НОХД № 1696/2010 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимия Е.Д.Г. ***, ЕГН **********  за престъпление по чл.202 ал.2, т.1 във вр. с чл.201 и с чл.26 ал.1 от НК  за това, че  през периода от м.януари 2008г. до м.септември 2008г., в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – ръководител „Направление кредитиране” в дружество ****, е присвоил чужди пари в големи размери - сума в размер на 45 345.50 лв., собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и  управлява, по деяния както следва:

1.                 През м.януари 2008г., в гр.Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице – ръководител „направление кредитиране” в дружество ****, е присвоил чужди пари - сума в размер на 824.54 лв., собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява;

2.                 През м.февруари 2008г., в гр.Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице – ръководител „направление кредитиране” в дружество ****, е присвоил чужди пари - сума в размер на 3238.70 лв., собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява;

3.                 През м.март 2008г., в гр.Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице – ръководител „направление кредитиране” в дружество “****, е присвоил чужди пари - сума в размер на 2403.74 лв., собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява;

4.                 През м.април 2008г., в гр.Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице – ръководител „направление кредитиране” в дружество “****, е присвоил чужди пари - сума в размер на 5801.87 лв., собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява;

5.                 През м.май 2008г., в гр.Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице – ръководител „направление кредитиране” в дружество ****, е присвоил чужди пари - сума в размер на 6338.46 лв., собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява;

6.                 През м.юни 2008г., в гр.Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице – ръководител „направление кредитиране” в дружество ****, е присвоил чужди пари - сума в размер на 7951.16 лв., собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява;

7.                 През м.юли 2008г., в гр.Пазарджик в качеството си на длъжностно лице – ръководител „направление кредитиране” в дружество ****, е присвоил чужди пари - сума в размер на 8059.71 лв., собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява;

8.                 През м.август 2008г., в гр.Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице – ръководител „направление кредитиране” в дружество ****, е присвоил чужди пари - сума в размер на 6409.90 лв., собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява;

9.                 През м.септември 2008г.,  в гр.Пазарджик, в качеството си на длъжностно лице – ръководител „направление кредитиране” в дружество ****, е присвоил чужди пари - сума в размер на 4317.42 лв., собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява.

          В съдебно заседание на 10.11.2011 год. обвинението против подс.Е.Г. е изменено от прокурора, който по реда на чл.287 ал.1 от НПК е повдигнал ново обвинение за престъпление по чл.202 ал.2, т.1 във вр. с чл.201 и с чл.26 ал.1 от НК  за това, че  през периода от месец януари 2008 година до месец септември 2008г. в гр.Пазарджик при условията на продължавано престъпление,  в качеството си на длъжностно лице,  ръководител „Направление кредитиране” в **** е присвоил чужди пари в големи размери, а именно сумата от 51 064.01лв. собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, по деяния както следва:

          през месец януари 2008 е присвоил сумата  9408.81лв.;

          през месец февруари 2008 година е присвоил сумата от 2452.76лв;

          през месец март 2008 година е присвоил сумата от 502.02лв.;

          през месец април 2008 година е присвоил сумата от 8792.93лв.;

          през месец май 2008 година е присвоил сумата  в размер на 6127.48лв.;

          през месец юни 2008 година е присвоил сумата от 7630.18лв.;

          през месец юли 2008 година е присвоил сумата от 7718.11лв;

          през месец август 2008 година е присвоил сумата от 4319.00лв;

          през месец септември 2008 година  е присвоил сумата от 4112.72лв.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник,  не  се  признава  за  виновен  и  дава  епизодични  кратки обяснения.  

От името на ощетеното ЮЛ - ****, представлявано от управителя А.Н.Б., представляван от повереника адв.Ц.Ч. *** против подсъдимия, който след изменение на обвинението също бе изменен за сумата от 51 064.01 лева лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, както следва:

          сумата  9408.81лв., ведно със законната лихва от 01.02.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата от 2452.76лв. ведно със законната лихва от 01.03.2008г. до окончателното изплащане ;

          сумата от 502.02лв. ведно със законната лихва от 01.04.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата от 8792.93лв. ведно със законната лихва от 01.05.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата  в размер на 6127.48лв. ведно със законната лихва от 01.06.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата от 7630.18лв. ведно със законната лихва от 01.07.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата от 7718.11лв. ведно със законната лихва от 01.08.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата от 4319.00лв ведно със законната лихва от 01.09.2008г. до окончателното изплащане.;

          сумата от 4112.72лв. ведно със законната лихва от 01.10.2008г. до окончателното изплащане.

Районният  съд  като  обсъди  и  прецени  събраните  по  делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите  на  чл.301 от  НПК,  прие  за  установено  следното:

През лятото на 2005 година подс.Е.Г. направил  предложение на  св.А.Б. да регистрират съвместно търговско дружество, което да развива дейност като кредитна институция, посредством раздаването на бързи кредити основно на физически лица. Св.Б. познавал подсъдимият още докато последният бил действащ банков служител и останал с добри впечатления от неговата работа. По този повод той приел предложението му още повече, че в онзи момент имало пазарна ниша за развитие на такъв вид дейност. Във връзка с това двамата регистрирали **** със седалище в гр.Пловдив. Св. А.Б. освен съдружник бил и управител на дружеството, като притежавал 60 дружествени дяла, а подсъдимият 40 дружествени дяла от капитала. Дружеството имало за основен предмет на дейност предоставяне и управление на кредити за подобряване на недвижими имоти на физически лица и представлявало финансова институция, съобразно изискванията на чл.3 от ЗКИ. Капиталът на дружеството и основните финансови средства, с които то започнало да развива дейност  били  предоставени  от  друго търговско дружество на св.Б. ***, чрез отпускане на междуфирмен заем. Практически  подс.Г.  станал  съдружник, но без реално да е предоставял  средства за формиране  на  капитала на дружеството, а св.Б. се съгласил на това именно, защото разчитал на познанията и опита на първия в областта на банковата дейност и финансите.

С трудов договор от 20.12.2006г. подс.Е.Г. бил назначен на длъжност „Ръководител направление кредитиране” в дружеството ****, като практически поел изцяло оперативното управление на дейността на дружеството. За  тази  заемана  от  него длъжност не била съставена длъжностна характеристика, но с цел осъществяване на дружествената дейност св.Б. в качеството си на управител дал на  подс.Г.  пълномощно. Такова пълномощно се издавало всяка календарна година, като в том І на стр.84 от материалите по делото се намира пълномощно рег.№ 349/30.01.2008г., т.е. валидното за 2008 година и инкриминирания период. По силата на  трудовия договор  и дадените пълномощия подс.Г.  имал  пълното право да преговаря от името на дружеството, като одобрява искания за отпускане  на  кредити; сключва сделки  за кредити, които не надхвърлят 3000 лева; да се разпорежда с банковите сметки на дружеството, като  получава  суми  за  предоставяне на клиенти по отпуснати кредити и т.н.

Във връзка с правилното осъществяване на дружествената дейност и вътрешен контрол относно документооборота и отчетността на движението на паричните потоци в дружеството **** св.Б.  издал заповед № 01/18.12.2006год. /Виж том І, стр.80 от делото и стр.272 в съд.фаза/.  Тази  заповед  била издадена във връзка с постъпил доклад от текуща одиторска проверка по финансови отчети за счетоводната 2006г. и констатираните пропуски и неточности при организацията и осчетоводяване на стопанските операции. Със заповедта се нареждало счетоводните отчитания да се извършват съгласно ЗСчет. и счетоводните стандарти; разплащанията по кредити да става изключително по банков път, като се намали до минимум тегленето на големи суми в брой за изплащането на кредити по магазини; да се спазват стриктно финансовата дисциплина при отпускането и осчетоводяването на финансови средства; да се въведат първични счетоводни документи, които да се номерират и завеждат в нарочни регистри; задължително да се води касова книга и т.н. Отговорен за изпълнението на заповедта бил подс.Е.Г., който получил лично въпросната заповед на 19.12.2006 год. и отразил това със саморъчен запис в долния десен ъгъл. На следващият ден подс.Е.Г.  бил назначен с горепосочения трудов договор, като очевидно до този момент осъществявал дейността си в дружеството без да е в трудови правоотношения.

Дружеството разполагало с офис в град Пазарджик, находящ се на *******, както и *****. Основно дейността си обаче дружеството извършвало чрез офиса в гр.Пазарджик, който се ръководел от подс.Г..

През лятото на 2008 година св.Б. установил, че кредитната дейност на дружеството не била така активна и печеливша, както през миналите години, а също и, че дружеството спряло да обслужва заема си към ****. Той споделил за това на св.Е.К.-П., предоставяща правни услуги на неговите фирми. Св.К.-П. първоначално направила проверка  в  базата  данни  на  Търговския  регистър и установила, че подс.Г. бил станал  управител и съдружник в друго търговско дружество- ****, което развивало основно на територията на гр.Пазарджик  същата по вид дейност като **** и в този смисъл било конкурентно.  Тя споделила това на св.Б. и той незабавно поискал да се извърши финансова проверка.

Със заповед № 261/09.09.2008г. св.А.Б. наредил  извършване на пълна финансова проверка на дейността на дружеството в гр. Пазарджик, при която да се извърши инвентаризация на ДМА, проверка на касата и разчетните взаимоотношения. Била определена комисия в състав: подсъдимия, св.Е.К.-П.  и  св.Р.С. – служител в дружеството, като проверката следвало да се извърши в присъствието на одитора на дружеството-св.Н.Л..

В изпълнение на заповедта, около 14.00 часа на 09.09.2008г. св.К.-П. и св.Л. пристигнали в офиса на дружеството в гр.Пазарджик, където заварили само св.С.. Потърсили подс.Г., за да му връчат заповедта за проверката, като поискали да им се представи касовата книга, заповедната книга и дневник за входяща и изходяща кореспонденция. Св.С. отговорил, че дружеството не разполагало с касова книга, а заповедни книги-изходяща и входяща се водят в общ дневник, който им представил. Свидетелката К.-П. се обадила на подсъдимия по телефона като му обяснила, че трябва да бъде извършена финансова проверка на дружеството. Той отговорил, че не може да дойде в офиса, т.к. имал ангажименти. Свидетелката уведомила за това по телефона св.Б., който разпоредил в офисите да се сменят патронниците на вратите и кодовете на охранителната система на „Радио сот”.  Св.К.-П. отново се обадила по телефона на подс.Г. и той около 15.00 часа пристигнал в офиса. Свидетелката К.-П. попитала подсъдимия защо в дружеството не се води заповедна книга и защо цялата кореспонденция – входяща и изходяща поща, както и всички заповеди се описват в един общ журнал, а последният отговорил, че по този начин му било по-удобно. Като цяло бил нервен и невъздържан.  Заявявал на  К.-П. и Л., че те не са никои, за да го проверяват, както и че ще има отношения само с Б.  След като му била показана заповедта за проверката на св.Б., подс.Г. попълнил и подписал въпросен лист и декларация, в които отразил, че в касата на дружеството не се намират чужди парични средства и документи на отговорно пазене, че не са предадени на отговорно пазене парични средства и документи на „**** на трети лица и че предава всички неосчетоводени  финансови  документи на проверяващите. Докато  двете свидетелки разговаряли с подсъдимия те забелязали договори за отпускането на кредити на физически лица, но от името на ****. Св.К.-П. не споделила с подсъдимия, че знае за съдружието му в това конкурентно дружество, но го попитала какви са тези договори. Той обяснил, че има свои лични вещи и документи, които ще изнесе. Св.Л. категорично се противопоставила  да  бъдат  изнасяни  каквито и да е вещи, докато всичко не бъде описано. Това още повече подразнило подсъдимия, който дори в един момент я  репликирал със заплахата, че ще я изхвърли през прозореца. Въпреки противопоставянето подс.Г. изнесъл в присъствие на свидетелките някакви  документи и компютър, за който заявил, че  бил на съпругата му, като ги заключил в друг съседен офис, но стопанисван от друг субект. Св.Л. поискал от подсъдимия да й предостави касовата книга, но  той заявил, че няма такава. След това, по настояване на св.Л., подс.Г. направил разпечатка на сметка 501 от програмен продукт **** т.е. разпечатка от т.нар. аналитичен регистър, за да видят какви трябва да са наличностите в касата.

          На въпроса къде се намира касата, в която се съхранявали паричните средства на фирмата и дали това е единствената каса,  подс.Г. отговорил, че тя е единствената, след което  показал самата каса. Свидетелките установили на място, включително и от заявеното от св. С., че освен подс.Г.,   друг служител на фирмата нямал достъп до касата. Тя се отваряла с електронен код, който знаел само подсъдимият. След като подс. Г. отворил касата на дружеството, комисията открила в нея документи,  вещи – няколко болта и сумата от 2 лв. на монети. Сред документите били и такива, подготвени за внасяне в Търговския регистър с цел регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност от подс.Г., което също щяло да извършва конкурентна дейност. Св.К.-П. успяла да види само, че наименованието му е „СК Файнанс” ЕООД.

Въз основа на направената  разпечатка от аналитичния регистър на сметка 501 се установило, че към 14.08.2008г. в касата на дружеството трябвало да има 47 033.03 лева, тъй като след тази дата не било извършвано осчетоводяване на нито един финансов документ. След  като  поискали  обяснение от подс.Г. за драстичната разлика в касовата наличност същият заявил на двете свидетелки, че това не било тяхна работа.  Извадил  пачка с пари като отброил 800 лева и ги предал на св.К.-П. в качеството й на председател на комисията, заявявайки, че това е касовата наличност. След това казал  на комисията, че има личен ангажимент и отказва да участва по-нататък в проверката, както и че ще говори само и единствено с Б..  Свидетелката К.-П. информирала в телефонен разговор св.Б. за развилите се до момента събития и за поведението на подс.Г., като  му препоръчала той  да вземе лично участие в работата на комисията. Св.Б. се  съгласил  и  разпоредил да бъдат  сменени патроните на бравите на двата офиса, както и кодовете за достъп на охранителната система на „Радио сот”. Този факт станал известен и на  подс.Г., т.к. разговорът се провеждал в негово присъствие. Около 16.00 часа подс.Г. си тръгнал, а останалите членове на комисията изпълнили разпореждането на Б., оформили  протокол №1/09.09.2008г. за работата на комисията и се уточнили за работата на следващия ден, след което  запечатали вратите на двата офиса.

          На  10.09.2008г. около 08.30 часа, св.С. бил пред сградата, където се намирали офисите на дружеството. Там  забелязал спряла кола на „Радио сот” до която служител на фирмата разговарял по телефона и обяснявал, че някакво лице се било легитимирало като лице за контакти във връзка със задействал се сигнал за аларма в офис в същата сграда.  С. веднага се обадил по телефона на председателя на комисията св.К.-П. и я уведомил за случилото се. Тя го помолила да отиде в кантората й и да изчакат заедно св.Б.. След пристигането на последния  всички заедно отишли в офис №2. Констатирали, че в него не било влизано, тъй като  лепенките не били нарушени. След това се качили на четвъртия етаж, където констатирали, че не могат да влязат в офис 21, защото патронникът на вратата бил наново  подменен, след подмяната му предишния ден и лепенките  на вратата  липсвали. Свидетелката К.-П. се обадила на управителя на „Радио сот” и го помолила да дойдат със служителите, които били присъствали на подмяната на кода за достъп предишния ден, както и със служителя, който реагирал на сигнала за задействаната аларма сутринта. След разговор с представителите на охранителната фирма  било установено, че в 08.22 часа подс.Г. бил нарушил целостта на лентите с които бил запечатан офис №21, бил подменил ключа с помощта на професионален ключар и след като влязъл в офиса, се била задействала алармата на СОТ-а.

При пристигането на охранителите  подс.Г. бил заявил, че от 6 месеца не бил ползвал офиса и не си спомнял кода на СОТ, а тъй като ключалката заяждала и се била развалила, той я разбил. Тъй като подс.Г. фигурирал като  лице за контакт в договора с „Радио сот”, охранителите си тръгнали.

          След тези събития  св.Б.  издал заповед № 261-І/10.09.2008г., с която допълнил състава на комисията, която следвало да продължи работа. Тъй като подс.Г. не бил дошъл на работа, св.Б. му позвънил по телефона и едва тогава горният пристигнал. Връчена му била заповед № 262/10.09.2008г., с която било поискано да даде писмени обяснения. След получения незадоволителен отговор от негова страна, със заповед № 263/10.09.2008г., на подс.Г. било наложено дисциплинарно наказание–уволнение. В отговор на това подс.Г.  заявил, че не желае да присъства на продължаващата проверка  и  понеже е дисциплинарно уволнен пожелал да си тръгне. Свидетелят Б. се възпротивил, тъй като подс.Г. не бил предоставил на комисията кодовете за достъп до компютърните конфигурации за осчетоводяване на кредитите, а и електронния код за отваряне на касата, но така или иначе той си заминал.

          В хода на продължилата финансова проверка било установено грубо нарушение на финансовата дисциплина в дружеството и злоупотреба с неговото имущество. Тогава била констатирана  липса в касата на дружеството в размер на 50 548,45 лева за периода до 10.09.2008г. Липсвала заповедна книга в дружеството, журнал „входяща и изходяща поща” бил оформен като един, ненавременно били осчетоводявани финансови документи.

 С оглед на това св.Б. отнел пълномощията на подс.Г. и предупредил банка *****, че последният вече няма правомощия да работи със средства от банковата сметка на дружеството.

          След като св.Б. предупредил подс.Г., че трябва да върне липсващите пари, последният поискал свикване на Общо събрание, на което дружеството да раздаде дивиденти. 

На 02.10.2008г. в гр.Пловдив било проведено ОС, на което било взето решение да не се раздават дивиденти, подс.Г. бил изключен като съдружник, а дружеството било преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност, с едноличен собственик и управител св.А.Б..

По повод гореописаното св.Б. *** и било отпочнато  настоящото наказателно производство.

Видно от приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ на вещото лице Л.Ц. /том І, лист 114-118/ лицето, което е следвало да осъществява вътрешен контрол относно документооборота и отчетността за движението на паричните потоци в дружеството **** гр.Пловдив – офис Пазарджик за инкриминирания период е подс.Е.Г.. Съгласно аналитичен регистър  на дружеството на сметка 501 „Каса в лева” към 08.08.2008г. в касата е следвало да има налични 47 033.03 лева, а в регистъра са били осчетоводени всички приходи и разходи до тази дата.  След 08.08.2008г. са били издавани ПКО и РКО, които не с били осчетоводени. След като е взел предвид и касовите документи издадени за периода до 10.09.2008г. вещото лице е заключило, че липсата в касата на дружеството към тази дата възлиза на сумата от 50 548.45 лева. В съдебно заседание вещото лице Ц. поддържа заключението си като пояснява, че при извършване на изчисленията за касовата наличност, съответно липса, през инкриминирания период е ползвал данните от аналитичен регистър  на дружеството на сметка 501 и протоколите, изготвен по повод на проверките от 09 и 10.09.2008 годна, но не е преглеждал всички първични счетоводни документи ПКО и РКО, намиращи се в делото. В тази връзка съдът намира, че не следва да кредитира заключението на тази експертиза само в частта му, в която са направени изчисленията на общия размер на липсата, т.к. това вещо лице не е базирало тези свои изчисления на данните взети от всеки един първичен приходен или разходнооправдателен документ, а на обобщена информация. В останалата част заключението следва да се кредитира, още повече, че то е в пълен синхрон и със заключението на назначената в съдебната фаза на процеса СИЕ.

В досъдебната фаза на процеса по делото е била назначена  втора СИЕ /том І, лист 360-369/ изготвена от вещото лице Ц.К.. С протоколно определение от 31.01.2011 година съдът мотивирано отказа да приеме заключението на тази експертиза, с оглед на което същата не следва да се обсъжда по същество.

По делото е прието заключението на назначената в съдебната фаза на процеса повторна съдебно-икономическата експертиза на вещото лице Д.Б., оформено като основно заключение /лист 223-230/ и допълнение към него /лист 246-250/. Съдът изцяло кредитира основното заключение на тази експертиза с коригиращото допълнение към нея, т.к. то е компетентно и обективно   изготвено. От това заключение се установява, че  осъществявания документооборот в дружеството отнасящ се за периода 01.01.2008г. до 12.09.2008г. не е надлежно регламентиран съгласно разпоредбите на ЗСч. В дружеството са изготвяни първични счетоводни документи, които независимо от обстоятелството, че не съдържат всички изискуеми от ЗСч. реквизити могат да бъдат приети като носители на достоверна информация, т.к. са налице допълнителни служебни документи, които удостоверяват липсващата такава. Вторичен счетоводен документ – касова книга не е представена. Сумата на констатираната липса в касата на дружеството за инкриминирания период е в общ размер на 51 064.01 лева. Вещото лице подробно и хронологично е посочило размера на формираните липси помесечно, за което е изготвена и подробна справка - приложение №2, което е неразделна част от заключението и което не следва да се преповтаря. Вещото лице е категорично, че е базирал  изчисленията си изцяло въз основа на приетите като писмени доказателства в оригинал ПКО и РКО и описите към тях, находящи се в осем отделни папки. В с.з. на 10.11.2011г. на в.л. е предявен ПКО № 335 /номерация с молив/ от 18.06.2008г., находящ се в папка №3 на стр.275, при което се установява, че вписаната в него сума като приход към дружеството е 53 лв., но в.л. поради грешка я е възприело като 33 лева. От това става ясно, че общата сума на липсите е с 20 лева по-висока от тази по измененото и новоповдигнато обвинение, но тъй като  липсва надлежно обвинение за разликата до 20 лева, то е безпредметно обсъждането по-задълбочено на този въпрос. Още повече, че това не е във вреда на подсъдимия, т.к. на практика на него е повдигнато обвинение за по-малката сума. Вещото лице е категорично, че формирането на липсата е станало в резултата на събрани, но не внесени в разплащателната сметка на дружеството суми, разбира се след заплащането на съответните текущи разходи, което е ставало ежемесечно в инкриминирания период по начина и в стойностите така, както е илюстрирано в приложение-справка №2, неразделна част от заключението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на свидетелите  Г.Т., Б.П.-В., А.Б., Е.К.-П., Н. Л., Р.С., В.С., И.Т., А.Н. и К.С.,  а също и от заключението на СИЕ на вещото лице Л.Ц. в частта, в която съдът го кредитира, подробно посочена по-горе и от заключението на СИЕ на вещото лице Д.Б., както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава пълна вяра на събраните гласни доказателства посредством разпита на всички горепосочени свидетели, т.к. те синхронизират напълно помежду си и със събраните писмени доказателства, като взаимно се допълват, достоверни са, доколкото освен св.Б., никой от останалите  разпитани свидетели не е заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. Всички те съвкупно с писмените доказателства и приетите по делото експертизи очертават по категоричен  начин  гореописаната фактическа обстановка.

Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Е.Г., които макар и съвсем лаконични и давани епизодично по конкретен въпрос и на определен етап от производството в съдебната му фаза, имат характер на защитна теза, а не на източник за фактите от обективната действителност.

Така например в своите кратки обяснения дадени на в о.с.з. на 15.11.2010г. на стр.20 от съд. пр-л, подс.Г. заявява, че когато на 09.09.20008г. св.К.-П. и св.Л. ***, за да правят финансова проверка, той отишъл в офиса на дружеството около 15.00 часа, поканил ги в офиса на четвъртия етаж и им казал да си извършат проверката. Оставил им ключа за офиса и си тръгнал, т.к. в 16.00 часа трябвало да вземе поръчана от него торта за рождения ден на дъщеря му. Не знаел как е протекла след това проверката, както и че били сменени патронниците на вратите на двата офиса и кодовете за достъп на охранителната система.

Така заявените обстоятелства от подс.Г. напълно се опровергават от показанията на св.К.-П., св.Л. и св.Р.С., които както се посочи са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото. Те са категорични, че подс.Г. е присъствал известно време, когато е започнала проверката. През това време той е попълнил и подписал въпросен лист и декларация, в които отразил, че в касата на дружеството не се намират чужди парични средства и документи на отговорно пазене. Направил разпечатка на аналитичния регистър - сметка 501 „Каса в лева”, която предоставил на членовете на комисията. Отворил касата на дружеството, за да се види нейната наличност. При констатираната драстична разлика между наличността в касата– 2 лева и наличността, която следвало да има според аналитичния регистър на сметка 501 - 47 033.03 лева извадил и отброил 800 лева, които предал на св.К.–П., заявявайки, че това е наличността, а за останалите липсващи пари заявил, че това е въпрос ,който ще се реши между него и А.Б..  Едва след това казал, че повече няма да участва в проверката, т.к. това не били лицата, които следвало да го проверяват. Заявил, че има ангажименти и си тръгва както и, че ще контактува само и единствено с Б..   Именно това поведение на подс.Г.  принудило комисия, на която и той бил член, да преустанови работата си. Св.К.-П. се обадила на Б. в присъствието на подсъдимия и му споделила какво се случва. Той разпоредил смяната на патронниците и кодовете на охранителната система, което категорично станало ясно и на самия Г.. Още повече, че в негово присъствие св.Р.С. е отишъл да купува патронници за подмяната им.

Съдът  изцяло дава  вяра  на  показанията на св.Р.С., който достоверно пояснява, че когато той започнал работа в дружеството на 01.07.2007г. в него работили още две момичета – св.В. Славеева и св.И.Т., като Славеева напуснала през февруари 2008г., а Т. в началото на мес. март 2008 г., след което във фирмата останали да работят само той и подс.Г., който изпълнявал през цялото време ръководна дейност, в качеството си на ръководител „Направление кредитиране”. Това потвърждават и посочените две свидетелки, както и св.К.С., който е работил в дружеството през 2006-2007г., като е ръководил офиса на същото в гр.Хасково, но под непосредственото ръководство на подсъдимия. Всички те единодушно заявяват, че исканията на клиентите за отпускане на кредити и решенията за разрешаването на кредити се вземали единствено и само от подс.Г.. Категорични са още, че само той е осчетоводявал приходите е разходите на дружеството. В подкрепа на това са и показанията на св.Л., която разказва, че по решение на св.Б. през месеците февруари-март 2008г. следвало да изготви одит на дружеството за финансовата 2007 година. Подс.Г. обаче тогава отказал да й предостави достъп до дружествените документи, като се оправдал, че не бил осчетоводявал много време и искал първо да осчетоводи, да изготви и предаде годишен финансов отчет, след което щял да съдейства за одита, който така или иначе не се състоял.

Св.Р.С. е категоричен, че една събота и неделя през мес.март 2008г. подс.Г. заедно с друго неустановено лице провел телефонни разговори от офиса на **** с клиенти на дружеството, като им казал, че за в бъдеще следва да внасят погасителните си вноски на ръка в офиса на дружеството, а не по банков път, както било до сега, т.к. банката започнала да събира такси за вноските. Обичайната практика до този момент била вноските да се правят по банков път, в който смисъл била и заповед № 01/18.12.2006год. /Виж том І, стр.80 от делото и стр.272 в съд.фаза/, която в своята т.6 изрично нарежда разплащанията по кредити да става изключително по банков път.  До началото на мес. март 2008 година  само по изключение се приемали пари на ръка в офиса, след това обаче това станало правило. Св.С. пояснява все така достоверно, че когато започнало приемането на вноски на ръка от клиентите, подс.Г. наложил следната практика:  Първоначално той подписвал 50-60 непопълнени ПКО, които предоставял на намиращите се в офиса през деня. Този първи подпис той пологал на мястото, където пишело „касиер”.  Когато дойдел клиент и правел съответната вноска ордерът се попълвал като съдържание от съответния служител в дружеството, като в повечето случаи това бил св.С..  На клиента са давала разписка-квитанция за платената вноска, а ордерът  заедно с  парите  от вноската оставали  в офиса на първия етаж, като обикновено се държали в някакво чекмедже. Обикновено  в края на  работния ден, а ако подс.Г. не посещавал офиса, то най-късно в началото на следващия ден, парите от вноските  заедно  със  съответните  ордери  му се  предавали.   При получаването на парите той полагал втори подпис в ПКО, обикновено долу в средата, с което удостоверявал, че парите са получени от него. Такъв втори подпис подс.Г. не полагал само в ПКО, които били скрепени с нареждане–разписка, т.е. когато са били изтеглени пари от банковата сметка на дружеството и след това те са заприходявани като постъпили в касата на същото с ПКО. В последното по делото съдебно заседание подс.Г. отново дава кратки обяснения, в които практически не отрича, че пари на ръка са приемани в офиса на дружеството, но сочи, че не съществувала заповед, която  да  забранява  това. Категорично отрича обаче да е вярно заявеното от св.С. относно механизма на получаването на парите от самия него и полагането  на  втори  подпис  в  съответните  ПКО. 

Съдът не даде вяра и на тези обяснения на подсъдимия, т.к. те се опровергават от незаинтересования свидетел Р.С., а и от приетите като писмени доказателства ПКО в оригинал.

Следва да се отбележи, че прокарваната линия на защита от страна на защитника на подсъдимия, а и от самия него, е насочена основно към това да се изключи достоверността на първичните счетоводни документи, като се твърди, например, че ПКО не са оформяни по предвидения от закона ред. Не било посочвано от чие дружество са издавани, по някои от тях имало поправки без да са оформяни според нормативните изисквания, както и поради това, че нито ПКО, нито РКО били номерирани по надлежния ред, при което възниквало съмнение дали това са всички първични счетоводни документи, както и дали изчисленията на СИЕ, направени по тях, отразяват обективно каква следвало да бъде наличността в касата, респ. каква липса се е формирала през инкриминирания  период.  С други думи защитата се опитва да черпи права на база неправомерното поведение на самия подсъдим, досежно начина на водене на счетоводната отчетност в процесното дружество.  Както вече се посочи и по-горе   подс.Г. е получил лично заповед № 01/18.12.006г., която е била издадена от св.Б. с цел подобряване на финансовата дисциплина по препоръка на св.Л.. подс.Г. е получил тази заповед на 19.12.2006г. и лично е отразил това обстоятелство чрез саморъчен запис и положен подпис в долния десен ъгъл.  Отговорен за изпълнението на тази заповед е бил само подс.Г., като видно от нейното цяло съдържание той е имал стриктно определени задължения. По-специално в т.8 е посечено, да се въведат първични счетоводни документи, които да се номерират и заведат в регистрите за  първични счетоводни документи. Очевидно подсъдимия нито е номерирал хронологично ПКО или РКО, нито е въвел  регистри за тях и в същото време се позовава на тези пропуски с цел да дискредитира документите, като писмени доказателства. В т.10 от заповедта изрично е посочено, че е задължително воденето на касова книга на дружеството, но подсъдимият не е водел такава, което се потвърждава от св.С. и св.Л., пред която на 09.09.2008г. Г. лично е заявил, че в дружеството няма касова книга, поради което тя е поискала да й направи разпечатка от аналитичния регистър сметка 501 „Каса в лева”. В същото време през цялото развитие на производството подс.Г. настоява да се издири и приобщи към доказателствения материал по делото касова книга на дружеството. Твърди, че само тя би дала достоверна информация за това дали парите отразени в ПКО и РКО са постъпили, респ. разходвани от дружеството, както и дали в делото са приложени всички първични счетоводни документи, а в същото време е абсолютно наясно, че такава касова книга не би могла да съществува.

В последното по делото съдебно заседание подс.Г. отрича изцяло да е полагал втори  подпис върху ПКО, така както твърди св.С., с което да удостоверявал, че е получил парите по ордера. Не може да не направи впечатление обаче еволюцията на неговите твърдения по този факт. В съдебно заседание на 10.03.2011г. на стр.7 от съд. пр-л /най-долу/, защитата прави изявление, че по принцип не се оспорва фактът, че подс.Г. е полагал подписи в ПКО, така както пред това е съобщил св.С.. В следващото съдебно заседание на 07.04.2011г. на стр.3 от съд. пр-л /горе/ защитата оспорва подписите положени в ПКО от страна на подсъдимия, което прави и самият той под формата на поредното епизодично кратко обяснение. В поредното съдебно заседание на 19.09.2009г. на стр.6 от съд. пр-л лично подс.Г. отново под формата на кратко обяснения сочи, че било възможно да е подписвал ордерите, но трябвало да си спомни това. Не можел да отговори дали ордерите ги е подписвал той, въпреки, че му е предоставена възможност изрично то съда да прегледа оригиналите на същите и да посочи, кой подпис оспорва. Заявява, че не може да посочи ордер, който да е подписан от него, както и, че не може да посочи ордер, който да не е подписан от него.

Всички тези изявления на подсъдимия и цялостното му процесуално поведение дадоха основание на съда да кредитира изцяло заявеното от св.С. досежно обстоятелствата посочени по-горе. Още повече, че в заключението на СИЕ от в.л. Б. същият изрично е посочил, че в дружеството са изготвяни първични счетоводни документи, които независимо от обстоятелството, че не съдържат всички изискуеми от ЗСч. реквизити могат да бъдат приети като носители на достоверна информация, т.к. са налице допълнителни служебни документи, които удостоверяват липсващата такава. Очевидно разпечатката от аналитичния регистър направена на 09.09.2008г. лично от подс.Г. и предадена на св.Л. е такъв съпътстващ служебен документ.

За съда няма съмнение, че обобщения протокол от извършената финансова проверка на дружеството № 2 от дата 10.09.2008г. съставен от св.К.-П. и подписан от всички взели участие в проверката, с изключение на подсъдимия е бил съставен действително на тази дата, а не по-късно /Виж том І, стр.54-55 номерация с молив  от делото/. Вярно е, че на стр.2-ра от протокола е посочено, че комисията е приключила работата си на 10.09.2008г. в 17.30 часа, като неразделна част от този протокол са протоколите съставени от членовете на комисията работила съответно в офис 2 и офис 21. Единият екип, работил в единият офис е бил от св.М. и св.Т., които също са съставили протокол от 10.09.2008г. /Виж том І, стр.51-53 номерация с молив  от делото/. Другият екип проверявал другият офис е бил от св.А.Н. съвместно с П.А.. Те са съставили протокол /Виж том І, стр.44-50 номерация с молив  от делото/, който е датиран също от 10.09.2008г. В последната страница на този протокол е посочена дата 15.09.2008г., която очевидно е датата на набиране на компютър и принтиране на този протокол, т.к. проверяващите на 10.09.2008г. са си водели бележки на чернова. Така или иначе, дори обобщеният протокол да е изготвен не в деня посочен в него, а на някой от по-следващите дни то това е без всякакво правно значение, т.к. според тези протоколи стойността на касовата липса е базирана на данните от аналитичния регистър, които са били непълни, т.к. е имало и множество неосчетоводени първични счетоводни документи, които в последствие са взети предвид от СИЕ на в.л. Б..

С оглед на всичко казано до тук съдът не възприе защитната теза на подсъдимия и не кредитира неговите макар и лаконични обяснения, т.к. те се опровергават от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, заключенията на приетите експертизи, като не се подкрепят дори и косвено от никое друго доказателство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Е.Г.  е  осъществил престъпния състав на  чл.202 ал.2, т.1 във вр. с чл.201 и с чл.26 ал.1 от НК  за това, че  през периода от месец януари 2008 година до месец септември 2008г. в гр.Пазарджик при условията на продължавано престъпление,  в качеството си на длъжностно лице,  ръководител „Направление кредитиране” в **** е присвоил чужди пари в големи размери, а именно сумата от 51 064.01лв. собственост на дружеството, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, по деяния както следва:

          през месец януари 2008 е присвоил сумата  9408.81лв.;

          през месец февруари 2008 година е присвоил сумата от 2452.76лв;

          през месец март 2008 година е присвоил сумата от 502.02лв.;

          през месец април 2008 година е присвоил сумата от 8792.93лв.;

          през месец май 2008 година е присвоил сумата  в размер на 6127.48лв.;

          през месец юни 2008 година е присвоил сумата от 7630.18лв.;

          през месец юли 2008 година е присвоил сумата от 7718.11лв;

          през месец август 2008 година е присвоил сумата от 4319.00лв;

          през месец септември 2008 година  е присвоил сумата от 4112.72лв.

Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Безспорно се установи, че към инкриминирания период подс.Г.  е имал качеството на длъжностно лице в ощетеното юридическо лице. Действително установи се,  че подсъдимият не е имал изготвена и връчена му длъжностна характеристика, но този въпрос не влияе на правната квалификация на деянието и не заслужава по-задълбочено обсъждане.  Липсата на  длъжностна характеристика не лишава подсъдимия от  качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1,бук.Б от НК, т.к. неговото трудово правоотношение с работодателя, а и изрично предоставените му от управителя на дружеството пълномощия, подробно споменати по-горе, го определят категорично като длъжностно лице, което изпълнява ръководна работа, а и работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в ЮЛ, каквото е ****.  Върховният съд на РБългария нееднократно е имал повод да се произнесе, кога работникът или служителят имат качеството на длъжностно лице, както и че това се определя от  конкретната му трудова функция и правата и задълженията, които има, а не от начина, по който му е било възложено да ги упражнява. Съдебната практика определя като длъжностни лица дори и лицата, на които „фактически”  или „мълчаливо”  е възложено упражняването на съответни функции  или осъществяването на правомощия, очертани в хипотезиса на нормата на чл.93 т.1 бук.А и Б от НК. В този смисъл са решения № 331/2007 год. , № 307/1972 год. и № 339/1972 год. на ВС.

Не е спорно по делото, че подс.Г. е имал качеството на ръководител „направление кредитиране” и отчетник на паричните средства, които е получавало и разходвало дружеството.

 В конкретния случай от обективна страна се доказа безспорно, че  подс.Г. именно като длъжностно лице и отчетник на паричните средства на дружеството ги е получил в посочените по-горе размери и периоди, със задължението да ги пази и управлява, но вместо това ги е задържал като свои, а не като собствени на ЮЛ в касата на дружеството. Без значение е кога и как впоследствие се е разпоредил с тях, а това обстоятелство остана и неизяснено по делото, но щом категорично се установи, че ги е получил от името и за сметка на дружеството, а след това ги е извадил от неговия патримониум, то очевидно той е демонстрирал и реализирал своето намерение за противозаконното им  присвояване. Деянието е квалифицирано по квалифициращия признак големи размери, т.к. присвоената сума надхвърля 70 минимални работни заплати. В случая тя надхвърля и 140 МРЗ, което обективно е критерий за наличие на квалифициращ признак „особено големи размери” по смисъла на чл.203 от НК, но не е налице другият обективен критерий – особено тежък случай, при което това може да се отчита само като отегчаващо отговорността обстоятелство.

 Подсъдимият е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК относно целите и на  чл.54 и следващите от НК -относно неговата индивидуализация.  

Обществената опасност на деянието е завишена. Присвояването е престъпление, което в голяма степен засяга обществените отношения свързани с упражняването на правото на собственост. Съдът прецени високата степен на обществена опасност и на  конкретно извършеното от подсъдимият деяние, като изходи от естеството и високата стойност на присвоеното имущество, а и от начина на извършване на присвояването – демонстративно и с чувство за безнаказаност.

Подсъдимият е личност с невисока степен на обществена опасност. Не е  осъждан и е положително охарактеризиран по местоживеене.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в желанието на подсъдимия да си набави средства по бърз и дори престъпен начин, което е една рефлексия от незачитането на установения в страната правов ред и ниското му правно и обществено самосъзнание.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат  чистото съдебно минало и добрите характеристични данни по местоживеене. Като отегчаващи – високият размер на присвоеното имущество, което както се посочи по-горе надхвърля 140 МРЗ и обективно следва да се възприема като имущество в особено големи размери.

Като прецени обществената опасност на деянието и дееца, а също и смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест съдът даде превес на смекчаващите и осъди подс.Е.Г. на четири години лишаване от свобода.

Предвид размера на наложеното наказание ЛС е неприложим института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.

На осн.чл.61 т.3 от ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип, т.к. спрямо подс.Г. са налице условията на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.

От деянието ощетеното ЮЛ ****, представлявано от управителя А.Н.Б. е претърпяло имуществени вреди, за които подсъдимият  дължи обезщетение - чл.45 от ЗЗД.

Съдът като съобрази стойността на присвоеното имущество, изчислено в заключението на СИЕ на в.л. Д.Б., както и размера на формираните липси помесечно в инкриминирания период  намери, че гр. иск е доказан по основание и размер.  С  оглед на това осъди подс.Е.Г. *** парична сума в общ размер от 51 064.01 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, както следва:

сумата  от 9408.81лв., ведно със законната лихва от 01.02.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата от 2452.76лв. ведно със законната лихва от 01.03.2008г. до окончателното изплащане ;

          сумата от 502.02лв. ведно със законната лихва от 01.04.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата от 8792.93лв. ведно със законната лихва от 01.05.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата  в размер на 6127.48лв. ведно със законната лихва от 01.06.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата от 7630.18лв. ведно със законната лихва от 01.07.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата от 7718.11лв. ведно със законната лихва от 01.08.2008г. до окончателното изплащане;

          сумата от 4319.00лв ведно със законната лихва от 01.09.2008г. до окончателното изплащане.;

          сумата от 4112.72лв. ведно със законната лихва от 01.10.2008г. до окончателното изплащане.

 На основание чл. 189, ал.3 от НПК  съдът осъди подсъдимия  Е.Г. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 289 лв. за експертизи, а по сметка на ПРС разноски в размер на 500.02 лв. – възнаграждения на вещи лица и изплатени пътни и дневни разходи на свидетели, както и ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 2042.56 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: