№ 3561
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100504339 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „И.****“ ЕООД срещу решение №
17218/23.10.2023 г. по гр.д. № 11608/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, допълнено в
частта за разноските с определение № 45932/22.12.2023 г. по гр.д. № 5078/2022 г. по
описа на СРС, 64 състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 405 КЗ, предявен от „И.****“ ЕООД срещу ЗАД „А.Б.“, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4190 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети върху МПС „Зърнокомбайн
CLAAS TUCANO 480“ с рег. № ****, обект на сключен при ответника договор по
застраховка „Каско“, настъпили от застрахователно събитие, реализирано на
12.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2022 г., до погасяването.
Жалбоподателят - „И.****“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е било налице
валидно застрахователно правоотношение, по силата на което процесното МПС е било
застраховано, поради което ответникът дължи заплащането на застрахователно
1
обезщетение във връзка с настъпилите вреди. Ето защо, моли решението да бъде
отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – ЗАД „А.Б.“, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „И.****“ ЕООД с иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405 КЗ за установяване дължимостта на сумата в
размер на 4190 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2022 г., до погасяването, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
12.09.2021 г., представляващо покрит риск по силата на договор за застраховка
„Каско“, сключен между страните, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г. по ч.гр.д. № 13877/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.
Ищецът – „И.****“ ЕООД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховате, сключен с ответника, е настъпило
застрахователно събитие – увреждане на предна лява гума на МПС „Зърнокомбайн
CLAAS TUCANO 480“ с рег. № ****, реализирано по време на движение на 12.09.2021
г. Сочи, че за причинените щети по отношение на застрахованото МПС ответникът
дължи застрахователно обезщетение в размер на 4190 лв., като последният е отказал
заплащането на същото, въпреки сключения между страните договор. Ето защо,
претендира посочената сума по съдебен ред, като е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В производството по ч.гр.д. № 13877/2022 г. по
описа на СРС, 34 състав, заявлението е уважено, а след постъпило възражението от
длъжника е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност
следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение,
настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в
претендирания размер.
Видно от застрахователна полица № 20-0300/060/5000060, между страните е
налице договор за застраховка „Каско“ на процесното МПС „Зърнокомбайн CLAAS
TUCANO 480“ с рег. № ****, със срок на застрахователно покритие от 03.12.2020 г. до
2
02.12.2021 г., при застрахователна сума от 264000 лв. и застрахователна премия от
3433,32 лв., дължима на четири равни вноски от 858,33 лв. Към договора за застраховка
са налице специални условия. Съгласно т. 7 от същите, застрахованият е декларирал, че
е уведомен и приема, че застрахователният договор ще влезе в сила след представяне
от негова страна на застрахованото МПС за извършване на оглед и фотозаснемане. Не
се спори по делото, че посоченото условие не е изпълнено, поради което ответникът
оспорва влизането в сила на договора, съответно – на посоченото основание счита, че
застрахователното обезщетение не е дължимо.
Видно от представените четири броя платежни нареждания за извършени
плащания по процесния застрахователен договор, „И.****“ ЕООД е заплатило пълния
размер на дължимата застрахователна премия. Следователно и предвид сключения
между страните застрахователен договор и плащането на пълния размер на дължимата
застрахователна премия, което плащане е прието от застрахователното дружество,
съдът счита, че процесният застрахователен договор е породил действие в
отношенията между страните. Действително, както беше посочено, в т. 7 от
специалните условия към договора за застраховка е предвидено задължение на
застрахования да представи МПС за оглед и фотозаснемане като условие за влизане в
сила за договора за застраховка. От друга страна, съгласно общите условия
застрахователят следва да установи състоянието на застрахованото имущество преди
сключване на договора (т. 22 от общите условия). Застрахователят не е положил
дължимата грижа на добрия търговец, като не е извършил оглед и заснемане на
автомобила (няма данни, че застрахователят е отправил покана за извършване на такъв
или друг опит за изпълнение на това задължение). Последиците от посоченото
неизпълнение не могат да бъдат вменени във вреда на застрахования. В случая,
договорът за застраховка е сключен от застрахователя и без извършването на оглед и
доколкото застрахователят е приел изпълнението на договора от страна на
застрахования, то последният следва да осигури и уговореното застрахователно
покритие в случай на застрахователно събитие. Съгласно трайната практика на ВКС
(решение № 147/06.02.2017 г. по т.д. № 2481/2015 г. по описа на ВКС, II ТО, решение
№ 30/28.04.2017 г. по т.д. № 2334/2015 г. по описа на ВКС, II ТО, цитирани във
въззивната жалба), неизпълнението на предвидено в застрахователния договор
изискване за представяне на автомобила за оглед и заснемане само по себе си не се
отразява на влизането в сила на застрахователния договор по имуществена застраховка
„Каско”, щом цялата дължима премия или първата вноска от нея, при разсрочено
плащане, са надлежно престирани и приети от застрахователя. Следователно и при
положение, че посочените условия са изпълнение, то застрахователният договор е
породил действие между страните, като изводът на първостепенният съд в обратния
смисъл се явява неправилен.
На следващо място, трябва да се установи, че в срока на застрахователно
3
покритие по договора за имуществено застраховане, е настъпило застрахователно
събитие, което представлява покрит риск по застрахователния договор, което
обстоятелство изрично се оспорва от ответното дружество.
По делото е разпитан водачът на МПС „Зърнокомбайн CLAAS TUCANO 480“ с
рег. № **** – свидетелят С.Д.П.. Същият сочи, че е управлявал посоченото МПС на
12.09.2021 г., като е извършвал жътва. По време на извършваната работа МПС се е
наклонило, като свидетелят е установил спукване на предна лява гума, което е
наложило преустановяване на жътвата и смяна на гумата.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, ПТП е
настъпило на 12.09.2021 г. в землището на село Сухаче, община Червен бряг. Около
19,00 часа МПС „Зърнокомбайн CLAAS TUCANO 480“ с рег. № **** е извършвал
жътва на слънчоглед, при което е увредена предна лява гума. Вещото лице дава
заключението, че увреждането на предна лява гума на МПС може да възникне при
твърдения механизъм на ПТП, установен от показанията на свидетеля Перчински.
Следователно, от събраните по делото доказателства се установява, че в рамките
на действието на застрахователния договор е налице реализирано застрахователно
събитие – увреждане на предна лява гума при работа със застрахованато МПС, поради
което ответникът дължи плащане на застрахователно обезщетение, като за определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът съобрази следното:
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата
експертиза (САТЕ), стойността на разходите, необходими за възстановяването на
процесното МПС, възлизат на сумата в размер на 4190 лв., която сума е релевантна за
подмяна на увредената гума по средни пазарни цени към датата на ПТП.
Следователно, искът по чл. 405 КЗ е основателен за пълния предявен размер.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е основателна, а
решението на Софийски районен съд – неправилно, поради което същото следва да
бъде отменено и предявеният иск – уважен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на „И.****“ ЕООД следва да се присъди сумата
в размер на 483,80 лв., представляваща разноски за въззивното производство, сумата в
размер на 1033,80 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 383,80 лв., представляваща разноски за
заповедното производство.
Ответникът по жалбата - ЗАД „А.Б.“, няма право на разноски, предвид изхода от
4
обжалването.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1086/19.01.2024 г. по гр.д. № 5078/2022 г. по описа
на СРС, 64 състав, допълнено в частта за разноските с определение № 45932/22.12.2023
г. по гр.д. № 5078/2022 г. по описа на СРС, 64 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД „А.Б.“, ЕИК **** дължи в полза на
„И.****“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл. 405 КЗ сумата в размер на 4190 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети върху МПС „Зърнокомбайн
CLAAS TUCANO 480“ с рег. № ****, обект на сключен при ответника договор по
застраховка „Каско“, настъпили от застрахователно събитие, реализирано на
12.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 10.02.2022 г., до погасяването, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г. по ч.гр.д. №
13877/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“, ЕИК **** да заплати в полза на „И.****“ ЕООД, ЕИК
**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 483,80 лв., представляваща
разноски за въззивното производство, сумата в размер на 1033,80 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 383,80 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5