№ 5153
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110111123 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „Т.С.” ЕАД, ЕИК /////////, със седалище
и адрес на управление гр./////////, срещу К. М. М. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. /////////.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „Т.С.” ЕАД, тъй
като собственик на недвижим имот с адрес: гр. ///////// и е потребявал топлинна
енергия като не е заплатил начислените суми за процесния период.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати следните суми: сума в
общ размер на 3255.32лв., от които 2905.50лв.- главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г. -
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба (28.02.2024 г.) до изплащане на вземането, както и 262.00лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 24.01.2024г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 73.75лв. - главница за периода от м.03.2021г.
до м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба (28.02.2024 г.) до изплащане на вземането и 14.07лв. -мораторна лихва
за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от
16.05.2021г. до 24.01.2024г. Претендира и разноски в исковото и заповедното
производство.
С отговора на исковата молба ответника оспорва предявения иск.
Оспорва твърдението че е собственик.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва
да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответниците или техния наследодател и
2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, остойностено в размер на претендираната сума. Ответниците следва
да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците
или техният наследодател имат качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и дела на
ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и
за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответниците следва да
докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Между страните няма безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства.
С доклада по делото съдът е отделил като служебно известни Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до
26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице - ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Съдът е бил спрял делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
производството по гр. д. № 11123/24 г. на СРС до постановяване на
2
окончателен акт по гр.д. №3039/2023 г. по описа на ВКС, по което дело съдът
се произнася по предявения положителен установителен иск от К. М. М. във
връзка с процесния имот.
С Определение № 3479 от 08.07.2024 г. Върховният касационен съд не е
допуснал до касационно обжалване Решение № 1528 от 12.12.2022 г. по гр.д.
№ 2375/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав. С Решение № 1528
от 12.12.2022 г. по гр.д. № 2375/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2
състав е потвърдил Решение № 261930 от 09.06.2022 г. постановено по гр.д. №
16961/2019 г. на СГС, ГО, 22-ри състав.
С Решение № 261930 от 09.06.2022 г. постановено по гр.д. № 16961/2019
г. на СГС, ГО, 22-ри състав e отхвърлил иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от К. М. М. срещу СО за признаване за установено, че е собственик на ап.10 с
площ от 92,18кв.м. на петия етаж във //////////, заедно с избено помещение № 49
със застроена площ от 5,97 кв.м. заедно с принадлежащите 1,234% идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
строеж върху държавно място. Със същото решение съдът е уважил насрещен
иск на СО и е признал по иска с правно основание чл. 108 от ЗС на СО срещу
К. М. М., че СО е собственик на ап.10 с площ от 92,18кв.м. на петия етаж във
//////////, заедно с избено помещение № 49 със застроена площ от 5,97 кв.м.
заедно с принадлежащите 1,234% идеални части от общите части на сградата
и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място,
съставляващо по плана на гр.София жилищен бл.№40, кв.297, в м. жк ///////,
заснет в КК на гр.София, одобрена със Заповед №РД- 18-68/02.12.2010 г. на
ИД на АГКК, последно изменение със Заповед №18- 9994-27.09.2019г. на
Началника на СГКК-София, като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1932.2055.1.74, с адрес на имота гр./////////// с
предназначение - жилище, апартамент, брой нива 1, площ 92,18кв.м. с
прилежащи избено помещение 49 с площ от 5,97кв.м. и 1,234%ид.ч. от общите
части.
С оглед на така постановеното и влязло в сила решение, собственик на
процесния имот е СО, като правото на собственост на ответника е било
отречено. По изложените съображения въззивният съд приема, че в случая
ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да проведе пълно и главно
доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот през исковия период и съответно ответникът не е пасивно материално
легитимиран да отговаря по процесния иск. Доколкото в исковата молба се
твърди, че се претендират сумите срещу ответника в качеството му на
собственик, не следва да се разглежда въпросът дали същият е бил вещен
ползвател. Въпреки това по делото не се установява, че за процесният период
същият е бил и вещен и ползвател. С Решение № 261930 от 09.06.2022 г.
постановено по гр.д. № 16961/2019 г. на СГС, ГО, 22-ри състав е уважен
предявения ревандикационен иск от страна на третото по лице СО срещу
ищеца, доколкото е посочено, че К. М. е осъществявал владеие в периода
06.04.2010 г. до 06.07.2020 г. В настоящето дело процесният период е от
05.2021 г. до 04.2023 г., поради което по делото липсват и доказателства, че
ответникът е ползвал имота в процесния период. С оглед на това следва да се
3
приеме, че ищецът не е доказал по делото, че ответникът има качеството на
клиент на топлинна енергия през исковия период, поради което същият не е
надлежно пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените срещу него искове. С оглед на това същите се явяват
неоснователни.
С оглед неоснователността на главния иск, като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени и предявените акцесорни искове за мораторна лихва.
По разноските
При този изход на спора право на разноски би имал единствено
ответникът, но същият не сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
предявени от “Т.С.” ЕАД, ЕИК 2 /////////, със седалище и адрес на управление
гр.///////// срещу К. М. М. с ЕГН: **********, с адрес: гр. /////////, за заплащане
на следните суми, представляващи потребление за топлинна енергия за обект
с абонатен № 68412, с гр. /////////., както следва: 2905.50лв, — главница
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2021г. - м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, както и 262.00лв. - мораторна
лихва за забава от 15,09.2022г. до 24.01.2024г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 73.75лв. - главница за периода от м.03.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането и 14.07лв. -мораторна лихва за забава върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение от 16.05.2021г. до
24.01.2024г.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД (с предишно
наименование „Бруната България“ ООД) като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4