Решение по дело №1092/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, с чл. 27а от Закона за закрила на детето, вр.с чл. 27, ал.1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по жалба подадена от С.М.В. и И.З.В., с постоянен адрес:***, м-т***, насочена против Заповед № ЗД/Д-ВТ-097 от 15.09.2023г. издадена от Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, с която на основание чл. чл.30, ал.2, вр. с чл.29, т.8 и т.9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е прекратено настаняването на непълнолетното дете Т.И.В., родена на ***г., на 14 г. непълнолетна, в Кризисен център за деца с. Балван, обл.Велико Търново и на основание чл.27, ал.1, вр. с чл. 5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. детето е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом гр.Велико Търново, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

В жалбата и писменото уточнение към нея жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Твърди се, че неправилно административният орган е възприел, че оспорващият И.В. е оказал физическо насилие над непълнолетната си дъщеря. На жалбоподателите не било разяснено, че ще бъде приложен чл.84, ал.2 от Семейния кодекс за вписване на детето им в регистъра за осиновяване. Сочи се, че жалбоподателите разполагат с необходимите финансови условия за обгрижване и възпитание на детето, както и с необходимия родителски капацитет.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед и постановяване детето да бъде върнато в семейна среда.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващите лично и чрез процесуален представител, който моли съда да отмени обжалвана заповед.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Социално подпомагане” –Велико Търново, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита по делото ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото няма спор, че жалбоподателите С.М.В. и И.З.В. са родители на непълнолетното дете Т.И.В. родена на ***г.

На 18.08.2023г. ЦОП SOS детски селища България депозирало устен сигнал до социален работник “Закрила на детето“ при Дирекция “Социално подпомагане“, гр.Велико Търново, приемането на който било отразено във формуляр № СИГ/Д-ВТ/216 от дата 18.08.2023г.(л.5), в който като повод за подаване на сигнала е отразено,че бащата на детето е упражнил физическо насилие спрямо него.

По повод така полученият сигнал служители в Отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“, гр.Велико Търново провели на същата дата срещи с детето(л.7) и майката и бащата на детето(л.6). Отново на 18.08.2023г. родителите на детето депозирали до Директора на Д“СП“, гр.Велико Търново и заявление вх.№ СГ/Д-ВТ/216-001(л.8), с което поискали дъщеря им да бъде настанена в КЦД с. Балван, тъй като се страхуват за живота и здравето й, в невъзможност са да упражняват контрол върху поведението й, като детето не осъзнава рисковата ситуация в която попада при контакти с неподходящи лица.

Въз основа на установените обстоятелства, на 18.08.2023г. до Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, гр.Велико Търново бил изготвен социален доклад (л.9). Със същия е направена констатация, че непълнолетното дете е такова в риск по смисъла на пар.1, т.11, б.“б“ и „в“ от ДР на ЗЗДет., и е предложено спешното му настаняване в КЦД, с.***.

Със Заповед № ЗД/Д-ВТ-086/18.08.2023г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Велико Търново(л.11) и на основание чл 27, ал.1, вр. с чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за Закрила на детето, вр. с чл. 33, ал.1, и ал.2 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето, непълнолетното дете Т.И.В. е настанено временно, в Кризисен център за деца, с.***, със срок - до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето .

Заповедта е оспорена от родителите на детето по съдебен ред, по който повод пред АдмС-Хасково е образувано адм.дело № 1016/2023г. по описа на същия съд.

С оспорената в настоящото производство заповед № ЗД/Д-ВТ-097/15.09.2023г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“гр.Велико Търново, (л.94), на основание чл. чл.30, ал.2, вр. с чл.29, т.8 и т.9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е прекратено настаняването на непълнолетното дете Т.И.В., родена на ***г.(на 14 г.), в Кризисен център за деца с. Балван, обл.Велико Търново и на основание чл.27, ал.1, вр. с чл. 5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето, е настанена в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом гр.Велико Търново, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Видно от заявление вх.№ ДК/Д-СТ-107 от 18.09.2023г. (л.104) по описа на Д“СП“, гр.Стара Загора“ С.В. и И.В. са потвърдили, че са били уведомени на 15.09.2023г. за настаняването на детето в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом гр.Велико Търново и са получили оспорената заповед, като са изразили несъгласие с настаняването й в това държавно заведение, тъй като имат желание и възможност да полагат грижи за детето си.

На същата дата – 18.09.2023г. Дирекция“Социално подпомагане“, гр. Велико Търново е депозирала до Районен съд, гр. Велико Търново искова молба вх.№ 17152/18.09.2023г.(л.95) Със същата е поискано съдът да се произнесе с решение, с което на основание чл.26 от Закона за закрила на детето непълнолетнатаТ.В. бъде настанена в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом гр.Велико Търново. Установява се от приложената по делото призовка, и Разпореждане № 4418/19.09.2023г., че това съдебно производство е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2023г. от 09.15ч.

Предвид така издадена и обжалвана в настоящото производство заповед № ЗД/Д-ВТ-097/15.09.2023г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“гр.Велико Търново, с Определение постановено в о.с.з. на 28.09.2023г. АдмС-Хасково жалбата на родителите срещу предходно издадената Заповед № ЗД/Д-ВТ-086/18.08.2023г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Велико Търново е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Така постановеният съдебен акт е общо известно обстоятелство, ненуждаещо се от доказване и публично достъпно на следният електронен адрес ttps://haskovo-adms.justice.bg/bg/1975?from=&to=&actkindcode=&casenumber=1016&caseyear=2023&casetype= на официалната електронна страница на АдмС-Хасково.

На 29.09.2023г. С.М.В. и И.З.В. са подали жалба срещу издадената от ответника Заповед № ЗД/Д-ВТ-097/15.09.2023г. до АдмС-Хасково, депозирана чрез административният орган и заведена с № СЛ/Д-ВТ/1373 -108 при Д“СП“, гр. Велико Търново.

В хода на съдебното производство са представени социални доклади от Д“СП“, гр. Велико Търново и гр.Димитровград и на основание чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето е изслушано непълнолетното дете, в присъствието на социален работник при Д“СП“, гр.Велико Търново.

Детето сочи, че в дома в който е настанена се чувства спокойна, ходи на училище, няма закъснения, като спазва вечерния час, а родителите й не са я посещавали в дома. За родителите си сочи, че постоянно се кара с тях и не знае какъв е повода за проблемите им се нея. Но те постоянно я обвинявали за разни неща.Предпочита да остане в дома. Заявява, че родителите й дори й казали да не ги търси повече, след което майка й започнала да й звъни все едно никога не била казвала тези думи.Т.им казала да дойдат, да не губят връзка, но не дошли, а детето загубило надежда да ги вика.

За изясняване релевантните по делото факти, по искане на страните са ангажирани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на Р.Д.С.и С.С.С.– съседи на жалбоподателите във времето в което последните са живели в гр.Димитровград, както и на Н.В.П.– служител в центъра за обществена подкрепа SOS, гр.Велико Търново и Б. К. С. – управител на социалната услуга, в която е настаненаТ.с оспорената Заповед.

Св.Стоянова сочи, че познава жалбоподателите. С последните били съседи в гр.Димитровград, до момента в който детето е било четвърти - пети клас, т.е. от 3-4 години вече не били съседи. Жалбоподателите живеели на втория етаж, а свидетелката на третия. Заявява, че впоследствие жалбоподателите са продали апартамента си в гр.Димитровград, продали и вилата си в града и отишли да живеят в гр. Стара Загора. Всичко това направили заради товаТ.да се откаже от циганите. Според свидетелката жалбоподателите не деляли децата си, самата тя не е била свидетел на физическо насилие върху децата, а жалбоподателите били напълно пълноценни родители. Свидетелката сочи, че знаела за бягство наТ.от дома им, но по това време жалбоподателите вече не й били съседи, а живеели във вилната зона на града.Това обстоятелство било известно на целия град. Сочи, чеТ.е била намерена в „Млада гвардия“ – където живеели само представители на ромското малцинство.

Св.С. С., сочи че познава жалбоподателите от 20 години, тъй като същите живеели под неговия апартамент. Твърди, че оспорващите се отнасяли много добре и с двете си деца. Изведнъж се появило това нещо сТ.,че ходела с роми и употребявала наркотици. Родителите всичко направили заради детето си и за да го спасят - дори продали апартамента в който живеели, както и къщата си във вилната зона на града и се преместили да живеят в гр.Стара Загора. Свидетелят заявява, че не чувал за прилагане на насилие от родителите спрямо Таня. Сочи, че знаел за бягства на детето от дома си и че е била обявена за издирване.

Св.Н.П.сочи, че работи в Центъра за обществена подкрепа във Велико Търново, към сдружение SOS Детски селища, като социален работник. Със случая наТ.работела от края на м. март 2022г., когато детето било настанено в Кризисния център.В началото свидетелката не работела по този случай - с него се занимавала нейна колежка. Впоследствие когато и родителите били насочени за реинтеграция на детето, през лятото на 2022г. имали срещи и с родителите и с детето, както съвместни, така и поотделно. Това било четвърто настаняване на детето в кризисен център - три от които в Балван и един в гр.Пещера. Две от предходните настанявания били свързани с бягство на детето от дома, за третия не било установено дали се касае за бягство или отвличане.След реинтеграцията на детето в семейството през м. юни 2023г. в началото имало период, в които родителите и детето заедно се опитвали „да се понесат“ и да живеят заедно. Ходили на две почивки и имало индикации, че нещата се нормализират. Последният месец отношенията постепенно ескалирали, започнали чести скандали, и спречквания. Информация за това свидетелката получавала както от родителите, така и от детето, като и от двете страни имало активност за поправяне на отношенията. Родителите никога не отказвали срещи и търсели помощ. Според свидетелката обаче същите нямали сили за промяна. Каквато реакция имало в началото, същата била и в края. Изразява съжаление, че не бил постигнат голям резултат и промяна. Св.П.сочи също, чеТ.била жертва на насилие извън семейството.Това изисквало изключително търпение и изключително спокойствие, за да не се ретравмира детето. В моментаТ.и изглеждала и споделяла, че се чувства спокойна. Конкретно за случая на 18.08.2023г. заявява, че докато на същата дата е работела на адрес в село, е получила обаждане от родителите на Т.. Последните били превъзбудени и споменали, че са се скарали. Жалбоподателката В. дори й казала“Елате я вземете, защото не издържаме повече“. Детето също се чувало встрани от тях. Когато свидетелката пристигнала на адреса видяла, че на мястото вече има полиция от РУ Велико Търново. Единия полицай стоял пред вратата, другия бил вътре. След пристигането си на място свидетелката разбрала, че свидетели са извикали полиция в разгара на скандала. Когато св. П. разговаряла с родителите, нещата вече се били поуспокоили и тогава видяла, че бащата има по лицето си множество белези по лицето от надирания. Разбрала, че и детето е било жертва на домашно насилие след като един от полицаите й казал, че трябва да се действа много бързо при домашно насилие. До този момент такава проблематика в работата й по случая нямало и детето никога не споделяло, че жертва на насилие. От разговора си сТ.св.П. разбрала, че скандалът е възникнал поради това чеТ.е искала да излезе, а родителите й не са се съгласили. Помолила майка си да слезе с нея да изпушат по цигара и след като родителите отново не се съгласили, детето изблъскало баща си от стаята, след което започнала суматохата. Детето посягало на родителите си, те й посягали и всичко свършило когато дошли полицаите. На свидетелката, а и пред полицаитеТ.казала, че по време на скандала е паднала на земята, баща й я е ритал и душил. Според св.П.Т.нямала видими белези по тялото, синини и др. неща, имала само една деруга на врата – одраскано. Свидетелката сочи, че преди това – по време на консултациите със семейството преди 18 август и малко преди конфликта, е ставала свидетел на обидни думи, които се използват от бащата спрямо детето. Не може да си спомни какви точно обидни квалификации е използвал И.В.. С г-жа В. свидетелката разговаряла след конфликта и същата й споделила че не издържа повече, че не могат повече да продължават да се борят, че би се отказала и не могат да се справят.На 18.08. родителите наТ.подали заявление за настаняване на детето в кризисен център. Сочи, че след конфликта на 18.08 докато са били в дирекция “СП“,Т.й е споделила, че не желае да се върне в семейната си среда. Това се случвало за първи път.Свидетелката заявява, че С.В. е потвърдила думите на детето, че последното е оскубало майка си. Изразява мнение, че причината за конфликта е факта, че майката е разбрала чеТ.харесва или има отношения с лице от ромски произход. Твърди, че когато едно дете преживее насилие, особено сексуално, след това е много характерно да търси такива контакти и да се опита да се справи с травмата по този начин. Според свидетелкатаТ.доброволно търси тези контакти и това е спецификата на нейното емоционално състояние и на нейното справяне.

Св.Б. С. сочи, че е ръководител на центъра за настаняване от семеен тип, SOS детски селища, където работи от 2008г., а е ръководител от 2014г. Капацитетът на услугата бил 10 потребители, като децата са на възраст от 14 до 18 години, ако учат – до 20 годишна възраст. Услугата била разположена в два апартамента в широкия център на града, за да има комуникации с болници, училища, всякакви други институции. Децата над 12 годишна възраст сами ходели и се прибирали от училище.Т.била настанена в дома на 15.09.2023г. След настаняването му детето било спокойно, бързо се адаптирало, било прието добре от групата, като не влизало в конфликти с другите деца. Свидетелката нямала забележки откъм поведение,Т.нямала наложени наказания, винаги спазвало вечерния си час и установения ред в услугата. Детето споделяло, че излиза с лице на име“Младен“, който бил по-голям от нея, като от разговорите си с колеги свидетелката разбрала, че един или два пъти същият е изпращал Таня до дома. Св. Кирилова не знаела на каква възраст е това лице.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По допустимостат на жалбата:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, по смисъла на 27а, ал.1 от ЗЗДет. – родители на настаненото дете.

На обжалване по реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове, съответно посочени в чл. 21,ал.1-4, чл. 65 и чл. 75 от АПК. За всяка една от тези категории актове е характерно, че съдържа властническо волеизявление, с което се създават задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси. Общата разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК, съгласно която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, намира приложение и в производството по обжалване заповедите издавани от Директора на Дирекция“Социално подпомагане“ по реда на Закона за закрила на детето.

С оспорената заповед на първо място е прекратено настаняването на непълнолетното детеТ.В. в Кризисен център с. Балван, след което е предприета нова мярка за закрила, с която детето е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом, гр. Велико Търново.

В частта, с която на основание чл.30, ал.2, вр.с чл.29,т.8 и т.9 от Закона за закрила на детето е прекратено настаняването на детето в Кризисен център Балван, заповедта не засяга негативно, пряко и непосредство правата и интересите на двамата жалбоподатели. Това е така, тъй като със същата, в тази й част, се постига целеният от тях правен резултат, а именно настаняването на детето да бъде прекратено прекратяването, с оглед и връщането му за отглеждане в семейството. Ето защо оспорващите нямат правен интерес да обжалват административният акт в тази му част, което е видно от изявленията на процесуалният им представител в открито съдебно заседание. Предвид това жалбата в тази й част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част да бъде прекратено.

Жалбата предмет на която е оспорването срещу Заповед № ЗД/Д-ВТ-097/15.09.2023г., в частта й с която на основание чл.27, ал.1, вр. с чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето, непълнолетното дете Т.И.В. е настанена в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом, гр. Велико Търново, е насочена срещу годен за оспорване по съдебен ред административен акт, с който в тази му част се засяга негативно правната сфера на жалбоподателите - родители на същото непълнолетно дете. Не е спорно, че до настоящият момент липсва окончателно произнасяне на съд по реда на чл. 28 от ЗЗДет., поради което пред настоящия съд жалбата в тази й част се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице, в тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на целта на закона.

Заповедта, в допустимата за оспорване част е издадена на основание чл. 27, ал.1 от Закона за закрила на детето, според която норма настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Не е спорно по делото, че лицето издало оспорената заповед заема именно тази длъжност, както и че настоящият адрес на детето е в гр. Велико Търново. Следователно, проверяваната в настоящото производство заповед изхожда от материално и териториално компетентен орган.

Съдът намира и че оспорената заповед отговаря на изискванията за форма предвидени в чл. 59, ал.2 от АПК - издадена е в писмен вид и съдържа всички предвидени в тази норма реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването й. Мотиви за издаването й се съдържат и в останалите налични по преписката документи.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неизясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства или накърняване правата на страните в настоящото производство. Оспорената заповед е издадена в хода на производство по постъпил по реда на чл.10, ал.1 от ППЗЗДет. устен сигнал за дете в риск, подаден на 18.08.2023г. и извършена оценка на същия по реда на чл.9, ал.1 от ЗЗдет със Социален доклад от същата дата. Извършено е проучване и оценка на сигнала по начините визирани в чл. 14, ал.1 от ППЗЗДет.,въз основа на което същия е прикрепен към вече отворения случай на детето. Изяснени са и обстоятелствата за това налице ли са други близки или роднини при които детето да може да бъде настанено.

Съдът намира оспорената заповед и за съответна на материалният закон, при следните съображения:

Преценката за съответствие на заповедта с материалния закон се извършва само въз основа на фактите, посочени като основание за издаване на административния акт и съдът няма право да ги изменя, замества или допълва, като съгласно чл. 170, ал.1 от АПК установяването на съществуването на фактическите основания изложени в оспорения акт, е в тежест на административният орган.

В конкретния случай, видно от мотивите на заповедта, органът е приел че е налице значителна промяна в психо – емоционалното състояние на детето и не е в негов интерес поредно настаняване в социална услуга от затворен режим за дълъг период, не са налице близки и роднини, имащи желание и възможност да поемат грижите по отглеждането и възпитанието на детето в семейството си, както и приемни родители, които да отговарят на профила на непълнолетната, която се явява дете в риск, поради оказано физическо насилие от страна на бащата, поради което следва настаняването на детето в Кризисен център Балван да бъде прекратено и да бъде предприета мярка за закрила – предоставяне ползване на социална услуга за резидентна грижа в Център за настаняване от семеен тип, гр. Велико Търново.

Предприетата мярка за закрила „предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа“е предвидена в чл. 4, ал.1, т.5 от ЗЗДет. Основанията за прилагане на тази мярка са посочени в чл. 25, ал.1, т.1-т.6 от ЗЗДет., като в конкретния случай са изложени съображения за наличие на основанията на т.4 от същата разпоредба, а именно когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Самото настаняване се осъществява с решение на компетентния районен съд, до постановяване на който съдебен акт, директорът на дирекция“Социално подпомагане“ издава заповед за настаняване по административен ред. Тази заповед е временна и тя поражда действие само от издаването й до произнасяне на сезирания компетентен районен съд по реда на чл. 28, ал.4 от ЗЗДет, с влязло в сила съдебно решение. Целта на процесната мярка за закрила, не е прекъсването на връзката между детето и родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на детето, които са поставени и от националното и международното законодателство над тези на родителите му.

Предмет на обжалване в настоящия случай е именно такава временна заповед на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, гр.Велико Търново, действието на която, в частта й с която се разпорежда настаняване на детето в Център за настаняване от семеен тип II SOS Младежки дом, гр. Велико Търново ще бъде изчерпано с влизане в сила на решението по образуваното пред Районен съд,гр. Велико Търново гр. дело №20234110102706 по описа на същия съд за 2023г. Към настоящият момент, както се посочи, не е налице произнасяне със съдебно решение, като същото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 19.10.2023г.

Според нормата на чл. 25, ал.1,т.4 от ЗЗДет. извън семейството може да бъде настанено дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Няма спор по делото, а и се установява от доказателствата съдържащи се в административната преписка, че детето Т.И.В. – непълнолетна, многократно е настанявана в Кризисни центрове, като последно детето е реинтегрирано и върнато в семейна среда на 07.06.2023г., където е останала до 18.08.2023г. От изготвените по делото социални доклади, а и от проведените срещи с детето и родителите му на 18.08.2023г. се установява, че отношенията между жалбоподателите от една страна и дететоТ.от друга, са силно влошени.

От протоколите за проведени срещи на социални работници в Отдел Закрила на детето при Д“СП“, гр. Велико Търново с двамата родители и с детето, както и от изготвения социален доклад за спешна мярка за закрила на детето и социален доклад за оценка на постъпил сигнал и двата от 18.08.2023г., както и от разпита на св. П., която е косвен свидетел, тъй като е придобила впечатленията си за случилото си от непосредствени разговори с жалбоподателите и детето веднага след конфликта, се установява, че на 18.08.2023г. в дома на семейството в гр.Велико Търново между дететоТ.В. от една страна и родителите му от друга е възникнал конфликт, повод за който е отказът на родителите да изпълнят желанието на детето и го пуснат да излезе с приятели, тъй като са разбрали че дъщеря им поддържа отношения с мъж, с които те не са съгласни. При срещите си със социалните работници на 18.08.2023г. родителите са потвърдили, че по време на конфликта бащата е ударил два шамара на детето, аТ.от своя страна е изподрала баща си по лицето, след което същият, за да спре я е хванал за ръцете и я е натиснал на леглото. От изготвения социален доклад за спешна мярка за закрила, социалните работници са посочили, че пред тях майката на детето е заявила, че докато бащата на детето е говорил с полицаите, които са дошли на адреса по сигнал на техни съседи, те сТ.също са се сбили, като следите от одраскване по детето са оставени от самата нея. В същия социален доклад е отразена констатацията на социалните работници в О“ЗД“, че по време на срещата детето е силно разстроено, плаче и е със зачервяване на дясната китка и одраскване на шията.

От писмо рег. № 173900-19207 от 05.09.2023г. на ЗА Началник на РУ –Велико Търново също е описано констатираното от полицейските служители пристигнали на мястото на конфликта по повод подадения сигнал от съседи на тел. 112, а именно че скандалът е прераснал от викове и обиди във взаимно насилие.

От съдържанието на цитираните доказателства, в част от които се съдържат и признания от самите родители, съдът достига до извода, че в случая при конфликта на 18.08.2023г. спрямо детето е оказано физическо насилие. Неизгодното признание на факти за страната съставлява годно доказателствено средство, което следва да бъде взето при решаване на спора по същество.

Безспорно в случая събраните доказателства - писмени и гласни показват наличие на кризисна ситуация в семейството, изключително влошени взаимоотношения между жалбоподателите и дъщеря им, които към 18.08.2023г. са ескалирали до физическо насилие. Установява се от разпита на св. П., че малко преди този конфликт същата е свидетел на отношение на жалбоподателя В. спрямо дъщеря му състоящо се в използване на обидни думи и квалификации. При така установените факти, то правилно е прието, че към 18.08.2023г., а оттук и към момента на издаване на оспорената заповедТ.В. е била "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11 ,б.“б“ и б. „в“ от ДР на ЗЗДет.

Доказателства надлежно оборващи така установяващото се от цитираните по-горе писмени документи и свидетелски показания установяващи физическо насилие спрямо детето не са ангажирани от страна на жалбоподателите. С оглед представените медицински документи в съдебно заседание – книга за повикване в ЦСМП и фиш за спешна медицинска помощ, следва да се посочи, че същите удостоверяват амбулаторен преглед от спешен медик, а не от съдебен медик, при което не могат да се ползват като надлежна експертна справка удостоверяваща липса на наранявания. Отделно от това във процесния фиш в графа „травмични увреди“ и „причинени от“ са отразени контузии и рани на горни и долни крайници, причинени от удар, т.е. същия по-скоро потвърждава така установеното по делото нараняване в областта на дясна китка на детето. Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира показанията на св. С. и св. С., но намира същите неотносими към предмета на делото, който е свързан с изясняване въпроса дали на 18.08.2023г. детето е станало жертва на насилие в семейството му. Посочените свидетели са имали преки и непосредствени впечатления от поведението на детето и родителите му в значително отдалечен от настоящия момент, поради което не допринасят за изясняване на посочения релевантен за спора въпрос.

Действително, безспорно по делото се установява, че физическа агресия при конфликта на 18.08.2023г. е проявена и от детето спрямо неговия баща и спрямо неговата майка. Същевременно не се доказва по несъмнен начин детето да е влачено по пода, ритано или душено. В тази насока е само и единствено съобщеното от детето на социалните работници. Тези заявени от непълнолетното дете обстоятелства обаче са изолирани и неподкрепени от събрания по делото друг доказателствен материал. Ето защо съдът не намира за доказани тези твърдения на детето. Установява се от материалите по делото, че поведението е на детето е проблемно и е било такова и преди така настъпилия на 18.08.2023г. конфликт в семейството, като с оглед това и предвид ниската му възраст и липсата на житейски опит, а и предвид изнесените данни в приетите по делото постановления на Окръжна прокуратура, гр. Стара Загора, то обясненията на детето следва да бъдат подлагани на внимателна преценка и анализ. Въпреки това доколкото както се посочи, част от дадените пред социалните работници обяснения на непълнолетнатаТ.В. и родителите й касателно удари от страна на бащата и натиск от същия върху леглото съвпадат, както и предвид изрично депозираното на 18.08.2023г. заявление от жалбоподателите, с което същите са поискали детето им да бъде настанено в дом, като признават че се страхуват за живота и здравето й и признават че са в невъзможност да осъществяват контрол върху поведението й, то съдът намира че ответникът е доказал наличието на посочените в обжалваната заповед фактически и правни основания за настаняване на детето и предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа в дом.

Не се твърди от страна на жалбоподателите, нито се представят доказателства, че са налице други роднини и/или близки които да желаят и могат да полагат грижи за детето и при които да може същото да бъде настанено. Установява се, че вуйчото на детето е депозирал декларация по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет, в която е изразил несъгласие детето да бъде настанено в семейството му. Декларация с такова съдържание е подала и бабата на детето по майчина линия. От писмо изх. № СЛ/Д-ВТ/1373-091 от 07.09.2023г. на Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, гр. Велико Търново се установява и че братът на детето по майчина линия също е заявил невъзможност да се ангажира с отглеждането на непълнолетната си сестра, а от Протокол за преглед на оценката на случая и плана за действие от 29.08.2023г. се установява, че роднините на детето по бащина линия живеят в Русия.

Ето защо, в рамките на настоящото бързо производство по чл. 27а от ЗЗДет. съдът счита, че предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от предприемане на тази крайна мярка и поради липсата на възможност за настаняването на непълнолетното дете при близки и роднини.

Видно е, че родителите имат желание да полагат грижи за дъщеря си и същата да бъде върната в семейството им, като са депозирали на 18.09.2023г. заявление в този смисъл. Безспорно от социалните доклади се изяснява и че те разполагат и с необходимите материално-битови условия за това. Установява се от административната преписка и от показанията на св. П., че преди предходните реинтеграции на детето същите са имали активно поведение в насока подобряване отношенията между тях и детето им. От събраните по делото писмени доказателства по делото и конкретно от наличните в кориците по делото социални доклади и от разпита на св. П. обаче съдът стига до извода, че към настоящия момент същите изпитват затруднени в общуването с детето си. Тези затруднения биха могли да му окажат негативно въздействие в емоционален план, предвид което връщането на детето в семейството следва да е постепенен процес, преди настъпването на което, с родителите и детето следва да се работи активно в насока подобряване на отношенията им, като жалбоподателите следва да съдействат на органите за закрила на детето.

Същевременно съдът взе предвид, установеното от изслушването на детето и разпита на св.Кирилова, която е управител на социалната услуга в която детето е настанено и от които е видно, че към настоящия моментТ.не желае да живее с родителите си, че същата се чувства спокойно спокойно и обгрижвано в дома, в който ползва социална услуга, единствените му контакти с родителите са осъществяват по телефон, като същите не са посещавали дъщеря си в дома, в който е настанена считано от 15.09.2023г. до настоящия момент, съдът намира че не са налице обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 142, ал.2 от АПК, обосноваващи отмяна на заповедта на това основание. Ето защо за временното действие на обжалваната заповед, то в интерес на детето е настаняването му в процесния дом, респ. ползването на социалната и интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, да продължи до произнасянето на районен съд, гр.Велико Търново по образуваното пред него гр.дело № 20234110102706 по описа за 2023г. с влязло в сила решение.

С оглед материалната законосъобразност на заповедта, същата се явява и съответна на целта на закона, а именно: предприемане на мярка за закрила настаняване в семейство на роднини и близки да се осъществява с оглед осигуряване най-добрия интерес за детето съблюдавайки нормата на пар.1 т.5 от Закона за закрила на детето.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед, в частта й постановяваща настаняване на непълнолетното детеТ.В. извън семейството й, е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно процесуални нарушения, в съответствие с материално правните разпоредби и целта на закона, поради което и подадената срещу нея жалба ще следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение и такива следва да му бъдат присъдени в размер на минимално установения от закона размер от 100.00 лева

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването на С.М.В. и И.З.В., с постоянен адрес:***, м-т***, против Заповед № ЗД/Д-ВТ-097 от 15.09.2023г. издадена от Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, в частта й с която на основание чл. чл.30, ал.2, вр. с чл.29, т.8 и т.9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е прекратено настаняването на непълнолетното дете Т.И.В., родена на ***г., в Кризисен център за деца с. Балван, обл.Велико Търново и прекратява производството по адм.дело № 1092/2023г. по описа на АдмС-Хасково в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.М.В. и И.З.В., с постоянен адрес:***, м-т***, против Заповед № ЗД/Д-ВТ-097 от 15.09.2023г. издадена от Директора на Дирекция“Социално подпомагане“, в частта й с която с която на основание чл.27, ал.1, вр. с чл. 5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето е настанено детето Т.И.В. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания II SOS Младежки дом гр.Велико Търново.

ОСЪЖДА С.М.В., с ЕГН ********** и И.З.В., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** да заплатят на Дирекция“Социално подпомагане“, гр. Велико Търново разноски по адм. дело № 1092/2023г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 100.00лева.

В прекратителната му част, имаща характер на определение решението на съда подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част, решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: