Р Е Ш Е
Н И Е
№ 26.02.2016 год.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРЕТИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ШЕСТНАДЕСЕТАТА
ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1663
по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание 59
от ЗЗД.
Производството по поделото е
образувано по постъпила искова молба от ОБЩИНА
АКСАКОВО с ЕИК *********,
с адрес: гр. А.,
ул. Г.П.“ № ***, представлявано от Кмета инж. А.К. С. против „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ“ ЕАД, с
седалище и адрес на управление: с. К., Област П., представлявано от В. Д. Щ., с ценана
иска 137561.16 лв. и правно основание чл.59 от ЗЗД.
В исковата ищеца твръди,
че е собственик на първите седем етажа от недвижим имот, представляващ десететажна
административна сграда, а ответника е собственик на недвижим имот,
представляващ осми, девети и десети етаж от същата десететажната
административна сграда, построена през 1978 г., със застроена квадратура от
общо 338 кв.м, находяща се в гр. Аксаково, парцел VІ, в квартал 14 по плана на
града.
Ищеца в исковата си молба твръди, че правото на собственост на ответника е признато с
Решение № 1044/16.07.2009 г. постановено по в.гр.д. № 1845/2008 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Варна. След влизане на посоченото решение в сила съгласно
Закона за собствеността, ответника е собственик и съответната част от общите
части на сградата.
В исковата си молба ищеца твръди, че по негова инициатива е свикано Общо събрание на
съсобствениците на етажната собственост, което е проведено на 10.12.2013 год.
от 10:00 часа. Съгласно приетото Решение на Общото събрание на съсобствениците,
за определяне на съответните идеални части от общите части на сградата, за
всеки от съсобствениците за „Летище Пловдив“ ЕАД са определни
29,14.52% а за ищеца 70,8548%. По силата на ЗУЕС всеки съсобственик от етажната
собственост е длъжен да заплаща разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство и обновяване на общи части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване, както и да заплаща вноските определени за фонд
„Ремонти и обновяване“, съразмерно с притежаваните от него идеални части и да
заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата.
В исковата молба ищеца твръди, че за периода от 01.06.2010 год. до 31.12.2013 год.
ищеца, с грижата на добр стопанин е изразходвал
средства за управлението, ремонт и поддръжката на общите части на сградата по
пера, подробно описани, като съобразно собствените идеални части на ответника
по делото, като участието му в платените от ищеца разноски се явяват в размер
на 137 561.16 лв., с които Община Аксаково е обедняла за сметка на ответника по
делото.
В исковата молба е заявен петитум, с
който молят съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 137
561.16 лв., представляваща направените
от ищеца разходи за управление, поддръжка и ремонт на общите части на
десететажна административна сграда с пакетоповдигаща
конструкция, построена през 1978 г., със застроена квадратура от общо 338 кв.м,
находяща се в гр. Аксаково, парцел VІ, квартал 14 по плана на града, за периода
от 01.06.2010 г. до предявяване на
исковата молба в съда от 02.06.2015 г.,
съобразно притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата,
с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В исковата молба са представени
писмени доказателства, приложени в отделна папка под опис и описани в
приложение.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призована, се представлява от процесуални представители по пълномощие, който
поддържа предявения иск. Молят съда да ги уважи, като му присъди и разноските
по делото
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба.
В отговора ответника оспорва предявениня иск, като неоснователен. В депозирания отговор
не се оспорва факта, че ответника притежава идеални части в общите части на
сградата, но между тях и ответника не е постигнато съгласие по отношение на
управлението им.
В процесния период ищецът еднолично,
безотчетно е управлявал общата вещ, без да е поканил ответника за това. Твърди
се, че не е участвал във взимане на решенията по охрана на сградата, за разходи
за почистване на стълбището и избор на поддържащия асансьора лицензант. Стълбищната клетката,
фасадата и покрива на процесната сграда не са водоснабдени и не са газифицирани
и исковите претенции за това са неоснователни. Разходите за електричество са
също неоснователни, тъй като е невъзможно притежаваните от тях части да
изразходват такова количество електроенергия, с оглед наличието на
консуматорите в тези етажи, които са единствено осветителни тела.
Към отговора на исковата молба не са
представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ответника редвоно призован се представлява отпроцесуален
предсавител по пълномощие, който поддържа отговора
моли съда да отхвърлипредявения иск като
неоснователен и недоказан, като претендира направените от него разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Страните не спорят, че с Решение №
1044/16.07.2009 год. по в.гр.дело № 1845/2008 год. по описа на ВОС влязло в
сила на 27.05.2010 год. ответника „Летище Пловдив” ЕАД с ЕИК********* е собственик на: недвижим имот,
представляващ осми, девети и десети етажи от десететажна административна сграда
с пакетоповдигаща конструкция, построена през 1978
г., със застроена квадратура от общо 338, 00 кв. м., находяща се в град
Аксаково, парцел VІ в кв. 14 по плана на града, в качеството му на универсален
правоприемник на “Летище Варна” ЕООД – Варна, рег. по ф. д. № 2329/1996 г. по
описа на ВОС, а праводателя му - на основание чл. 17а от ЗППДОбП
/отм./ – преобразуване със заповед № РД-08-408/Ф-7/ от 28.12.1990 година на
Министъра на транспорта на РБ.
Останалите етажи с низходящи номера са
собственост на ищеца по делото.
По делото не е спорно и висящото
производство по гр. дело № 954/2013 год. на ВОС, по което няма постановено
влязло в сила решение.
По делото безспорно е установено, от
представените поделото приложение, че ищецът Община Аксаково е извършило
плащания за процесния период 01.06.2010 год. до 31.12.2013 год. както следва -сумата
от 2 204,86 лева за асансьор;-сумата от 34 335,91 лева за доставка на
природен газ за отопление;-сумата от 40 876.49 лева за електрическа
енергия;-сумата от 1 888,03 лева за почистващи препарати;-сумата от
4 243,60 лева за поддръжка и ремонт;-сучата от
1 827,76 лева за водоснабдяване и канализация;-сумата от 52 184,52 за
дежурства, хигиенисти и портиери или общо в размер на 137 561.17 лева.
От приетото заключение на вещото лице
инж. К. Д. М. се установява, че съотношението между идеалните части от „общите
части" на сградата е именно 29,452% от общите части за ответника „Летище
Пловдив"ЕАД и 70,8548% от общите части за ищеца „Община Аксаково".
След оглед на място вещото лице е
установило, че стълбищната клетка /стълбище плюс стълбищни площадки/, както и асансьорната
шахта и площадката пред нея не се отопляват. В тези „общи части" на
сградата няма монтирани ВиК съоръжения. Следователно
няма технически условия и за разделно отчитане на топлинна енергия и ВиК услуги. Сградата има само един водомер с №1012522 на
базата, на чиито показания се заплаща ВиК - „вода и
канал". Независимо, от това, предвид разположението на отделните части:
„Община Аксаково" - от 1-ви до 7-ми етаж, а ответника „Летище
Пловдив" - 8-ми, 9-ти и 10-ти етаж, се получава „коминен
ефект" и това води до топлинни загуби в отопляваните части - от 1-ви до
7-ми етаж, без да е възможно да се определи тяхната стойност. На всяка
стълбищна площадка/ от 1-ви до 7-ми етаж/ има монтирани по два броя осветителни
тела с по 2 бр. луминисцентни тръби по 40 W, т.е.
0,16 kW общо. В сградата не съществуват технически
устройства в този случай, както и за ел. енергията ползвана от асансьора за
разделяне на отчитането, тъй като сградата има общ електромер СТИ с
№1125091000983008.
На последния 10-ти етаж към момента на
огледа има оборудване на четири мобилни оператора, ситуирани
в отделни помещения /заключени/, както следва: Мобилтел, Виваком,
Теленор, Макстелеком. От
тях само инсталацията на Теленор е с отделно
захранване, а всички останали ползват ел. енергия от инсталацията на сградата и
съответно имат монтирани контролни електромери. Консумираната електроенергия за
осветление на стълбищната клетка може да се определи
само по изчислителен път на база инсталирани мощности при 10- часова дневна
консумация, като вещото лице а дало заключение, че електроенергията на един
етаж дневно е в размер на 1,6 kW.
От заключението на приетата съдебно -
икономическа експертиза от вещото лице С.Т.Д. се установява, че направените
разходи за процесния период от 01.06.2010 год. до 31.12.2013 год. по седемте
пера изброени в исковата молба: за асансьор, за доставка на природен газ и
отопление, за електрическа енергия,за почистващи препарати, за поддръжка и
ремонт, за ВиК, за оперативни, дежурни, хигиенисти и
портиери, съразмерно на приспадащата за ответника изразено в идеално число в
етажната собственост, като идеални части от общите част на сградата, именно
29.1452%, като разходите за идеалните общите части на сграда, заплатени от
ищеца за процесния период са 472140,26 лева, от които за ищеца следва да се
приспаднат334534,04 лева, а разходите за общите части за ответника съобразно
делът му в съсобствеността са в размер на 137606,22 лева. Разходите са
заплатени от ищеца Община Аксаково с включен и начислен ДДС.
Представено е удостоверение от което е
видно, че мобилните оператори на покрива на сградата са възстановили
изразходваните суми за ел. енергия.
Тази фактическа обстановка съдът
установи, от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло.
Представени са по делото първични счетоводни документи удостоверяващи извъшените от ищеца плащания на разходи, които отговарят на
на изискваниятана ЗСч и
съдът следва да ги кретира, по отношение на факти, че
той е заплатил на доставчиците потребените консумативи-електричество,
газ, вода и др. Съдът кредитира и заключението на вещите лица, като обективни и
компетентни.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е правно основание
чл.59 от ЗЗД.
Претендират се суми, които ищецът е
заплатил вместо ответника за негови задължения към етажната собственост, с
което последният се е обогатил неоснователно и е изпадането в забава и без
покана.
Предмет на иска е претенцията на
ищецът, ответника да му заплати претендираната суми за консумативни разноски за
периода 01.06.2010 год. до 31.12.2013 год. направени само от ищеца разходи по
седем различни пера - поддръжка на асансьор, разходи за отопление за природна
газ, ел. енергия, охрана на общите части-портиер, оперативни дежурни,
водоснабдяване, поддръжка и ремонт и хигиенисти за общите части на сграда.
Съсобственост между страните по делото
в общите части на сграда е възникнала по силата на постановеното Решение №
1044/16.07.2009 год. по в.гр.дело № 1845/2008 год. по описа на ВОС влязло в
закона сила на 27.05.2010 год., с което на ответника е признато право на
собственост върху самостоятелни обекти в етажната собственост.
Между страните не се спори, а и от
събраните доказателства, се установява, че същите собственици на етажи и
собственици на общите части в процесната административна сграда, находяща се в
гр. Аксаково, като ищецът притежава 70,8548% ид.
части от общите части на сградата, а ответникът - 29,14.52% ид.
части.
Претенцията на ищеца се основава на
твърдението му, че той е заплатил дължимата от ответника част от разходите за поддръжка
и ремонт на общите части на сградата за исковия период /01.06.2010 год. до
31.12.2013 год./, с което ответникът се бил обогатил неоснователно за негова
сметка. По делото са представи първични счетоводни документи, които установяват
безспорн, че ищеца е заплатил необходимите разходи за
консумативи, поддръжка, почистване и др. на цялата сграда, която е обект на
собственост на различни собственици в условията на етажна собственост.
Безспорно, посочените разходи имат
характер на разходи за управление и поддържане на общите части, като тяхното
заплащане е основно задължение на всеки етажен собственик /чл. 41 ЗС,
чл. 6, ал. 1,
т. 10 ЗУЕС/. Действително, по отношение на начина на определяне на
дължимата от всеки етажен собственик част е налице известно противоречие в
законовата уредба, доколкото чл. 41 ЗС изисква това да става съразмерно с дела в общите
части, а чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда те да се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите. Въдените в закона правила са диспозитивни, като по общо съгласие на етажните собственици
може да се предвиди друг начин на разпределение. В случая липса съгласие между
етажните собственици и техните права в общите части са определени от вещото
лице в СТЕ, като съотношение между правото на собственост като площ на
отделните обекти в общите части на сградата.
Безспорно е, че консумираната ел.
енергия за общите части на сградата се отчита чрез партида на ищеца, открита в
съответния обществен доставчик „Е on” България. По
делото не е направено възражение за неправилно отчитане реалното потребление на
ел. енергия за общите части. Не е спорно, че претендираните в исковата молба
суми от ищеца се основават на отчетената ел. енергия от един електромер в
сградата. От приетото и неоспорено заключение на СТЕ, което съдът кредитира. Не
съществува техническа възможност да се раздели консумациятана
енергия.
Заплатената от ищеца ел енергия за
целия претендиран период е в размер на 140 429,19 лв. с ДДС. При това
положение припадащата се на ответника част от тези разходи е в размер на
40 928,37 лева с включен ДДС, който е платен от ищеца на доставчика. За извършените плащания за представени първични счетоводни
документи. В тази насока следва да се уточни, че разходите за ел енергия не
включват единствено и само осветление на стълбищната
клетка, като се домогва да възражи ответника, а са
разходи за ел енергия включваща потребената за
асансьор, външно осветление и др.
По исковете за неплатени разходи за
поддръжка на асансьор приспадащата се част на ответника съобразно неговия дял е
2 204,86 лева. Разходите за асансьор са такива за
поддържане на общите части. Представени са първични счетоводни документи откоито е видно, че ищеца е заплатил за абонаментни такси
за асансьор и текуща поддръжка общо сумите общо сумата 7 565,10 лева.
Следователно, припадащата се на ответника част от тези разходи е в размер на
29,14.52% или 2 204,10 лева с включен ДДС.
Разходи за природна газ, охрана
почистващи материали са също разходи за управление и поддръжка на общите части.
По исковете
за неплатени разходи за водоснабдяване и канализация.
Тези разходи се претендират като
такива за общите части. В процесната сграда е монтиран само един водомер на
захранващото сградата водопроводно отклонение и не е установено наличието на
друг водомер в сградата. Следователно, в сградата през процесния период не е
имало отделни партиди за водоснабдяване на всеки от етажните собственици, а
ползваната от тях вода е отчитана чрез единствената открита партида на името на
ищеца. При това положение разходите заплащани от ищеца следва да бъдат
разпределяни между тях според установеното процентно съотношение, от което на
ответника се полагат 29,14.52% ид. части. Отчитането
на ползваните ВиК услуги в цялата сграда са
единствено показанията на общия водомер на сградата, отчитан по партидата на
ищеца. Тези показания са посочени в издадените и представени по делото фактури,
където е посочена и съответстващата им парична стойност. Данните по тези
фактури не са оспорени от ответника, а и няма основание да не бъдат кредитирани
от съда, тъй като са изготвени от трето незаинтересовано от процеса лице.
Сумираните стойности по всички представени фактури за процесния период са в общ
размер на 6 461,46 лв. с ДДС, а припадащата се на ответника част от тези
разходи е в размер на 1883,21 лв.
С оглед на гореизложеното предявения
иск следва да бъде уважен до посочените размери.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора на ищеца
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството
съразмерно на уважените искове в общ размер на 10 628,45 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ” ЕАД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
с.К. общ.Р., обл.П. представлявано от Изпълнителния си
директор В. Д.
Щ. *** с ЕИК:*********, с адрес: гр. А., ул. Г.П.“ № ***, представлявано от Кмета инж. А. К. С. СУМАТА от 137 561.16 лв.,
представляваща направените от ищеца разходи за управление, поддръжка и ремонт
на общите части на десететажна административна сграда с пакетоповдигаща
конструкция, находяща се в гр. Аксаково, парцел VІ, квартал 14 по плана на
града, за периода от 01.06.2010 год. до 31.12.2013 год., съобразно
притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от
137 561,16 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба
02.06.2015 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ” ЕАД с ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА АКСАКОВА с ЕИК:*********, СУМАТА от 10 628,45 лева,
представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: