№ 2001
гр. Варна, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500949 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от СТ. СТ. СТ., чрез процесуалния си
представител адв. М.В., частна жалба срещу Определение № 4006/08.04.2022 г. по ч.гр. дело
№2687/2022 г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството
по посоченото дело е спряно до приключване на това по ч.гр. д. № 495/2022 г. по описа на
Варненски районен съд.
Жалбоподателят сочи, че напълно споделя изложения аргумент от мотивите на
обжалваното определение, че предпоставка за предоставянето на исканото разрешение за
продажба е приемане по опис на имуществото, но оспорва като неправилно становището на
съда, приемането изисква съставянето на опис на наследството и включване в него на
имота, чиято продажба се иска. Счита, че описът може да бъде проведен самостоятелно или
заедно с производството по приемане на наследството по опис, но ефектът от приемането
действа по отношение на всички наследствени имоти и съставянето му има единствено
доказателствено значение и не представлява предпоставка за даването на разрешение за
продажба. В заключение обосновава становище, че извършването на описа има значение
единствено за размера на отговорността на наследника по отношение на задълженията на
наследодателя, поради което не е налице преюдициалност между двете производства. По
изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното определение и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
Производството по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗН пред Варненския районен съд е
образувано въз основа на молба от СТ. СТ. СТ., с искане за предоставяне на разрешение за
продажба на наследствен имот, придобит по наследство от Станислав Тодоров Станчев,
бивш жител на гр. Варна, починал на 30.10.2020г., а именно - жилище, обозначено с АЛФА
(А) - самостоятелна, независима, обособена и отделна хоризонтална (вертикала) собственост
(мезонет-триетажно жилище с маза и надстройка) в жилищен комплекс, намиращ се в
1
парцел, годен за застрояване, който се намира в имотна област на община Глифада, Атика, а
днес в община Глифада, областен район Южен сектор-Атина, област Атика, в рамките на
одобрения план на града на горепосочената община, в строителен квадрат 71 (седемдесет и
едно), който е заключен в улиците „Агиос Николаос"- „Хус" - „Татаки" и „Дусмани" и в
кръстовищата на ул. „Хус" № 29 и „Агиос Николаос" № 44, която хоризонтална
(вертикална) собственост носи К.А.Е.К. (кодов номер в националния кадастър)
050412444010/1/0, подробно описана в Акт № 2.168 от 31.03.2020 г. за покупко-продажба на
недвижим имот на нотариус Аристидис Хр. Незис, Глифада 16561.
На съда е служебно известно, че към момента на постановяване на настоящото
определение пред Варненския районен съд е висящо производство ч.гр.д № 495/2022 г.,
което е образувано по подадена от частната жалбоподателка молба с искане за допълване на
извършения опис на наследство по ч.гр.д. № 416/2021 г. на ВРС с включването в него на
ново имущество, част от което е и процесният недвижим имот.
По същество изложените в жалбата доводи, че съставянето на опис на наследството
има за последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към
момента на своята смърт от това на призованите към наследяване лица, поради което самият
опис има само доказателствено значение досежно обема на оставеното в наследството
имущество са правилни и са съобразени с мотивите на т. 4 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК.
Същите обаче не обосновават извод различен от приетия в обжалваното определение за
преюдициалност между производството по допълване на извършения опис и това за
предоставяне на разрешение за разпореждане на наследственото имущество.
В цитираното тълкувателно решение е прието още, че приемането на наследството по
опис изисква два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде
направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис,
което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по
реда на чл.49, ал.1 от ЗН. За да постигне целения ефект, а именно да ограничи отговорността
на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя следва да бъдат
осъществени и двата самостоятелни акта, макар и същите да са различни по своето естество.
В настоящия случай е извършен опис и е изразено приемането на наследството по
такъв, в който не е включено процесното имущество, с което наследникът иска разрешение
да се разпореди. За да запази ограничителното действие на извършения опис и същото да се
разпростре и по отношение на новоузнатия наследствен имот, последният следва първо да
бъде описан, като едва след това биха били налице процесуалните предпоставки да се
разгледа искането по чл. 65, ал. 1 от ЗН. Ако се допусне наследникът да продаде част от
наследеното имущество преди то да бъде описано, ще се достигне до резултат, който е в
противоречие със заложената в нормата цел, а именно отговорността му да бъде ограничена
до цялото наследено имущество, тъй като ще се възпрепятства описването му в пълнота.
Подобно положение не следва да бъде допускано, тъй като не е съобразено с интереса на
кредиторите на наследството. Наследникът е свободен да се разпореди с имота и преди
приключване на процедурата по допълване на описа, но тогава ще отговаря за задълженията
на наследодателя си с цялото си имущество, а целта на производството за предоставяне на
разрешение е именно да се запази действието на описа и той да обхваща цялото
наследствено имущество.
Поради изложените съображения следва да се приеме, че производството по
допълване на описа е преюдициално по отношение на искането по чл. 65, ал. 1 от ЗН, поради
което ч.гр. дело №2687/2022 г. по описа на ВРС следва да бъде спряно на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производствата по ч.гр. д. № 495/2022 г. по описа на ВРС.
С оглед съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
определение се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4006/08.04.2022 г. по ч.гр. дело №2687/2022 г. по
описа на ВРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3