Р Е Ш Е Н И Е
№ 559
гр. Перник, 12.01.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
при съдебния
секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова
КАНД № 748/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Е.А.А. с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** – чрез адв.
К.Ч. от САК, срещу Решение № 260039/30.09.2020 г., постановено по АНД № 1101/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2561300, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Касаторът излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и материалния закон. Твърди, че не са спазени изискванията за
съдържание на издадения електронен фиш, както и че не е ясно и недвусмислено
посочен извършителя на противоправното деяние. Сочи, че нарушението е извършено
с автомобил, който е собственост на ****АД, на което той е бил законен
представител до 29.06.2019 г. Към датата на връчване на електронния фиш –
15.06.2020 г., А. е заличен като представител на търговското дружество. Въпреки
това подал декларация от 29.06.2020 г., в която посочил лицето, което е управлявало
автомобила при извършване на нарушението, а копие от свидетелството му за
управление не представил по обективни причини /тъй като към този момент вече не
е бил представител на юридическото лице той не бил в състояние да се снабди с
въпросния документ/.
Касаторът моли за отмяна на съдебното решение и потвърдения с него
електронен фиш. В съдебно заседание – редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Процесуалният му представител адв. К.Ч. е депозирала
Становище вх. № 3814/16.12.2020 г., в което доразвива доводите в жалбата и
поддържа искането за постановяване на решение, с което да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд и електронния фиш. Прави искане за
присъждане на направените по делото разноски и представя списък на същите по
чл.80 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбата, не ангажира
други доказателства, извън включените такива в административната преписка.
Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Моника Любомирова, счита жалбата за неоснователна
и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник.
Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
от АПК, от лице по чл.210, ал.1
от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за
установено, че на 22.02.2019 г., в 10:04 ч., в с. Драгичево, на ПП I-1, км 286+300, с посока към гр. София, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, моторно превозно
средство – лек автомобил „Киа Рио“ с рег. ****, собственост на ****АД, се е
движело със скорост от 67 км/ч при максимално разрешена за движение в
съответния пътен участък, намиращ се в населеното място на с. Драгичево - 50
км/ч., т.е. с превишение от 17 км/ч. Това било установено и заснето с
Автоматизирано техническо средство № 11743d0. Към датата на извършване на деянието, съставляващо
административното нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, касаторът Е.А.А.
бил вписан в Търговския регистър като законен представител на ****АД. Срещу
него, в това му качество, бил издаден Електронен
фиш серия К, № 2561300 на ОДМВР – Перник и на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП му било наложено
административно наказание глоба от 50,00 лв.
Електронният фиш е връчен на Е.А.А. на 15.06.2020 г., който видно от
извадка от Търговския регистър и считано от 20.06.2019 г., бил заличен като
представител на ****АД. В срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП – на
23.06.2020 г., той депозирал в отдел „Пътна полиция“ при СДВР Декларация вх. №
433200-60102/23.06.2020 г. В нея посочил, че от 22.06.2020 г. активите на ****АД
са преминали в собственост на ****АД, поради което той вече не е законен
представител на ****АД и не може да предостави данни за водача на превозното
средство, с което е извършено нарушението, констатирано с Електронен фиш серия К, № 2561300 на ОДМВР –
Перник. На 29.06.2020 г. той подал Декларация обр.6 за предоставяне на
информация по нарушение № 2561300 във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че на 22.02.2019 г., лек автомобил „Киа Рио“ с рег. ****, собственост на ****АД
е бил управляван от Д.С.Б., която към датата на нарушението е работила в ****АД.
Помолил образуваното срещу него административнонаказателно производство да бъде
прекратено.
При горните данни, доказателства за което са представени пред районния съд,
последният е достигнал до извода, че заснемането на административното нарушение
е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането
е било технически изправно. Приел е, че установяването на нарушението е
извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени
доказателства по безспорен начин се установяват елементите от фактическия
състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден
електронният фиш, който отговаря на законоустановените изисквания по чл.189,
ал.4 от ЗДвП. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно
нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП, за което на
извършителя е наложено предвиденото за него наказание в чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП, а именно: глоба в
размер на 50,00 лв. Приел е, че представената от А. декларация, в която са
посочени имената на лицето, управлявало моторното превозно средство към датата
на нарушението, не съдържа задължителните реквизити, свързани с предоставяне на
информацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, че върху нея липсва подпис на
длъжностното лице от съответната структура на МВР, което я е приело, и същата
не е оформена по съответния процесуален ред, поради което не може да бъде
ценена от съда като годно доказателство по отношение твърденията на А.. Към нея
не е приложено и копие от СУМПС на лицето, посочено като извършител на
нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с
допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при
спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са всички необходими и относими към предмета
на доказване писмени и веществени доказателства. Направените въз основа на тях
изводи за осъществяването на правно релевантните факти са направени след
обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в
неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по
оценка на доказателствата като са посочени фактите, които са приети за
установени и доказателствата, въз основа на което е направено това. Изложени са
аргументи и становище по заявеното от жалбоподателя възражение. При провеждане на
съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че оспорваното
решение е постановено при неизяснена и непълна фактическа обстановка, тъй като
не са били събрани всички относими към спора доказателства, както и
възраженията му, че електронният фиш не отговаря на задължителните изисквания
откъм съдържание, както и че е ясно и недвусмислено посочен извършителя на
противоправното деяние. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и
задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е
взел предвид, че нарушението е установено с АТСС рег. № 1158р-7913 от
21.11.2018 г., с което видно от Протокол за използване на АТСС рег. № 1158р-1493
от 25.02.2019 г., на 22.02.2019 г., във времевия интервал между 09:45 и 11:15
ч., а следователно и в 10:04 ч., се е осъществявал контролът за спазване на
скоростния режим в пътния участък, посочен в електронния фиш. Взел е предвид и
че същото е от одобрен тип и към момента на заснемането е било технически
изправно, основавайки се на представените по делото: Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126 , издадено от БИМ на 07.09.2017 г.,
Протокол от проверка № 248-ИСИ/11.12.2017 г. и Протокол от проверка №
55-С-ИСИ/11.10.2018 г., издадени от БИМ. Обсъдено е и оборено твърдението на
жалбоподателя относно обстоятелството, че към датата на връчване на електронния
фиш същият не е бил представляващ и управляващ ****АД, но е бил такъв към
датата на нарушението – 22.02.2019 г.
Електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в
съответствие с образеца, утвърден със заповед № Із–305/04.02.2011 г. на
министъра на вътрешните работи.
Отразената в електронният фиш фактическа обстановка е безспорно установена
от събраните по делото доказателства. Същата се субсумира от състава на
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Административното наказание за него е
предвидено в нормата на чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП по абсолютен начин
– глоба в размер на 50 лв. В посочения в закона вид и размер, то е наложено на
касатора на основание чл.188, ал.2
от ЗДвП, който към датата
на нарушението е законен представител на юридическото лице – собственик на
моторното превозно средство.
Настоящата касационна инстанция споделя изводите на районния съд относно
декларацията, която Е.А. е приложил към жалбата и в която е посочил имената на
лицето, управлявало лекия автомобил към датата на нарушението. Липсват
доказателства същата да е била депозирана в срока и по реда на чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП, поради което няма как да породи целените и желани правни
последици.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице
релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2
от АПК следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, касационен състав на Административен съд – Перник, на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260039/30.09.2020 г., постановено по АНД № 1101/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/