№ 75
гр. Ловеч, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234300500048 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 239/ 13.12.2022 година на Троянския районен съд,
постановено по гражданско дело № 1092/ 2021 година по описа на същия съд,
е отхвърлен предявеният от М. С. Й., ЕГН **********, от град Т., Област
Ловеч, ***, против Г. М. Г., ЕГН **********, от град Т., Област Ловеч, ***,
иск по чл. 258 и сл. от ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 000 лева – цена по
сключения договор за строително – монтажни работи, ведно със законната
лихва, считано от 10.09.2017 година до окончателното плащане. Присъдени са
и направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 35/ 04.01.2023 година (клеймо
29.12.2022 година) от М. С. Й., чрез адв. К. Ю., АК – София, с адрес на
кантората: ***, срещу Решение № 239/13.12.2022 г. по гр.д. 1092/2021 г. по
описа на PC Троян. Посочва, че е неправилно, необосновано и противоречащо
на материалния чл. 258 и чл. 266 от ЗЗД, поради което моли да бъде отменено
и постановено решение, с което бъде уважена исковата молба и присъдени
съответните разноски.
1
Изтъква, че при постановяването на акта си, първоинстанционният съд
правилно е квалифицирал иска, като такъв по неизпълнение на договор за
изработка, но неправилно в противоречие със събраните по делото
доказателства, е приел, че договорът е възникнал през пролетта на 2017
година. Посочва, че договорът е сключен чрез телефонни разговори през
лятото на 2017 година, като ищцата е извършила две авансови плащания,
съответно на 10.07.2017 година – 2050 евро и на 31.07.2017 година – 5050
евро, а не както е приел РС – при извършване на СМР. Изтъква, че
неправилно и необосновано съдът е приел, че щом е извършено плащане, то
ищцата е приела и одобрила извършените от ответника СМР. Излага
съображения, че от депозираните от нейна страна свидетелски показания се
установява в какво се състоят извършените от ответника СМР, както и, че
поради непълно извършване на договорените работи, ищцата е наела други
майстори да довършат започнатото и недовършено от ответника. Сочи, че
неправилно и необосновано съдът е дал вяра само и единствено на
свидетелските показания на свидетеля С., който е работил само шест дни,
както и на снимковия материал, без да съобрази, че снимките са правени след
извършване на всички СМР от другите майстори, а не при приключване
работата на ответника. Считат, че фактическата обстановка е установена.
Моли да се вземе предвид първоначалното заключение на вещото лице,
базирано на разпитите на свидетелите. Признава извършена работа за сумата
от 1 891.45 лева, включваща сваляне на стара мазилка от външни и вътрешни
стени, импрегнация на дървената конструкция, като след свалянето на
мазилката е имало само кръпки и частично замазване на дупки по външни
стени, което е ½ от стойността на работите с шифър 007.10.121, а именно 332
лева. Моли в този смисъл да бъде постановен съдебният акт.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия с вх. №
320/ 20.01.2023 година, в който оспорва въззивната жалба, моли да бъде
оставена без уважение и потвърдено решението на първоинстанционния съд,
като правилно и законосъобразно, като му бъдат присъдени разноските за
въззивното производство. Изтъква, че от събраните по делото доказателства
се установило, че е извършил уговорените устно между страните СМР и
ищцата е приела изработеното през м. юли 2017 година. Счита, че не дължи
връщане на сумата от 8 000 лева, както и законната лихва върху нея.
2
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. К. Ю.,
поддържа подадената въззивна жалба и моли да бъде уважена по изложените
в нея съображения. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна се представлява от адв. Г. И., който оспорва
въззивната жалба и боли да бъде оставена без уважение, а решението като
правилно – потвърдено. Претендира направените разноски. Представя
писмена защита.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско
дело № 1092/ 2021 година по описа на Троянския районен съд, както и от
становището на ищците, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
М. С. Й. и Г. М. Г. през м. юли 2017 година са сключили устен договор
за строително-монтажни работи, по силата на който Г. е следвало да
ремонтира стара къща в град А., кв. В., собственост на Й., като се запази
автентичния й вид за срок до началото на м. септември 2017 година, при цена
от 20 000 лева за труд.
На 11.07.2017 година по сметка на ответника била преведена сумата от
3 955.45 лева, а на 01.08.2017 година сума от 5 847 лева или общо 9 802.45
лева.
Твърденията на Й. в исковата молба са, че е уговорено извършването на
следните СМР: изграждане на две бани с преградни стени; налепване на
плочки и поставяне на фаянс в двете бани; зачистване на стените от калната
мазилка и подготовка за измазване, външна и вътрешна замазката на стените
на къщата; поставяне на дюшеме и ламперия в стаите, обковаване на
верандата с дъски и изграждане на преграда от 30/40 см в мазето. В молба по
реда на чл. 129 от ГПК ищцата е уточнила, че недвижимият имот е с
идентификатор № 52218.294.11.1 по КККР на град Априлци, Ловешка област,
и представлява еднофамилна жилищна сграда на площ от 58 кв.м. Едната
баня е следвало да бъде изградена в мазето с размери 2 метра на 2.20 метра с
плащ ат 4.40 кв.м., а втората баня на етажа за живеене с размери 2 м. на 1.50
м. с площ от 3 кв.м. Налепването на плочите в баните е следвало да стане до
горе на стените с височина 2 метра плочки от 25 кв.м. и фаянс, включващ
тоалетна, душ кабина и мивка за всяка баня. Замазването на външните и
вътрешните стени е следвало да бъде извършено с натурална мазилка от
3
глина на 60 кв.м. външни стени и 55 кв.м. вътрешни стени. Да постави и
монтира дюшеме на площ от 58 кв.м. с чамови дъски и чамова ламперия на
таваните на 58 кв.м. площ. Да се обкове верандата с чамова ламперия от 9
кв.м. Да се изгради преграда от 30/40 см височина в мазето от тухли и
хоросан, на мястото на премахнатите вътрешни разделителни стени, която
преграда е следвало да послужи за затваряне и остъкляване на мазето, в което
е следвало да отлее бетонова плоча.
Ответникът Г. признава, че предмет на договора са били следните СМР:
изчистване на тавана на къщата, да премахне старите дъски и да разкрие
гредите на тавана на втория етаж; да изчисти и премахне глиненото покрити и
дъските от пода на втория етаж на къщата и разкрие гредите на пода на
втория етаж; да изчисти глинената мазилка от стените на втория етаж до
греди и плет; след като бъдат разкрити и почистени дървените греди от
тавана на втория етаж до мазата на къщата, да напръска същите с препарат
срещу дървояди; ако открие изгнили дървени греди, да ги подмени, като на
тяхно място постави други здрави стари дървени греди, така че да се запази
автентичния вид на къщата; да измаже само от външната страна с глина
външните стени на втория етаж от сградата с кал по стара технология; да
изчисти мазата (първия етаж) на къщата от натрупания животински тор.
Твърди, че в периода 01.07 до 06.08.2017 година изпълнили
възложената работа, след което се обадил по телефона на ищцата и тя приела
изпълнената работа, но го уведомила, че наела други строители за ремонт на
покрива и други строителни дейности по къщата.
Заявената в исковата молба претенция от М. С. Й. е да бъде осъден
ответникът Г. М. Г. да бъде осъден за върне сумата от 8 000 лева, част от
платените авансово по договора суми, поради това, че не е изпълнил изцяло
договорените СМР.
В конкретния случай въз основа на изложените в исковата молба
обстоятелства в доклада си първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с
иск с правна квалификация чл. 79, вр. чл. 258 ЗЗД – иск за неизпълнение на
парично задължение по договор за извършване на строително-монтажни
работи. Към съдебният акт практически липсват мотиви, но от изложеното не
може да се разбере с какъв иск приема съдът, че е сезиран. Видно от
диспозитива на решението, предмет на въззивната жалба, същото е
4
произнесено по посочената в доклада квалификация, т.е. прието е че
претендирана сума от 8 000 лева е цена по договора за изработка.
Претенцията за неизпълнение на парично задължение по договор за
изработка, намира своето правно основание в чл. 79, вр. чл. 266 от ЗЗД, като
материално легитимиран да предяви такъв иск е изпълнителят – ответник в
случая, каквато претенция не е била заявявана.
Настоящата инстанция счита, че съдът е сезиран с иск за връщане на
авансово платени суми по договор за изработка, платени на отпаднало
основание, поради разваляне на договора. Този извод се налага от изложените
в исковата молба обстоятелства, макар и с непрецизно формулиран петитум, а
именно, че поради виновно неизпълнение от страна на ответника на част от
възложената работа се наложило друг изпълнител да довърши уговорените
СМР. В случая основанието е неоснователно обогатяване по смисъла на чл.
55, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Съдът, като съобрази твърдените факти в исковата молба
намира, че по своя смисъл те представляват изявление, че възложителят –
ищец, е развалил сделката, поради виновно частично неизпълнение от страна
на изпълнителя – ответник. Освен това следва да се отбележи, че съгласно
съдебната практика, предявяването на иск за връщане на дадено по договор,
поради неизпълнение - претендират се последици от разваляне на договор,
имплицитно съдържа в себе си изявление за развалянето му, като се приема,
че с връчването на препис от исковата молба, то е достигнало до ответника -
Решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО.
Предвид изложените съображения, въззивният съд счита, че първата
инстанция се е произнесла извън предмета на делото, очертан от изложените
в исковата молба обстоятелства, като в този смисъл е нарушен принципа на
диспозитивното начало и обжалваният съдебен акт е процесуално недопустим
по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК, поради което следва да бъде обезсилен, а
делото - върнато за ново разглеждане от друг състав, съобразно заявените в
исковата молба фактически твърдения, като се дадат указания за прецизиране
на заявения петитум и правилно разпределение на доказателствената тежест.
Разноските за настоящата следва да бъдат присъдени с оглед изхода
от спора при новото разглеждане на спора.
Воден от гореизтъкнатите мотиви съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 270, ал.3 от ГПК решение № 239/
13.12.2022 година на Троянския районен съд, постановено по гражданско
дело № 1092/ 2021 година по описа на същия съд, е отхвърлен предявеният от
М. С. Й., ЕГН **********, от град Т., Област Ловеч, ***, против Г. М. Г.,
ЕГН **********, от град Т., Област Ловеч, ***, иск по чл. 258 и сл. от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 8 000 лева – цена по сключения договор за строително
– монтажни работи, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2017 година
до окончателното плащане, и присъдени направените по делото разноски.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Троянски
районен съд при съобразяване на дадените указания, за произнасяне по
предявения иск съобразно заявеното от ищеца фактическо основание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6