В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск на основание чл.124, А.1 ГПК от М. Н. П., с ЕГН *, от с.С., общ.Д., обл.С., Ч. пълномощника й А. И. К., гр.Ч., У. П. № 4Б, да се приеме за установено по отношение на З. Р. З., с ЕГН *, от гр.Д., кв. Н., че е собственик по наследство и давност на недвижим имот: застроено и незастроено дворно място с площ от 272 кв.м., по кадастралната основа, съставляващо имот пл.№101, за който е отреден УПИ IX -101, в кв. 111 по плана на гр. Д., кв. Н., при граници: на изток - имот пл. № 99 на Д. Б., на запад - имот пл. № 102 бивша детска градина, на север - имот пл. № 100 на Р. Б. и на юг - улица, заедно със застроената в този урегулиран поземлен имот полумасивна жилищна сграда върху 50 квадратни метра, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., общ. Д., обл. С. от 2009 г. е отразен като поземлен имот с идентификатор 20465.506.101, с адрес гр.Д., У.М. №8, К., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване - Ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: 20465.506.99, 20465.506.100, 20465.506.102 и 20465.506.611, заедно със застроената в този поземлен имот сграда с идентификатор 20465.506.101.1, със застроена площ от 57 кв. м. на два етажа, с предназначение -Жилищна сграда – еднофамилна и присъди направените разноски по делото. В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че е единствен наследник на М. Н. Н. /Ю./, б. ж. на гр. Д., починала на 03.02.79г. Наследодателят й, е била собственик на недвижим имот представляващ застроено и незастроено дворно място с площ от 272 кв. м. по кадастралната основа, съставляващо имот пл. № 101, за който е отреден УПИ ІХ – 101, кв.111 по плана на гр. Д., кв. Н., при граници: на изток - имот пл. № 99 на Д. Б., на запад - имот пл. № 102 – бивша детска градина, на север имот пл. № 100 – на Р. Б. и на юг улица, заедно със застроената в този УПИ полумасивна жилищна сграда върху 50 кв.м., отразен по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д. от 2009г с идентификатор 20465.506.101, в гр. Д., У. М. № 8, кв. Н., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 метра, при съседи 20465.506.99, 20465.506.100, 20465.506.102 и 20465.506.611, заедно със застроената в този поземлен имот сграда с идентификатор 20465.506.101.1, със застроена площ от 57 кв. м. на два етажа, с предназначение - жилищна сграда – еднофамилна. Собствеността върху имота наследодателката й е придобила по давностно владение продължило повече от 30 години преди смъртта й. Като единствен нейн наследник счита, че е придобила собствеността върху имота и е продължила владението на наследодателя си, което е упражнявала като е възлагала на трети лица да поддържат имота в приличен вид. След смъртта на наследодателя в жилищната сграда живяли други нейни близки, които също починали. Между нея и ответника възникнал спор за собственост, когато решила да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка и при издаване на удостоверение за регулационно положение изх. № 354/05.03.2009г. разбрала, че в разписната книга на плана имотът е записан на Р. А. Ш. и на леля й. Възползвайки се от този факт ответника като наследник на Р. А. Ш. оспорва правото й на собственост. Нотариусът отказал да състави констативен нотариален акт. Моли съда да постанови решение, с което да признае правото на собственост върху процесния недвижим имот, описан по-горе. В срока по чл.131 ГПК от ответника З. Р. З., Ч. пълномощника й А. П. е представен писмен отговор, с който се оспорва иска, като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание ищцата, Ч. А.К. поддържа предявения положителен установителен иск за собственост, на основание чл.124, А.1 ГПК, по изложените в исковата молба съображения. Ответникът, Ч. пълномощника й А. П. оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Съдът, прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, а и от приложеното удостоверение за наследници № 905/20.07.2012г. се установява, че ищцата М. Н. П. /М. С. П./ е единствен наследник на М. Н. Ю. /М. Н. Ю. – удостоверение на лице с различни имена/, починала на 03.02.79г., нейна племенница. Ответницата З. Р. З. е единствен наследник на Р. А. Ш., П. на 28.06.87г. Предмет на предявения положителен установителен иск на основание чл.124, А.1 ГПК е недвижим имот, представляващ пл.№101, в УПИ ІХ, кв.111 по плана на гр.Д., записан в разписната книга на плана на Р. А. Ш. и М. Н. Ю.. Върху имота има построена полумасивна сграда със застроена площ от 50 кв.м., при граници и съседи: изток пл.№99 – Д. Б., запад имот пл.№102 – бивша детска градина, север пл.№100 – Р. Б. и юг – улица /удостоверение за регулационно положение изх. № 309/05.03.2009г. на община Д./. Имотът е обособен с идентификатор 20465.506.101 по КККР на гр. Д., одобрени със заповед РД -18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК, с площ 272 кв.м., при трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: 20465.506.99, 20465.506.100, 20465.506.102 и 20465.506.611. В имота е построена жилищна сграда еднофамилна, със застроена площ 57 кв. м. на два етажа /скица № 3280/27.03.2012г./ Имотът с идентификатор 20465.506.101 от КК на гр. Д., одобрен със заповед РД -18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК, съгласно удостоверение за регулационно положение № 302/03.04.2012г., участва в УПИ ІХ, УПИ VІІ и улична регулация, кв.111 по плана на гр. Д., одобрен със заповед № 1004/06.10.80г. при граници: изток УПИ VІІІ, запад УПИ І, север УПИ VІІ и УПИ І и юг – улица. Св. Т. описва имота в К. до училището, граничи с улицата. Твърди, че в къщата са живяли М.Б. и съпругата му З. Б.. До 57г. живяла в Н.. Не помни другото име на З. и кога тя е починала. Ходи в Н. и знае, че в къщата са живяли две лица сираци, които са били приютени от З. и съпруга й, тъй като са били бездетни. Двете деца също починали. Виждала свидетеля Д. Б. да ходи в имота. Не е виждала Ш. да обработват мястото. Къщата описва на два етажа. Не знае от къде са я придобили З. и съпругът й. Св. Б. / еднокръвен брат на ищцата/ твърди, че къщата била на З., която е леля на сестра му. Заедно с нея са ходили на гости в къщата. Тя живяла там до смъртта й. Съпругът й П. по - рано, след това починала З.. След смъртта й в къщата останали да живеят две деца, които били приютени от З. и съпруга й. Те също починали. След смъртта на децата в къщата не живее никой. Ходи да наблюдава имота, тъй като сестра му живее в С.. Имотът в Н., започнал да се разрушава. След като започнали да събират документи за съставяне на нотариален акт разбрали, че имотът е записан и на Р. Ш. в разписната книга. Платил е данъка на къщата за тази година, за миналата година не знае дали е плащан данъка. Св. С. описва имота застроен с къща, която е застрашена от падане. Помни М. Ю., която живеела там, след което там живяли нейните племенници /двама братя /, които починали. Те живяли след смъртта на М. около 10 години. След като починали двете деца къщата не се обитава от никой. Никой не е виждал в имота, не е виждал Р. Ш. и З.. Помни само М. Ю., не е виждал М. П.. Свидетелят К. твърди, че познава имота, живее под къщата, от която ги дели шосето. Къщата е на два етажа и в момента не е годна за обитаване, тъй като е изоставена от около 10 години. Не е виждал никой да сади имота. Не е виждал свидетеля Б. да ходи да наблюдава и се грижи за имота. Твърди, че е изоставена къща. В къщата живяла до смъртта й М. Ю.. Тя и съпругът й нямали деца. В къщата след смъртта й живяли две деца, които са били приютени от тях, но двете деца починали. При тази данни от фактическа страна, искът е предявен на основание чл.124, А.1 ГПК, за установяване право на собственост върху процесния имот, в полза на ищцата, което твърди, че е придобила по наследство и давност от наследодателя й М. Н. Ю. /М. Н. Ю./. В тежест на ищцата бе да докаже, че притежава правото на собственост по наследство и давност. В тази насока от показанията на разпитаните свидетели се установи, че наследодателят й М. Ю. /З./ е владяла имота до смъртта си през 1979г., след което владението върху имота е било продължено от двете момчета, които били приютени от нея и съпруга й в къщата. До смъртта на наследодателката никой не е оспорвал, нито е прекъсвал владението й върху имота. До смъртта си тя е придобила правото на собственост Ч. непрекъснато владение, продължило повече от 10 години и към момента на смъртта си е придобила правото на собственост. В този смисъл ищцата като единствен нейн наследник е станала собственик на имота по наследство и давност. Съгласно чл.48 от Закон за наследството, то се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриване на наследството. Наследството се открива от момента на смъртта, чл.1 ЗН. От момента на откриване на наследството, владението на наследодателя, по аргумент от чл.82 ЗС преминава към наследника. Давността се прекъсва с изгубване на владението за повече от шест месеца, съгласно чл.81 ЗС. Владението не е спокойно, само когато в резултат на външна намеса, то е било отнето от владелеца. По аргумент от чл.81 ЗС следва, че владението се прекъсва само с изгубването му за повече от шест месеца. Претенциите съответно, оспорванията на други лица не прекъсват съществуващото владение, нито променят неговия начален момент. За да има подобна последица оспорващите действия трябва да са заявени Ч. иск или да са наложили фактическа власт лицата, които оспорват владението и тя да е продължила за период повече от шест месеца. Неплащането на данъци, консумативи не е равнозначно на отказ от право на собственост, нито има за последица придобиване на вещното право от платеца. /В този смисъл решение № 1369/27.11.2008г. на ВКС по ГД № 4729/2007г. ІV г. о., ГК/. Владението на ищцата се основава на наследствено правоприемство, като единствен наследник на починалата й леля М. Н. Ю. /М. Н. Ю./, която е носила името З., което се установи по еднопосочен и безпротиворечив начин от показанията на разпитаните свидетели. Тя е живяла в къщата до смъртта си, упражнявала е спокойно и необезпокоявано от никого владение върху имота и по този начин е придобила правото на собственост по давност, Ч. владение продължило повече от 10 години до смъртта й, настъпила на 03.02.1979г. Не се установи владението да е прекъснато с претенции, съответно оспорвания на други лица. Началният момент на владението на ищцата като единствен наследник, е от момента на откриване на наследството, със смъртта на наследодателя на 03.02.1979г., от когато до настоящия момент в нейна полза е изтекла придобивна давност, съгласно чл.79, А.1 ЗС повече от десет години, годна за придобиване на правото на собственост. Ищцата доказа, че е придобила правото на собственост по наследство и давност, Ч. способ по смисъла на чл.77 ЗС. Претенциите, съответно оспорванията на ответника, не прекъсват съществуващото владение, тъй като то се основава на наследствено правоприемство, не е загубено с установяване на фактическа власт от други лица, за време по - дълго от шест месеца. Към своето владение наследника, по аргумент от чл.82 ЗС може да присъедини и владението на праводателя си. Ответникът няма задължение да доказва, че притежава правото на собственост. Тя може да се задоволи с простото отричане това право да принадлежи на ищцата. Но, ищцата доказва, че това право е принадлежало на наследодателя й, съответно на нея по силата на наследство и давност. Ответникът не доказва наследодателят й да е притежавал това право върху имота. Само вписването в разписната книга не е достатъчно за доказване право на собственост върху недвижим имот, тъй като то подлежи на доказване Ч. способите по чл.77 ЗС - Ч. правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Владението върху имота е упражнявано от наследодателя на ищцата, съответно след смъртта й от нея като единствен наследник, тъй като не се установи върху имота да е установена фактическа власт от други лица и по силата на наследяването владението не е загубено. Не е прекъсвано с претенции на други лица от смъртта на наследодателя до настоящия момент, поради което е годно за придобиване правото на собственост по наследство и давност, съгласно чл.79, А.1 ЗС. Съгласно чл.115 ЗС решението след влизането му в сила подлежи на вписване в Агенция по вписвания Д. по представен препис от решението, което се извършва в шестмесечен срок от ищцата, считано от влизане в сила на решението. Невписването на решението в този срок, има за последица заличаване действието на вписването на исковата молба. При този изход на делото и съобразно заявеното искане, на основание чл.78, А.1 ГПК в тежест на ответника се възлагат направените от ищцата разноски в размер 560лв., от които 50лв. държавна такса, 10лв. ДТ за вписване на ИМ и 500лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен установителен иск на основание чл.124, А.1 ГПК от М. Н. П., с ЕГН *, от с.С., общ.Д., обл.С., Ч. пълномощника й А. И. К., гр.Ч., У. П. № 4Б по отношение на З. Р. З., с ЕГН *, от гр. Д., кв. Н., че е собственик по наследство и давност на недвижим имот, представляващ: застроено и незастроено дворно място с площ от 272 кв. м., по кадастралната основа, съставляващо имот пл.№101, за който е отреден УПИ IX-101, в кв.111 по плана на гр.Д., кв. Н., при граници: на изток - имот пл. № 99 на Д. Б., на запад - имот пл. № 102 бивша детска градина, на север - имот пл.№100 на Р. Б. и на юг - улица, заедно със застроената в този урегулиран поземлен имот полумасивна жилищна сграда върху 50 квадратни метра, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., общ. Д., обл. С. от 2009 г. е отразен като поземлен имот с идентификатор 20465.506.101, с адрес гр. Д., У. М. № 8, кв. Н., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, с начин на трайно ползване - Ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: 20465.506.99, 20465.506.100, 20465.506.102 и 20465.506.611, скица №3279/27.03.2012г на АГКК С., заедно със застроената в този поземлен имот сграда с идентификатор 20465.506.101.1, със застроена площ от 57 кв. м. на два етажа, с предназначение -Жилищна сграда – еднофамилна, скица №3280/27.03.2012г. на АГКК С.. Приема като неразделна част от решението скица № 23/16.01.2009г., скица на поземлен имот №3279/27.03.2012г и скица на сграда № 3280/27.03.2012г. на АГКК С., подписани и заверени от съда. ДАВА шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението на М. Н. П., с ЕГН *, от с.С., общ.Д., обл.С., в който да представи препис от същото в Агенция по вписвания Д., за вписването му, на основание чл.115, А.2 ЗС. Указва последиците от невписване нарешението в този срок, вписването на исковата молба губи действието си. ОСЪЖДА З. Р. З., с ЕГН *, от гр. Д., кв. Н. да заплати на М. Н. П., с ┼ГН *, от с.С., общ.Д., обл.С., Ч. пълномощника й А. И. К., гр.Ч., У. П. № 4Б разноски по делото в размер 560лв., на основание чл.78, А.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок, считано от връчването му. Р. СЪДИЯ: |