РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Девня, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100271 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр.
1 и чл. 86 от ЗЗД от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София ул. Ястребец 23Б, представлявано
от Александър Александров - Изпълнителен директор чрез процесуален
представител М. К. - юрисконсулт срещу „Солвей Соди“ АД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Девня, обл. Варна, ул. „Промишлена
зона“ с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът „Солвей Соди АД” дължи на ищеца „Топлофикация София“ЕАД
сумата от 662, 34 лева, от която 544, 33 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия през периода 02.2018 г. - 11.2018
г., 114, 69 лева - законна лихва за забава за периода от 31.03.2018 г. до
24.09.2020 г., както и сумата за дялово разпределение за периода от 03.2018 г.
- 05.2018 г. на обща стойност 3, 32 лева, от която главница в размер на 2, 49
лева и лихва за забава на стойност 0, 83 лева, дължима за периода от 03.2018
г. - 05.2018 г. , както и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът излага в исковата молба, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. ***, като твърди, че не е
1
изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно действащото
законодателство във сферата на енергетиката. Сочи, че претендираните суми
са за потребена и незаплатена от абоната топлинна енергия за периода от м.
02.2018 г. до м. 11.2018 г. и суми за дялово разпределение за периода от м.
03.2018 г. до м. 05.2018 г., както и законната лихва върху тях. Счита, че по
този начин ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца и
дължи връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно до размера
обедняването. Излага, че за заплащане на неплатените задължения ищецът е
изпратил писмо - покана до ответника, но действия в насока плащане не са
предприети. Предвид неизплащане на задълженията след отправената покана,
ищецът е инициирал заповедно производство по ч.гр.дело № 1155/2020 г. по
описа на ДРС, по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова
полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по
предявените искове. Претендира сторените в производството разноски, както
и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответникът счита, че искът е неоснователен. Не оспорва, че притежава
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ***, който като
част от сграда в режим етажна собственост е топлоснабден, както и, че между
„Солвей Соди"АД и „Топлофикация София"ЕАД съществува облигационна
връзка, където „Топлофикация София"ЕАД доставя топлинна енергия. Не
оспорва и твърдението, че през заявения с исковата молба процесен период,
за който се претендира заплащане на цена на топлинната енергия, такава е
доставяна в собствения му обект, както и, че етажната собственост, в която се
намира топлоснабденият апартамент е имала сключен договор с доставчик на
услугите по дялово разпределение (ДУДР) на топлинна енергия и услугите са
предоставяни през процесния период. Твърди, че според записите във
фактурите за периода, издаден от „Топлофикация София"ЕАД, топлинното
счетоводство се е осъществявало от „Директ"ООД, а не от посочения в
молбата „Техем Сървисис"ЕООД. Оспорва съществуването на исканите
вземания, поради погасяването им чрез плащане. Твърди, че ведно с
възражението срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. дело
№1155/2020 г. по описа на ДРС е представил доказателства на сторените
плащания по всички фактури на ищеца за периода. Позовава се на изтекла
погасителна давност спрямо всякакви евентуално претендирани от ищеца
вземания, възникнали преди повече от 3 години от датата на предявяване на
иска. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети като
доказателства по делото и взети предвид от съда при неговото решаване.
Моли да бъде приобщено и ч. гр. дело № 815/2018 г. на ДРС, като твърди, че
в него се съдържат доказателства относно плащането на фактура за м. май
2
2018 г., която е в рамките на заявения от ищеца процесен период.
По искане на ищеца и на основание чл. 220 изр. 1 вр. чл. 219 ал. 1 от
ГПК, на страната на ищеца в качеството на трето лице – помагач е
конституирано „Директ“ЕООД, ЕИК: ********* – дружеството, извършило
услугата дялово разпределение на топлоснабдения процесен имот. При дадена
му възможност за становище, третото лице не изразява такова.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установява от фактическа и правна страна
следното:
По ч. гр. дело №1155/2020 г. по описа на РС - Девня, по реда на чл.
410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за сумата от а 662, 34 лева, от която: 544, 33
лева главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия от 01.02.2018 г.
до 30.11.2018 г.; 114, 69 лева лихва върху главницата, начислена за периода
от 31.03.2018 г. до 24.09.2020 г., 2, 49 лева главница за дялово разпределение
за топлоснабден имот находящ се в гр. ***7/ за периода от 01.03.2018 г. до
31.05.2018 г. и 0, 83 лева лихва върху главницата за дялово разпределение,
начислена за периода от 01.05.2018 г. до 24.09.2020 г., ведно със законна
лихва от 15.10.2020 г. до изплащане на вземането.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение, като на
ищеца са били дадени указания от заповедния съд да предяви вземането си по
съдебен ред. Исковете молба е подадена в рамките на указания и
законоустановен едномесечен срок.
Не се спори между страните, а и се доказва от приобщените
доказателства, че между страните съществува облигационна връзка, по силата
на която „Топлофикация София"ЕАД е доставял топлинна енергия /вкл. и
през процесния период/ в недвижим имот, собственост на ответното
дружество, представляващ апартамент, находящ се в гр. ***8, който като част
от сграда в режим етажна собственост е топлоснабден. Абонатния номер, под
който е заведен имота в ищцовото дружество е № 229954. Ответникът не
оспорва, че е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди в
описания имот, като през процесния имот е използвал топлинна енергия в
претендираното количество, както и стойността на извършената услуга за
дялово разпределение. Твърди обаче, че го е заплатил в пълен размер и не
дължи претендираните от ищцовото дружество суми.
Представено и прието по делото е извлечение от сметки на ищеца по
месеци за абонатен № 229954, като с молба вх. № 2931/22.07.2021 г.
дружеството е потвърдило, че описаните в него 7 бр. фактури са именно
фактурите, които дружеството претендира като неплатени от ответната страна
в настоящото производство.
3
Същите са били обект на изследване от вещото лице по назначена от
съда ССчЕ, която установява, че в счетоводството на ищцовото дружество
„Топлофикация София“ЕАД задължението по главницата по претендираните
фактури /описани в справката – извлечение, представена ведно с исковата
молба/ е в размер на 546, 82 лева, а лихвата за забава е 115, 52 лева.
Експертизата установява, че по счетоводни данни на ответника
„Солвей Соди”АД процесиите фактури са платени, както следва:
- с платежно нареждане от 20.07.2018 г. по банковата сметка на
„Топлофикация София“ЕАД в „Общинска банка“АД е преведена сума в
размер на 1 163, 73 лева. Основанието на превода е „плащане по опис
фактури”, като фактурите включени в описа са на обща стойност 484 лева и
са следните: Фактура № **********/28.02.2018 г. на стойност 176, 46 лева,
Фактура № **********/31.03.2018 г. на стойност 264, 95 лева, Фактура №
**********/30.04.2018 г. на стойност 37, 62 лева, Фактура №
**********/31.03.2018 г. на стойност 2, 48 лева дялово разпределение и
Фактура № **********/30.04.2018 г. на стойност 2, 48 лева дялово
разпределение.
- с платежно нареждане от 02.11.2018 г. по банковата сметка на
„Топлофикация София“ЕАД в „Общинска банка“АД е преведена сума в
размер на 2, 48 лева. Основанието на превода е „фактура №********** от
20180531”. С превода е платена процесната фактура № **********/31.05.2018
г. на стойност - 2, 48 лева дялово разпределение.
- с платежно нареждане от 18.12.2018 г. по банковата сметка на
„Топлофикация София“ЕАД в „Общинска банка“АД е преведена сума в
размер на 52, 10 лева. Основанието на превода е „брой ф- и 0002 по сл. ф-ра;
14474880 от 31-08-2018”. С превода е платена процесната фактура
№**********/30.11.2018 г. на стойност - 148, 93 лева и е приспаднато КИ №
**********/ 31.08.2018 г. на стойност - 96, 83/ лева.
Вещото лице е заключило, че по данни от счетоводството на
ответника задълженията по процесиите фактури за топлинна енергия,
касаещи процесния период са погасени и няма задължения към ищеца.
ССчЕ изчислява законната лихва върху главницата за всеки месец за
период, считано от 30 дни след падежа на всяка една от фактурите до
24.09.2020 г., чийто размер по счетоводни данни на ищеца възлиза на 115, 52
лева.
В таблица 4 е изчислена от вещото лице и законната лихва върху по
данни от счетоводството на ответника, като вещото лице е взело предвид
датите, на които е извършено плащането по процесиите фактури по месеци.
Изчислило е лихвата за забава за период от датата на падежа на всяка една от
процесните фактури до датата на нейното, като е дало общ размер на
4
дължимите лихви 12, 22 лева.
Описаните в експертизата платежни нареждания са представени
ведно с отговора на ответника и приети като доказателства по делото. Същите
фигурират и в приетото и приложеното към доказателствата по делото ч. гр.
дело № 1155/2020 г. по описа на РС – Девня. Фигуриращото в приобщеното
по искане на ответната страна ч. гр. дело №815/2018 г. по описа на РС –
Девня платежно нареждане от 17.07.2018 г. за сумата от 1 570, 22 лева няма
отношение към процесните фактури, доколкото нито една от тях не фигурира
в счетоводната справка на ответника от 31.07.2018 г. за изплатени по негови
твърдения с това платежно нареждане суми.
Съдът намира предявения установителен иск за дължимост на
присъдената в полза на „Топлофикация София” ЕАД сума за доставена
топлоенергия за процесния период за неоснователен и недоказан.
При наличните по делото доказателства съдът стига до извода, че
ищецът в случая не проведе главно и пълно доказване на исковете си, а
именно, не доказа, че през заявения в заповедното, респ. исковото
производство период, доставената в имот на ответника топлинна енергия не е
била заплатена от него. Напротив, по делото се събраха доказателства, че
макар и с известно закъснение, ответното дружество е извършило редица
плащания по сметка на ищеца на суми далеч надвишаващи претендираните.
Ищецът не оспори така представените доказателства за плащане, поради
което съдът приема, че с тях са погасени задълженията по процесните
фактури. Обстоятелството, че в собственото си счетоводство тези фактури не
са отразени като заплатени не идва непременно да значи, че плащания по тях
не са извършвани. В настоящия гражданскоправен спор, при предявен
положителен установителен иск, ищецът носи доказателствената тежест при
условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, от които произтича вземането му. Ищцовото дружество
основава вземанията си единствено на представена счетоводна справка за
дължими суми по партидата на ответното дружество. Процесната справка
представлява едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изгодни
за представилата го страна обстоятелства, поради което и при оспорването на
този документ, същият няма обвързваща съда доказателствена стойност за
отразените в него данни.
Поради гореизложеното, съдът приема за недоказано, че ответникът,
в качеството си на потребител не е заплатил консумирана топлинна енергия,
доставена от ищцовото дружество.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява
и акцесорната претенция за дължимост на мораторната лихва за забава за
претендирания период, както и на законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Поради извода за неоснователност на исковете не се налага
произнасяне по въведеното възражение по см. на чл. 111 от ЗЗД.
5
Изложените съобпажения водят до отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 78 ал. 8 изр. 1 вр. ал. 3 от ГПК, ищецът следва да
понесе отговорността за разноските на насрещната страна, като заплати сума
на ответника в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 изр. 2 вр. чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК:
********* иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1
пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД срещу „Солвей Соди“ АД ЕИК: ********* за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът „Солвей Соди
АД” дължи на ищеца „Топлофикация София“ЕАД сумата от 662, 34 лева, от
която 544, 33 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия през периода 02.2018 г. - 11.2018 г., 114, 69 лева - законна
лихва за забава за периода от 31.03.2018 г. до 24.09.2020 г., както и сумата за
дялово разпределение за периода от 03.2018 г. - 05.2018 г. на обща стойност
3, 32 лева, от която главница в размер на 2, 49 лева и лихва за забава на
стойност 0, 83 лева, дължима за периода от 03.2018 г. - 05.2018 г., както и
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумите, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София ул. Ястребец 23Б, представлявано
от Александър Александров - Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на
„Солвей Соди“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Девня, обл. Варна, ул. „Промишлена зона“ сумата от 100 лева /сто лв., 00 ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8
вр. ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца „Директ“ЕООД, ЕИК:*********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6