О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-815
28.02.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 285 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 90 от 18.10.2019 г. по гр. д. № 277/2018 г.
на Районен съд – Царево е ОБЯВЯВЕН ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителен договор от 02.04.2013
год. за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който „Цам Балкан Инвест” ООД, със седалище и адрес на управление: Област
Бургас, Община Бургас, гр. Бургас, к-с. ”Лазур” бл. № 65, вх. А, ет. 2, ап. 4,
с ЕИК: *********, представлявано от управителя Андрей Ромилов Ангелов, продава
на В.Л.А., с ЕГН: ********** ***,
следния недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ № 347 в апартаментен комплекс
«Mojito Club» (Мохито Клуб), представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 44094.5.983.3.26 /четиридесет и четири хиляди и деветдесет и
четири, точка, пет, точка, деветстотин осемдесет и три, точка, три, точка,
двадесет и шест/ по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Лозенец,
Община Царево, Област Бургас, с адрес на имота: с. Лозенец, п.к.8277, м.
ЧАКЪРОВА КАБА, сграда № 3 /три/, ет. 4 /четири/, ап. 26 /двадесет и шест/,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 3 /три/, разположена в поземлен
имот с идентификатор 44094.5.983 /четиридесет и четири хиляди и деветдесет и
четири, точка, пет, точка, деветстотин осемдесет и три/, е предназначение на
самостоятелния обект - Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с
площ от 43.20 кв. м. /четиридесет и три цяло и двадесет стотни квадратни
метра/, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
СО с идентификатор 44094.5.983.3.25; под обекта - СО с идентификатор
44094.5.983.3.19; и над обекта - няма, ведно е прилежащите 10.92 кв. м. ид. ч.
/десет цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра идеални части/ от общите
части на сградата в която се намира самостоятелния обект, както и със
съответният процент идеални части от правото на строеж върху горепосоченият
поземлен имот, върху който е построена сградата, за сумата от 26 560 EUR с включено
ДДС в размер на 20%, и В.Л.А., с ЕГН: **********, е ОСЪДЕНА на основание точка
1.3.2. от обявения за окончателен Договор от 02.04.2013г. да заплати на „ЦАМ БАЛКАН
ИНВЕСТ” ООД сумата в размер на € 500
(петстотин евро) с включен ДДС в размер
на 20%, представляваща втора и окончателна вноска от продажната цена на
процесното жилище. Решението е постановено при участието на А.Р.М., гражданин
на Руската федерация, роден на *** г., в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ”
ООД.
Срещу постановеното решение са постъпили две въззивни жалби.
Въззивна
жалба с вх. № 5497 от 14.11.2019 г. е подадена от ответника „Цам Балкан Инвест” ООД чрез адвокат С.С.-Тодорова,
назначена като особен представител на дружеството на основание чл. 29, ал. 4 ГПК с Определение № 321 от 23.10.2018 г. по гр. д. № 277/2018 г. на Районен съд
– Царево (т. 1, л. 143). Изложени са оплаквания, че обжалваното съдебно решение
е необосновано, неправилно, постановено в противоречие с материалноправните и
процесуалноправните разпоредби. Оспорва се изводът на съда, че процесният предварителен
договор за продажба на недвижим имот не е нищожен. Навеждат се доводи за
нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД с посочване на съдебна
практика. Отбелязва се още, че съдът не е отчел обстоятелствата, че ищцата и
съпругът й Андрей Ангелов не са разполагали с парични средства, за да заплатят
уговорената с предварителен договор цена, която е била заплатена със средства
на дружеството-продавач. Счита, че управителят на дружеството и съпругата му са
договаряли при заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
привидност, което от своя страна води до нищожност на процесния предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имот съгласно разпоредбите на ЗЗД.
Въззивното
дружество моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения от
ищцата иск.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.Л.А., с който подадената от „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ”
ООД въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са доводи в подкрепа
на изводите на първоинстанционния съд. По отношение на наведените от въззивното
дружество възражения за нищожност на предварителния договор се излагат
съображения, че приемането на сделката, чрез подписването на протоколите за
одобряването на ГФО за съответните години, сочи за липсата на интерес и за
преклудиране на посочените възражения, защото ответното дружество и неговия помагач
вече са одобрили сделката и плащанията на продажната цена, възползвали са се от
същите и са се съгласили с тях. Навеждат се доводи, че подписването на
предварителен договор не прехвърля права, поради което не може да се твърди, че
със сключването му се нарушавала забраната за договаряне сам със себе си, още
повече в процесния случай изобщо не е налице хипотезата на забраната по чл. 38,
ал. 1 от ЗЗД, защото страна-купувач по процесния предварителен договор е ищцата
В.А., а не управителят на дружеството-продавач Андрей Ангелов като физическо
лице, независимо от обстоятелството, че последният е съпруг на ищцата. Твърди
се, че ищцата има изключителен личен принос при придобиването на имота с оглед
настъпила трансформация на нейни лични средства, като оборването на
презумпцията за съвместен принос може да бъде сторено едва след настъпване на
вещно - транслативния ефект на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Оспорват
се като неверни и неоснователни твърденията на въззивника, че по делото е
установено, че средствата, с които е платена цената по предварителния договор,
не са били на семейство Ангелови, а на дружеството. Твърди се, че предвид
липсата на въведени аргументи и твърдения за нищожност на договора поради заобикаляне на закона, накърняване
на добрите нрави и привидност, за въззиваемата страна се прегражда възможността
адекватно да се защити и да наведе насрещни аргументи и защитни възражения.
Въззиваемата
моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на направените
във въззивното производство разноски, в това число и заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Въззивна
жалба с вх. № 5753 от 28.11.2019 г. е подадена от А.Р.М. в качеството му на трето лице – помагач на „ЦАМ БАЛКАН
ИНВЕСТ” ООД, чрез адвокат П.Ч. – с пълномощно по делото от първата инстанция
(т. 1, л. 54). Съгласява се с аргументите, наведените във въззивната жалба на
ответника, като допълва следното. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил
аргументите за нищожност по чл. 38, ал. 1, чл. 40 и чл. 42 ЗЗД вр. чл. 145 от ТЗ с позоваване на ТР 3/2013 г., което е не намира приложение в конкретния случай, тъй
като касае хипотезата на чл. 38, ал. 1 пр. 2 ЗЗД, а в процесния казус от страната
на продавача участва ответното дружество чрез своя органен представител, а от страната
на купувача участва съпругата на органния представител и косвено самия той в
режим на СИО, като и двамата са физически лица, поради което приложение намира
на търговското право, а гражданския закон, в частност чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Отбелязано е още, че не са трети лица по смисъла на цитираното ТР на ВКС
управителят на дружеството-продавач, който придобива в режим на СИО, и неговата
съпруга, която е главен счетоводител на дружеството-продавач, като двамата са
свързани лица по смисъла на §1, ал. 1,
т. 1 от ДР на ТЗ. Поддържа се, че ищцата и съпруга й са сключили процесния
предварителен договор в заобикаляне на закона - „заобиколени“ са забраната по
чл. 38, респ. нормата на чл. 40 от ЗЗД, който порок е основание за нищожност по
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Твърди се,
че доводи за наличие на основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
са развити в писмения отговор на ответника „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД, но съдът не
ги е обсъдил, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. По отношение на позоваването от съда на т. 1
от цитираното ТР, касаещо доводи по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ, се посочва, че това
разрешение касае неопорочена воля на органния представител, а в случая волята
на органния представител е формирана при заобикаляне на закона, а освен това не са трети лица по смисъла на ТР управителят,
който придобива за себе си в условията на СИО и при заобикаляне на закона, и
жена му, която е главен счетоводител, като и двамата придобиват активи,
собствени на дружеството, в условията на СИО. Намира също, че тълкувателното
решение не намира приложение и по наведените аргументи по чл. 40 и чл. 42 ЗЗД,
като посочва съдебна практика. Поддържа се, че предявеният иск е погасен по
давност, като същата следва да тече и да се брои от сключване на предварителния
договор на 02.04.2013 г., респективно от
предаване на владението на имота на 30.04.2013 г. Счита, че съдът превратно е
разтълкувал наведените доводи, че ищцата не е разполагала с парични средства за
заплащане на цената по предварителния договор, и поради това неправилно е
отхвърлил възражението, че тази цена всъщност не е изплатена на дружеството,
тъй като е покрита със средства, които съпругът на ищцата е отклонил от
банковата сметка на дружеството и от предназначението им и ги е внесъл на каса
„в изпълнение“ на задълженията на съпругата му по процесния предварителен
договор. Намира за некореспондиращ със събраните по делото
доказателства извода на съда, че
съществуват и други източници
на доходи и средства, които не са предмет на деклариране в ГДД на ФЛ и които
биха могли да послужат за заплащане на процесната цена. Оспорва се изводът на
съда относно действителната продажна цена на процесния апартамент. Отбелязва се
още, че в нарушение на т. 3 от ТР 5/2014 г. на ОСГТК съдът е приел, че
единствено възможната вреда е тази от занижаване стойността на продадения апартамент, но не и това, че са
налице и множество други вреди.
Във
въззивната жалба са формулирани и доказателствени
искания. Въззивникът намира за неизяснен въпросът относно начина по който е
формирана, респ. покрита и осигурена продажната цена на процесния апартамент,
респективно следвало ли е ищцата и съпруга й да декларират в своите ГДД
всичките си приходи облагаеми или не, като счита, че за изясняване на тази
неяснота съдът е следвало да прояви необходимата процесуална активност и да
постави допълнителна задача на в. л. по счетоводната експертиза, за да установи
как са разходвани изтеглените от банковата сметка на дружеството в периода
01.01.2013 г. – 30.04.2013 г. и в последствие заприходени на каса 53 950 лв.
Излага доводи, че това се е налагало, тъй като въз основа на установената липса
на достатъчно доходи в патримониума на ищцата и семейството й, въз основа на сходството на двете суми
(изтеглената и тази по цената) и въз
основа на сходството във времевите периоди (на теглене на сумите от сметката на
ответника и на сключване и плащане по предварителния договор), възникват
обосновани съмнения и въз основа на изрично наведени правоизключващи доводи, че
именно с тази сума (изтеглена от сметката на ответника в периода 01.01.2013 г.
- 30.04.2013 г.) е покрита (изплатена) продажната цена на процесния апартамент.
Освен това намира, че ищцата е следвало да отговори на въпрос, поставен
служебно от съда: как в крайна сметка е покрита, респ. осигурена продажната
цена на апартамента. Поддържа се още, че е налице е неяснота относно реалната
пазарна цена на имота и тя е следвало да бъде преодоляна чрез поставяне на
задача за изготвяне на повторно заключение. Въз основа на изложеното и на
основание на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 и ал. 2 ГПК, вр. чл. 176 ГПК вр.
чл. 201 ГПК, вр. т. 3 от ТР 1/2013 г. ОСГТК въззивникът моли съда да: 1)
разпореди ищцата да се яви лично в о. с. з. и да даде обяснения по въпроса от
какви източници е набрана, респ. покрита цената на процесния апартамент; 2) допусне
допълнителна задача към изслушаната ССЕ по въпроса как е разходвана изтеглената
от банковата сметка в периода 01.01.2013 г. – 30.04.2013 г. и в последствие
заприходени на каса в ответното дружество сума от 53 950 лв.; 3) приеме
представените с въззивната жалба писмени доказателства по опис: 2 бр.
предварителни договори, 2 бр. нотариални актове, кадастрална схема, извлечения
от сметка, 5 бр. фактури.
Въззивникът
моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Претендира за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.Л.А., с който
подадената от А.Р.М. въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Поддържат се
аргументите, изложени в отговора на въззивната жалба на „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“
ООД. Счита, че извършеното от съда тълкуване и позоваване на Тълкувателно
решение № 3/2013 г. е правилно и законосъобразно, противно на твърденията на
въззивника. Намира, че съдът правилно е приел за недоказани твърденията на
въззивниците, че цената по предварителния договор била заплатена със средства
на ответното дружество, респективно че не била заплатена със средства на ищцата
или съпруга й. Счита за несъстоятелни аргументите на въззивника - помагач, че
съдът не е разгледал възраженията на особения представител на ответника за
нищожност на сделката поради заобикаляне на закона. Поддържа се, че твърдяното
от въззивника-помагач „заобикаляне на
забраната на чл. 38, респ. чл. 40 от ЗЗД“ се навежда за първи път във
въззивната му жалба, а възраженията на особения представител на ответника са
неразвити и неконкретизирани. Намира за превратно тълкуването, което
въззивникът дава на понятието трето лице, приравнявайки личността на едно
физическо лице с личността на неговия съпруг. Счита възражението по чл. 40 ЗЗД
за недоказано, а освен това и за неприложимо към процесните правоотношения.
Изложени са съображения в подкрепа на изводите на съда, че искът не е погасен
по давност, както и че липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е
основание за недействителност на процесния предварителен договор. Противопоставя
се на направените с въззивната жалба доказателствени искания, като излага
подробно съображения за това.
Въззиваемата моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира за присъждане на направените във въззивното разноски, в това число и
заплатеното адвокатско възнаграждение.
При извършване на служебната проверка по реда на чл. 267 ГПК съдът констатира, че въззивните
жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок,
от надлежно оправомощени представители на легитимирани лица, които имат правен
интерес от обжалване, и съдържат необходимите реквизити, поради което са
процесуално допустими.
По направените
доказателствени искания съдът намира следното:
Не
следва да бъдат приемани представените към въззивна жалба с вх. № 5753 от
28.11.2019 г. писмени доказателства, които вече са приети като доказателства по
делото (т. 1, л. 210 – л. 230 и т. 2, л. 570 – 584).
Следва да бъдат оставени без уважение като преклудирани направените
с въззивна жалба с вх. № 5753 от 28.11.2019 г. доказателствени искания за допускане
на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и за задължаване на въззиваемата да
се яви лично за даване на обяснения по делото. Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във
въззивното производство страните не могат да сочат и представят доказателства,
които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство. Не е налице основанието по чл. 266, ал. 3 ГПК, доколкото по
делото не се установява исканите доказателства да не са били допуснати от
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. От материалите по делото
(т. 3, л. 913) е видно, че в съдебното заседание, в което е било разпитано
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, въззивникът М. чрез
процесуалния си представител адвокат Ч. е поставил въпросите си към вещото
лице, дал е становище за приемане на заключението му и не го е оспорил, а освен
това не е поискал и назначаването на допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на поставения във въззивната жалба въпрос. По
делото не се установява да е било правено искане по реда на чл. 176 ГПК ищцата
да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелства по делото. Съдът не
намира, че е налице основание за допускане на исканите доказателства на основание
т. 3 от ТР 1/2013 г. ОСГТК, на което се позовава въззивникът М.. С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основания за събиране на исканите от
въззивника доказателства, поради което направените доказателствени искания
следва да бъдат оставени без уважение.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ въззивно гражданско дело № 285
по описа за 2020 година за разглеждане в съдебно заседание на 06.04.2020 г., от 13:30 ч., за
които дата и час страните да се призоват.
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. №
5497 от 14.11.2019 г. на „Цам Балкан
Инвест” ООД, със седалище и адрес на управление: Област Бургас, Община
Бургас, гр. Бургас, к-с. ”Лазур” бл. № 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, с ЕИК: *********,
чрез назначения на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител – адвокат С.С.-Тодорова,
и въззивна жалба с вх. № 5753 от 28.11.2019 г. на А.Р.М., гражданин на Руската федерация, роден на *** г., чрез
адвокат П.Ч., против Решение № 90 от 18.10.2019 г. по гр. д. № 277/2018 г. на
Районен съд – Царево, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените
искания, направени с въззивна жалба с
вх. № 5753 от 28.11.2019 г. на А.Р.М., гражданин на Руската федерация, роден на
*** г., чрез адвокат П.Ч..
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.