РЕШЕНИЕ
№ 3844
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110209064 по описа за 2023 година
СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и
се съобрази със спецификата на настоящето производство, намери за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от 04.07.2023 г. на Г. М. В. срещу заповед за
задържане №3382-686/09.06.2023 г. на Началник на 07 РУ – СДВР.
С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта по – горе
същата по съображения за това, че не са налице фактически и правни
основания за задържането: сочи се на обстоятелството, че жалбоподателят не
е извършвал престъпление и на липса на достатъчно данни за извършено
престъпление изобщо, като се иска отмяна на атакуваната заповед за
задържане и присъждане на направените по делото разноски в размер на
600.00 лева по нарочен списък и съгласно приложен по делото договор за
правна защита и съдействие.
Пълномощник на жалбоподателя в открито съдебно заседание
поддържа изложените в жалбата доводи за нейната отмяна, като
жалбоподателят се присъединява към заявеното от него в посока наличие на
1
основания за отмяна на процесната заповед.
Ответникът оспорва същата и настоява за потвърждаване на
заповедта.
Съдът, като се запозна с наличния доказателствен материал и взе
предвид становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима,
тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна,
имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената
от закона форма и е придружена от необходимите приложения.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по
смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност. Спазена е законоустановената форма
така, както предвижда разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, и е издадена
писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа
задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, като са вписани името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице –
три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от
заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
полицейските органи са овластени да задържат лица в случаи, определени от
закон - за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата
е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си
същност задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от
ЗМВР, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 от ЗАНН: административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които
може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като
2
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се
укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител
на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането като принудителна
административна мярка се предприема от полицейския орган при условията
на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК; достатъчно е само наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган,
при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да
се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Въпросът, дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали
то е извършено от него виновно, подлежи на пълно, всестранно и обективно
разследване в рамките на наказателното производство. За целите на
задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични
данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са
задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Въпреки изложеното до тук следва да се има предвид, че изискването
за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат
достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В
този смисъл е решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и №
50781/096 – П. и П. срещу България, в което е прието, че за да е налице
обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха
убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъплението. Освен това, подозрението трябва да се отнася до
3
конкретно престъпление. Изхождайки от изискването "подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу
произволен арест и задържане" ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
По делото се установи, че на 09.06.2023 година, около 02:10 часа, В. е
бил задържан във връзка с подозрение в съпричастност в извършване на
престъпление по чл. 216 от НК, по което е било образувано ДП
№3382ЗМК488/2023 година, по описа на 07 РУ – СДВР, пр.пр. № 15495, по
описа на СРП. Полицейски служител обяснил на жалбоподателя, че срещу
него има преписки за палене на кофи за боклук. В. бил задържан за срок от 24
часа по ЗМВР с процесната заповед в която се сочи, че е във връзка с чл. 330
от НК. На следващата дата – 10.06.2023 година, на същия е издадено СМУ
№187.06/2023 година, от КСМД при МУ София, относно получени
травматични увреждания за които се твърди да са причинени при
полицейското задържане.
Горното се установява от събраните гласни и писмени доказателства.
Съдът ги цени като последователни и непротиворечиви, приети и приобщени
по предвидения в закона ред.
От данните по делото не може да се направи извод за съпричастност
на задържания към съответно престъпно деяние, липсват каквито и да било
доказателства за това. Дори и да се приеме обратното, налице е нарушаване
на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като се засягат права
и законни интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото от
гледна точка на целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането
за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от
ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. За да се прибегне до задържане, същото трябва
да преследва някаква легитимна, законовопривната цел, а не да се явява
своеобразно наказание, репресия налагана по усмотрение на
административния орган. Не се установява, принудата и нейното реализиране
да е обусловено от необходимостта лицето да бъде държано за 24 часа.
Липсват данни за наличие на опасност от извършването на противоправно
4
деяние или необходимост от предотвратяването му или осуетяване на
възможността на нарушителя да се укрие. Не се събраха данни за конкретната
причина, наложила задържането на лицето. Отделно от това от заповедта за
задържане на лице се чете единствено, че същото е във връзка с чл. 330 от
НК, като липсва описание на конкретно престъпно деяние извършено от
лицето, такова не се установява и посредством събрания по делото
доказателствен материал.
Тези данни по делото сочат на извод, че в конкретния случай
неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Ето защо следва да се
приеме, че тя е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта
му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето, и като такава
следва да бъде отменена.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, затова подадената
срещу нея жалба следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на
направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за извършване на правна
помощ, съдържащ се по делото.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №3382-686/09.06.2023 г., издадена от полицейски
орган инспектор И. К. П. при 07 РУ- СДВР, за задържане на Г. М. В., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА СДВР да заплати направените разноски от жалбоподателя Г.
М. В. за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АССГ в 14 -дневен срок, считано от днес.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6