Определение по дело №29489/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 27664
Дата: 6 юли 2024 г. (в сила от 6 юли 2024 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20241110129489
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27664
гр. София, 06.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С.Т.С.
като разгледа докладваното от С.Т.С. Гражданско дело № 20241110129489 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на П. Г.
Б., ЕГН ********** против И.А.Б. ЕООД, ЕИК ***********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение
между страните, извършено със заповед № 24-001 от 18.03.2024 г. на управителя на
И.А.Б. ЕООД, ЕИК *********** и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до уволнението длъжност "репортер“
при работодателя И.А.Б. ЕООД, ЕИК ***********.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима, респективно, че
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на страните за допускане събирането на гласни доказателства,
чрез разпит на по двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
посочените в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства, следва
да бъдат уважени.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.07.2024 г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че считано от 31.05.2016 г. е заемал
длъжността "репортер“ при работодателя И.А.Б. ЕООД, ЕИК *********** по
силата на сключен между страните трудов договор. Поддържа, че със заповед №
24-001 от 18.03.2024 г. на управителя на И.А.Б. ЕООД, ЕИК *********** било
прекратено трудовото му правоотношение с ответника работодател на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза 2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от
19.03.2024 г. Оспорва се законосъобразността на заповедта, с която трудовото
1
правоотношение на ищеца е прекратено. В тази връзка се излагат подробни
съображения. Оспорва се обстоятелството, че ответникът – работодател е
извършил подбор, а дори да го е извършил, то не са приложени правилно
установените в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ критерии. Посочва се, че
ищецът не е участвал в процедура по подбор, като се поддържа, че ако такава е
извършена без участието и знанието на ищеца, то е незаконосъобразно извършена.
Поддържа, че процесното трудово правоотношение между страните е
прекратено в нарушение на императивната норма на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ,
осигуряваща закрила при уволнение на служител, който е започнал ползването на
разрешен отпуск. В тази връзка се твърди, че за периода 18-27 март 2024г. на
ищцата е разрешен отпуск поради временна неработоспособност, оформен с
болничен лист № ************/18.03.2024г., издаден от лекар към „АГППМП З.
14“ ООД. Сочи се, че на 20.03.2024 г. ищцата е постъпила във В.А.-МБАЛ София,
изписана е на 25.03.2024г. и отпускът е продължен до 24.04.2024 г. Посочва се, че
предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовия договор са връчени на
18.03.2024г., без да е получено предварителното разрешение на Инспекция по
труда във връзка с издадения болничен лист, което ищцата счита за самостоятелно
основание за отмяна на процесната заповед на работодателя.
На самостоятелно основание се поддържа, че действителните причини за
уволнението на ищцата са субективни, а не обективни, и не са свързани с
професионалната й квалификация и начина на изпълнение на възложените трудови
функции и задачи. В тази връзка се излагат твърдения, че оспорената заповед за
уволнение е израз на субективно отношение към ищцата и на недобросъвестно
упражняване по смисъла на чл. 8 КТ на правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с работника/служителя, като се излагат подробни
съображения в този смисъл.
Моли, за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, който оспорва предявените искове.
В отговора на исковата молба се поддържа становище за законосъобразност на
процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните.
Подържа се, че с оглед разпоредбата на чл. 333, ал. 7 от КТ, закрилата по
този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение,
респективно, че връчването на заповедта за уволнение или на предизвестието за
уволнение е моментът, към който се осъществява закрилата по чл. 333 КТ. В тази
връзка се сочи, че в конкретния случай на ищцата е било връчено предизвестие и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на 18.03.2024 г. в 11:30 часа
по време, в което ищцата е била на работа и е изпълнявала трудовите си
задължения. Самото връчване е станало пред свидетели. Ищцата е напуснала
работното си място към края на работния ден. На следващия ден 19.03.2024 г.
ищцата отново е посетила офиса на доверителят ми и е провела разговор с
управителя на фирмата в неговия кабинет, на който разговор са присъствали
отново свидетели. Ищцата не е заявявала наличието на болничен лист или на
ползване на отпуск.
Излагат се съображения, че фактическият състав на чл.333, ал.1, т.4 КТ,
изисква разрешен отпуск към датата на уволнението, без значение точно какъв -
платен годишен, неплатен, учебен, отпуск за временна неработоспособност и др., и
работникът или служителят ла е започнал ползването му към тази дата. В тази
връзка се поддържа, че работодателят няма задължение да вземе предварително
разрешение за уволнението, ако работникът, респ. служителят, въпреки че е бил в
разрешен отпуск за временна нетрудоспособност, се е явил на работното си място,
където му е връчена заповедта за уволнение и не е представил издадения болничен
лист или не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск по
болест. Счита, че самото поведение на работника сочи на изричен отказ от права,
умишлено затаяване на информация или въвеждане в заблуждение на
2
работодателя.
Поддържа се, че нормата на чл.9, ал.2 от НМЕ е императивна и тя урежда не
само задължението, но и правото на работника да представи болничния лист или
да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му. Подобни действия
не били извършени от ищцата и същата не е уведомила нито за състоянието си,
нито за наличието на издаден болничен лист своя работодател. Същото тя е
направила едва към 28.03,2024 г. към 17:11 часа на e-mail на своя колежка, а
официално в предоставила оригнала на 29.03.2024 г. за да бъде регистриран в
НОИ.
В допълнение се посочва, че така издадения болничен лист - приложен по
делото, е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НМЕ.
Поддържа се още, че твърденията на ищцата, че основанието за
прекратяване на трудовото й правоотношение е фиктивно и че не е извършено
реално съкращаване на щата, са неоснователни. Излагат се подробни съображения
в този смисъл.
Моли, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на прекратяването на
трудовото правоотношение между страните, извършено със заповед № 24-001 от
18.03.2024 г. на управителя на И.А.Б. ЕООД, ЕИК *********** и неговата отмяна;
2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заемната до
уволнението длъжност "репортер“ при работодателя И.А.Б. ЕООД, ЕИК
***********.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството,
че считано от 31.05.2024 г. до 19.03.2024 г., ищецът е заемал длъжността
"репортер“ при работодателя И.А.Б. ЕООД, ЕИК ***********, по силата на
сключен между него и И.А.Б. ЕООД, ЕИК *********** трудов договор № 16-
032/31.05.2016 г.; както и че заповед № 24-001 от 18.03.2024 г. на управителя на
И.А.Б. ЕООД, ЕИК *********** трудовото правоотношение между страните в
производството е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза 2 от
КТ – поради съкращаване на щата, считано от 19.03.2024 г.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между
страните няма срочен характер.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства приложените към исковата молба
3
и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, чрез разпит на по двама
свидетели, при режим на довеждане, на всяка от страните в производството, КАТО
УКАЗВА на страните да водят допуснатите им свидетели в насроченото по делото
открито съдебно заседание.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Ц.Б. ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: М.Н., М. Г. - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
4
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
Процесуалните представители на страните да се уведомят за насроченото
по делото открито съдебно заседание и за възможността за получаване на
съдебните книжа на място в сградата на Софийски районен съд, на посочените в
исковата молба и отговора на исковата молба мобилни телефонни номера.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5