№ 323
гр. Благоевград, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500305 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 21821/22.12.2022г., подадена от
Д. К. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Благоевград, ул.“***“ № 24,
ет.1 и „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Благоевград, ул.“**“ № 15, представлявано от управителя Д.Т.Т., чрез
пълномощник, против Решение № 563/14.10.2022г., постановено по гр.д. №
1744/2021г. по описа на РС Благоевград.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло.
Твърди се, че първонистанционният съд не се е произнесъл по всички
твърдения на ищеца в исковата молба и по оспорвания в отговора. Твърди се
липса на обсъждане заедно и поотделно на всички събрани доказателства,
като съдът не е мотивирал кои доказателства кредитира и кои не, в частност
кредитира или не официален документ по реда на чл.179 ГПК. Твърди се
противоречие и липса на връзка между фактически установеното и правните
изводи.
Твърди се липса на мотиви дали кредитира и в коя част събраните
гласни доказателства, като не е извършена преценка и анализ на показанията
на всички свидетели, като вземе предвид чл.172 ГПК и това е довело до
нарушаване на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК. Твърди се липса на мотиви
относно верността на показанията на свидетелите, както помежду си, така и в
съответствие и с останалите събрани доказателства, както и липса на дължима
оценка на заключението на вещото лице.
Освен твърдения за нарушения при установяване на фактическата
обстановка, поради неправилен анализ на събраните доказателства, се твърди
допуснато процесуално нарушение на чл.146 ГПК. Твърди се невярно
1
отразяване в доклада, че няма обстоятелства, които се признават от ответното
дружество, въпреки направени от ответника в отговора признания на
неизгодни факти в отговора за поставяне на три броя маси и столове към тях в
пространството пред плочника на процесния обект. При тези твърдения и ако
съдът счете, че е налице непълен и неточен доклад същият да се дадат на
страните указания относно възможността да предприемат необходимите
действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да
посочат, поради непълнота или неточност на доклада.
Твърди се допуснато процесуално нарушение, като съдът не е обсъдил в
мотивите си признание на неизгоден за ответника факт.
Изтъква се и необоснованост на решението. Направените фактически
изводи са в разрез със събраните доказателства. Налице е грешка при
формиране на вътрешното убеждение относно поддържаното от ответното
дружество състояние, изразяващо с в системно поставяне на 4 броя маси и
столове към тях върху плочника пред магазин № 4, създава пречки за ищците
да ползват имота си, по-големи от обикновените. Твърди се, че този извод на
съда е необоснован с оглед на правилата на логиката и в разрез със събраните
доказателства.
При обосноваване на оспорвания в горната насока се иска отмяна на
решението изцяло и постановяване на ново, с което предявеният иск да се
уважи, както и да се присъдят направените разноски.
Не се правят искания за събиране на доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Възраженията на жалбоподателя се оспорват като неоснователни.
Твърди се правилно установена фактическа обстановка, както и обсъждане на
доказателствата поотделно и в съвкупност.
Изтъква се, че от представените архитектурни проекти и приета
експертиза се установява, че изграденото е в съответствие с тези проекти.
Направен е подробен анализ на изложението на вещото лице, както и на
събраните гласни доказателства, като при правилно установена в
съответствие със събраните доказателства фактическа обстановка се твърди
постановяване на правните изводи.
Посоча се, че съгласно представения проект Вертикална планировка по
част „Геодезия“ площта пред спорния обект е предвидена за озеленяване,
което не е изпълнено, а вместо това е изграден плочник, като в случая , че
беше изпълнено озеленяването то тази площ не би послужила преминаване и
обслужване на търговските обекти в страдата.
По изложеното се твърди, че посоченото от ищеца поставяне от
ответника на 4 маси пред магазин № 4 пречи на ищците, както и на
използването на магазин № 1, както и на поземления имот, тъй като по проект
тази част е предвидена за обслужване на търговските обекти и за озеленяване,
а не е за свободна зона за ползване.
При тези аргументи се иска оставяне на въззивната жалба без уважение
и потвърждаване на обжалваното решение. Иска се присъждане на разноски.
От въззиваемите страни не са направени искания за доказателства.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по искова молба от Д. К. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 24, етаж 1 и
„***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Т.Т., със седалище и
адрес на управление: град Благоевград, ул. „**“ № 15, против „***“ ЕООД,
2
ЕИК ***, представлявано от управителя М.С.А., със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул.“***“ № 29, вх. „Б“, етаж 8, ап. № 23, с която
е предявен иск – за осъждане на ответника да премахне поставените 4 броя
маси и 16 броя столове пред фасадата на многофамилна жилищна сграда с
магазини, офиси и подземен паркинг, които са разположени върху Поземлен
имот с идентификатор 04279.610.298 по КККР на град Благоевград, одобрена
със Заповед №РД-18-32 от 10.05.2006 г. на изп.директор на АК, изменена със
Заповед КД-14-01-1246 от 06.11.2013 г. на началника на СГКК-Благоевград, с
адрес на ПИ: град Благоевград, п.к.2700, булевард „***“, с площ от 481 кв.м.,
с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване - незастроен имот за жилищни нужди, при граници и съседи: имоти
с идентификатори №04279.610.307; №04279.610.340,
№04279.610.339; №04279.610. 294 и №04279.610.338.
С обжалваното решение № 563/14.10.2022г. предявеният негаторен иск
е отхвърлен като неоснователен.
Решението се обжалва от въззивните страни изцяло.
Не се спори от страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства (копия от нотариални актове) се установява, че ищците Д. К. И.
и „***“ ЕООД са собственици на общо 1/2 ид.част от процесния имот с
идентификатор 04279.610.298 по КККР на град Благоевград. Ищците
притежават и правото на собственост върху самостоятелни обекти в сградата,
разположена в процесния имот.
Не е спорен и фактът, че ответното дружество е наемател на
самостоятелен обект в сградата, изградена върху процесния поземлен имот,
който самостоятелен обект представлява магазин № 4. Наемодател на
ответника е свидетелят С.П.П., който е собственикът на магазин № 4.
Свидетелят П. притежава и 6,82/481 ид.части от процесния поземлен имот,
както и че ответното дружество извършва търговска дейност в магазин № 4,
като същият представлява табак, в който се продават кафе и напитки.
Магазинът е регистриран като обект за търговия на дребно и е вписан в
Регистъра на обектите за обществено хранене и за търговия на дребно с
храни.
Безспорен е и фактът, че ищецът Д. И. притежава магазин № 2, в който
се развива идентична търговска дейност, като тази, която развива в магазин
№ 4 въззиваемата страна.
По делото пред първоинстанционният съд с събрани гласни
доказателства, от които се установява следното:
Свидетелят А.А. сочи, че притежава магазин № 1 в процесната сграда.
Познава ответника като наемател на помещение в сградата, представляващо
кафене, пред което е виждал поставени две маси с по две столчета към всяка,
доближени до стената на помещението. Сочи, че не е виждал повече маси,
когато е ходил на място. Пояснява, че пред всички магазини има пътека с
плочки, през която се минава навсякъде, като свидетелят е категоричен, че
разстоянието, което остава след масите е над 1,50 м-1,60 м. и може да се
преминава през нея по продължение на магазините, като свидетелят е
категоричен, че това не е подход към вход на жилищната част от сградата. За
достъп до магазините и частта, която се ползва за банка според свидетеля има
достъп не само от тази пътека, но и за тези магазини и за банката свидетелят
описва, че има и друг път за достъп откъм булеварда. Свидетелят е
категоричен, че двете маси пред заведението на Миролюб не пречат да се
стига до другите магазини, които са на същия плочник, както и да се
преминава свободно от другите граждани.
Свидетелят посочва още, че с ищеца Д. И. са водели дела помежду си,
както и са били подавани и жалби в полицията. Поддържа, че по повод на
тези дела Д. И. му дължал пари и поради това с тази страна били в недобри
3
отношения.
