РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. К., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500118 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 112/29.04.2022 г., постановено по гр.д. № 654/2022 г. по описа
на РС – М., е отхвърлен предявеният от М. М. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Б., мах.“Б.”№ *, общ.М., обл.К., против Х. М. А., с ЕГН
**********, с адрес: с.Б., мах.“Б.” № *, общ.М., обл.К., Б. А. А., с ЕГН
**********, с адрес: с.Б., мах.“Б.” № *, общ.М., обл.К. и Ф. Х. Ш., с ЕГН
**********, с постоянен адрес с.Р., № *, общ.Д., обл.К., иск с правно
основание чл.124, ал.2 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, с който да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1/3
идеална част, на основание наследство и изтекла придобивна давност на
недвижими имоти, намиращи се в с.Б., мах. “Б.” № *, общ.К., обл.К., а
именно: неурегулиран поземлен имот находящ се в урбанизираната територия
на с.Б., ЕКАТТЕ 07942 /нула седем хиляди деветстотин четиридесет и две/,
общ.К., обл.К., с площ 1600 /хиляда и шестстотин/ кв. м., ведно с построените
в имота: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 97
/деветдесет и седем/ кв.м., състояща се от: първи етаж - три стаи, баня и
1
коридор и втори етаж - две стаи, баня и коридор; едноетажна масивна
стопанска сграда със застроена площ 67,00 /шестдесет и седем/ кв.м., при
граници и съседи на целия имот: северозапад - улица; север - имот на О.М.Ю.;
североизток - ПИ идентификатор № 07942.10.369 и имот на Ю.Х.Ф.;
югоизток - ПИ идентификатор № 07942.10.404; югозапад - ПИ идентификатор
№ 07942.10.368 и ПИ идентификатор № 07942.10.404, както и да бъде
отменен нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по
давност на основание чл.587, ал.2 от ГПК - нотариален акт № 61, том III, peг.
№3661, дело №455 от 2019 г., съставен от нотариус А.У., №694 при
нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при PC М., с вх. peг.
№ 1685, акт № 4, том 7, дело № 1138/02.12.2019 г. в частта до размера на
притежаваните от ищеца 1/3 идеални части от описания недвижим имот, като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение в полза на ответниците са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на по 800 лв. за всеки един.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. М.
А., представляван от процесуалния си представител адв. М. Б., който го
обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че процесните имоти
имали наследствен характер, като след смъртта на М. А. А. през 1997 г. и на
Х.Ю. А. през 2017 г., всички останали наследници стопанисвали и
поддържали имота, като съсобствен и наследствен. През това време
въззивникът идвал в България, отсядал в дома на родителите си, находящ се в
село Б., мах. “Б."№*, община К., област К., който чувствал и владял като свой,
където майка му е живяла до смъртта си, заедно със семейството на Х., негов
брат. Доказан и не оспорен в първоинстанционното производство останал
фактът, че повече от 10 години (до 2018 г.) в къщата, заедно с наследодателя
Х.Ю. А. непрекъснато е живял и синът на въззивника - К. М. А.. След смъртта
на майката на въззивника, К. заминал да работи и живее в чужбина. През
годините въззивникът поддържал отношения с въззиваемите, като последните
никога не оспорвали пред него и техните близки правото му на наследствен
дял от имуществото на родителите му, като знаели, че е жив и че има
претенции към наследството от неговите родители - М. А. А. и Х.Ю. Х..
Недоказани били твърденията на ответниците, че е съществувала уговорка за
изпращане на парична сума в размер на 5000 лева от наследодателя М. към
2
ищеца М.. Липсвали гласни и писмени доказателства в тази насока, а в
разпитите си свидетелите на ответната страна заявявали, че са „чули“ за
такава уговорка, но без да е налице каквато и да било конкретика за това и без
да са посочени доказателства - свидетели очевидци, документи или др.
Първоинстанционният съд не кредитирал показанията на свидетелите С.Б., С.
А. и С.М. въпреки, че същите били достатъчно последователни, подкрепяли
се от приложените по делото доказателства и били дадени от лица, които по
никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото. В показанията си
свидетелите категорично заявявали, че никой не е чувал и не знае за каквито
и да било разпоредителни действия с процесния имот от страна на
наследодателите. Също така никой не знаел и не е чувал за давани пари на
ищеца от страна на наследодателя. Застъпва се становището, че въззиваемите
са упражнявали фактическа власт върху поземления имот като държатели на
наследствените части на въззивника, който от своя страна не е изгубил
владението им. След като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да
доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. За да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението да се упражнява вместо
за другиго изключително за себе си да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин. Твърди се, че владението и ползването на имота от въззиваемите
можело да бъде взето предвид само след смъртта на наследодателя им -
майката на ищеца М. и ответника Х. - Х. Х., което е станало през 2017 год.
Владението, упражнявано от въззиваемите Х. А. и съпругата му върху
процесния имот започнало от 2017 г. и е продължило до 2019 г. Моли съда да
отмени обжалваното решение на РС - М., като уважи предявените искове.
Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си
представител - адв.М. Б., поддържа въззивната жалба по изложените в същата
съображения. Представя писмена защита.
Въззиваемите Х. М. А., Б. А. А. и Ф. Х. Ш., представлявани от
процесуалния си представител - адв. Р. Х., са представили отговор на
3
основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорват въззивната жалба. В
отговора се излагат съображения, че в отношенията между наследници,
когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее
постоянно в съсобствения (сънаследствен) имот, той е единствен за него и за
семейството му, подобрява го и се грижи за него и това пряко се възприема от
другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години,
такива действия показвали промяна на намерението за своене и придобиване
по давност на владения имот. Сочи се, че през 1992 г. въззивникът, заедно със
семейството си се преместил да живее в Република Турция, като там си
направил къща и се установил трайно да живее. Родителите на М. и Х. А. през
1994 г. заявили пред сестра им, че дават процесния имот на Х. А. и неговото
семейство, като за в бъдеще да им е известно, че той е единствен собственик.
Сестрата на М. и Х. А. и свидетелка Н.Е., още тогава заявила, че не желае
нищо и, че приема волята на майка им и баща им, а на въззивника са
изпратили 5000 лв., за обезщетение на неговия дял, който приел тази сума без
да изрази каквото и да е несъгласие с волята на родителите им. След смъртта
на баща им през 1997 г., през 1998 г. Х. А. декларирал имота на свое име, като
заплащал данъци, ток, вода и изцяло се грижил за процесния имот,
стопанисвал имота като собственик, извършвал цялостен ремонт на покрива
три пъти, сменил изцяло дограмата на всички прозорци, вътрешните
интериорни врати, направил бетонни подпорни стени на поземления имот,
ограда. Стопанската постройка била подновена изцяло от въззиваемия със
собствени средства без да бъде обезпокояван от никой, единствен е
упражнявал фактическа власт върху процесиите имоти, владял ги явно,
спокойно, необезпокоявано и без прекъсване, без противопоставяне от страна
на брат му М. М. А.. Тези обстоятелство се потвърждавали от свидетелите М.
М., А.А. и С.Х.. Твърди, че въззивникът не е предявявал каквито и да са
претенции към имота до като не са се снабдили с документ за собственост.
Въззиваемата Ф. Х. Ш. - дъщеря на въззиваемите Х. и Б.А., при извършването
на сделката при покупко- продажба на процесния имот, имала пълното
съзнание, че същият е собственост на нейните родители, тъй като била родена
там и израснала и не помни в този дом да са живеели други освен нейните
родители и баба и дядо. Молят съда да потвърди обжалваното решение на РС
- М.. Претендират разноски. В съдебно заседание, представлявани от
процесуалния си представител - адв. Р. Х., поддържат становището си,
4
изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - М. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.124 от ГПК за установяване правото на съсобтвеност на
ищеца върху 1/3 идеална част от процесните имоти. Ищецът твърди, че е
придобил собствеността върху процесните недвижими имоти по наследство и
давностно владение, продължило повече от 20 години. Поради тази причина
ответниците не били собственици на тези идеални части.
Ответниците оспорват предявените искове. В представен отговор на
исковата молба се сочи, че волята родителите на М. А. и Х. А. била
процесните имоти да станат собственост на Х. А., а на М. А. изпратили 5000
лв. като обезщетение. Сестрата на двамата братя заявила, че не желае нищо и
приема волята на своите родители.
От представеното като доказателство по делото удостоверение за
наследници изх. № 1191/13.10.2021 г., изд. от Община К. се установява, че М.
А. А. е починал на 14.10.1997 г., като негови законни наследници са: Х.Ю. А.
– съпруга, починала на 14.04.2017 г., М. М. А. – син, Х. М. А. – син и Н. М. Е.
– дъщеря.
С нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по
давност на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 61/02.12.2019 г., том III, рег. №
3661, дело №*5/2019 г. по описа на Нотариус А.У., вписан под № 694 в
регистъра на Нотариалната камара – С., с район на действие РС – М., Х. М. А.
и Б. А. А. са признати за собственици по давностно владение върху следните
недвижими имоти: неурегулиран поземлен имот, находящ се в
урбанизираната територия на с.Б., с площ 1600 кв.м., ведно с построените в
него: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 97 кв.м.,
5
състояща се от: първи етаж – три стаи, баня и коридор, втори етаж – два стаи,
баня и коридор и едноетажна масивна стопанска сграда, със застроена площ
67 кв.м., при граници и съседи на целия имот: северозапад – улица; север –
имот на О.М.Ю.; североизток – ПИ с идентификатор 07942.10.369 и и имот на
Ю.Х.Ф.; югоизток – ПИ с идентификатор 07942.10.404; югозапад – ПИ с
идентификатор 07942.10.368 и ПИ с идентификатор 07942.10.404.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти със
запазено вещно право на ползване № 5/05.11.2021 г., том IV, рег. № 4784,
дело № 605/2021 г. по описа на Нотариус Г.Г., вписан под №*9 в регистъра на
Нотариалната камара – С., с район на действие РС – М., Х. М. А. и Б. А. А.
продали на Ф. Х. Ш. следните недвижими имоти: неурегулиран поземлен
имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Б., с площ 1600 кв.м.,
ведно с построените в него:двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ 97 кв.м., състояща се от: първи етаж – три стаи, баня и
коридор, втори етаж – два стаи, баня и коридор и едноетажна масивна
стопанска сграда, със застроена площ 67 кв.м., при граници и съседи на целия
имот: северозапад – улица; север – имот на О.М.Ю.; североизток – ПИ с
идентификатор 07942.10.369 и и имот на Ю.Х.Ф.; югоизток – ПИ с
идентификатор 07942.10.404; югозапад – ПИ с идентификатор 07942.10.368 и
ПИ с идентификатор 07942.10.404, като продавачите Х. М. А. и Б. А. А. си
запазват вещното право на ползване.
От представеното като доказателство по делото заверено копие на
декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
вх. №6632/24.04.1998 г. се установява, че Х. М. А. е декларирал придобито
право на собственост по наследство върху земя с площ 800 кв., жилище
построено през 1979 с РЗП 220 кв.м. и второстепенна постройка построена
през 1961 г. с РЗП 50 кв.м.
По делото са представени като доказателства приходна квитанция за
платени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци с дата 22.04.2021
г., както и фактури и касови бележки за заплатена ел.енергия.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С.Х.Б., С. Ю. А. и
С.М.М. се установява, че процесната жилищна сграда е била построена от
родителите на Х. А. и М. А., които живеели в нея до смъртта си, заедно със
своите деца. Сочат също, че М. А. заминал да живее в Турция през 1992 г., а
6
неговият син – К., живял в къщата около седем-осем години. Сочат също, че
не са чували родителите на Х. А. и М. А. да са оставили имотите на Х. А..
Свидетелката Н. М. Е. – сестра на Х. А. и М. А., сочи в показанията си
пред първоинстанционния съд, че е чувала от майка си и баща си през 1995 г.,
че са изпратили 5000 лв. на брат й М., за да остане къщата на брат й Х.,
защото той е инвалид и няма да може да си построи къща. В къщата живеел
брат й Х., който се грижил за майка им.
Свидетелят А. М. М. сочи, че майката на Х. и М. му казала, че съпругът
й е пратил 5000 лв. на М., за да не търси нищо от Х., но М. отричал да е
вземал парите. Поради това помолила свидетеля да събере двамата на едно
място, за да изясни случая. Свидетелят събрал двамата, като първият твърдял,
че е дал парите, а М. отричал да е взел парите.
Свидетелите С.Х., А.М. и М. А. М. заявяват, че са чули, че бащата на М.
и Х. е казал, че оставя къщата на Х., а на М. е изпратил 5000 лв. Тези
свидетели сочат също, че са извършвали ремонти по къщата, които им
заплащал Х..
При така установените данни следва извода, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, а решението на първоинстанционния съд е
правилно.
В исковата молба ищецът излага съображения, че е придобил 1/3
идеална част от процесните имоти по наследство и давностно владение,
продължило повече от 20 години. Сочи също, че той и неговата майка са
осъществявали непрекъснато и необезпоктоявано владение и ползуване на
целия имот в пълен обем. Твърди също, че неговата майка приживе е казвала,
че ще даде на Х. неговия дял, състоящ се от две стаи, находящи се в дясната
част на къщата, обособени като приземен етаж. Тези твърдения не се доказват
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Напротив,
установява се по делото, че още приживе родителите на Х. А. и М. А. са
изявили волята си процесните имоти да бъдат придобити от сина им Х. А., а
на М. А. да заплатят сумата от 5000 лв. като обезщетение. Или, към този
момент, преди смъртта на М. А., владението върху процесните имоти е било
предадено на Х. А., който е владял същите като свои, декларирал е имотите и
е извършвал ремонти.
Това обстоятелство е станало достояние на въззивника, което се
7
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели. Така
свидетелката Н. М. Е. – сестра на Х. А. и М. А., сочи в показанията си пред
първоинстанционния съд, че е чувала от майка си и баща си през 1995 г., че са
изпратили 5000 лв. на брат й М., за да остане къщата на брат й Х., който да се
грижи за майка им. На следващо място свидетелят А. М. М. сочи, че майката
на Х. и М. му казала, че съпругът й е пратил 5000 лв. на М., за да не търси
нищо от Х., но М. отричал да е вземал парите. Поради това помолила
свидетеля да събере двамата на едно място, за да изясни случая. Свидетелят
събрал двамата, като първият твърдял, че е дал парите, а М. отричал да е взел
парите. Свидетелите С.Х., А.М. и М. А. М. също заявяват, че са чули, че
бащата на М. и Х. е казал, че оставя къщата на Х., а на М. е изпратил 5000 лв.
От показанията на тези свидетели може да се направи извод, че въззивникът е
знаел за волята на родителите му да предадат владението върху процесните
имоти на неговия брат. Що се касае до показанията на свидетелите С. Ю. А. и
С.М.М., които сочат, че не знаят за желанието на М. и Х. А. да предадат
владението върху процесните имоти на сина си Х., то тези показания не
опровергават показанията на останалите свидетели.
Твърденията на въззивника, че е упражнявал необезпокоявано
фактическа власт върху процесните имоти в продължение на 20 години с
намерение за своене, косвено се опровергават и от обстоятелството, че
същият не е декларирал имотите на свое име и не е заплащал дължимите
данъци. Също така не се установяват и твърденията на въззивника, че е
поддържал и стопанисвал имотите. Разпитаните по делото свидетели С.Х.,
А.М. и М. А. М. заявяват, че са извършвали ремонти по къщата, които им
заплащал Х..
Ето защо, решението на РС - М. е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемите следва да
бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на по 400 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представени договори
за правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112/29.04.2022 г. по гр.д. № 654 по описа
за 2022 г. на РС - М..
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Б., мах.“Б.”№
*, общ. М., обл.К. да заплати на Х. М. А., с ЕГН **********, с адрес с.Б.,
мах.“Б.” № *, общ.М., обл.К., сумата в размер на 400 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б.,
мах.“Б.”№ *, общ.М., обл.К. да заплати на Б. А. А., с ЕГН **********, с адрес
с.Б., мах.“Б.” № *, общ.М., обл.К. сумата в размер на 400 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б., мах.“Б.”
№*, общ.М., обл.К. да запрати на Ф. Х. Ш., с ЕГН **********, с постоянен
адрес с.Р., №*, общ.Д., обл.К. сумата в размер на 400 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието
на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9