№ 17
гр. Шумен , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500163 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260092 от 18.02.2021г. по гр.дело №2364/2020г. Районен съд-гр.Шумен е
признал за незаконно уволнението на К. К. К., извършено със заповед №10/01.11.2017г. , на
основание чл.328, ал.1,т.3 от КТ, на управителя на “Азимут 51“ЕООД и го е отменил, като е
възстановил К. на предишната заемана от него длъжност „мениджър продажби“ в гр.Н..
Присъдил е и следващата се държавна такса.
Решението е обжалвано от ответното дружество изцяло. Сочи, че същото било
неправилно и незаконосъобразно. Никой не бил уведомил управителя за делото, като за
същото разбрал от самия ищец. Уведомяването му не било редовно. Освен това и К. не
можел да бъде възстановен на предишната работа, тъй като в дружеството в момента на се
извършвала никаква дейност и нямало назначен нито един служител Моли решението да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявените претенции бъдат
отхвърлени.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.315, ал.2 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди становищата на страните, изложените в жалбата оплаквания и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за
1
неоснователна.
Безспорно е установено, че ищецът работел на длъжността “мениджър покупко-
продажби“, на 8 часов работен ден, по безсрочен договор/трудов договор от 05.07.2017г./
при ответното дружество, считано от 04.07.2017г. до 01.11.2017г., когато със заповед №10,
считано от същата дата, трудовото му правоотношение било прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ. Като причина за прекратяването в заповедта било посочено –“поради
намаляване обема на работа”. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на 01.11.2017г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника е
потестативно по своя характер и поражда действие с достигане на изявлението до адресата.
В конкретния случай процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е
била връчена на 01.11.2017г., поради което и следва да бъде направена преценка дали към
тази дата е съществувало потестативното право на работодателя да прекрати
правоотношението на основанието, посочено в атакуваната заповед, като следва да бъде
отбелязано, че в последната не са изложени мотиви в какво се изразява намаляването на
обема на работа и каква е връзката между това намаление и трудовата функция на ищеца.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, тежестта да
установи правомерността на осъщественото уволнение лежи върху работодателя. В
исковата молба, предмет на настоящото производство, наведеният довод за незаконност на
уволнението се свеждат до това, че обемът на работа не е намалявал.
Установяването на законосъобразността на осъщественото уволнение предполага
доказването на визирания в процесната заповед фактически състав - чл.328, ал.1, т.3 от КТ,
който включва, на първо място наличието на обективно и реално намаляване на обема на
работата, на второ място - решение по надлежния ред от компетентния орган за намаляване
на персонала и на трето място – наличието на обуславяща връзка между настъпилото
намаление в обема на работата и извършеното уволнение.
В разглеждания случай ответното дружество не е ангажирало каквито и да е
доказателства досежно обективното и реалното намаляване обема на работа. Не са
представени никакви доказателства за съществуването на конкретно решение на
компетентния орган, от което да е видно кои длъжности е засегнало наложилото се
намаляване на обема на работа. Тези обстоятелства, както вече бе посочено подлежат на
доказване, защото са относими към отразеното в процесната заповед за уволнение
основание по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че извършеното уволнение се явява незаконосъобразно.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не бил
редовно уведомен за воденото срещу му производство. Налице са били предпоставките на
2
чл.50, ал.2 от ГПК, поради което и съдът правилно е приложил сочената норма. Препис от
исковата молба и приложенията към нея са били изпратени до посочения в исковата молба
адрес на ответното дружество – гр. Ш.... Връчителят е констатирал, че на посочения адрес
няма офис и няма упълномощено лице, което да получи съобщението, поради което на осн.
чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК е залепил уведомление на входната врата/въпреки че е
нямал задължение да стори това-от събраните сведения се установява, че на адреса офис на
такова дружество няма/. Съдът е направил служебна справка за адресната регистрация и е
констатирал, че седалището и адресът на управление, както и адресът за кореспонденция на
ответното дружество с НАП, съвпада с посочения в исковата молба /и към настоящия
момент в Търговския регистър не е бил вписан друг адрес/, поради което е приложил чл. 50,
ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че не е било нарушено правото на ответната страна
на участие в производството. Последната не е направила доказателствени искания и с
въззивната жалба.
Не се установи и при издаване на атакуваната заповед работодателят да е извършил
подбор: Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ работодателят при закриване на част от
предприятието, като и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, има
право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работниците и
служителите, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. Правото на подбор е субективно право на
работодателя, но в случаите, когато съкращаването на щата засяга една или повече от
множеството еднородни или сходни по естеството си трудови функции -длъжности в
предприятието, както и при намаляване обема на работа, правото на подбор става част от
правото на уволнение.
Ето защо съдът намира, че уволнението се явява незаконно и следва да бъде
отменено.
Само за пълнота следва да се отбележи, че липсва наведено от страна на ответното
дружество – работодател възражение, че исковата молба е депозирана след изтичане на
срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Този срок не е преклузивен, а е давностен, поради което и
съдът не следи за него служебно, а само по своевременно повдигнато от ответника
възражение /решение № 22 от 02.03. 2011г. по гр.д.N722/2010г., ІV г.о., определение №856
от 13.12.2019г. по гр.д. №4522/2019, III г.о.).
Установяване незаконността на уволнението влече след себе си и последицата по
чл.344 ал.1 т.2 от КТ, а именно- ищецът следва да бъде възстановен на предишната му
работа.
Несъстоятелно се явява твърдението на жалбоподателя, че ищеца не можел да бъде
възстановен на предишната си работа, тъй като дружеството не извършвало никаква дейност
в момента и нямало нито един назначен служител.
3
Съгласно трайната съдебна практика, искът за възстановяване на работа следва да
бъде уважен ако се установи допустимостта и основателността му, дори и в случаите когато
междувременно предприятието или част от него е закрито или съответната длъжност е
съкратена, дори и ако междувременно ищецът е навършил пенсионна възраст за получаване
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая и не са ангажирани каквито и да е
доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260092 от 18.02.2021г. по гр.дело №2364/2020г. на
ШРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок,
считано от 13.05.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4