Свидетелят В.И. – майка на ищеца Д. И., посочва, че от три години
живее в жилище в процесната сграда, на която от лицевата страна, откъм
фасадата на сградата има алея от около 20 кв.м. и широчина от около 1,80 лв.,
която е за свободно преминаване на пешеходци. Посочвна, че това разстояние
служи на клиентите на различните обекти да стигат до обособените за това
врати. Посочва, че магазин № 4, находящ се в процесната сграда, в която
живее, се намира преди средата на сградата и от средата на 2020г. се ползва
като търговска площ. Към настоящия момент сочи, че този магазин се ползва
за кафене – продава се кафе, пакетирани изделия и се обслужват клиенти,
които седят на маси. Свидетелката признава, че всеки път е възприемала
различно колко маси има пред магазин № 4, като има случаи на три, в други
случаи поставени четири маси. Твърди, че са поставени точно на алеята, по
която се преминава и дори вземат площ от магазин № 3. Свидетелката
твърди, че от юли 2020г. никога не е минавала през алеята пред магазин № 4,
тъй като е било тясно и не е могла да премине, затова е използвала другите
три подхода към сградата, за да стигне до офиса на банката. В показанията си
доуточнява, че сутрин има три празни маси – две по протежение на магазини
№ 4 и 3 и една до бордюра до тревната площ.
Свидетелят Б.Н. потвърждава, че пред фасадата на процесната сграда
има два табака, като единият е кафене, а другият е на ищеца Д.. И този
свидетел потвърждава, че пред процесното кафене е виждал различен брой
маси в различни дни – две, три или четири. Твърди, че е трудно да се
премине, когато има посетители пред магазин № 4, заради седнали хора.
Лично посочва, че е на два или три пъти е имал трудности да мине оттам и е
заобикалял, като се е качвал на тротоара и преминавал през плочници.
Като свидетел е разпитано и лицето С. П. – собственик на процесното
помещение – магазин № 4, който потвърждава фактът, че го е отдал под наем
на ответното дружество, което го стопанисва като кафене. Заявява, че ищецът
Д. и управителя на ответното дружество Миролюб развиват еднакъв бизнес –
стопанисват табачета. Изтъква, че всяка сутрин минава през мястото и си
купува кафе, като е категоричен, че има поставени две маси отвън до
витрината на табака, а останалите са разположени върху общински имот.
Твърди, че при така поставените маса може свободно да се преминава оттам.
Пред магазин №2 на Д. също има една или две маси, които се ползват з
търговска дейност – за пиене на кафе и по-трудно е преминаването през този
участък според свидетеля. Твърди, че ползването на мястото пред магазини №
4 и №2 е по един и същи начин, за еднаква дейност. Посочва, че има и други
алтернативни пътища за преминаване – тротоар, през който може да се
премине и да се стигне до банката. Масите, поставени пред магазин № 4 не
излизат извън габаритите на вратата при отваряне. Хората, които живеят в
сградата не ползват плочниците пред магазина, а ползват входа, който се
намира отзад на сградата. Не знае други собственици на сградата да се
оплаквали за поставени маси пред табака.
От приобщените като доказателство пред първата инстанция основна и
допълнителна съдебно- техническа експертизи с установява, че в поземлен
имот с УПИ VI-610.298, кв.9б по плана на ЦГЧ на Благоевград между има
построена сграда - два калкана /с обща застроена от 390,40 кв.м./, с магазини
и офиси в първите два надземни етажа, а нагоре следват три жилищни етажа
и тавански жилищен етаж и един подземен етаж за паркинг. На кота +-0,00м.
са изградени 6 магазина, два офиса, стълбищна клетка, еднораменно
стълбище, подемник за автомобили с обща застроена площ 390,40 кв.м.
Незастроената площ от поземления имот е 100,60 кв.м. и е разпределена както
следва: Пред фасадата към бул. „***“ - 51,50 кв.м.; Между сградата и улица с
о.т. 36-37 - 49,10 кв.м.
Според заключенията магазините на кота +-0,00м. са с достъп откъм
4
фасадата на бул. „***“, от изграден плочник. При огледите си вещото лице е
констатирало, че пред магазин № 4, от двете страни на входната врата, до
фасадата са поставени две маси, с по два стола. Масите са еднотипни, с
метална конструкция и дървен плот, сгъваеми и преместваеми. Размери на
масите - 55/55см. при плота и са с височина 70 см. Столовете са с метална
конструкция и с размери 40/40см. при седалките и височина 70 см. заедно със
облегалките. Двете маси и столовете представляват преместваемо
обзавеждане и заемат площ приблизително 2,00 кв.м. Установява се, че пред
магазин № 2 отляво на входната врата, до фасадата на сградата е поставена
маса с метална конструкция /с кръгла основа и кръгъл плот/ с височина 1,12
м., диаметър на плота - 60 см. От двете страни на масата има по 1 стол от
PVC, с размери на седалките 40/40см., височина при седалките 75 см. и обща
височина 1,00 м. Масата и двата стола са преместваемо обзавеждане на
магазина.
