Решение по дело №2402/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 502
Дата: 12 март 2020 г. (в сила от 21 май 2020 г.)
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20191100902402
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                       Р Е Ш Е Н И Е №

 

      гр. София, 12.03.2020г.

                                     

                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                             Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2402 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 155,  т. 3 от ТЗ.

 

Ищецът Софийска градска прокуратура  твърди, че е постъпил сигнал от Н.М.Д.и М.Г.Д., наследници по закон на Г.Д.Д., че Г.Д.Д.,  едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „З.В.“ ЕООД, е починал на 09.07.2019г. Обстоятелството за смъртта на управителя, съгласно актуалния правен статус на дружеството, се установява и от копие от препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на Акт за смърт № 1080 от 10.07.2019г., съставен в район „Младост“ на Столична община.  

Тъй като ответното дружеството  е без управител повече от три месеца,  ищецът иска да бъде постановено решение, с което дружеството да се прекрати, на основание чл. 155,  т. 3 от ТЗ.

 

Ответникът не е дал отговор по иска.

 

 Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна  следното:

         Дружеството „З.В.“ ЕООД е било пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2010г., с предмет на дейност вътрешна и външнотърговска дейност, търговско представителство на български и чуждестранни физически лица в страната и чужбина и др. и с   управител и едноличен собственик на капитала  Г.Д.Д..

В търговския регистър е бил обявен и актуален учредителен акт на дружеството.

На 09.07.2019г. Г.Д.Д. е починал.

След смъртта си той е оставила наследници по закон, призовани към наследяване - Н.М.Д., съпруга, и М.Г.Д., син,  които са приели наследството, но не желаят да продължат дейността на дружеството.

В учредителния акт на „З.В.“ ЕООД липсват предвидени разпоредби (клаузи) за такъв случай, както и липсват конкретни   разпоредби (клаузи) относно евентуално  производство по ликвидация на дружеството, съответно кой следва да е ликвидатор в тези случаи, извън предвижданията на ТЗ (в този смисъл са клаузите на чл. 31 и сл. от учредителния акт).

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Дружество с ограничена отговорност може да бъде прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител (чл. 155, т. 3 от ТЗ).

Разпоредбата е приложима и по отношение на едноличното дружество с ограничена отговорност. Управителят е орган на това дружество (чл. 135, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от  ТЗ), който организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на едноличния собственик на капитала по чл. 147, ал. 2 от ТЗ и го представлява (чл. 141, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), при което липсата на избран и вписан в търговския регистър управител препятства осъществяване на дейността на дружеството и е основание то да бъде прекратено.

Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ е приложима и в случая, когато управителят на едноличното дружество с ограничена отговорност (еднолично дружество) е починал, независимо дали обстоятелството е заявено за вписване в търговския регистър и управителят е заличен. Липсва управител на търговското дружество, каквото е и основанието за прекратяването на дружеството по чл. 155, т. 3 от ТЗ.

Разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ следва да се приеме приложима и в случаите, когато починалият управител е бил и едноличен собственик на капитала на дружеството и наследниците не са упражнили правата си по чл. 157, ал. 1 от ТЗ в тримесечен срок от настъпване на смъртта – не са поискали да продължат дейността на дружеството, при което в срока по чл. 155, т. 3 от ТЗ  не е бил избран и нов управител, без в учредителния акт да е предвидено друго. Подобно е и тълкуването, възприето в Решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

И при прекратяване по чл. 155, т. 3 от ТЗ, ако наследниците поискат да продължат дейността, продължаване на прекратеното дружество е по чл. 274 от ТЗ. 

В случая от 09.07.2019г., повече от три месеца след смъртта на Г.Д.Д., управител и едноличен собственик на капитала на „З.В.“ ЕООД, дружеството е без управител. Наследниците не са  пожелали  и не желаят продължаване на дейността, както и в учредителния акт на дружеството липсва разрешение, различно от това в ТЗ. Така,  съгласно разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ, ответното дружество подлежи на прекратяване по този ред.

 Предявеният от Софийска градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на дружеството на  основание чл. 155 от ТЗ, се открива производство по ликвидация, която се извършва по реда на глава седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал. 1 от ТЗ).

Производството по ликвидация следва да бъде открито от съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл са Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други, постановени по реда на чл. 290 от ГПК (отм.). Изоставена е предходната съдебна практика, съгласно която е недопустимо съединяването на исково състезателно производство по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по ликвидацията (Решение № 204 от 01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V г.о., Решение № 48 от 16.02.2001г. по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о., Решение № 394 от 07.03.2002г. по гр.д. № 1179/2001г. на ВКС, Решение № 741 от 22.04.2002г. по гр.д. № 1407/2001г. на ВКС, V г.о. и др.). 

Ликвидатор на дружеството е по правило управителят, освен ако с учредителния акт или по решение на едноличния собственик на капитала  е определено друго лице (чл. 156, ал. 2 от ТЗ). В случая няма управител, учредителният акт не съдържа изрично правило кой следва да бъде назначен за ликвидатор, нито има решение на едноличния собственик на капитала, при което ликвидатор следва да бъде определен служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че това следва да е по назначение от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията.

Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто има  в тази Агенция, съгласно заповед на изпълнителния директор, издадена на основание Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел – на специално подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които извършват тази дейност  по занятие, дължат грижата на добрия търговец и които да носят отговорност за дейността си като ликвидатори (чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително липсва изискване за специална професионална правоспособност на ликвидаторите, но при очертаните изисквания към дейността им, такъв подбор е наложителен. Същевременно за назначаването следва да има  съгласие от страна на лицето, назначено за ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (чл. 266, ал. 3 от ТЗ), както и трябва да се изключат предвидени в отделни нормативни актове несъвместимости.

Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва да бъде определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).

Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. 

  Воден от горното съдът  

 

 

                                              Р Е Ш И :

 

 

         ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, „З.В.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, по иска на Софийска градска прокуратура.

ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266 и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „З.В.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, като определя 6-месечен срок за провеждането му, при служебно назначаване на ликвидатор.

УКАЗВА на длъжното лице по регистрация в Агенция по вписванията, при вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор и да определи месечното му възнаграждение, съгласно мотивите към решението.

ОСЪЖДА „З.В.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 80 лева (осемдесет лева) държавна такса по предявения иск.

Решението, в частта на прекратяването на търговското дружество, подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

 

 

                                                                  Съдия: