Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
Гр.София, 11.07. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля Георгиева като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гражданско дело № 2307 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 273183 от 20.11.2017 г. по
гр. д. № 76676/2015 г. на СРС, 29 състав, е прекратено производството в частта
по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване правото на
собственост и предаване на владението на ищеца Й.Б.Г. до 1/2 от 6.45 % идеални
части от недвижимия имот, предмет на ревандикацията,
представляващ парцел V-2 от кв. 112 по плана на гр. София, м. "Зона
Б-3-4" с площ от 544.30 кв. м., като искът за собственост е отхвърлен за
разликата от 96.775 % от същия имот. Със същото решение са отхвърлени и исковете на ищеца Г., предявени при правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД срещу П.И.А. за заплащане на обезщетение за лиаване от ползването на имота в размер на 2000 лв., а
срещу С.Б.П. и А.Б.Е. - за заплащане на суми от по 1500 лв.
Недоволен от така постановеното решение
е останал ищецът Й.Б.Г., починал в хода на въззивното
производство и заместен от своите законни наследници М.Н.М., Б.Й.Г. и И.Й.Г., които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват
с оплаквания за неправилност поради нарушение
на материалния закон и на съществени процесуални правила, като поддържат, че Й.Г.
е собственик на 6.45 % идеални части от имота, който е ползвал дълги години,
поради което е наложително първоинстанционния акт да
бъде отменен изцяло, а предявените искове - уважени.
Въззиваемите П.И.А.,
С.Б.П. и А.Б.Е. оспорват жалбата по съображения, изложени подробно в дзепозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен
отговор, като молят решението да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му
само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При посочените правомощия, като взе предвид събраните доказателства по
делото, доводите и възраженията на страните, съдът намери следното:
В случая, обжалваното решение е постановено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка
със съществуването и упражняването на правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях.
Предявените пред първоинстанционния съд искове са осъдителни при правна
квалификация чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, за установяване на
собствеността и предавяне на владението на ищеца Й.Г.
върху
целия недвижим имот (според уточнението, направено с молба от 16.11.2016
г. на лист 122 от делото), съставляващ парцел V-2 от
кв. 112 по плана на гр. София, м. "Зона Б-3-4" с площ от 544.30 кв.
м., както и за осъждане на ответниците да му заплатят
обезщетение за ползването, от което са го лишили и с което неоснователно са се
обогатили, съответно до размери от 2000 лв. за
ответницата А. и по 1500 лв. за останалите двама - П. и Е., за периода от
13.06.2001 г. до подадавено на исковата молба на
10.12.2015 г.
По предявения ревандикационен
иск, макар и да претендира да е станал собственик на целия спорен недвижим имот
на основание покупко-продажба и наследство, ищецът Г. се позовава на издадения
констативен нотариален акт № 79, том І, дело № 64/2001 г., с който е признат за
собственик (заедно със съпругата си М.М.) на 6.45 %
идеални части от процесния имот, находящ
се в гр. София, бул. "*********съставлващ парцел
V-2 от кв. 112 по плана на гр. София, м. "Зона Б-3-4" с площ от
544.30 кв.м.
С
влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 1267/2003 г. на СРС, 44 състав,
спорът между страните за собствеността върху така посочените в констативния акт
идеални части от процесния недвижм
имот е разрешен със сила на пресъдено нещо, като с
установяването, че действителните собственици се явяват именно ответниците по настоящото дело, нотаиалният
акт е и отменен в същата част, като несъответстващ на действителното правно
положение. Поради това, в правилно приложение на процесуалния закон първоинстанционният съд е приел, че след като спорът не може да бъде пререшаван, предвид
императивната процесуално-правна норма на чл. 299, ал. 1 от ГПК, то делото в
тази му част, като повторно заведено, подлежи на прекратяване служебно от съда
- чл. 299, ал. 2 от ГПК. За останалата част от имота твърдението на ищеца,
че е станал собственик, е останало неподкрепено с каквито и да е било
доказателства. За успешното провеждане на иска с правно
основание чл. 108 от ЗС е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: ищцовата страна да установи, че е собственик
на имота, ответникът да го владее или държи, както и това упражняване на
фактическа власт да е без правно основание. В случая посочените предпоставки са
недоказани: ищците,
конституирани като наследници на първоначалния ищец Й.Г., не доказват, че са собственици на процесния
имот,
поради което и искът, в допустимата му част, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По
исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД настоящият състав съобрази
константната съдебна практика, установена още с Постановление на Пленума №
1/1979 г. на ВС, според която посочената разпоредба предполага намаление на имуществото на едно лице (обедняване на търсещият
обезщетение) за сметка увеличение имуществото на друго
лице (обогатяване на отговарящия за задължението), като разместването на благата произтича от един или обща група
факти.
Смисълът на закона е в това, че разместването
на блага между имуществените сфери на гражданско-правните субекти може и следва
да се извършва само,
когато има основание за това. Фактическият състав
на чл. 59 ЗЗД изисква корелативност при разместването на благата т.е. съществуването на търсеното
вземане /намаляването в едната правна сфера/ може да съществува
само в съотношение на връзка с ползата, осъществена в другата правна сфера. В случая тази
връзка би била налице, ако ищецът бе собственик, а ответниците
ползваха имота му без да имат основание за това. Противно на твърденията на ищцовата страна, ищецът Г., респ. неговите наследници, не
са собственици на каквато и да е било част от недвижимия имот. Поради това,
исковете по чл. 59 от ЗЗД също следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни.
Поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците следва да бъдат
присъдени сторените разноски пред въззивната съдебна
инстанция, в размер на общо 1100 лв.
Водим от горнотоя,
съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 273183 от
20.11.2017 г. по гр. д. № 76676/2015 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА
М.Н.М. с ЕГН-**********, Б.Й.Г. с ЕГН-********** и И.Й.Г. с ЕГН-**********, всички
със съдебен адрес: ***, канора 317, чрез адв. Г., да заплатят на П.И.А. с ЕГН-**********, С.Б.П. с
ЕГН-********** и А.Б.Е. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес: ***, чрез адв. С., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1100 лв.
разноски по делото, направени пред въззивия съд.
Решението
в частта по иска с правно основание чл. 108 от ЗС е отхвърлен подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му с касационна жалба, а в останалата част е окончателно.