В изготвеното от вещото лице Приложение № 1 към основното му
заключение е отразил местоположението на двете квадратни маси с 4 стола
пред магазин № 4 и пред магазин № 2-1 бр. маса, с кръгла форма на плота с 2
бр. столове. Дворното място пред фасадата на жилищната сграда, с площ от
51,50кв.м. /откъм бул. „***“/, означено в Приложение № 1 със светлозелен
цвят към основното заключение, е част от процесния поземлен имот с
идентификатор 04279.610.298 по КККР на Благоевград. Масите и столовете,
които са разположени по протежение на фасадата на сградата, с цел да се
ползват от клиентите на магазин № 4, на кота 0,00м., с площ от 32,87кв.м.,
състоящ се от търговска зала и сервизно помещение с преддверие, при
съседи: улица, магазин № 3, офис 2, стълбищна клетка и магазин № 5, се
намират върху имота. Процесният поземлен имот граничи от двете страни с
калкани, т.е. има сгради от южната и северната част. Откъм страната на
входовете на магазините имотът граничи с уличната регулация, като отзад е
входът за кооперацията, който също граничи с уличната регулация. Вещото
лице е отразило на Приложение № 5 – л.110 от първоинстанционното дело, с
червено площта, която представлява плочници за подход към всеки един от
търговските обекти, изградени на първия етаж и от лицевата страна /фасада/
на сградата/ и от която скица – Приложение № 5 се установява, че достъпът
до входовете на търговските обекти в жилищната сграда, се осъществява от
тротоара на бул. „***“ през плочници между зелени площи, които се свързват
с общия плочник пред фасадата на сградата, така че се ползва тротоарът на
улицата и връзките, които са осъществени с плочника пред самата сграда.
Както вещото лице е посочило, който факт не е оспорен и от страните,
достъпът до жилищата в сградата, е от противоположната страна на
входовете на търговските обекти, т.е. от задната улица, така че няма връзка на
достъпа за търговските обекти с достъпа до жилищните обекти, като
последният е различен и е от задната страна на сградата. Вещото лице е
онагледило в Приложение № 4 към допълнителното си заключение в зелен
цвят 3 броя площи пред магазините, предвидени по проекта за вертикална
планировка за озеленяване. В Приложение № 5 към допълнителното си
заключение в пунктир, защриховани от вещото лице със син химикал, е
посочил площите пред магазините, предвидени по проект за озеленяване,
които площи на място не са обаче озеленени. Вещото лице е показало достъпа
до магазините на партерния етаж на жилищната сграда, като същият става
чрез плочници, обозначени в червен цвят на Приложение № 5, с широчина 2
метра и дължина 3,40 метра, включително и достъпа до процесния магазин №
4. Плочниците са обозначени с червени стрелки в Приложение № 5. Става
ясно, че съседният общински имот /ПИ № 610.339/, находящ се между
тротоара на бул. „***“ и границата от изток на ПИ 04279.610.298 чрез 3бр.
плочници с размери 2,00/3,40м. се ползва за обслужване достъпа до
търговските обекти на партерния етаж в процесната сграда.
Съдът кредитира като достоверни, както показанията на свидетелите,
5
така и заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице. Свидетелите
дават показания на факти, които са възприети лично и непосредствено, като
всеки едни от тях свидетелства за това, което е възприел лично и дава данни
за брой на масите и столовете разположени непосредствено до фасадата на
сградата пред процесния магазин № 4. Всеки свидетел посочва, че е видял и
възприел поставени различен брой маси и столове пред фасадата на сградата
пред магазин № 4, доколкото всеки дава показания за различен период от
време, без да го конкретизира ясно, както се взе предвид и че се касае до
движими и преместваеми вещи /маси и столове/, така че е възможно през
различен период от време, за който сочи всеки от свидетелите да е имало
поставени различен брой маси и/или столове към тях.
В тази насока данни от експертизата не противоречат на събраните
гласни доказателства, а напротив вещото лице потвърждава горния
фактически извод.
С оглед на така установеното от фактическа страна, сочи на следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Предявяването на
негаторен иск е действие на управление, поради което не се изисква
съгласието на другите собственици за предявяването на иска. Освен това
всеки съсобственик може да защитава от посегателства цялата вещ, без за
това да му е необходимо съдействието или съгласието на останалите
съсобственици /в този смисъл Решение № 179 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 219/2009 г., I г. о., ГК/. Нещо повече в Решение № 283 от 7.03.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 387/2012 г., II г. о., ГК, е прието, че негаторна защита е
допустима и за преустановяване на противоправно въздействие върху общи
части на сграда, която е в режим на етажна собственост. По делото не е
спорно, че собственици на индивидуални обекти в сградата не са собственици
на идеални части от поземления имот, поради което процесния недвижим
имот, върху който е построена сградата, не е обща част по см. на чл.38 ЗС.
Във всички случаи при твърдения от съсобственик, че трето лице му пречи да
упражнява правото си на собственост върху собствената му вещ в пълен обем
е допустима негаторна защита.
По изложеното искът е процесуално допустим, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба
относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата
основания.
По същество на оспорванията:
В случая основните оплаквания на въззивника са относно
непроизнасяне на съда по всички твърдения и оспорвания на страните,
неправилно изведените от съда фактически изводи от събраните
доказателства, направен неправилен анализ на събраните доказателства,
което е повлияло и на правилното приложение на материалния закон, т.е.
оплакванията са по отношение на фактически установеното и неоснователно
отхвърляне на иска при твърдение от ищеца за признание на иска от
6
ответната страна.
Основен спорен въпрос по делото е дали поставянето изобщо на маси и
столове пред фасадата на сградата, в участъка пред магазин № 4 в брой над
определен такъв представлява неоснователно действие, осъществено от
ответното дружество, както и дали същото смущава и/или накърнява правото
на ищците да упражняват правото си на собственост върху поземления имот в
пълен обем.
В т.3 от Тълкувателно решение № 4/2015г. от 06.11.2017г., на ОСГТК на
ВКС - за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС ВКС е
обосновал следните задължителни за съдилищата постановки, както и е
обобщил най – общо фактите и обстоятелствата, които следва да се установят
от ищеца: „Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От
самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователност на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са
основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи
от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
С оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства
по всяко дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това
дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния
иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и
дали тези пречки са по-големи от обикновените.“.
Негаторният иск по чл. 109, ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава,
смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота), като
се има предвид не изобщо пречене, а такова, което пречи вещта да се ползва
според нейното предназначение. Не е налице основание за негаторна защита,
когато върху вещта се въздейства по начин, че не се пречи на ползването й
съобразно конкретното й предназначение.
Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, както и
срещу такова лице, което лично не е извършило пречещите действия, но
държи имот, в който търпи наличието на такива въздействия, пречещи на
правото на собственост на ищеца. В тази връзка, според съдебната практика
защита може да се търси и срещу лицето, в чиито имот са извършени
неоснователни действия, с искане за тяхното премахване и/или
преустановяване, дори и в случаите, когато тези действия не са извършени от
това лице,срещу което е предявен иска /така Решение № 27 от 26.02.2015 г. по
гр.д.№ 5427/14 г. на ІІ г.о./.
В случая няма спор между страните относно фактът, че ищците са
съсобственици на идеални части от поземления имот, върху който е
построена сграда, както и че въззивникът Д. И. е собственик и на
индивидуални обекти, както жилищен, така и търговски – магазин № 2, в
сградата. Няма спор и относно факта, че на първия етаж, откъм фасадата на
сградата има изградени магазини, както и че ответното дружество
7
осъществява търговска дейност като стопанисва под наем един от магазините
- магазин № 4.
Преченето по см. на чл.109 ЗС е фактически въпрос , с оглед на
конкретно твърдяното от ищеца неоснователно въздействие върху
собствената му, както и съобразно установеното от събраните по делото
доказателства. Ответната страна следва да установява такова действие или
бездействие, с което да пречи на собственика да ползва вещта си според
предназначението си и при неудобства по-големи от обикновените /арг. чл.50
и сл. ЗЗД/.
В съответствие със събраните, както гласни, писмени доказателства, а
така също и съобразно данните от експертизата не се установи твърдяното от
ищците „пречене“ същите да упражняват правото си на собственост спрямо
собствения им магазин № 2, а така също и спрямо притежавания от ищеца Д.
И. в индивидуална собственост индивидуален обект в сградата,
представляваща жилище, предназначен за задоволяване на жилищните нужди
на тази страна.
Всеки от свидетелите свидетелства за факти и обстоятелства, на които е
бил очевидец и възприел лично, но тъй като се касае за преместваеми ,
движими вещи – маси и столове, всеки от свидетелите сочи данни за
възприятията му през различен период от време, поради което и именно
поради този обективен факт се касае до разлика в показанията им относно
броя на масите и столовете, които е установил за поставени пред магазин № 4.
Поради преместваемия характер на вещите /маси и столове/ този факт не
може да се установи еднозначно от свидетелите. С други думи, с оглед
естеството на вещите /маси и и столове/, като преместваеми такива не може
да се установи осъществяването от ответника на едно трайно състояние на
поставяне на конкретен брой маси и столове непосредствено пред фасадата на
сградата.
От друга страна, следва да се вземе предвид, че св.В.И. е майка на
ищеца Д. И., свидетелят С. П. е наемодател на ответното дружество, а св. А.
изрично е потвърдил, че е в недобри отношения с ищеца И., както и че с него
са водили дела, има образувани преписки по жалби помежду им, които
обстоятелства следва да се вземат предвид при анализиране и кредитиране на
показанията на свидетелите по арг. на чл.172 ГПК. Независимо от горните
обстоятелства, които на основание чл.172 ГПК, съдът следва да вземе
предвид, с оглед на естеството на вещите и обстоятелствата, за които дават
показания и предвид данните от експертизата, съдът счита, че няма основание
показанията на свидетелите да се счетат за недостоверни.
Дори да се приеме за установен фактът, че пред магазин № 4,
непосредствено пред фасадата на сградата, ответното дружество разполага
твърдения от ищците брой маси и столове към тях, в случая тези действия не
представляват неоснователно пречене на ищците да ползват, както
поземления си имот, така и индивидуалните помещения в сградата според
предназначението им.
Установи се от вещото лице, че по проект първия етаж откъм фасадата
на сградата е предназначено за магазин, съответно за осъществяване на
търговска дейност.Последната предполага обективно ползване на
пространството непосредствено пред всеки един търговски обект за
осъществяване на дейността и ползване на конкретния обект именно по
предназначението му по проект и по начина на изграждане. Установи се, че
притежавания от ищеца обект – магазин №2 се ползва по идентичен начин и
форма, с начина на ползване и стопанисване на магазин № 4 , дори за
осъществяване на идентична по вид търговска дейност. Единствено
свидетелите, посочени от ищеца твърдят, че при поставените маси и столове
от ответника пред магазин № 4 през това място не може да се преминава.
Останалите свидетели не посочват, че е налице пречка да се премине през
8
плочника пред магазин № 4 , въпреки поставените там маси и столове за
клиенти. Нещо повече – дори посочените от ищеца свидетели - св.В.И. сочи,
че до другите търговски обекти , намиращи се на първия етаж и откъм
фасадата на сградата има достъп откъм булеварда. Вещото лице на
Приложение № 5 – л.110 от делото изрично е посочил и тонирал в червено
три подхода откъм уличната регулация за достъп до всеки един от
магазините и търговските обекти, намиращи се на първия етаж на сградата.
Горното опровергава твърдението на ищците, че им се пречи да ползват като
собственици в пълнота имота си. За ползването на магазин № 2 имат
самостоятелен и отделен подход и възможност за достъп. Като собственици
на жилищен обект от сградата, както свидетелите, така и вещото лице
установи, че е налице друг отделен вход, отзад на сградата, поради което
ползването на магазин № 4 по предназначението му по проект като търговска
площ, не пречи по никакъв начин на ищците да ползват жилищния си обект.
Като съсобственици на идеална част от поземления имот следва да се счете,
че ползването на магазин № 4 по предназначение за търговска дейност,
каквото предполага и разполагането на движими вещи / маси и столове/, за
осъществяването й ,следва да се счете, че е налице т.нар. ограничаване на
собствеността на ищците в създаване на пречки по-големи от обикновените.
С одобряването по проект на магазин № 4 и останалите такива от първия етаж
на сградата и предвиждането на помещенията в тази част на сградата за
осъществяване на търговска дейност, е налице установено със съгласие на
собствениците ограничение на собствеността.
С Решение № 243 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 197/2012 г., II г. о.,
ГК, постановено по реда на чл.290 ГПСК е възприето, че негаторният иск по
чл. 109 ЗС се явява неоснователен, когато с него се цели преустановяване на
противоправно състояние, което не е предизвикано от поведение на
ответника, а е причинено от административен акт по чл. 154, ал. 5 ЗУТ,
издаден съобразно волеизявление на самия ищец, обективиращо преценка за
собствения му интерес като инвеститор и собственик на индивидуални обекти
в сграда, намираща се в процес на изграждане. Постановено е, че поначало не
може да има съмнение в противоправността на едно състояние, при което
етажният собственик е лишен от достъп до обща част, респ. до собствения си
индивидуален обект в сградата. Ако обаче това се дължи не на осъществено
от ответника въздействие върху общата част, а на начина, по който е
изградена сградата вследствие на допуснато по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ
изменение в одобрения инвестиционен проект след издаване на разрешението
за строеж, искът по чл. 109 е неоснователен поради липса на причинна връзка
между противоправното състояние и поведението на ответника.
Следователно, може да се изведе довод по аналогия, че когато
определено действие на трето лице по отношение на една вещ е резултат на
дадено от самия ищец съгласие, напр. както в случая - за изграждане в имота
му на сграда, на която целия първи етаж и в частност на определено
помещение /конкретно магазин № 4/ – е с определено предназначение и е
изградено така, както е предвидено по проект – за осъществяване на
търговска дейност, не е налице причинна връзка между поведението на
ответника по ползването на този обект по предназначението му, така както е
по проект и твърдяната създадена пречка за упражняване правото на
собственост на въззивниците.
Не всяко въздействие върху чужд имот може да обоснове
основателност на иска по чл.109 ЗС, а само такова което неоснователно засяга
обекта на правото на собственост, т.е. да не са налице, нито правни, нито
фактически обстоятелства, които да го оправдават, като преченето следва да е
такова, че пречките, които се създават за чужд имот да са по-големи от
обикновените. Неоснователно в случая би било само такова въздействие, при
което от ответната страна ползването на магазин № 4 се осъществява по
9
начин, различен от този, за който помещението е отдадено под наем и по
начин, различен от този, за който е налице предвиждането му по проект и по
начина на изграждането му или когато ползването е вредно за самата вещ.
Ползването на магазин № 4 от ответника по предназначението му не създава
пречки за ищците да ползват индивидуалните жилищни обекти в сградата, за
които достъп имат от обратната страна на сградата. Своеобразното „пречене“
от въззиваемата страна чрез поставяне на маси и столове касае само
пространството непосредствено пред магазин № 4, с което обаче не се
препятства възможността на ищците за достъп до останалите магазини,
изградени на партертния етаж на сградата с оглед данните за няколко
алтернативни подхода към тях, очертани от вещото лице.
По изложеното негаторният иск в съответствие с материалния закон е
бил отхвърлен като неоснователен, а обжалваното решението следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода от обжалването на въззиваемата страна
от жалбоподателите се дължат разноски, направени за адвокатско
възнаграждение в размер на 950 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е уговорено и
заплатено в минималните размери според Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед вида и
естеството на предявения иск.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 563/14.10.2022г., постановено по гр.д.№
1744/2021г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „***“
№ 24, ет.1 и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град
Благоевград, ул. „**“ № 15, представлявано от управителя Д.Т.Т., и двамата
със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 47, ет. 3, оф. 3 да заплатят на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград,
ул.“***“ № 29, вх. „Б“, етаж 8, ап. № 23, представлявано от управителя
М.С.А. сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева разноски пред въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване
препис от страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10