие, или да се
откаже в бъдеще време от авторството, там личи най-много затова защото
обикновено когато титулярът се подписва подписите винаги се полагат
автоматично, за разлика от ръкописния текст, който по съвсем друг начин се изписва. Уточняват също и че по
принцип следва да има съвкупност от съвпадащи признаци, тук е точно обратното –
има съвкупност от различаващи се признаци, като се започне от всички части на
подписа. Ако има един лист полагане на подписи от жалбоподателя, поне в
заключителната част, той ще вложи негови елементи, а тук нещата са коренно
различни. В никоя част от подписа няма негови елементи, като съвпадащи признаци,
всичко е различаващо се.
Съдът
намира, че както единичната, така и
повторната съдебно-почеркова експертиза са изготвени от вещи лица притежаващи необходимата
квалификация. За преценка, кое от двете противоположни, като изводи, заключения
да кредитира, съдът взе предвид, че вещите лица изготвили тройната
съдебно-почеркова експертиза за обосноваване на изводите си са използвали много
по-голям като обем сравнителен материал за анализ от вида на „свободните“ и
„условно-свободните“ образци, в сравнение с този използван от вещото лице
изготвило единичната съдебно-почеркова експертиза(а и от вещите лица изготвили
приложените към административната преписка експертизи). Освен това съдът констатира, че вещите
лица изготвили тройната съдебно-почеркова експертиза, в допълнение лично са
взели и т.нар. „експериментални“ образци от почерка и подписа на жалбоподателя К., за разлика от вещото лице изготвило
единичната такава. Съответно, при изготвянето на единичната експертиза вещото лице
не е разполагало с достатъчно сравнителен материал, както и е използвало
сравнителен материал от почерка и подписана жалбоподателя, снет от други лица,
а не непосредствено от него, което рефлектира върху обосноваността и
правилността на изводите му. Обратно,
приетото заключение на тройната съдебно-почеркова експертиза, допусната
в хода на настоящото производство, е изготвена въз основа и на допълнителен
сравнителен материал, позволяващ направата на по-категорични изводи, като
вещите лица са придобили непосредствени впечатления от начина на полагане на
подпис и ръкописен текст от страна на жалбоподателя поставен при различни условия
и ситуации. Заключението на повторната
тройна експертиза е пълно и точно
отговаря на поставения, с назначаването на експертизата, въпрос. Същото е и
обосновано и мотивирано, като както вече се посочи е изготвено от лица
разполагащи с необходимата квалификация, поради което за съда не възниква
съмнение в правилността му. Ето
защо съдът, го кредитира изцяло, като
компетентно дадено такова. Междувпрочем заключението по повторната почеркова
експертиза съответства и на останалите приобщени по делото гласни и писмени доказателства - показанията
на св. П., И. и А. в хода на съдебното производство и еднопосочните сведения на
същите лица дадени в хода на дисциплинарното производство
Ето защо и съдът намира, че от допустимите по делото доказателства и конкретно от заключението на повторната тройна съдебно - почеркова експертиза, събраните свидетелски показания и сведения на преки очевидци по преписката, се опровергава изложеното в оспорената заповед че жалбоподателят П.И.К. е изпълнил подписа положен за“Подпис на провереното лице“ и ръкописно изписаната дума“ПРИЕМАМ“ в талон за медицинско изследване с номер на бланката 0068016. При липса на доказаност на наличие на противоправно деяние осъществено от П.К., то необосновани са изводите на Дисциплинарно-наказващият орган, че жалбоподателят е допуснал нарушение на т.19, т. 24 и т.25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според които Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява(т.19), следва да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия(т.24) и не следва да злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта(т.25).
Само за
пълнота на изложението, макар и неотразяващо се на крайният изход на
спора, следва да се посочи, че дори в конкретният случай, да би могло да се възприеме,че осъщественото от
наказаното лице поведение представлява дисциплинарно нарушение и едновременно
осъществява състав на престъпление, макар ответникът да не твърди и в обжалваната заповед и
обобщената справка, да не са изложени фактически съображения в тази насока, то в този случай заповедта отново би подлежала
на отмяна.Това е така, по следните
съображения: Няма пречка, когато с едно и също
деяние едновременно се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и състав
на престъпление, от съответният служител
да се търси както наказателна, така и дисциплинарна отговорност и в този смисъл е и разпоредбата
на чл.194, ал.3 от ЗМВР.В случай, че самият орган прецени, че за
осъщественото от служителя престъпление, същият следва да понесе и дисциплинарна отговорност, то последната се поставя в зависимост от
установяването на факта на осъщественото престъпно посегателство. Това може да бъде сторено само при наличие на
осъдителна присъда, постановена с влязъл в сила съдебен акт. (В този смисъл
Решение № 72 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12576/2016 г., 5-членен с-в, Решение № 12632 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. №
5694/2014 г., 5-членен с-в и Решение № 249 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6893/2014 г., V о).Ето защо в този случай, с оглед
разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗМВР, законодателната
воля следва да се тълкува в смисъл, че дисциплинарнонаказващият орган е
задължен преди да наложи наказание за осъществено престъпление, да изчака
влизането в сила на издадена по реда на
НПК осъдителна присъда, с какъвто единствено акт може да се установи, като
безспорно, извършването на престъпно
деяние. В случая това не е сторено от
дисциплинарно-наказващият орган, като по делото нито се твърди, нито се доказва че
жалбоподателят е осъден за документно или друго престъпление.
Предвид материалната незаконосъобразност на заповедта, същата е издадена и
при несъобразяване с целта на закона, а именно дисциплинарни наказания да се
налагат само на лицата осъществили нарушения на служебната дисциплина.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че оспорения административен акт е постановен при наличие на основанията
по чл. 146, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от АПК, поради което и заповедта, с която на П.И.К. е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, подлежи на отмяна като
незаконосъобразна.
При този
изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
претендираните и действително направени по делото разноски в размер на 3470
лева, от които 10.00 лева внесена ДТ(л.4), 60.00 лева възнаграждения на
свидетели(л.60), внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице
по единичната експертиза – 600 лева, внесен депозит за възнаграждение на вещи лица изготвили тройната повторна
експертиза – 1800 лева и действително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съобразно договор за
правна защита и съдействие от 08.06.2021г.(л.5).
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
272з-1315 от 10.05.2021г. на Директора на Областна дирекция на МВР-Хасково.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково да заплати на П.И.К., с ЕГН ********** *** разноски по адм.дело № 575/2021г. по
описа на АдмС-Хасково в размер на 3470 (три
хиляди четиристотин и седемдесет лева) лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: