Р Е Ш Е Н И
Е №108
гр.Силистра, 11.11.2021
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова,
с участието на прокурор…….……….,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.д.№100 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба на К.Г.У. ***, подадена чрез представител по пълномощие адв.С. от АК-Варна,
срещу Заповед №8121к-3934/21.02.2020г.
на Министъра на МВР,с която на основание чл.197 ал.1 т.6, във вр. с чл.194 ал.2 т.1 пр.1 и т.4 и чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и т.13
от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),му е наложено
дисциплинарно наказание, по вид „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение
в МВР, на основание чл.226 ал.1 т.8 от същия закон.
Делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на АС-Силистра, с Решение №5721/12.05.2021г.,постановено по
адм.дело №237/2021г. от състав на Пето отделение на ВАС,с което са дадени
указания на настоящия съд относно подробното обсъждане на всички възражения на оспорващия
и формиране на аргументиран отговор по всяко от тях. В изпълнение на нормативния
регламент на чл.226 АПК и тъй като констатираните от ВАС пороци са засегнали
съдебния процес от начало (чл.170 чл.171 АПК) настоящият
състав, при зачитане на законосъобразно извършените процесуални действия до дадения
ход по съществото на делото при предходното му разглеждане (17.09.2020г.),съобразявайки
ограниченията от чл.226 ал.2 АПК и в изпълнение на задължителните указания
(чл.224 АПК) на касационната инстанция, дължи произнасяне по всички въведени в
процеса оплаквания,извън бланкетната жалба. Същите са
съсредоточени в Становище (л.757-л.763),възпроизведени в друго Становище, с
характер на писмени бележки по делото (л.908-л.915) и съдържат доминиращи
доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила (на дисциплинарната процедура), които от една страна, били
компрометирали фактическите изводи на дисциплинарно-наказващия орган (ДНО), а
от друга - съществено били ограничили правото на защита на уволнения полицейски
служител, вкл. в контекста на чл.56 от Конституцията на РБ, поради формиран
мълчалив отказ от Министъра на МВР по искането му да бъде подпомаган в
дисциплинарното производство от адвокат, т.е. от лице извън кръга на посочените
в чл.205 ал.3 ЗМВР в приложимата му редакция към ДВ,бр.81/16г. (допълнен с ДВ,бр.60/07.07.20г. в обсъждания смисъл,но след издаване на процесната
по делото уволнителна заповед). На същата плоскост поддържа оплакване за
нарушение на чл.206 ал.1 ЗМВР, защото не бил изслушан от ответния орган преди
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание; на чл.206 ал.2 с.з.,тъй като извън
компетентността на ДНО било да преценява формата на вина и другите елементи от
състав на престъпление по НК,каквото именно лежало в основата на процесната
заповед, както и не била извършена реална преценка на цялостното му служебно
поведение;на чл.206 ал.4 ЗМВР,защото в проведеното дисциплинарно производство
не били уважени негови искания за събиране на доказателства, а събраните от
ДРО(дисциплинарно-разследващ орган) били едностранчиви и тенденциозно
интерпретирани, какъвто междувпрочем бил и съставът
на ДРО, съгласно оплакването за нарушение на чл.207 ал.4 ЗМВР. Като произтичащи
от така твърдените нарушения са изведени още и такива на чл.207 ал.6; чл.207
ал.8 т.2 и 4 ЗМВР.В този сегмент на съдебния контрол следва да бъде поставено и
оплакването на оспорващия (релевирано с касационната
жалба до ВАС),че със Заявление вх.№11741/25. 09.2018г. по описа на ОД МВР
Силистра, бил поискал прекратяване на служебното му правоотношение на основание
чл.226 ал.1 т.4 ЗМВР,по което недопустимо ответният орган не се бил
произнесъл,а издал заповед №8121к-9260/27. 09.2018г. за образуване на
дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 т.1 ЗМВР.
Акцент в оспорването е поставен върху довод за
неправилно приложение на материалния закон,защото въпреки липсата на
установеност на съставомерните факти, формиращи
дисциплинарното обвинение,ответният орган бил наложил оспорено-то наказание,
което било христоматиен пример за неправилно приложение
на закона Твърди, че не било доказано с действията си да се е възползвал от
служебното си положение за да мотивира Ф.М.съзнателно да се разпореди със
сумата от 300 лева, от които У. да се облагодетелства.Така релевираното
обвинение съдържало основните белези на престъплението „подкуп“,за доказването
на което обаче, нито ответният орган, нито назначеният от него ДРО,имали
компетентност,което било довело до преждевременност на обжалвания уволнителен
акт. Последното изцяло ирелевирало посоченото в
процесната заповед основание от чл.203 ал.1 т.7 ЗМВР,в ракурса на „[…] използване на
служебното положение за лична облага […]“ Твърди, че за фактите, послужили за образуване и
провеждане на процесното дисциплинарно производство срещу него, можел да се
произнесе единствено наказателен съд,което според жалбоподателя означавало само
едно - дисциплинарната му отговорност (евентуално) можело да бъде ангажирана едва
след влизане в сила на присъда на съд, постановена по същите факти.
Категорично възразява и срещу приетото за установено нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.150 ал.2 ЗМВР (бланкетна
норма) и посочените от ДНО конкретно нарушени разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР (Обн.ДВ,бр.67/14г.,изм.ДВ,бр.64/18г.)-ЕКПДСМВР.
Освен това счита, че второто основание, на което почива обжалвана заповед -
чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, съдържа в условията на едновременност (кумулация) изискване
освен за деяния,несъвместими с етичните правила,още и същите да са уронващи престижа
на службата,което (второто) не било осъществено. Разпечатките от електронни сайтове
и други медийни публикации доказвали само това,че без основание и преди
установяване на обективната истина, от пресцентъра на Апелативна прокуратура
гр. Варна и ОП гр.Силистра направили достояние до широк кръг от граждани,
някакви събития, в които той участвал на 29.08.2018г.,проявени след реализиране
на организирана операция,които обаче нямали връзка с дисциплинарното обвинение.За
тяхното разгласяване, посредством което е бил накърнен престижа на службата, жалбоподателят
нямал никакво отношение и вина.Следователно, не били налице предпоставките за
приложение на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, което оставяло обжалваната заповед без каквато
и да е нормативна основа.С оглед на горните оплаквания поддържа незаконосъобразност
на оспорената заповед и настоява за нейната отмяна,както и за присъждане на
разноски,каквито при настоящото разглеждане на делото от АС-Силистра не са
установени, но в хипотезата на чл.226 ал.3 АПК,претендира присъждане на
сторените от него съдебни разноски пред ВАС.
Ответникът
- Министърът на вътрешните работи, чрез
представител по пълномощие Б.П. - служител с юридическа правоспособност, началник
на отдел в Дирекция“Правно-нормативна дейност“ в МВР (л.838),депозира указаните
за представяне при новото разглеждане на делото доказателства. Не изразява
самостоятелни съображения по оспорването, но такива има развити пред ВАС и
доколкото производството е единно до приключването му с влязъл в сила съдебен
акт, същите следва да се имат предвид при настоящото произнасяне.Поддържа се
становище за неоснователност на жалбата.Счита се, че оспорената заповед е
законосъобразна,като издадена от компетентен орган; при стриктно спазване на
нормираната дисциплинарна процедура; при правилно приложение на материалния
закон,вкл. в частта за индивидуализиране на наказанието,както и в съответствие
с неговата цел.Твърди се, че безспорно били установени в процеса съставомерните факти,подробно описани в обстоятелствената част
на атакуваната заповед, поради което се счита, че не може да има колебания за
извода,относно несъвместимостта с етичните правила за поведение на служителите в
МВР (призвани да следят за спазването на закона,а не те
самите да го нарушават) на процесната
деятелност,свързана със злоупотреба със служебно положение от страна на
жалбоподателя, за лична облага,с което е уронил престижа на службата. Последните
две предпоставки, в кумулативност,попълват състава от
чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР.А щом това е така,то в условията на обвързана
компетентност, ответният орган е наложил единственото предвидено в закона като
вид дисциплинарно наказание „уволнение“.Излагат се и конкретни доводи за
спазване на дисциплинарнопроизводствените правила, като
се настоява тази група оплаквания на жалбоподателя да бъдат изцяло отклонени, защото
твърдените от него нарушения не са допуснати.В обобщение се моли за оставяне на
жалбата без последици и потвърждаване на оспорения уволнителен акт на Министъра
на вътрешните работи.
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК,във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи.Съдът,като обсъди изложените в
жалбата доводи,становищата на страните и след преценка на доказателствата по
делото,прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице,
с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока от чл.149 ал.1 АПК, приложим от препращането на чл.211 ЗМВР, а обжалването е насочено срещу
подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на съдебния контрол е Заповед №8121к-3934/21.02.2020г.
на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.197 ал.1 т.6,
чл.194 ал.2 т.1 пр.1, във връзка с чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и т.13 ЗМВР и на
основание чл.226 ал.1 т.8 от с.з.,на инспектор К.Г.У. - старши разследващ
полицай в сектор „Разследване“(РУ-Дулово и РУ-Тутракан) към Отдел „Разследване“
при Областна дирекция на МВР гр.Силистра, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В обстоятелствената част на
обжалвания акт са посочени нарушения на служебната дисциплина, изразили се в:
1.
Неспазване на
правилата, определени в ЕКПДСМВР, квалифицирано по чл.
150 ал.2 ЗМВР;
2.
Нарушените етични
принципи и правила са конкретизирани изчерпателно,
попълвайки горната препращаща
законова норма, посредством изискването от т.13 б.“е“ ЕКПДСМВР, съдържащо
дефиниция на етичния принцип “почтеност“; т.15 - за съобразяване законността на
действията си; т.17 (дефинитивна разпоредба на
„корупционно поведение“)- чието
несъблюдаване при изпълнение на службата е нарушение на етичния кодекс (Раздел III
„Неподкупност и поведение, недопускащо прояви на корупция“ ЕКПДСМВР);т.19 -за пазене на доброто име на институцията, която
полицейският служител представлява;т.20- за насърчаване на гражданите да
спазват закона,давайки личен пример с поведението си;т.42- да е неподкупен и да
не се възползва от правомощията си и от служебното си положение с цел лично
облагодетелстване или с друга користна цел.
Фактическото описание на
деянието,представляващо динамичен състав от действия,извършени целенасочено
през непродължителен период от време, с участието на трето лице (по хипотеза свързано с приемане на облага от другиго с
користна цел при използване на служебно положение) се изразява в следното:“[…]на дата 17.07. 2018г.,в качеството си на разследващ
орган,инспектор У. се е възползвал от служебното си положение,по досъдебно
производство №1886ЗМ 318/2018г. по опи- са на РУ-Силистра и е поискал от
обвиняемия по същото производство Ф.А.М. облага- парична сума в размер на 500
лева,която не му се следва,като на 29.08.2018г. получил от обвиняемия Ф.М.облага
- парична сума в размер на 300 лева, предварително белязани банкноти.“
Фактите,описани
в заповедта попълват състава от чл.203 ал.1 т.7 пр.2 ЗМВР, а квалифицирането им
като „неспазване правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, корелира
с разпоредбата на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР,дефинираща ги като „тежко нарушение на
служебната дисциплина“,при наличието на каквото,в хипотезата на обвързана
компетентност,органът налага дисциплинарно наказание „уволнение“,което определя
предмета на процеса до установяване или не на процесните нарушения на Етичния
кодекс,довели до уронване престижа на службата, ирелевирайки
критериите от чл.206 ал.2 ЗМВР /Вж.Решение № 2491/17.02.20г. адм.д.№9772/19г.;
Решение №2115/11.02.20г.,адм.д.№2919/17г.-двете на VО;Решение №1799/04.02.20г.,адм.д.№12347/19г. и Решение
№14140/23.10.19г., адм.д.№8802/ 19г.- на 5-чл.състави и др. от практиката на
ВАС/.
Последното
налага още тук да бъде отклонено като несъстоятелно оплакването на
жалбоподателя за нарушение на чл.206 ал.2 ЗМВР, защото ДНО не е определял вида
и размера на наказанието, което е направено еднозначно от закона. Освен това
възражението, че вместо да се произнесе по заявлението му от 25.09.2018г. (Вж.
Касационна жалба,стр.3, абз.2, 3 и 4 на л.786-десен
долен ъгъл) за прекратяване на СлПО по негова молба (чл.226 ал.1 т.4 ЗМВР),ответният орган
образувал процесното дисциплинарно производство, също не издържа критиката на
закона.Съгласно чл. 226 ал.7 ЗМВР служебното правоотношение не може да бъде
прекратено в случаите по ал.1 т.2, т.4 (по собствено желание), т.13, т.14 и
т.15, при образувано дисциплинарно производство по чл.207 ал.1 ЗМВР, какъвто е
настоящия случай. Заповедта за образуване на такова срещу жалбоподателя е от
27.09.2018г., а по негово твърдение, молбата му на 26.09.2018г. все още се е
намирала в ОД МВР Силистра,което означава, че не е достигнала до знанието на
органа по назначаване и, което единствено има значение за да бъде изобщо
обсъждана.
Горепосочените фактически основания детерминират процеса на
доказване съгласно чл.170 ал.1 АПК.Същите се оспорват изцяло, като се излагат
доводи, че обвинението по водено наказателно дело от общ характер срещу
жалбоподателя, било изменено още в досъдебната му фаза, от такова по чл.302 т.1
б.“а“ във връзка с чл. 301 ал.1 НК (л.475-л.476), в престъпление по чл.210 ал.1 т.3 във вр. с чл.209 ал.1 и чл.18 ал.1 НК (л.483-л.486),за
каквото е внесен и Обвинителен акт в съда (395-л.401)
Към настоящото (дисциплинарно)
производство е приобщен Протокол от 06.11.19г. на РС Русе по НОХД №1838/19г., видно
от който е, че делото е било върнато на РП гр.Силистра за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения в хода на разследването (л.406-л.411).Или, към
датата на издаване на процесната уволнителна заповед (арг.чл.142
ал.1 АПК) фазата, на която се е намирало наказателното от общ
характер дело е била „досъдебна“,което въпреки автономността на двете
производства- наказателното и дисциплинарното,с оглед на релевираните
оплаквания в административния процес,настоящият състав установи, че и към датата
на постановяване на крайния си акт, наказателното дело не е приключило.Дали
обвинителната власт е приела,че деянието е съставомерно
по Раздел IV „Подкуп“ на Глава осма на НК
или по други текстове,свързани със злоупотреба със служебно положение,е без
значение за дисциплинарното производство,предвид квалификацията на поведението
на жалбоподателя от ДНО по чл.150 ал.2 ЗМВР и допълненото ѝ съдържание с
конкретно посочени разпоредби от ЕКПДСМВР.Въпреки това,при новото разглеждане
на делото са приобщени доказателства (л.844-л.880;л.905-л.907) от наказателното
производство,което в крайна сметка не е приключило (съдебното му разглеждане е
започнало отначало поради починал съдебен заседател и законовото изискване за
несменяемост на съдебния състав в пеналистиката).По
аргумент от чл.300 ГПК,респ. чл.413 ал.2 НПК, евентуално оспорващият би имал
интерес от представяне в административния процес на влязла в сила оправдателна
присъда, което не може да ирелевира фактическото и юридическото дисциплинарно
обвинение.Ето защо, настоящият състав следва да провери на всички основания от
чл.146 АПК, съгласно изискването от чл.168 ал.1 АПК, оспорената дисциплинарнонаказваща жалбоподателя заповед.
От приложената дисциплинарна преписка се установява,че по
предложение на ОД МВР гр.Силистра (след задържане на жалбоподателя на 29.08.2018г.;
привличането му като обвиняем за престъпление по чл.302 т.1,вр.
с чл.301 ал.1 НК-„подкуп“ и определената му мярка за неотклонение от Окръжен
съд гр.Силистра на 31.08. 2018г. „домашен арест“), ответният орган е издал
Заповед №8121к-9260/27.09.2018г. (л.5-л.7),с която на основание чл.207 ал.1 т.1 ЗМВР, е образувал дисциплинарно производство срещу държавния служител в МВР К.У.,с
посочване на нарушените норми от ЕКПДСМВР и правната квалификация на деянието, съгласно
глава Осма от ЗМВР, за които ДРО да проведе възложеното му разследване.Със
същата заповед е определил персоналния състав на дисциплинарно-разследващия
орган и е дал указания относно нормативните изисквания за хода на
производството и гарантиране процесуалните права на полицейския служител.Отстранил
е последния временно от длъжност.На 02.10.2018г. в 12:40ч. жалбоподателят е бил
запознат лично със заповедта, видно от саморъчния му подпис на л.118,посочвайки
телефон и адрес за контакти с ДРО в с.Калипетрово. С Докладна записка от същата
дата (02.10. 18г.-л.123-л.124) определеният председател на ДРО комисар К.Д.и
другите двама членове,са поискали да бъдат отстранени от процесното дисциплинарно
производство,което с Докладна записка от 24.10.2018г. на Директора на Дирекция
„Човешки ресурси“ в МВР, е предложено да не бъде приемано и видно от резолюция
върху същата (л.125-л.126),ответният орган не е приел самоотводите
на членовете, вкл. председателя на определения от него ДРО.Впоследствие с изменящи
първоначалната заповед за образуване на дисциплинарното производство,е променян
срока за неговото приключване,последно със Заповед №8121к-11757/26.08. 2019г.
(л.171-л.172 - на 27.12.2019г.), с която жалбоподателят е запознат лично на 27.08.2019г.,видно
от записването на втората ѝ страница.След изменение на мярката за
неотклонение на К.У. с Определение на СОС, ответният орган е издал Заповед
№8121к-11403/27.12.2018г. за възстановяването му на длъжност - старши
разследващ полицай,на основание чл.214 ал.6 ЗМВР, в редакцията към
ДВ,бр.81/2016г. Поради възникнало напрежение между възстановения на служба
разследващ полицай У.; водещата наказателното производство срещу него
следовател С.И.и председателя на ДРО комисар К.Д.- началник на отдел
„Разследване“ при ОД МВР Силистра, последната с ДЗ от 30.10.2019г.
(л.179-л.181) отново е поискала да бъде освободена като председател (а и член
изобщо) на ДРО, което със Заповед №8121к-13828/15.11.2019г. на Министъра на МВР
(л.177-л.178) е било уважено и за председател е бил определен гл.инспектор А.К.А.
-главен разследващ полицай в сектор „Разследване -Второ РУ-Русе и РУ-Сливо поле“.
С Протокол от 28.11.19г. (л.110-л.115),новият член и председател на ДРО,е бил
запознат с извършените действия в хода на дисциплинарното разследване и
събраните доказателства.
Описаните до тук действия сочат на
неоснователност на оплакването на оспорващия, за допуснато нарушение на чл.207
ал.4 ЗМВР, тъй като е видно, че във всеки момент, когато комисар К.Д.се е
почувствала несигурна в своята безпристрастност, е уведомявала ответния
орган,който с последно посочената заповед е приел за основателен нейния самоотвод и е определил председател на ДРО от друга
териториална структура на МВР, а именно от ОД МВР гр.Русе.
С Покана от 18.12.2018г. (л.182-л.184) жалбоподателят е бил
уведомен за хода на дисциплинарното разследване и поканен да даде писмени
обяснения и възражения с посочване на доказателствените си искания.Такива с
рег.№342000-15698/19. 12.2018г. (л.185-л.189) са постъпили, обсъдени подробно
от ДРО в Докладна записка от 27.12.18г., като възраженията му са приети за
неоснователни, но е изразено мнение за уважаване на направените искания, като
на самостоятелно основание (независимо от приобщените материали от воденото следствено
дело №19/2018г. на ОСлС при ОП-Силистра срещу жалбоподателя),
ДРО е събрал писмени сведения от всички посочени от У. лица и свидетели
(л.193-л.211). Отделно от това е изискал пълна информация за публикуваните в
средствата за масово осведомяване прессъобщения,
статии и други материали за извършеното на 29.08.2018г. от старши разследващ
полицай в ОД МВР Силистра деяние, за което се води следствено дело
(л.306-л.318), както и от началника на сектор КАПОЧР- подробна кадрова справка
на К.У. (л.217-л.220). С Покана от 15.05.2019г. (л.365),лично получена на
същата дата, е поканен на 16.05.2019г. да се запознае със събраните материали в
дисциплинарното производство, което процедурно действие е извършено и съставен
Протокол за направените извлечения от него на подробно описаните документи. С
писмо рег.№ 651800-3410/11.06.2019г. ДРО са поискали разрешение от наблюдаващия
прокурор по въпросното следствено дело да се запознаят с явните материали от
същото, което е удовлетворено, видно от приложените документи на л.371-л.376 от
делото.
На 27.06.2019г. жалбоподателят е
депозирал ново възражение в дисциплинарното производство (л.377-л.383),
адресирано от ответния орган, с формулирани допълнителни доказателствени
искания, които са относими по-скоро към наказателното разследване, а не толкова
към дисциплинарното. Независимо от това, с Писмо от 08.08.2019г.
(л.384-л.385) е поискан писмен отговор от водещия сл.дело №19/18г. следовател
във връзка с уважени искания на жалбоподателя; получено е допълнително Сведение
от полицейски инспектор А.М.(л.390); изпратени са искания до ОП и РП гр.Силистра
и до СРС, като последният е представил на ДРО внесеният в съда Обвинителен акт
срещу К.У. (л.394-л.401). Впоследствие е установил, че наказателно от общ
характер дело е образувано и се води в РС-Русе под №1838/2019г. срещу К.Г.У.
(л.405-л.411). Отново във връзка с уважените възражения на оспорващия, ДРО е
поискал от МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“ информация за пряко участвалите
служители в операцията на 29.08.2018г. по установяване на получените пари
(белязани различни банкноти на обща стойност от 300 лева) и дадените от тях
сведения (л.416-л.417 и л.75-л.76). Изискана е била и нова Справка за
служебното поведение - наложени наказания и дадени награди на жалбоподателя от
сектор „Човешки ресурси“(л.420-л.421) Представени са и Протоколи за запознаване
с Длъжностна характеристика за „старши разследващ полицай“- типова (л.422 и
гръб), както и Списък на служителите от ОД МВР Силистра,вкл. К.Г.У.,за
запознаване с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.Такова
задължение (да познава и спазва принципите и нормите за поведение, залегнали в
ЕКПДСМВР) за него произтича и от посочената по-горе длъжностна характеристика (II-Основни длъжностни задъл-жения;
абз.12 - л.29).
Дисциплинарно-разследващият орган, под председателството на
Анатоли А. е изискал от сектор КАПОЧР актуални към датите 17.07.2018г. и 29.08.2018г.
длъжностни характеристики за заеманата от У. длъжност (л.428). Обобщавайки
събраната доказателствена съвкупност, обсъждайки всички възражения на
дисциплинарно разследвания полицейски служител,ДРО е изготвил Обобщена справка,като
завършващ акт на производството (л.84-л.104),с която е направено предложение до
Министъра на МВР за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по
чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и т.13 ЗМВР.Видно от записването на л.103 на 16.12.2019г.
същият се е запознал лично с нея, за което процесуално действие му е била
връчена на 13.12.2019г. (л.81) и писмена покана рег.№3393р-16025/12.12.19г. С нея му е указано, че в срок от 24 часа след
запознаване с Обобщената справка, има право да даде писмени обяснения до Министъра
на вътрешните работи.Такива „Допълнителни въз ражения“
от 17.12.2019г. по чл.207 ал.10 ЗМВР са постъпили при ответния орган
(л.77-л.80), които с резолюция от 21.02.2020г. са били приети от същия,
съгласно алтернативното изискване на чл.206 ал.1 ЗМВР.С рег.№3393р-16445/23.12.
2019г. ДРО е изготвил Становище (арг.чл.207 ал.12 ЗМВР) относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя, обсъждайки и допълнителните му възражения,с което
е изведен еднозначен извод за необходимостта от налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание в хипотезите на чл.203 ал.1 т.7 пр.2 ЗМВР и чл.203 ал.1
т.13 ЗМВР (л.50-л.73). Същото е прието от ответния орган с резолюция от
21.02.2021г. Съгласно чл.196 ал.2 ЗМВР дисциплинарното нарушение е
установено,когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при
компетентния дисциплинарно наказващ орган, което в случая е станало на
27.12.2019г. (абз.2,стр.1 от Заповедта).Несъмнено
ответният орган се е запознал подробно с преписката и становищата по нея, приемайки
с резолюции от 21.02.2021г. онези от тях, за които съществува такова нормативно
изискване.На същата дата 21. 02.2021г. е издал и оспорената по делото Заповед
№8121к-3934,което сочи на спазени срокове от чл.195 ал.2 ЗМВР.
От приложената на л.219-л.220 от делото Кадрова
справка на К.Г.У. се установява,че е постъпил на служба в МВР на 01.11.2002г., след
което е преминал през няколко длъжности - разузнавач I и II степен;районен
инспектор;полицейски инспектор; младши разследващ полицай; разследващ полицай и
от 09.11.2015г. с МЗ№342з-1029/06.11.02г. е преназначен на длъжността „старши
разследващ полицай“, от която е уволнен. Последното сочи, че несъмнено е субект
на процесната дисциплинарна отговорност по ЗМВР, като държавен служител в МВР.
За
да бъдат изчерпени възраженията на оспорващия за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила (от изложеното до тук такива не се установяват)
накърнили правото му на защита и в изпълнение на дадените указания от ВАС във
връзка с непровереното оплакване за грубо нарушаване на това му право в
дисциплинарното производство,настоящият състав установи: Със Заявление вх.№342 000-12723/16.10.2018г.
по описа на ОД МВР гр.Силистра (л.131), адресирано до Министъра на вътрешните работи, жалбоподателят
е поискал да му бъде предоставена възможност да бъде подпомаган от адвокат,защото
всички запитани от него колеги са му отказали, което е в съгласие с актуалната разпоредба
на чл.207 ал.8 т.2 ЗМВР, но действалата към релевантния момент редакция е
допускала това да бъде извършвано само от „посочен от него служител на МВР“.По
повод на същото е изготвена Докладна записка от директора на Дирекция „Човешки
ресурси“ в МВР (л.128-л. 130), видно от която е, че е приложен „проект на отговор
до У.“ и предложение за утвърждаване на ДЗ,каквото с резолюция „Да“ от
09.11.2020г. на министъра, е из-вършено.Изготвен е бил писмен отговор до К.У. (л.839)
с рег.№8121 00-20026/12.11.2018г.,видно от който е,че ДНО при обсъждане на относимите
разпоредби от ЗМВР е счел, че евентуалната му намеса чрез произнасяне по
процесното искане би могло да бъде прието от дисциплинарно разследващия орган
като недопустимо вмешателство в тяхната работа по аргумент от чл.207 ал.6 и
ал.3 ЗМВР. Дал е указания на служителя да отправи искането си до компетентния в
случая орган - ДРО. При изпълнение на указания на съда (Разпореждане
№299/02.06.21г.-л.827-л. 829), в МВР е извършена проверка за начина и датата на
връчване на горното писмо на жалбоподателя, за което по делото са депозирани на
л.841 и л.842 доказателства, сочещи на изпращането му чрез пощенски оператор
„Стар пост“(без обратна разписка) на 12.11.2018г.;с посочен получател:К. Г.У. ***,т.е. на заявения от него
адрес в дисциплинарния процес. Действително няма безспорно доказателство за
получаването му от същия, но с оглед значимостта на защитаваното право (основателно с жалбата се твърди, че правото на защита,
съгласно чл.56 КРБ, е гарантирано безусловно, в какъвто смисъл е и последвалата
промяна в чл.207 ал.8 т.2 ЗМВР с ДВ,бр.60/20г.), настоящият състав намира:
Искането
е било отправено до некомпетентен в дисциплинарното производство орган (арг.чл.207 ал.3 ЗМВР) да го разреши,поради което и не може
да е формиран твърдения „мълчалив отказ“.Неоснователно е позоваването на
цитираната съдебна практика в Становищата на жалбоподателя,вкл. на Решение
№13876/13.11.18г по адм.д.№11774/2018г.
на 5-чл.състав на ВАС, защото във всички тях са разглежда- ни случаи, когато
дисциплинарно разследваният полицейски служител е подал искане за участие с
адвокат до Председателя на ДРО, а не до дисциплинарно-наказващия орган, който
няма правомощия да се произнесе по заявление от процесния вид. Няма данни след
12.11.2018г., в продължение на повече от една календарна година след това,
жалбоподателят да е поискал от ДРО осигуряване на такава възможност - да
участва в дисциплинарното производство, подпомаган от адвокат.Воден от горното
настоящият състав приема,че не е накърнено правото на защита на държавния
служител в МВР, защото по преписката липсва следа за положени от него усилия да
поиска разрешението по чл.205 ал.3 ЗМВР от дисциплинарно-разследващия орган,
който съгласно чл. 107 ал.6 ЗМВР самостоятелно решава какви действия трябва да
бъдат извършени, вкл. свързани с процесуалното представителство на оспорващия, и
носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно
извършване.
Относно материалната законосъобразност
на оспорената уволнителна заповед - съдът намира същата за съответна на
установените факти по делото и закона. Това е така, защото правилно ДНО е приел
за доказано дисциплинарното обвинение срещу жалбоподателя и в двете му
релевирани части. Не е спорно обстоятелството, че в от- дел „Разследване“ при
ОД МВР гр.Силистра се е водело ДП №1886ЗМ 318/2018г. от ст.разследващ полицай
К.У. с обвиняем Ф.М.(многократно осъждан), който бил призован на 17.07.2018г. в
кабинета на жалбоподателя.Явил се и в хода на разговора У. му показал
постановлението за привличане на обвиняем,след което продължил „…Аз мога да те оправя… ще дадеш там едни
500 лева,… като се свърши с делото…“. Многократно в хода на общуването го
наричал „циганин“. Обвинението било по чл.354а ал.5 НК,за което адв.В.Д. (служ.защитник) обяснила на Ф.М., че за това престъплението
предвиденото наказание е „глоба до 1000 лева“ и няма как да влезе в затвора;уточнили
линията на защита- евентуално постигане на споразумение с прокурора за глоба
около средния размер - 500 лева. След като напуснал кабинета на У., Ф.М.се
свързал със служители от дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, а на
23.07.2018г. чрез същата дирекция, подал сигнал до МВР. След извършена проверка
на 02.08.2018г. ОП гр.Силистра образувала досъдебно производство, затова, че на
17.07.2018г. в гр.Силистра разследващ полицай К.У. е поискал дар,който не му се
следва, за да извърши действие по служба - престъпление по чл.302 т.1 във
връзка с чл.301 ал.1 НК. Следственото дело №19/2018г. било възложено на
следовател от ОСлО при ОП гр.Силистра С.И.. На
06.08.2018г. било постигнато Споразумение по воденото срещу Ф.М.наказателно
производство (с наложено наказание „глоба“ от 200 лева), като на същата дата е
бил разпитан като свидетел пред съдия по сл.дело №19/18г. (Протокол на ОС
гр.Силистра от 06.08.2018г.-л.500-л.503). Предвид уговорката му с К.У.,след
приключване на наказателното му дело трябвало да отиде в кабинета и да предаде
парите. Разследващият орган (по сл.д.№19/18г.) го снабдил с предварително
белязани банкноти с общ номинал от 300 лева,била му поставена и специална
жилетка с микрофон, като той преброил парите и ги поставил в задния джоб на
панталона си. Така отишъл до кабинета на У. и защото нямали предварителна
уговорка, изчакал около 2 часа да приключи със служебните си ангажименти, след
което разследващият полицай го приел. М. казал, че делото му е минало така
както му бил обещал У.. Същият се разхождал из стаята и от дървен шкаф извадил
шарена найлонова торба с дръжки и я отворил пред М. казвайки му:„Аз нали ти казах,че оправям всичко и …
хайде, хайде,хвърляй тук“. Пуснал парите в
торбичката, У. я смачкал на топка и я оставил обратно в същия шкаф. М. си
тръгнал, информирал разследващия орган за събитията в кабинета на У., върнал
жилетката с микрофона и си тръгнал.Минути след това полицейският екип влязъл в
същия кабинет, където К.У. бил задържан (поставени му били белезници).В негово
присъствие бил извършен оглед на местопроизшествие (одобрен на 30.08.18г. с
Определение №172 от съдия в СОС-л.332), по правилата от НПК (Вж.Протокол на
л.463-л.470).В голям единичен шкаф, в северната част на стаята, от страната на
вратата, била намерена найлонова торбичка, шарена, смачкана, в която се установили
предварително белязаните банкноти, предоставени на Ф.М.. Същите са подробно
описани и иззети по съответния процесуален ред. На следващия ден - 30.08.2018г.
отново е проведен разпит пред съдия на свидетеля М.,който е потвърдил изцяло
горните факти (л.328-л.331; л.493-л.499). На същата дата жалбоподателят е бил
привлечен като обвиняем по сл.д.№19/18г. за извършено престъпление „подкуп“, а
на 31.08.2018г., с определение на СОС, му е била взета мярка за неотклонение
„домашен арест“, поради което и отстранен от длъжност на основание чл.214 ал.3 ЗМВР със Заповед №8121к-9260/27. 09.2018г. на Министъра на вътрешните
работи.След изменение на мярката за процесуална принуда в наказателното
производство, същият е бил възстановен на заеманата длъжност. Впоследствие
досъдебното наказателно производство срещу него е претърпяло продължително
развитие, вкл. с изменение на обвинението, което е без съществено значение за
настоящото производство.
Във възраженията си в хода на дисциплинарното разследване жалбоподателят
упорито е поддържал тезата, че щом деянието за което е обвиняем в наказателния
процес е преквалифицирано от „подкуп“ в квалифицирана измама по чл.210 ал.1
т.3,във връзка с чл.209 ал.1 и във връзка с чл.18 ал.1 НК,това изключвало
възможността да е осъществил „корупционно поведение“ по смисъла на ЕКПДСМВР.
Освен това,доколкото за същите факти му е повдигнато обвинение по НК,то
единствено в компетентността на наказателния съд е неговото установяване и
санкциониране, което изключвало възможността разследващия и наказващия орган в
рамките на дисциплинарното производство да могат да се произнесат по неговото
осъществява- не. Позовава се на базовата презумпция за невинност на обвинения в
престъпление да доказване на противното с влязла в сила присъда, съгласно чл.31
ал.3 КРБ, респ. чл.16 НПК.Както беше обсъдено по-горе ответният орган е
отговорил законосъобразно на всички тези негови възражения с оспорената
заповед,вкл. мотивирайки извод, че независимо от престъплението, за което се
води наказателното дело срещу него,при горните установени факти е осъществен съставът
на т.17 б.“в“ ЕКПДСМВР -„възползване от служебното положение за получаване за
себе си или за другиго облага, която не се следва“, което попълва част от
дефиницията на „корупционно поведение“ по смисъла на същия Етичен кодекс.Приел е
за безспорно установено, че на 17.07.2018г., в качеството си на разследващ
орган, инспектор У. се е възползвал от служебното си положение, по ДП №1886 ЗМ
318/2018г. по описа на РУ-Силистра и поискал от обвиняемия по същото Ф.М.облага
- парична сума в размер на 500 лева, която не му се следва, като на
29.08.2018г. е получил от Ф.М.парична сума от 300 лв.,предварително белязани
банкноти,който извод е верен.Правилно ДНО е счел, че приобщаването на
доказателства от воденото сл.дело №19/18г. срещу жалбоподателя е извършено
законосъобразно, тъй като съгласно чл.206 ал.3 ЗМВР за разкриване на
обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от
закона.Същият подход е приет трайно в съдебната практика, че няма нормативна
пречка доказателствата, събрани редовно в хода на досъдебно производство, водено
по реда на НПК, да бъдат приобщени към доказателствата в дисциплинарното
производство за установяване на деяния,съставляващи дисциплинарни нарушения по
смисъла на ЗМВР. Още повече, че в настоящия случай, ДРО е положил дължимите
усилия и е събрал самостоятелно доказателства, коментирани по-горе,вкл.
Сведение от ключовия свидетел Ф.М.(л.193-л.195), който неизменно възпроизвежда
едни и същи факти при многократните му разпити от различни органи.
В горния контекст ответният орган е преценил като
несъстоятелни възраженията на оспорващия за необходимостта от приключване на
производството по НПК, респ. за несъобразяване с презумпцията за невинност, тъй
като очевидно жалбоподателят не е привлечен към дисциплинарна отговорност по
чл.203 ал.1 т.1 ЗМВР („осъждане за умишлено престъпление от общ характер […]“). Предвид
чл.194 ал.3 ЗМВР и доколкото законодателят не е предвидил нормативни изисквания
за приложението на чл.203 ал.1 т.7 и т.13 ЗМВР, само ако бъдат приключени
всички други производства за реализиране на други видове отговорност-
наказателна, административнонаказателна, финансова и
т.н., то следва да бъде отклонено изцяло като неоснователно главното възражение
на оспорващия и в настоящия съдебен процес, че оспорената уволняваща го заповед
на Министъра на вътрешните работи била издадена преждевременно,преди
приключване с влязла в сила присъда на наказателното дело,поради което подлежала
на отмяна.(Вж.Решение №4739/14.04.21г.,адм.д.№ 9254/20г. VО;Решение №519 /14.01.20г.,адм.д.№12346/19г.,
5-чл.състав и други от най-новата практика на ВАС).
В обобщение, правилно ответният ДНО е
приел, че с действията си инспектор У. се е възползвал от служебното си
положение, за да мотивира Ф.М.съзнателно да се разпореди със сумата от 300
лева,с които У. да се облагодетелства и които не му се следват. Извършеното е
квалифицирано като нарушение на чл. 150 ал.2 ЗМВР и е преценено като несъвместимо
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, изчерпателно
посочени в оспорената заповед - т.13; т.15; т.17 б.“а“ и б.“в“; т.19; т.20 и
т.42 от ЕКПДСМВР. Установените в хода на дисциплинарното производство действия,
извършени от жалбоподателя, непосредствено нарушават и базовите принципи, на
които се основава дейността на МВР, регламентирани с чл.3 ал.1 т.1 и т.2 ЗМВР.
Доколкото съгласно чл.3 ал.1 т.8 с.з. служителите на МВР взаимодействат с
другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както
и с гражданите и юридическите лица, т.е. с цялото общество, следва, че
нарушаването на етичните правила и принципи от тях, пряко и непосредствено уронва
престижа на службата.В обществен план поставени опреде-лени категории лица -
политици, магистрати, полицаи и други, са обект на засилен интерес и внимание, както
в личен,така и в публичен аспект,като към тях обществото има по-високи
изисквания и очаквания.Освен установения с категоричност факт на получаване на
белязаните банкноти от инспектор У., в служебния му кабинет от лице, което е
било обвиняемо по водено от него досъдебно разследване и които не му се следват
по никаква причина, сам по себе си сочещ на драстично нарушение на етичните
принципи за поведение на служителите в МВР, по делото са представени разпечатки
от множество публикации в различни средства за масово осведомяване, видно от
които е,че общественият интерес към процесните събития е бил особено засилен, постоянен
и е продължил повече от седмица (Вж. документите на л.306-л.318),като не просто
са коментирани, а са обсъждани в ракурса на изгубеното доверие изобщо в
полицията.Ето защо, във връзка с установяването на кумулативно свързания
елемент от чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, правилно ответният орган е приел, че под
“престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред
обществото,на което тя служи,за да защитава живота,здравето и имуществото на
гражданите;да опазва обществения ред;да противодейства на престъпността при стриктно
спазване на закона, зачитане на правата на гражданите и утвърждаване на
принципите на правовата държава.Поради това неспазването на служебната етика, нещо
повече- незачитането и нарушаването на закона от полицейски служител, задължително
има за своя необходима последица загуба на общественото доверие в полицията,водещо
до липса на обществена подкрепа за дейността ѝ,в какъвто смисъл е
Тълкувателно постановление №3/07.06.2007г. на ВАС по т.д.№4/2007г. на ОСС,което
в своите Становища по делото,жалбоподателят напълно необосновано посочва, без
връзка с конкретните факти.
По
съществото на дисциплинарните простъпки, настоящият състав намира, че
правилно са приети от ответния орган за доказани.Единственото обяснение на
жалбоподателя,свързано с непоколебимия факт, че в неговия кабинет са намерени
белязаните банкноти точно на мястото и по начина на получаването им, описан от Ф.М.(дал
неследващата му се сума) е, че някой ги бил подхвърлил с цел да го злепостави,
следва да се приеме за изцяло имагинерно, необосновано и подлежащо на отхвърляне.
Това е така, защото не е спорно, че в релевирания период от време, в
следобедните часове на 29.08.2018г., в служебния кабинет на инспектор К.У. са били
само той и Ф.А.М., до реализиране на операцията и намиране на белязаните
банкноти в найлонов плик в шкаф зад разследващия полицай. Сам той се позовава
многократно на съдебната психиатрично-психологична експертиза на базовия свидетел
от наказателното дело (л.566-л.574 от сл.дело и л.853-л.870 по НОХД №116/21г.
на РС-Русе),сочеща че същият е с гранични интелектуални възможности; с лека
степен на умствена изостаналост, но със съхранени годности
правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях.Същият е манипулируем,но неспособен да дава преувеличена,недостоверна
информация за възприетите от него факти. Експертизата е установила, че е с леко
изразен интелектуален дефицит и синдром на зависимост към канабиноиди
и стимуланти, вследствие на което е със снижена концентрацията на вниманието.Гореизложеното
сочи, че даваните от Ф.А.М. многократно показания пред различни правоохранителни и правораздавателни органи, в които не се
установяват никакви противоречия, колебания или непоследователност относно правнозначимите факти, правилно са ценени от ДНО. Освен
това,изводите на експертизата за силно снижени способности за анализ, за това,
че мисленето му е конкретно-образно при отсъствие на абстрактно такова, водещо
до неговата лабилност, импулсивност, недостатъчна способност за самоконтрол, категорично
опровергават тезата на жалбоподателя (обяснението за на- мерените белязани
банкноти в найлонов плик в шкаф в неговия кабинет на 29.08. 2018г.) Последната
се състои в това,че за кратко бил отклонил вниманието си от разговора с Ф.М., в
което време (вероятно) е поставил парите (получени без плик; от джоба на
панталона си) в найлонов плик; смачкал е същия (безшумно, незабелязано от
оспорващия) на топка; отворил е въпросния шкаф; поставил го е незабелязано от
жалбоподателя вътре, след което точно толкова незабелязано от същия, е затворил
шкафа и се е върнал на мястото,на което се е намирал преди „краткотрайното
отклонение на вниманието“ на инспектор У..Дори като защитна теза е несериозно
да се твърдят горните обстоятелства, поради което изцяло следва да бъде
отклонено възражението за недоказаност на главния факт в производството - че е
получил въпросната парична сума, възползвайки се от служебното си положение и
без същата да му се следва.
Настоящият
състав приема за безспорно установени главните факти в процеса, а именно:На 17.07.2018г.,в
качеството си на разследващ орган, инспектор К.У. се е възползвал от служебното
си положение по ДП №1886 ЗМ 318/18г. по описа на РУ-Силистра и е поискал от
обвиняемия по същото производство Ф.А.М. облага- парична сума в размер на 500
лева, която не му се следва,като на 29.08.2018г., получил от Ф.М.парична сума в
размер на 300 лева, предварително белязани банкноти. По този начин е нарушил
(не е изпълнил) изричното нормативно задължение от чл.150 ал.2 ЗМВР да спазва
правилата от ЕКПДСМВР. Следователно, предпоставките на чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и
т.13 ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най-тежкото дисциплинарно наказание
са изпълнени.Съгласно посочените нормативни текстове „уволнение“ се налага при
условията на задължителност (обвързана компетентност) от ДНО за използване на
служебното положение за лична облага, както и за деяния несъвместими с етичните
правила и принципи на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва
престижът на службата. (Вж.Решение №6963/29.05.18г.,адм.д.№3500/18г. на
5-членен състав на ВАС). А щом това е така, то следва,че в грубо нарушение на
закона,е извършил процесната деятелност,с което е нарушил и разпоредби от ЕКПДСМВР,както
следва: принципът от т.13 б.“е“- почтеност; т.15-„Държавният
служител съобразява законността на действията,които възнамерява да предприеме“;
т.17б.“а и б.“в“-„възползване от служебното си положение за получаване
за себе си или за другиго облага […]“; т.19-„Държавният служител пази доброто име
на институцията, която представлява“; т.20 -„Държавният служител
насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“;т.42-„Държавният
служител е неподкупен и не се възползва от служебното си положение с цел лично
облагодетелстване или с друга користна цел.“
Всяко от горните предписания на Етичния кодекс
оспорващият е нарушил пряко и това не се нуждае от някакъв специален коментар.
Несъмнено е установено нарушението на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР. Деянията,които са несъвместими с етичните правила за
поведение на полицейските служители и уронват престижа на службата,са възведени
от закона като „тежки нарушения на служебната дисциплина“,за които се налага
дисциплинарно наказание „уволнение“, което сочи на материална законосъобразност
на оспорената заповед.
Като
неоснователно следва да бъде отклонено оплакването на жалбоподателя, че
липсвали фактически установявания как точно процесната деятелност била уронила
престижа на службата,на което е даден законосъобразен отговор в самата
уволнителна заповед.Правилно е преценено,че действията му са станали известни
на широк кръг лица,включително на всички разпитвани, както и на длъжностните
лица, осъществили операцията, посетили местопроизшествието, извършили неотложните
следствени действия и т.н.Поради високия обществен интерес медиите са
публикували ежедневно съобщения в продължение на няколко дни след това (до
03.09.2018г. включително) Случаят е станал по необходимост известен на съдиите
от ОС гр.Силистра, пред които са провеждани разпитите на ключовия свидетел Ф.А.М.;
произнасяли са се по мярката за неотклонение на жалбоподателя; одобря-вали са
протоколите от извършените неотложни следствени действия и др. Освен това,допълнително
разпитваните свидетели и вещи лица,също по необходимост са разбрали за
извършеното от старши разследващия полицай. По този начин силно е накърнено
доверието в МВР, без съмнение е дискредитирана службата и уронен престижът ѝ,
щом полицейски служители, на които е възложена процесуалната дейност по
разследване на престъпления (с обсъдената
по-горе Длъжностна характеристика), недопустимо използват
служебното си положение за лична облага, извършвайки самите те
деяния,разкриващи признаци на състави от особената част на НК. С оглед на
горните установявания по обективните факти следва извод, че деянието на
жалбоподателя попълва хипотезите на приложените чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и т.13 ЗМВР, защото не може да има съмнение, че полицейски служител, с възложени му разследващи
функции, е недопустимо да иска и получава облага от обвинени лица по дела, които
са му разпределени, с користна цел, а в случая - за лична облага,което
гарантирано е уронило престижа на службата.
Съгласно
приложените чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и т.13 ЗМВР,процесното поведение на
полицейския служител е квалифицирано като „тежко нарушение на служебната
дисциплина“ от нормотвореца, за което е предвидено
дисциплинарно наказание „уволнение“,каквото е и наложено с оспорената заповед. Следователно,съобразена
е и целта на закона, изведена от чл.6 т.1 и т.2 от Инструкция №8121з-470/27.04.15г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни
наказания,събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината
и дисциплинарната практика в МВР /Обн.ДВ,бр.34/ 15г.,изм.ДВ,бр.25/17г./,издадена
по законовата делегация от чл.215а ЗМВР.
При
горните фактически установявания, се налагат следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.204 т.1 ЗМВР, дисциплинарно наказание от процесния вид (по чл.197
ал.1 т.6ЗМВР) на държавните служители на изпълнителски длъжности в МВР се
налага от Министъра на вътрешните работи,какъвто несъмнено е издателят на
обжалваната заповед.Следователно, относно компетентността на ДНО не може да
има колебания,както и затова,че
дисциплинарната му власт е упражнена съобразно предписанието от чл.210 ал.1 ЗМВР - за писмена форма на заповедта със задължителни реквизити,които се
установяват по делото.Спазени са процесуалните изисквания от глава Осма „Дисциплинарна
отговорност“ ЗМВР и Инструкция №8121з-470/27.04. 15г.,което сочи на липса на
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорената
заповед е издадена от орган с нормативно възложена му компетентност,при
спазване на законоустановената форма и предписаната процедура, което сочи на липса
на порок по смисъла на чл.146 т.1, 2 и 3 АПК.
Видно от мотивите на оспорената заповед
(подробно коментирани) е, че ответният орган е обсъдил задълбочено събраните в
дисциплинарното производство доказателства, изложил е съображения относно въведените
от жалбоподателя възражения и е формирал верен, съответен на тях, извод за съставомерност на деянието по чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и т.13 ЗМВР, за което по-горе също са изложени мотиви. Следователно, процесната дисциплинарнонаказваща жалбоподателя заповед, е съобразена
с материалния закон и неговата цел,което сочи на отсъствие на отменителните
основания и от чл.146 т.4 и т.5 АПК.А щом всичко това е така,то очевидно е
осъществено основанието от чл.226 ал.1 т.8 ЗМВР и правилно е прекратено служебното
правоотношение с него.
В
обобщение настоящият състав приема, че ДНО вярно е квалифицирал фактите по чл.150
ал.2 ЗМВР, която е бланкетна, с уточняващите
разпоредби от ЕКПДС МВР, както и по чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и т.13 ЗМВР, за което
приложил чл.197 ал.1 т.6 ЗМВР, налагайки на жалбоподателя оспореното най-тежко дисциплинарно
наказание. Следователно, обжалваната заповед е съответна на закона и на установените
факти по делото, а издаването й не е обвързано с извършване на преценка на обстоятелствата
от чл.206 ал.2 ЗМВР, обратно на твърденията на оспорващия, въпреки което такава
има. Разноски своевременно са поискани от него, но с оглед изхода на процеса, такива
не му се дължат, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ от АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.У., ЕГН:********** ***, против Заповед №8121к-3934/ 21.02.2020г. на Министъра
на вътрешните работи, с която на основание чл.197 ал.1 т.6, във връзка с чл.194
ал.2 т.1 пр.1 и т.4 и чл.203 ал.1 т.7 пр.2 и т.13 от Закона за Министерството
на вътрешните работи, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение в МВР, на основание чл.226 ал.1 т.8 от
същия закон.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, съгласно
чл.211 и чл.231 ЗМВР.
СЪДИЯ: