МОТИВИ към ПРИСЪДА № 52
от 20.05.2016г.
по НОХД № 331/2015г. по описа на
КРС
Повдигнато е обвинение срещу С.В.А. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, извършено на 28.03.2014г. в землището на
с.Пчеларово, общ.Черноочене, обл.Кърджали.
Повдигнато е обвинение срещу В.В.А. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. чл.18, ал.1 от НК, извършено на 28.03.2014г. в землището на
с.Пчеларово, общ.Черноочене, обл.Кърджали.
Повдигнато е обвинение срещу Б.А. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. чл.18, ал.1 от НК, извършено на 28.03.2014г. в землището на
с.Пчеларово, общ.Черноочене, обл.Кърджали.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали пледира, че по делото се събрали доказателства, от които
можело да се направи обоснован извод за извършеното от подсъдимите
престъпление. Безспорно било, че десетте подсъдими, от които по делото останали
трима, на инкриминираната дата са се намирали на местопроизшествието в
землището на с.Пчеларово. Същите имали и предварителна уговорка кой какво да
върши там, до който извод водели всички събрани по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност. Моли подсъдимите С.А., В.А. и Б.Х. да бъдат
признати за виновни по повдигнатите им обвинения, тъй като се установила
фактическата обстановка, описана и в обвинителния акт. Предлага на подсъдимия С.А.
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да
изтърпи при „строг“ режим, доколкото той бил един от организаторите на
деянието, явяващо се при него квалифицирано по най-много признаци. По отношение
на подсъдимия В.А., прокурорът предлага наказание „лишаване от свобода“ около
законовия минимум при „строг“ режим на изтърпяване. Участието на Б.Х. било
по-периферно, състояло се само в отвеждане на хора до мястото на
престъплението, поради което на същия следвало да се наложи наказание под
предвидения законов минимум. Прокурорът моли също веществените доказателства 5
броя прави лопати, ножица за рязане на
метал и 1 бр. текстилно въже да се отнемат в полза на държавата, а 6-те снопа
съобщителен кабел да се върнат на „БТК“ ЕАД-София.
Защитникът на подсъдимите В.А. и Б.Х. сочи,
че обвинението срещу тях двамата не се доказало по безспорен и категоричен
начин. Доказателства за наличие на предварителен сговор също не се събрали по
делото. Относно подсъдимия Х. изтъква, че само превозил няколко човека до
местопроизшествието, което не обосновавало извод, че е участвал в самото
изпълнително деяние на кражбата. Другият подсъдим - В.А., просто присъствал на местопроизшествието,
което не го правело съучастник, доколкото той не участвал по никакъв начин в
разкопаването на дупките и издърпването на кабела. Освен това, прокуратурата
повдигнала обвинение за престъпление, чийто предмет бил кабел от недействаща
система и не подлежал на възстановяване. Вещта, която била засегната чрез
престъплението нямала необходимата ценност, за да бъде ангажирана държавната
машина за охраняване на обществените отношения свързани с необезпокояваното
осъществяване на правото на собственост. Наблюдавала се пълна
незаинтересованост от страна на пострадалия, който не намирал, че е понесъл
някакви вреди от престъплението. Защитникът моли подсъдимите В.А. и Б.Х. да
бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения.
Защитникът на подсъдимия С.А. твърди, че от
представените по делото писмени и гласни доказателсва се установило по
безспорен начин осъщественото от неговия подзащитен престъпление, описано в
обвинителния акт. Фактическата обстановка, изложена от обвинението, се
подкрепяла от събраните по делото доказателства. Същата не била оспорена и от С.А.,
който се признал за виновен и съжалявал за стореното. Моли съдът при определяне
на наказанието спрямо подсъдимия да вземе предвид ниската стойност на отнетия
кабел, която била възстановена, пълните самопризнания на С.А., критичното му
отношение към извършеното деяние и тежкото му материално и имотно състояние. Счита,
че предложеното от прокурора наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години било несъразмерно тежко, поради което моли срокът на „лишаване от
свобода“ да бъде 1 година.
Подсъдимият С.В.А. в съдебно заседание се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и дава подробни обяснения за
време, място и начин на извършване на деянието.
Подсъдимият В.В.А. в съдебно заседание не се
признава за виновен по повдигнатото обвинение, но дава обяснения за случилото
се на процесната дата.
Подсъдимият Б.А.Х. в съдебно заседание не се
признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения за случилото се
на процесната дата.
Съдът като обсъди всички доказателства
събрани по делото, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.В.А. е роден на ***г***,
общ.Харманли, български гражданин, неженен, без образование, безработен,
осъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене. С влязло в сила на 29.06.2007г. Споразумение по НОХД № 233/2007г.
по описа на РС-Харманли той бил осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
т.4 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, отложено на
основание чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК с изпитателен срок от 2 години.
Подсъдимият В.В.А. е роден на ***г***, общ.Харманли, български гражданин,
неженен, без образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене.
Подсъдимият Б.А.Х. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН
**********. Не се ползва с добри
характеристични данни по местоживеене.
Към инкриминираната дата 28.03.2014г. подсъдимите
С.В.А., В.В.А. и Б.А.Х. и свидетелите А.К.Х., М.К.С., С.М.А., З.А.И., А.З.И., Н.З.И.
и З.М.М. били безработни и се познавали от по-рано. Около 17.00-18.00 часа на
28.03.2014г. всички те се срещнали в с.Върбово, общ.Харманли и разговаряли,
като от св.З.И. *** имало подземно положен телефонен кабел. Подсъдимите С.А., В.А.
и Б.Х. и свидетелите А.Х., М.С., С.А., З.И., А.И., Н.И. и З.М. решили да отидат
до това място, за да изкопаят и вземат кабел, който да продадат като вторични
суровини и по този начин да си набавят парични средства. За целта те взели прави
лопати, ножица за рязане на метал и
текстилно въже с метални карабини. Подсъдимият С.А. носел и притежаван от него
металотърсач, който трябвало да им служи за откриване на кабела. Към
уговореното място, подсъдимите и свидетелите тръгнали с лек автомобил
„ВАЗ-21061“ с рег. № Х 4581 АМ, притежаван от Б.Х., и лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. № Х 9366 ВВ, притежаван от З.И.. Първият автомобил се управлявал
от Б.Х. и с него пътували свидетелите А.Х., М.С. и С.А.. Водач на втория автомобил
бил З.И. и с него пътували подсъдимите С.А. и В.А. и свидетелите А.И., Н.И. и З.М..
В багажника на автомобила „Рено Меган“ били качени и гореописаните инструменти.
Около 20.00 часа на 28.03.2014г. подсъдимите
и свидетелите стигнали до землището на с.Пчеларово, общ.Черноочене,
обл.Кърджали. Б.Х. и З.И. спрели с автомобилите при км.324 на главен път I-5 посока Хасково-Кърджали, след което
подсъдимите С.А. и В.А. и свидетелите А.Х., М.С., С.А., А.И., Н.И. и З.М.
свалили инструментите и се насочили вдясно от главния път. З.И. им посочил
трасето с кабела, където трябвало да се копае. После той и Б.Х. се придвижили с
автомобилите до заведение „Братова чешма“ на главен път I-5 и останали там да чакат докато бъдат
извикани да натоварят отнетия кабел. През това време подсъдимите С.А. и В.А. и
свидетелите А.Х., М.С., С.А., А.И., Н.И. и З.М. с помощта на металотърсача
установили точното местонахождение на телефонния кабел в землището на
с.Пчеларово. Тъй като било тъмно, те използвали запалки с фенерчета, за да
осветяват мястото. С правите лопати изкопали няколко дупки на разстояние
през 10-12 метра, като в тази дейност, редувайки се, участвали посочените осем
лица. Когато стигали до телефонния кабел, го отсичали с ножица за рязане на метал и с общи усилия го издърпвали с помощта на
текстилното въже с метални карабини. По този начин подсъдимите С.А. и В.А. и
свидетелите А.Х., М.С., С.А., А.И., Н.И. и З.М. успели да извадят съобщителен
кабел от типа МККБ 4х4х1,2+4х1,2 с обща дължина 67 метра, собственост на „БТК“
ЕАД-София. От кабела извършителите навили 6 снопа, които приготвили да
натоварят в автомобилите, след което уведомили Б.Х. и З.И. по телефона, че са
готови. След като получили обаждане, подсъдимият Б.Х. и свидетеля З.И. веднага
се отправили към местопроизшествието. На главен път I-5, при км.324, З.И. спрял и в управлявания
от него автомобил „Рено Меган“ с рег. № Х 9366 ВВ се качили В.А., А.Х., А.И., Н.И.
и З.М., които прибрали в багажника три от лопатите, ножицата и въжето. М.К.С., С.В.А.
и С.М.А. останали да чакат при кабела, за да го натовярат в колата на
подсъдимия Б.Х.. Междувременно служители от РУП-Кърджали, участващи в
провеждане на специализирана полицейска операция, извършвали обход в района на
община Черноочене, поради зачестили кражби на кабели. По този повод на път I-5, близо до с.Пчеларово, те установили и
спрели за проверка автомобила „Рено Меган“ с рег. № Х 9366 ВВ, а след него и
автомобила „ВАЗ-21061“ с рег. № Х 4581 АМ. Шофьорите З.И. и Б.Х. и пътниците В.А., А.Х., А.И., Н.И.
и З.М. били придружени до Участък „Полиция“-Черноочене, а останалите на
местопрестъплението М.К.С., С.В.А. и С.М.А. избягали. След извършена проверка в
полицейския участък било установено, че заловените лица са дошли до
с.Пчеларово, за да извадят и вземат кабели. А.И. и З.М. отишли с полицейския
служител Р.М. и му посочили местопроизшествието. Същото било запазено до
идването на разследващ полицай.
На 29.03.2014г., за времето от 00.43
часа до 01.58 часа, бил извършен оглед на местопроизшествие в землището на
с.Пчеларово, посока Кърджали-Хасково, в ляво от главен път I-5,
при км.324. Там имало разкопани дупки на разстояние 10-12 метра една от друга,
до които били установени и иззети две прави лопати и 6 снопа съобщителен кабел тип
МККБ 4х4х1,2+4х1,2 с дължина съответно 10.20 метра, 11.00 метра, 11.50 метра,
12.50 метра, 11.10 метра и 10.70 метра. За това процесуално-следствено
действие бил съставен Протокол от 29.03.2014г.
за оглед на местопроизшествие, изготвен бил и фатоалбум.
На 29.03.2014г. З.И. предал доброволно и останалите
инструменти - три прави лопати, ножица
за рязане на метал и текстилно въже с метални карабини.
От изготвената по делото стоково-оценителна експертиза се установява,
че стойността на инкриминирания съобщителен кабел от типа МККБ 4х4х1,2+4х1,2 с обща дължина 67 метра,
възлиза на 432.32 лева. Кабелът не е бил действащ и по него не са осъществявани
услуги на „БТК“.
Към процесната дата свидетелят В.К. е бил
материалноотговорно лице, отговарящо за съобщителния кабел, собственост на
„БТК“ ЕАД-София.
По отношение на А.К.Х., М.К.С., С.М.А., З.А.И.,
А.З.И., Н.З.И. и З.М.М. наказателното производство е приключило със
споразумение, с което за извършеното престъпление са им наложени съответни
наказания. По този повод с преводно нареждане от 01.07.2015г. З.А.И. е
възстановил на „БТК“ ЕАД-София стойността на щетите от деянието, възлизаща на
432.32 лева.
Изложената фактическа обстановка настоящата
инстанция прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни
и писмени доказателства, а именно: обяснения на подсъдимия Б.Х., дадени в хода
на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 от
НПК; обяснения на подсъдимия С.А., дадени в хода на съдебното следствие и тези
от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1,
т.3 от НПК; обяснения на подсъдимия В.А., дадени в хода
на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от
НПК; показания на свидетелите А.Х., М.С., С.А., З.И., А.И., Н.И., З.М., Т.Л., Р.М.
и В.К., дадени в хода на съдебното следствие; показания на свидетелите Й. Б. и Г.Ю.,
дадени пред съда в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК; заключение
на вещото лице Д. по изготвена стоково-оценителна експертиза; 2
бр. Протоколи за оглед на местопроизшествие от 29.03.2014г., ведно с фотоалбум;
2 бр. Протоколи за доброволно предаване от 29.03.2014г.; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 03.04.2014г., ведно с фотоалбум; Справки за
съдимост на подсъдимите; Характеристични справки на подсъдимите; Декларации за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите; 7 бр.
Заповеди за задържане на лице от 28.03.2014г.; Преводно нареждане от
01.07.2015г.; 2 бр. Договори за покупко-продажба на МПС; 2 бр. Справки - от
16.05.2016г. и 17.05.2016г., издадени от ТД на НАП, офис Хасково, както и
другите писмени и веществени доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно производство. Обясненията
на подсъдимите Б.Х., С.А. и В.А.
носят информация за тяхната среща с А.Х., М.С., С.А., З.И., А.И., Н.И. и З.М.,
състояла се на 28.03.2014г. в с.Върбово, за разговора между тях и вземането на
решение да отнемат кабел, който се е намирал в район близо до гр.Кърджали, за
подготвянето на технически средства, за отиването им с двата автомобила до
местопроизшествието в с.Пчеларово, за идването на полиция и отвеждането на част
от извършителите до структура на МВР. Подсъдимите С.А. и В.А. подробно
установяват и извършването на действията по отнемане на кабела, който е бил
положен под земята. В подкрепа на гореизложената фактическа обстановка са и
показанията на А.Х., М.С., С.А., З.И., А.И., Н.И. и З.М. /по отношение на които
наказателното производство е приключило със споразумение/, които свидетелстват
за времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и за авторството му.
Всъщност подсъдимите и посочената група свидетели не установяват различна
фактическа обстановка. В тях се наблюдават само несъществени противоречия,
оправдани и от отделечеността на събитието във времето, които обаче не се
отнасят и не са от значение за главния факт - предмет на делото. Лансираната от
подсъдимия Х. защитна версия, че не е знаел къде отиват всички и не е имал
намерение да извършва кражба, се опровергава напълно от останалите и гласни и
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските
служители - свидетелите Т.Л., Р.М., Й. Б. и Г.Ю., които са работили по случая,
установили са деянието и участниците в него, както и тяхната съпричастност, тъй
като същите са последователни, обективни и добросъвестни. Настоящата инстанция
даде вяра и на показанията на служителя от ощетеното юридическо лице „БТК“
ЕАД-София - свидетелят В.К., съдържащи сведения за липсващите метри кабел, вида
му и мястото на отнемането.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият
С.В.А. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй
като на 28.03.2014г. в
землището на с.Пчеларово, общ.Черноочене, обл.Кърджали, след като се сговорил
предварително с А.К.Х., М.К.С., В.В.А., С.М.А., З.А.И., А.З.И., Н.З.И. и З.М.М.,
чрез използване на моторни превозни средства - лек автомобил „ВАЗ-21061“ с рег.
№ Х 4581 АМ и лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № Х 9366 ВВ, и чрез използване
на технически средства - права лопата, ножица за рязане на метали и текстилно
въже, направил опит да отнеме чужди движими вещи, а именно съобщителен кабел от
типа МККБ 4х4х1,2+4х1,2 с обща дължина 67 метра, всичко на стойност 432.32
лева, собственост на „БТК“ ЕАД-София, от владението на материалноотговорното
лице В.К. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,
като кражбата е извършена повторно и не представлява маловажен случай, и
деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Подсъдимият
е извършил престъплението като е започнал изпълнителното деяние, чрез действие
насочено към преустановяване фактическата власт на владеещия вещите и
установяване на своя фактическа власт върху тях, но деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини, а именно поради намесата
на пристигналите полицейски служители. Престъплението е съставомерно по чл.195, ал.1, т.4 НК - за извършването му са използвани моторни превозни средства - лек автомобил
„ВАЗ-21061“ с рег. № Х 4581 АМ и лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № Х 9366 ВВ,
а също и технически средства - права лопата, ножица за рязане на метали и
текстилно въже. Налице е и квалифициращото
обстоятелство по чл.195, ал.1, т.7 от НК, тъй като подсъдимия е извършил
деянието при условията на повторност по чл.28, ал.1 от НК, а именно след като е
осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - кражба. Относимо
към този квалифициращ признак е осъждането на С.А. със Споразумение от 29.06.2007г. по НОХД № 233/2007г. по описа на
РС-Харманли. Към инкриминираната
дата срокът по чл.30 от НК не е бил изтекъл. Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.5 НК -
предварителен сговор в немаловажен случай, тъй като подсъдимия С.А.
заедно с А.К.Х., М.К.С., В.В.А., С.М.А.,
З.А.И., А.З.И., Н.З.И. и З.М.М. са взели
решение за извършване на кражбата в спокойна обстановка, набавили са си
средства за нейното осъществяване, за превозване на отнетото и са имали ясна
представа какво ще вършат. Случаят е немаловажен, предвид времето и механизма
на извършване на деянието и няколкото квалифициращи го обстоятелства. Престъплението
е осъществено при пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искала тяхното
настъпване.
Подсъдимият С.А. бе оправдан по повдигнатото
обвинение за обикновено съучастие по чл.20, ал.2 от НК. В нормата на чл.195,
ал.1, т.5 от особената част на НК, каквото е процесното обвинение, съизвършителството
е възведено в признак квалифициращ съответното деяние. Наличието на този
признак в случая изключва прилагането на общите правила по чл.20, ал.2 от НК
относно обикновеното съучастие. Подсъдимият бе оправдан и за това, че е
действал при предварителен сговор с Б.А.Х.. В тази връзка съдът съобрази чл.93,
т.12 от НК и ТР № 54 от 16.IX.1989г. по н.д. № 49/89г., ОСНК, според което квалифициращият
признак „извършено от две или повече лица“ е налице тогава, когато в самото
изпълнение на престъплението са участвали най-малко две лица, т.е. всички
субекти следва да са преценени като съизвършители. Тъй като от данните по
делото се установи, че подсъдимия Х. е действал в качеството на помагач, а не
като съизвършител, съдът оправда С.А. и по обвинението за това, че е действал
при предварителен сговор с Б.А.Х..
Подсъдимият В.В.А. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.197, т.3 вр.
чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй
като на 28.03.2014г. в землището на с.Пчеларово, общ.Черноочене,
обл.Кърджали, след като се сговорил предварително с А.К.Х., М.К.С., С.В.А., С.М.А.,
З.А.И., А.З.И., Н.З.И. и З.М.М., чрез използване на моторни превозни средства -
лек автомобил „ВАЗ-21061“ с рег. № Х 4581 АМ и лек автомобил „Рено Меган“ с
рег. № Х 9366 ВВ, и чрез използване на технически средства - права лопата,
ножица за рязане на метали и текстилно въже, направил опит да отнеме чужди
движими вещи, а именно съобщителен кабел от типа МККБ 4х4х1,2+4х1,2 с обща
дължина 67 метра, всичко на стойност 432.32 лева, собственост на „БТК“
ЕАД-София, от владението на материалноотговорното лице В.К. ***, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не
представлява маловажен случай и деянието е останало недовършено поради независещи
от волята на дееца причини, и до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени. Подсъдимият е извършил престъплението като е започнал
изпълнителното деяние, чрез действие насочено към преустановяване фактическата
власт на владеещия вещите и установяване на своя фактическа власт върху тях, но
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, а
именно поради намесата на пристигналите полицейски служители. Престъплението е съставомерно
по чл.195, ал.1, т.4 НК - за извършването му са
използвани моторни
превозни средства - лек автомобил „ВАЗ-21061“ с рег. № Х 4581 АМ и лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № Х 9366 ВВ, а също и технически средства - права
лопата, ножица за рязане на метали и текстилно въже. Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.195,
ал.1, т.5 НК - предварителен сговор в немаловажен случай, тъй като подсъдимия В.А.
заедно с А.К.Х., М.К.С., С.В.А., С.М.А.,
З.А.И., А.З.И., Н.З.И. и З.М.М. са взели
решение за извършване на кражбата в спокойна обстановка, набавили са си
средства за нейното осъществяване, за превозване на отнетото и са имали ясна представа
какво ще вършат. Случаят е немаловажен, предвид времето и механизма на
извършване на деянието и няколкото квалифициращи го обстоятелства. Престъплението
е осъществено при пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искала тяхното
настъпване. Съдът счете, че
правната квалификация на извършеното от В.А. деяние следва да се промени, като
се приложи привилигирования състав на чл.197, т.3 от НК, тъй като до
приключване на съдебното следствие единият от извършителите /З.А.И./ е възстановил напълно
причинените на ощетеното юридическо лице имуществени вреди. По изложените
съображения съдът призна В.А. за виновен в извършване на престъпление по чл.197,
т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, за което следва да носи
наказателна отговорност.
Подсъдимият В.А. бе оправдан по повдигнатото
обвинение за обикновено съучастие по чл.20, ал.2 от НК. В нормата на чл.195,
ал.1, т.5 от особената част на НК, каквото е процесното обвинение, съизвършителството
е възведено в признак квалифициращ съответното деяние. Наличието на този
признак в случая изключва прилагането на общите правила по чл.20, ал.2 от НК
относно обикновеното съучастие. Подсъдимият бе оправдан и за това, че е
действал при предварителен сговор с Б.А.Х.. В тази връзка съдът съобрази съобрази
чл.93, т.12 от НК и ТР № 54 от 16.IX.1989г. по н.д. № 49/89г., ОСНК, според
което квалифициращият признак „извършено от две или повече лица“ е налице
тогава, когато в самото изпълнение на престъплението са участвали най-малко две
лица, т.е. всички субекти следва да са преценени като съизвършители. Тъй като
от данните по делото се установи, че подсъдимия Х. е действал в качеството на
помагач, а не като съизвършител, съдът оправда В.А. и по обвинението за това,
че е действал при предварителен сговор с Б.А.Х..
Подсъдимият Б.А.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.197, т.3 вр. чл.195,
ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. вр. чл.20, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй
като на 28.03.2014г. в землището на с.Пчеларово, общ.Черноочене,
обл.Кърджали, в съучастие като помагач с А.К.Х., М.К.С., С.В.А., В.В.А., С.М.А.,
З.А.И., А.З.И., Н.З.И. и З.М.М., чрез използване на моторни превозни средства -
лек автомобил „ВАЗ-21061“ с рег. № Х 4581 АМ и лек автомобил „Рено Меган“ с
рег. № Х 9366 ВВ, и чрез използване на технически средства - права лопата,
ножица за рязане на метали и текстилно въже, направил опит да отнеме чужди
движими вещи, а именно съобщителен кабел от типа МККБ 4х4х1,2+4х1,2 с обща дължина
67 метра, всичко на стойност 432.32 лева, собственост на „БТК“ ЕАД-София, от
владението на материалноотговорното лице В.К. ***, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено
поради независещи от волята на дееца причини и до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са заместени. Подсъдимият е улеснил извършителите при опита им да отнемат вещите, като е закарал част от тях до
местопрестъплението с автомобила си марка „ВАЗ-21061“ рег. № Х 4581 АМ. Престъплението е съставомерно по чл.195, ал.1, т.4 от НК - за извършването му са
използвани моторни
превозни средства - лек автомобил „ВАЗ-21061“ с рег. № Х 4581 АМ и лек
автомобил „Рено Меган“ с рег. № Х 9366 ВВ, а също и технически средства - права
лопата, ножица за рязане на метали и текстилно въже. Престъплението е
осъществено при пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Съдът счете, че
правната квалификация на извършеното от Б.Х. деяние следва да се промени, като
се приложи привилигирования състав на чл.197, т.3 от НК, тъй като до
приключване на съдебното следствие единият от извършителите /З.А.И./ е възстановил напълно
причинените на ощетеното юридическо лице имуществени вреди. По изложените
съображения съдът призна Б.Х. за виновен в извършване на престъпление по чл.197,
т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. вр. чл.20, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК, за което следва да носи
наказателна отговорност.
Подсъдимият Б.Х. бе оправдан по повдигнатото обвинение по чл.195,
ал.1, т.5 вр. чл.20, ал.2 от НК за
това, че е действал в съучастие като извършител и след предварителен сговор с А.К.Х.,
М.К.С., С.В.А., В.В.А., С.М.А., З.А.И., А.З.И., Н.З.И. и З.М.М., в немаловажен
случай. Според чл.93, т.12 от НК и трайната съдебна практика /ТР № 54 от
16.IX.1989г. по н.д. № 49/89г., ОСНК, Решение № 379 от 14.10.2008г. на ВКС по
н.д. № 387/2008г., III н. о., НК/, квалифициращият признак „извършено от две
или повече лица“ е налице тогава, когато в самото изпълнение на престъплението
са участвали най-малко две лица, т.е. всички субекти следва да са преценени
като съизвършители. В случая подсъдимият Х. не е участвал пряко в
изпълнителното деяние на престъплението, изразяващо се в отнемане на вещта - прекъсване на чуждото владение
без съгласието на владелеца и установяване на трайно владение за себе си. Затова той е действал само като помагач, а не и като
извършител, който извод не се променя и от факта, че дееца е участвал при
предварителния сговор и вземането на решение да се извърши кражба.
По наказанието:
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
С.В.А., съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието; предвиденото от закона наказание за престъплението; степента на
обществена опасност на деянието - висока, предвид факта, че е извършено в
тъмната част на денонощието от група лица, сговорили се предварително; степента
на обществена опасност на дееца - средна, предвид наличието и на смекчаващи и
на отегчаващи вината обстоятелства; подбудите за извършване на деянието -
стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин; смекчаващите отговорността
обстоятелства - самопризнанието на дееца и обясненията, с които допринася за разкриване
на обективната истина, младата му възраст и факта, че престъплението е останало
във фазата на опита; отегчаващите отговорността обстоятелства - негативните характеристични
данни на дееца, наличието на предишно осъждане отново за престъпление против
собствеността. Като отчете изброените обстоятелства, настоящият състав на
основание чл.54 от НК определи на дееца наказание ориентирано към предвидения
минимум, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година, тъй като в случая не са налице нито многобройни,
нито изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС
първоначалният режим за изпълнение на така наложеното наказание бе определен
като „строг” в затвор, защото подсъдимият вече е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и не са налице предпоставките за
прилагане на чл.66, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия В.В.А.,
съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието; предвиденото
от закона наказание за престъплението; степента на обществена опасност на
деянието - висока, предвид факта, че е извършено в тъмната част на денонощието
от група лица, сговорили се предварително; степента на обществена опасност на
дееца - средна, предвид наличието и на смекчаващи и на отегчаващи вината обстоятелства;
подбудите за извършване на деянието - стремежа за облагодетелстване по
неправомерен начин; смекчаващите отговорността обстоятелства - обясненията на
подсъдимия, с които допринася за разкриване на обективната истина и факта, че
престъплението е останало във фазата на опита; отегчаващите отговорността
обстоятелства - негативните характеристични данни на дееца и обремененото му
съдебно минало. Като отчете изброените обстоятелства, настоящият състав на
основание чл.54 от НК определи на дееца наказание ориентирано към предвидения
минимум, а именно „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, тъй като в случая не са налице нито
многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства,
които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС
първоначалният режим за изпълнение на така наложеното наказание бе определен
като „строг” в затвор, защото подсъдимият вече е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и не са налице предпоставките за
прилагане на чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК бе
приспаднато от наказанието „лишаване от свобода” времето, през което
подсъдимият В.А. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед
за задържане на лице Рег. № 84/28.03.2014г.
Съдът не се съгласи
със становището на защитника, че за подсъдимия В.А. е настъпила абсолютна
реабилитация по чл.88а от НК. Видно от приложената справка за съдимост, В. е бил
многократно осъждан, като последното му осъждане е с влязла в сила на
18.11.2002г. присъда по НОХД № 163/2002г. по описа на РС-Свиленград, с която му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лв. Чл.88а,
ал.1 от НК гласи, че когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл
срок, равен на този по чл.82, ал.1 и
осъдения не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се
заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. От тази разпоредба,
а и от редакциите на чл.82, ал.5, чл.86, ал.1, т.3 и
чл.87, ал.3 от НК става ясно, че законодателя е възприел позицията за дееца да
настъпи реабилитация по право или да може да поиска съдебна реабилитация само
ако погаси публичното вземане към държавата, каквото е наказанието „глоба“.
Именно тогава наказанието ще бъде изтърпяно. Приобщените по делото справки на ТД
на НАП, офис Хасково съдържат данни за образувано изпълнително производство за
събиране на глобата, наложена на подсъдимия с присъда по НОХД № 163/2002г. по
описа на РС-Свиленград, като видно е, че дължимата по изпълнителното дело сума
не е погасена. Това означава, че наложеното на подсъдимия В.А. наказание
„глоба“ не е изтърпяно, респ. срокът по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК
не е започнал да тече, съответно и не е настъпила абсолютна реабилитация по
право.
При определяне на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия Б.А.Х.,
съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието; предвиденото
от закона наказание за престъплението; степента на обществена опасност на
деянието - висока, предвид факта, че е извършено в тъмната част на денонощието
от група лица, сговорили се предварително; степента на обществена опасност на
дееца - средна, предвид наличието и на смекчаващи и на отегчаващи вината обстоятелства;
подбудите за извършване на деянието - стремежа за облагодетелстване по
неправомерен начин; смекчаващите отговорността обстоятелства - обясненията на
подсъдимия, с които допринася за разкриване на обективната истина, фактът, че
престъплението е останало във фазата на опита и по-леката му форма на
съучастие; отегчаващите отговорността обстоятелства - негативните характеристични
данни на дееца и наличие на предходни осъждания. Като отчете изброените
обстоятелства, настоящият състав на основание чл.54 от НК определи на дееца
наказание ориентирано към предвидения минимум, а именно „лишаване от свобода”
за срок от 6 месеца, тъй като в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни по
характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на
разпоредбата на чл.55 от НК. Налице са
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК - подсъдимият към
инкриминираната дата не е бил осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление
от общ характер, а срокът на наложеното му наказание е под три години.
Същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието и по-специално
за поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното
наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода” бе отложено за срок от 3 години. Съдът приложи
институтът на чл.66 от НК спрямо подсъдимия Х., тъй като за осъжданията му на
„лишаване от свобода“ по НОХД № 18/1999г. по описа на РС-Крумовград, НОХД №
112/2005г. по описа на РС-Свиленград и НОХД № 466/2005г. по описа на
РС-Свиленград, той е реабилитиран по право на основание чл.88а, ал.1 вр. ал.3
вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК.
Така наложените по
вид и размер наказания ще изпълнят целите по чл.36 от НК и ще спомогнат както
за превъзпитаването на подсъдимите, така и ще подействат възпиращо спрямо
останалите членове на обществото.
На основание
чл.53, ал.1 б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата лек автомобил марка „ВАЗ 21061“ с рег. № Х 4581 АМ,
собственост на подсъдимия Б.А.Х.
с ЕГН ********** ***, 5 броя прави лопати и ножица за рязане на метал. Всички
тези вещи принадлежат на виновните и са послужили за извършване на умишленото
престъпление. Разпоредбата
на чл.53, ал.1 б.”а” от НК е
приложима и относно моторното превозно средство марка „ВАЗ 21061“ с рег. № Х
4581 АМ, тъй като същото е използвано за извършване на престъплението и към
момента на постановяване на съдебния акт е собсвеност на подсъдимия Х. по
силата на сключен договор за покупко-продажба. Както се сочи в Решение № 550 от
09.01.2012г. на ВКС по н.д. № 2067/2012г., II н. о., НК отнемането по чл.53,
ал.1 б.”а” от НК е принудителна мярка, различна от видовете наказания по чл.37
от НК, поради което за нея не се прилагат правилата за наказанието, включително
и времето на извършване на деянието, което е общовалидния критерий за
определяне на наказателноправните последици, с които законът свързва неговото
извършване. Затова при решаване на въпроса за собствеността на вещта следва да се
съобразява времето на постановяване на съдебния акт. Такова е разбирането и на
законодателя, вложено в израза „принадлежи на виновния”, т.е. да е собственост
на подсъдимия към момента на постановяване на присъдата, с която се дават
отговори на въпросите по чл.301, ал.1, вкл. и на този по т.9 от НПК, относно
предпоставките за приложение на чл.53 от НК. Съвършено други биха били
последиците, при условието „принадлежала/и/ на виновния”, само тогава въпросът
за наличие на предпоставките за отнемане на вещта ще се решава към момента на
извършване на деянието, защото този обективен факт винаги предхожда
постановяването на съдебния акт.
Настоящият състав постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство - 1 бр. текстилно
въже, да се унищожи като вещ без стойност, а веществените доказателства - 6
снопа съобщителен кабел тип МККБ 4х4х1,2+4х1,2 с дължина съответно 10.20 метра,
11.00 метра, 11.50 метра, 12.50 метра, 11.10 метра и 10.70 метра, намиращи се
на съхранение в РУ МВР-Кърджали, да се върнат на ощетеното юридическо лице „БТК“
ЕАД-София.
С оглед постановената осъдителна присъда и
признаването на подсъдимите за виновни, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК
ги осъди да заплатят солидарно направените по делото разноски в размер на 35
лв. по сметка на Районен съд-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: