РЕШЕНИЕ
Гр. София, 29.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 5385 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на Столична община – длъжник по
изпълнително дело № 20199220400035 по описа на ЧСИ И.Д.срещу постановление от 12.03.2019
г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да намали разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа,
че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в
изпълнението и е оставил без уважение искането му за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност. Поддържа, че адвокатско възнаграждение е
дължимо единствено за образуване на изпълнително дело, но не и за изпълнителни
действия, тъй като такива не са извършвани.
Твърди, че фактическата и правна сложност на делото не обосновава
уговореното и платено адвокатско възнаграждение. Моли обжалваното постановление
да бъде отменено и разноските по делото да бъдат намалени.
Взискателят в
производството „В.и М.“ ООД с възражение е заявил, че определеното адвокатско
възнаграждение е в съответствие с Наредба № 1/2004 г. на ВАдв.С. Моли жалбата
да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.Д.е представила подробни мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен
изпълнител, намира следното:
Производството
по изпълнително изпълнително дело 20199220400035 по описа на ЧСИ И.Д.е
образувано по молба от „В.и М.“ ООД от 18.02.2019 г., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 06.02.2019 г. по гр.д. № 18446/2013 г. по описа
на СРС, 71 състав, с който Столична община е осъдена да заплати на „В.и М.“ ООД
сумата от 10743,23 лева, представляваща равностойността на реално извършени
допълнителни СМР-та по нищожен договор, обективиран в констативен протокол от
28.05.2009 г. между страните, ведно със законната лихва върху главницата от
дататат на изплащане, както ида заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 1381,83 лева – разноски в производството пред СРС, както и сумата от
1023,63 лева – разноски във въззивната инстанция.
На 20.02.2019
г. на длъжника Столична община е връчена покана за доброволно изпълнение, като
едновременно с това е наложен запор върху банкова сметка *** „Общинска банка“
АД. На 27.02.2019 г. сумите са преведени от третото задължено лице по сметка на
частния съдебен изпълнител. С възражение от 27.02.2019 г. длъжникът Столична
община е направил искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение, поради
прекомерност.
С
Постановление от 12.03.2019 г., обективирано в писмо изх. № 887/12.03.2019 г.
ЧСИ И.Д.е постановил отказ да намали приетите по делото разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Съдът намира
от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.
Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен
акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в
изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен
изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване
в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление
от 12.03.2019 г. по изпълнително дело № 20199220400035
по описа на ЧСИ И.Д.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона
форма, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна
Направените от
взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение
са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са
представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване
на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от
който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло
и в брой.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и
правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по
искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за
адвокатурата размер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на
изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е в размер на
половината от съответното възнаграждение, посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Адвокатското възнаграждение, определено при спазване на минималната стойност,
определена в чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и с
оглед размера на вземането, за което е образувано изпълнителното дело е в
размер на 462,23 лева. Установява се, че освен образуване на изпълнително дело
други процесуални действия от взискателя чрез неговия пълномощник не са
извършвани, тъй като вземането по издадения изпълнителен лист е погасено чрез
посочения в молбата за образуване на изпълнително производство способ. Следователно
уговореното и платено адвокатско се явява прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото и с оглед минималните размери, определени в чл. 10
във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАдвС . В този смисъл,
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК до сумата от 200 лева.
Жалбата се явява неоснователна
в частта, с която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител при определяне
на дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни
изпълнители. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. В изпълнение на законовата
делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на
дължимата от длъжника пропорционална такса.
Съдът като съобрази
размера на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, намира, че
съдебният изпълнител неправилно е определил размера на пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата.При определяне на материалния интерес по смисъла на чл.
83, ал. 1 от ЗЧСИ под „парично вземане“ съгласно т. 26 от Тарифата се разбира
само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело, но не и таксите и разноските в изпълнението. С оглед размера на паричното
вземане по изпълнителния лист – 19493,79 лева, размерът на пропорционалната
такса, определен по т. 26, б. „г“ от
ТТРЧСИ е 1668 лева с включен ДДС.
Съгласно чл. 83, ал.
2, изр. посл. от ЗЧСИ сборът от всички пропорционални такси за сметка на
длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава
една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в
тарифата, надвишава този размер. Дължимата пропорционална такса, определена при
спазване на чл. 83, ал. 2, изр. първо и т. 26 от ТТРЗЧСИ не надвишава с една
десета от вземането, за което е издаден изпълнителен лист, поради което и дължимата
такса е в размер на 1949,38 лева.
Следователно и
доколкото дължимата такса е определена съобразно т. 26, б. „г“ от ТТРЧСИ жалбата в тази част се явява
неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати
сумата от 25 лева – направени по делото разноски, както и сумата от 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба, подадена от С. о. - длъжник по изпълнително дело № 20199220400035 по
описа на ЧСИ И.Д.Постановление от 12.03.2019 г., с което е оставено без
уважение искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност
за сумата над 200 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено
по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 15.02.2019 г. между
взискателя „В.и М.“ ООД и адв. Д.Н.и адв. Д.П.до размер от 200 (двеста) лева.
ОТХВЪРЛЯ жалба,
подадена от С. о. - длъжник по изпълнително дело № 20199220400035 по описа на
ЧСИ И.Д.против Постановление от 12.03.2019 г., в частта, с която е определен
размер на дължими суми по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК „В.и М.“ ООД,
ЕИК-********със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
********, М. Х. София да заплати на С. о., гр. София, ул. ********сумата от 25 лева (двадесет и пет лева), представляващи
направени по делото разноски и сумата
от 50 (петдесет) лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.