Р Е Ш Е Н И Е №….
гр.Айтос, 16.11.2009г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Айтоски
районен съд, гражданска колегия, ІV-ти
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети октомври през две
хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас
НИКОЛОВ
при секретаря И.Г., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 379
по описа за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск за обявяване на относителна недействителност на
договор за дарение с правно основание чл. 135, ал. 1
от ЗЗД и цена на иска 7 661,38 лв.
В исковата молба се
твърди, че по силата на решение № 140/25.04.2008 г., постановено по гр. дело №
167/2006 г. по описа на РС Айтос, изменено с решение № 5-56/16.12.2008 г. по вгр.д.
№ 638/2008 г. по описа на БОС първия ответник - Т.Г.К., дължал на ищеца сумата
от 5 758 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2006 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски 706 лв. Въз основа на
влезлите в сила решения ищецът се снабдил с изпълнителен лист в резултат на
което било образувано изпълнително дело № 22/2009 г. по описа на ДСИ при АРС.
Твърди че дължимата му сума към момента на образуване на изпълнителното дело
била в размер на 8 897,71 лв. представляващо главница 5758 лв. лихва до
30.03.2009 г. в размер на 2493,71 лв. и разноски в размер на 706 лв. След
образуване на изпълнителното дело, ищецът узнал, че ответника Т.К. се е
разпоредил с единствения си недвижим имот. Първо е дарил втория ответник В.Д. с 1/6 ид.ч. на 25.03.2009 г., за което е
съставен нотариален акт № 30 т. 1 рег № 160 дело № 22/2009г. на нотариус с рег.
№ 556 на Нотариална камара, с район на действие юрисдикционния район на РС
Айтос, а на следващия ден - 26.03.2009
г. с нот. акт № 31 том І рег. № 163 дело № 23 от 26.03.2009 г. на същия
нотариус продал останалите 4/6 ид.ч. от апартамента отново на втория ответник. Ищецът
твърди, че до момента на подаване на и.м. и образуване на изпълнителното дело
същия не е заплатил сумата си към своя кредитор, не притежава банкови сметки
или лични МПС-та. От направените справки от взискателя по изпълнителното дело
се установява, че единствения доход на първия ответник е неговата пенсия, която
е в размер, който не е достатъчен, за да бъде обект на принудително изпълнение.
В същото време ищецът твърди, че като съсобственик на отчуждения недвижим имот
заедно с първия ответник са водели дело за съдебна делба, което е приключило с
изнасяне на публична продан на имота. С извършеното разпореждане със
собствената си ид.ч. от общия имот умишлено първия ответник е лишил ищеца от
тази възможност.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение с което да обяви за недействително по отношение на ищеца дарението
извършено от Т.Г.К. в полза на В.П.Д. на недвижим имот обективирано с нотариален
акт № 30 том І рег. № 106 дело № 22 от 2009 г. на Нотариус № 556. Претендират
се и направените по делото разноски.
В рамките на
едномесечния срок е постъпил отговор от първия ответник Т.Г.К.. Чрез
процесуалния си представител, твърди, че признава изцяло твърденията и
обстоятелствата по предявения срещу него иск. Заявява, че е съзнавал
обстоятелството, че с атакуваната сделка оформена като дарение са увреждане
интересите на ищеца предвид паричното му задължение към него, но същата е
извършена под давление и след манипулирането от страна на втората ответница и
получател на дарението - В.Д.. Твърди, че същата е знаела за увреждането на
ищеца т.к. е свидетелствала в полза на Т.К. ***/2006 г. и гр. дело № 339/2005
г. двете по описа на АРС, присъствала е при разглеждането на делата във въззивната
инстанция и е била запозната със съдебните решения с които са били присъдени
вземанията на ищеца. Именно от тези дела произтича неизплатеното парично
задължение при ДСИ при АРС по повод на който е предявен иска по настоящото
дело. Твърди, че възрженията на ответницата Д., че ищеца е следвало да насочи
изпълнението си към движимото имущество на Т. К. са несъстоятелни. Заявява, че
това движимо имущество от една страна е несиквистируемо по смисъла на ГПК, а от
друга страна то е било в режим на СИО между него и покойната му съпруга. На
следващо място сочи, че същото е физически амортизирано и на практика е без
продажна стойност. Предвид направеното
признание на иска моли съда при постановяване на съдебното си решение да
приложи правната възм по реда на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Отговор по делото
е постъпил и от страна на втората ответница - В.Д., която заявява, че иска макар и
допустим е неоснователен. Неоснователността произтича от обстоятелството, че
ищецът и кредитор по изп. дело не е използвал всички допустими от закона средства
за удовлетворяване на вземането си преди да се възползва от правната възможност
по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че доколкото тя единствена се грижи за другия
ответник К., ищецът сам се е поставил в ситуация по неудовлетворяване на
вземането си т.к. не желае да осъществи контакт във връзка с изпълнение на
задължението. Твърди се, че тя самата многократно е разговаряла с ищеца за да
уговори начин на плащане за удовлетворяване на вземането, но такъв е отказан.
В с.з. ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа и.м. желае произнасяне съобразно петитума
на същата.
Процесуалния
представител на първия ответник поддържа писмения отговор заявява, че поддържа
направеното в него признание на иска и моли за произнасяне в този смисъл.
Процесуалния
представител на втория ответник поддържа така депозирания отговор, оспорва
обстоятелствата във връзка с иска и твърденията в отговора на първия ответник.
Излага съображения, че предвид обстоятелството че се касае за единствено жилище
на втория ответник същото е несеквистируемо по смисъла на ГПК и спрямо него не
би могло да бъде осъществено принудително изпълнение дори и да се стигне до
положителен резултат и уважаване на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Моли съда да
постанови решение с което да отхвърли така предявения иск като неоснователен.
Въз основа на представените по делото доказателства
и след техния анализ се установява от фактическа страна следното:
С решение № 140/25.04.2008 г., постановено по гр. дело № 167/2006 г. по
описа на РС Айтос, изменено с решение № 5-56/16.12.2008 г. по вгр.д. № 638/2008
г. по описа на БОС първия ответник - Т.Г.К. дължи на ищеца сумата от 5 758
лв., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2006 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски 706 лв. Въз основа на влезлите в сила
решения ищецът се снабдил с изпълнителен лист в резултат на което било
образувано изпълнително дело № 22/2009 г. по описа на ДСИ при АРС. Между ищецът
по делото и първият ответник - длъжник по изпълнителоното дело не се спори, че
към датата на завеждане на исковата молба и датата на приключване на съдебното
дирене - 19.10.2009г. дължимата сума в размер на 8 897,71 лв.
представляващо главница 5758 лв. лихва до 30.03.2009 г. в размер на 2493,71 лв.
и разноски в размер на 706 лв. не е изплатена, поради липса на имущество към
което да се насочи принудителното изпълнение.
С нотариален акт № 30 т. 1 рег №
160 дело № 22/2009г. на нотариус с рег. № 556 на Нотариална камара, с район на
действие юрисдикционния район на РС Айтос първият ответник по делото Т.К., дарил
втория по делото ответник В.Д. със собствените си 1/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда – апартамент, находящ се в гр. А.
ул. “***” № ***”, която сграда е построена в общинско място съставляващо
поземлен имот № 2245 в кв. 127 по плана на гр. А., с разгъната застроена площ
от 87,07 кв.м. състоящ се от две спални, дневна, кухня , баня и тоалетна, антре
и дом помещение: при граници: североизток и югозапад външен зид, северозапад
стълбище, и Н. В., югоизток - външен
зид, отгоре - Д. И., отдолу магазини,
ведно с прилежащото му избено помещение № 5 със застроена площ от 12 кв.м. при
граници,: североизток – вънен зид, югозапад – коридор, северозапад Д. И.,
югоизток Н. В., ведно с прилежащото му таванско помещение № 1 със заст площ от
24 кв.м. при граници: североизток , северозапад и югоизток външен зид, югозапад
– коридор, което се състои от две стаи и обща тоалетна, ведно със 7,515 % от
общите части на сградата и 7,515 % ид.ч. от правото на строеж върху терена.
С
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.03.2009г. била извършена
транслативна сделка между двамата ответници по иска, с която първият се
разпоредил в полза на втория с останалите ид.ч. от правото на собственост върху
недвижимия имот своя собственост.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът кредитира изцяло приетите писмени доказателства след като
ги прецени с оглед целия събран доказателствен материал и прецени, че са еднозначни,
безпротиворечиви и неоспорени от страните. Съдът взе предвид направеното от първия по
делото ответник признание на иска, като го цени с оглед разпоредбата на чл. 217
от ГПК. Съдът взе предвид и правилата за разпределение на доказателствената
тежест в рамките на това производство.
Въз основа на установеното от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният конститутивен иск е допустим, тъй като е
подаден от лице имащо активна процесуално-правна легитимация. Първият ответник
е с доказана в процеса пасивна процесуална легитимация да отговаря по така
предявения иск. С оглед характера на предявения иск относителната недействителност
следва
да бъде установена и по отношение на втория ответник.
Разгледан по същество искът е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането. От
съдържанието на цитираната разпоредба следва извод, че фактическият състав, при
който възниква право на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, включва няколко елемента.
Първият елемент е извършване
на действие от длъжника, засягащо имуществото му.
От горепосочените факти съдът
счита, че е установено наличието на валидно задължение за първия ответник Т.К.
спрямо ищеца, което е достатъчно, за да възникне легитимацията и правния
интерес за ищеца да упражни правото по чл. 135 от ЗЗД, като не е необходимо
вземането да е ликвидно и изискуемо(които две характеристики на вземането на
ищеца са налице – аргумент от доказателствата във връзка с образуваното изпълнително
дело пред СИС при РС Айтос). С действието си на разпореждане чрез сключване на
договор за дарение във формата на
нотариален акт ответника Т.К. е отчуждил валидно(съдът не констатира пороци на
прехвърлителната сделка, които да сочат на нейната нищожност) притежавания от
него процесен имот, като вторият ответник е приел така направеното дарение.
На следващо място, следва да се докаже, че действието на
длъжника уврежда кредитора. Действието е увреждащо, когато има за последица намаляване
на имуществото на длъжника. Намаляване на имуществото е налице във всички
случаи, когато длъжникът се разпорежда в полза на трети лица с имуществени
права от своя патримониум без да получава насрещна престация. Предвид това съдът
намира, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД, доколкото оформената между ответниците по делото сделка е безвъзмездна.
Що се касае до
възражението на процесуалния представител на втория ответник, относно
несеквестируемостта на имота предмет на иска, то съдът намира същото за
неоснователно по следните съображения. Трайната практика на ВКС, сочи, че чрез иска по чл.135 от ЗЗД може да се атакува и разпоредителна сделка, с
която длъжникът е прехвърлил на трето лице единствения си жилищен имот, щом
сделката уврежда кредитора. (В този смисъл -
Р.
№ 399/27.05.2004 г. по гр. д. № 668/03 г. на
ІІ г. о. на ВКС и др.) Такова становище споделя и настоящия съдебен състав,
доколкото, по делото се установява, че длъжникът сам се е отказал от единственото си
жилище, дарявайки го на втория
ответник. Предвид това ответника К., а още по–малко и ответника Д., не може да противопоставя възражение на кредитора, че поради
несеквеструемостта на прехвърления имуществен актив(чл.444, т.7 от ГПК), изключваща
принудителното изпълнение върху него за удовлетворяване на кредиторовото
вземане, сделката няма увреждащ ефект спрямо кредитора и не подлежи на отмяна
при условията на чл.135 от ЗЗД.
Третата
предпоставка за уважаване на така предявения иск е кредитора – ищец да притежава вземане срещу длъжника.
Правото на иск по чл.135 от ЗЗД принадлежи само на
лице, което има качеството “кредитор” на длъжника, извършил правното действие,
чиято отмяна се иска. Качеството “кредитор” е обусловено от съществуването на
вземане към длъжника. Вземането следва да е действително и по правило
трябва да е възникнало преди извършване на
увреждащото действие от длъжника и да съществува при извършването му.
Ирелевантно за спора по чл.135 от ЗЗД е дали вземането е изискуемо и ликвидно
към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие –
достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез някой
от предвидените в закона правни способи.
Без значение за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е и размерът на
вземането, когато то е парично.
От събраните по делото доказателства и предвид направеното
признание на иска от страна на първия ответник и прехвърлител по безвъзмездната
сделка се установява, че е налице парично задължение, чийто размер страните не
оспорват. Не се спори и относно обстоятелството, че това парично задължение е
възникнало във връзка с постановени съдебни актове по гр. дело № 167/2006
г. и вгр.д. № 638/2008 г. по описа на БОС.
Основателността
на иска по чл.135 от ЗЗД е обусловена от субективен елемент – наличие на знание
/представа/ у длъжника, че извършвайки определено правно действие с
имуществото си, уврежда свой кредитор.
В съдебната практика се приема,
че не е необходимо намерение за увреждане, т. е. умишлено предприето намаляване
на активите, а е достатъчно простото
знание у длъжника, че той има кредитори, които биха могли да се
удовлетворят от имуществото му(чл.133 от ЗЗД), ако не изпълни задълженията си
към тях, и че вследствие на съответната сделка се увреждат техните интереси.
Без значение за спора по чл.135 от ЗЗД е дали длъжникът е имал ясна представа
за размера на кредиторовото вземане – релевантно е знанието за неговото
съществуване. При това законът – чл.135, ал.1, изр.1 и 2 от ЗЗД, прави
разграничение относно безвъзмездните и възмездните разпоредителни действия на
длъжника, като при безвъзмездните сделки, каквато е сделката предмет на
разглеждане по настоящото дело, придава правно значение единствено на знанието на длъжника – Т.К. и не се интересува от
знанието или незнанието на третото лице – В.Д., в чиято полза е извършено
разпореждането.
Предвид това съдът намира, че е
налице всеки един от елементите на състава на чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което
иска следва да бъде уважен.
С оглед изхода от процеса
на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски, в
размер на 1006,46 лева., както следва: 306,46 лв.
д.т. и 700лв. адвокатски хонорар. По аргумент от чл.75, ал.2 от ГПК,
независимо от уважаването на предявения иск в тежест на първият
ответник
не следва да се възлагат деловодни разноски. Същите следва да бъдат заплатени
само от страна на втория ответник по иска.
На основание чл. 115, ал. 2 от
ЗС, съдът следва да даде шестмесечен срок на ищеца за отбелязване на това
съдебно решение в службата по вписванията на АРС по реда, предвиден в ПВ.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА по предявения от Г.Ж.Я., ЕГН ********** ***,
срещу Т.Г.К., ЕГН ********** *** и В.П.Д., ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН СПРЯМО НЕГО договор за дарение на недвижим имот,
сключен под формата на Нотариален акт ***, дело № 22 от 2009г. на Нотариус Рег.
№ 556 на Нотариална камара, с район на действие юрисдикционния район на АРС, относно
недвижим имот, представляващ 1/6(една шеста) ид.части от самостоятелен
обект в сграда – апартамент, находящ се
в гр. А. ул. “***” № ***, която сграда е построена в общинско място
съставляващо поземлен имот № 2245 в кв. 127 по плана на гр. А., с разгъната
застроена площ от 87,07 кв.м. състоящ се от две спални, дневна, кухня , баня и
тоалетна, антре и дом помещение: при граници: североизток и югозапад външен
зид, северозапад стълбище, и Н. В., югоизток
- външен зид, отгоре - Д. И.,
отдолу магазини, ведно с прилежащото му избено помещение № 5 със застроена площ
от 12 кв.м. при граници,: североизток – вънен зид, югозапад – коридор,
северозапад Д. И., югоизток ненко В., ведно с прилежащото му таванско помещение
№ 1 със заст площ от 24 кв.м. при граници: североизток , северозапад и югоизток
външен зид, югозапад – коридор, което се състои от две стаи и обща тоелетна
ведно със 7,515 % от общите части на сградата и 7,515 % ид.ч. от правото на
строеж върху терена, сключен от ответника Т.Г.К., ЕГН **********, в качеството
му на ДАРИТЕЛ и от ответника В.П.Д., ЕГН ********** в качеството й на ДАРЕН и на трето лице по
смисъла на чл. 135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН **********
*** да
заплати на
Г.Ж.Я., ЕГН ********** *** сумата от 1006,46(хиляда и шест и 0,46)лева, представляваща
направени от ищеца деловодни разноски.
ДАВА шестмесечен срок на Г.Ж.Я.,
ЕГН ********** ***, считано от влизане на решението в сила, да
отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията на Айтоски
районен съд .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: