Р Е Ш Е Н И Е
260089/1.10.2020г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и трети септември две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№2784 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни, установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ, и чл.92 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: г***, представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор,
заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, със съдебен адрес:***, чрез адв.З.Ц.от
САК, излага, че по ч.гр.д.№1186/2019 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК,
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника В.К.В.,
ЕГН: **********,***, за сума в общ размер на 238, 05 лева, включваща
неизплатени задължения по Договор за мобилни услуги №********* от 11.06.2016 г.
/с предоставен телефонен номер **********/ и Договор за лизинг от 11.06.2016 г.,
и компесаторна неустойка за неизпълнено задължение по договора за мобилни
услуги. Тези задължения били индивидуализирани по размер във фактури с №№
**********/15.06.2016 г, **********/15.07.2016 г. и **********/ 15.06.2016 г. В
заповедното производство е присъдена законна лихва от подаване на заявлението
до изплащане на вземането. Заповедта била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът твърди,
че между страните е сключен Договор за мобилни услуги №********* от 11.06.2016
г., както и Договор за лизинг от 11.06.2016 г., по силата на които на ответника
е осигурена възможността да ползва услугите на ищцовото дружество, като му е
предоставен телефонен номер **********, както и мобилно устройство Philips S337 Black. Предоставянето на устройството
е уредено в договора за лизинг, като общата лизингова цена на вещта се
равнявала на сума от 151, 87 лева, която следвало да се изплати чрез
една първоначална вноска в размер на 32, 50 лева, платима към датата на
сключване на договора и двадесет и три месечни вноски, всяка в размер на 5, 19
лева. Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в три
броя фактури, издадени в периода от месец юни 2016 г. до месец септември 2016
г. Поради неизпълнение в срок на задълженията по договора за мобилни услуги,
ищецът бил начислил и неустойка, уговорена в договора в размер на 563, 03 лева,
която заявява, че в настоящото производство претендира частично, а именно сума
от 74, 97 лева. Поради неизпълнение и на договора за лизинг, съгласно
уговореното, била обявена предсрочна изискуемост на лизинговите вноски,
възлизащи на 108, 99 лева /неначислени двадесет и една лизингови вноски/. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 238,05 лв.,
представляваща сбор от незаплатени задължения, произлизащи от Договор за
мобилни услуги №*********/11.06.2016 г. /с предоставен телефонен номер
**********/ и Договор за лизинг от 11.06.2016 г., която сума включва
неизплатени задължения за предоставени мобилни услуги, потребени през периода
от 11.06.2016 г. до 14.07.2016 г., лизингови вноски, в общ размер на 108, 99
лева, компесаторна неустойка за неизпълнено задължение по договора, в размер на
74, 97 лева. Тези вземания са индивидуализирани във фактури с
№№**********/15.06.2016 г, **********/15.07.2016 г. и **********/15.06.2016 г.
Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и
присъждане на извършените по делото разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез
назначения му от съда особен представител, представя писмен отговор, в който
заявява, че счита исковете за допустими и вероятно основателни. В хода на
делото поддържа становището си.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1186/2019 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сума в общ размер на 238, 05
лв., главница, произтичаща от Договор за мобилни услуги №*********/11.06.2016
г. и Договор за лизинг от 11.06.2016 г., по които са издадени фактури с
№№**********/15.06.2016 г, **********/15.07.2016 г. и **********/15.06.2016 г. Присъдена
е законна лихва от датата на подаване на заявлението- 24.09.2019 г. до
изплащане на вземането, както и извършените по делото разноски. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между страните,
а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското
дружество и ответникът са сключени Договор за мобилни услуги
№*********/11.06.2016 г. и Договор за лизинг от 11.06.2016 г., по силата на
които на ответника е осигурена възможността да ползва услугите на ищцовото
дружество, като му е предоставен телефонен номер **********, както и мобилно
устройство Philips S337 Black, с обща лизингова цена на вещта 151, 87
лева, която следвало да се изплати чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в
размер на 5, 19 лева. Видно от представения частно заверен препис от Договор за
мобилни услуги №*********/11.06.2016 г., ищецът се е договорил с ответника,
последният да ползва предоставени му от дружеството мобилни услуги, с посочен в
договора телефонен номер **********. Договорът е сключен на 11.06.2016 г. със
срок от 24 месеца, с предварително определена цена на описани услугите /месечна
такса/ в размер на 29, 99 лева. На същата дата между страните е сключен и
договор за лизинг, по силата на който на ответника е предоставено мобилно
устройство Philips S337 Black, с обща лизингова цена на вещта 151, 87
лева, която следвало да се изплати чрез двадесет и три месечни вноски, всяка в
размер на 5, 19 лева. Ответникът е подписал и запис на заповед за сума от 119, 37
лева. По делото са представени и частно заверени преписи от издадени от
мобилния оператор фактури за задълженията. Във всяка една от фактурите е
отразена датата на плащане на задължението. Няма данни месечните сметки, обективирани
във фактурите да са оспорени от ответника. Съгласно изготвеното по делото
заключение по допуснатата ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се
съмнява в правилността и обективността му, а от друга страна същото е прието
без възражения от страните, се установи, че размерът на неплатени задължения по
представените по делото фактури се равнява на сума от 726, 11 лева, от която 119,
37 лева- лизингови вноски, 563, 03 лева- неустойки и 43, 71 лева- стойността на
предоставени на ответника услуги.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема за
безспорно установено, че между тях са били сключени валидни договори за мобилни
услуги така, както е посочено по-горе, по силата на които ищецът е поел
задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни
услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно
уговорената цена на ползваните услуги. Ответникът не оспори, че за процесните
периоди, съобразно договореното, е ползвал предоставените му от мобилния
оператор услуги. Не се оспори и спиране на плащанията по договорите. Предвид
неизпълнение основните задължения на ответника, ищецът се е възползвал от
правото си да развали сключените договори. Ето защо и с оглед неоспореното
заключение по изслушаната ССЕ, съдът стига до извода, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и
предоставени му мобилни услуги, равняващи се общо на сума от 43, 71 лева.
Предвид гореизложеното счита този иск за основателен до сумата от 43, 71 лева,
като за остатъка, до пълния предявен размер, следва да се отхвърли, поради
неоснователност.
По отношение на
исковете за заплащане на уговорени лизингови вноски по сключения договор за лизинг,
съобрази следното: Безспорно установено е, че във връзка с договора за
предоставяне на мобилни услуги, между страните, през процесния период, е
сключен и договор за лизинг, посочен по- горе, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за ползване описаната в договора движима вещ, срещу
насрещното задължение на последния да заплати уговорената лизингова цена. С
оглед възможността, предвидена в договорите, при предсрочно прекратяване на
същите, неизплатените до края на срока на договорите лизингови вноски да станат
предсрочно изискуеми, съдът стига до извода, че тези договори за лизинг имат
характер на договори на продажба на изплащане. При това положение следва и
задължението на ответника да заплати уговорената в договора, като лизингова
цена стойност на стоката. Ответникът не оспори, че вещта, предмет на договора за
лизинг, му е предадена при сключване на договора, както и ползването на същата
през процесния период. Тези обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото
доказателства. Няма спор и относно вида и стойността на вещта, предмет на
договора. Ето защо намира, че и този иск, е изцяло основателен и доказан, /за
сумата от 108, 99 лева/, поради което следва да се уважи.
По отношение на
претенциите за неустойка, за да се произнесе съобрази следното: Съгласно
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че
неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която
длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от
негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав
на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична клауза, неизпълнение и вина,
като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер
без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката
следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. В разглеждания
казус, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги. За соченото от ищеца неизпълнение /предсрочно прекратяване на
договора, поради неизпълнение на задължения за плащане в срок на дължими според
оператора суми/ действително е предвидена неустойка. Неустойката е винаги
проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/.
Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на
страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на
неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората,
според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са
писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка,
съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк.
дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при
сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно
някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а
именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи,
вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или
незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди. При настоящия казус, не е
спорно, че както в договора, така и в общите условия, част от конкретния
договор, е предвидена компесаторна неустойка, в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора до
изтичане на определения срок на ползване. Няма спор и, че разглеждания договор е
прекратен в срока за ползване на услугите, поради неизпълнение задълженията на
ползвателя да заплаща стойността на предоставяните му ежемесечно
далекосъобщителни услуги. Но така уговорената неустойка, на основание чл.26,
ал.1, предл. трето от ЗЗД, нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожна,
поради необосновано висок размер /същата е равна по размер на цената на
уговорената услуга, която кредиторът следва да престира по време на целия
остатък от договора./ Соченото води до значително неравновесие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не
обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до
неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с
размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така
договорената компесаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било
усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до извода, че
в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на доставчика,
като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а
да го обогати неоснователно. Поради изложеното заключава, че и този иск е
изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 789.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.В.,
ЕГН: **********,***, дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***,
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета
на директорите, сума в общ размер на 152,
70 лева /сто петдесет и два лева и седемдесет стотинки/, от която 43, 71
лева /четиридесет и три лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща неплатени
такси и услуги по Договор за мобилни услуги №*********/11.06.2016 г. /с
предоставен телефонен номер **********/, считано за периода от 11.06.2016 г. до
14.07.2016 г., и 108, 99 лева /сто и осем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.06.2016
г., с предмет мобилно устройство Philips
S337 Black,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда- 24.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, присъдени по
ч.гр.д. №1186/2019 г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***,
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета
на директорите, срещу В.К.В., ЕГН: **********,***, иск по чл.422 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, в останалата му част, до пълния предявен размер, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***,
представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета
на директорите, срещу В.К.В., ЕГН: **********,***,
установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, за заплащане на сума в
размер на 74, 97 лева /седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща компесаторна неустойка, уговорена в Договор за мобилни услуги
№*********/11.06.2016 г. /с предоставен телефонен номер **********/, в случай
на прекратяване на договорите, поради неизпълнение задълженията на ответника да
заплаща стойността на предоставени му услуги, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН: **********,***, да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: г***, представлявано от Д.К.К.– изпълнителен директор, заедно с М.С.
– член на Съвета на директорите, сумата от 789,
00 лева /седемстотин осемдесет и девет лева/, представляваща направените
по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: