Р Е
Ш Е Н
И Е №135
гр. София, 19.10.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при секретаря Магдалена Букина,
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 19 по описа за 2018 година на СОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
М.Н.М. е предявил срещу „С.н.л.и р. „С.“*** иск за
прекратяване на сдружението поради извършване на дейност, противоречаща на
Конституцията, законите и добрите нрави. Твърди, че тази дейност се изразява в
нарушаване на негови и на други членове на сдружението членствени права. По-конкретно
твърди, че е член Ловна-рибарска дружина /ЛРД/ – с. К., община Б.,
която е част от организационната структура на ответното сдружение. През 2016 г . и 2017 г . били нарушени от
органите на сдружението както негови членствени права, така и такива на други
двама членове. На 09.04.2016 г. било проведено извънредно общо събрание на ЛРД
– с. К., на което не били
допуснати до гласуване П. Т. Л. и
Д. Н.М. - членове на
дружината, въпреки присъствието им и в нарушение на правата им по ЗЮЛНЦ и
устава на сдружението, а при соченото нарушение на правото на глас на членове
на ЛРД ищецът бил освободен като
председател на дружината, с което били нарушени
неговите права. Решенията на ОС, взети на 09.04.2016 г. за недопускане
до гласуване на двама от явилите се на събранието членове на дружината, както и
останалите, взети на същото решения, били нищожни и незаконосъобразни, тъй като
нито в устава на сдружението, нито в закона била предвидена такава компетентност
на общото събрание. Освен това по т. 3 от дневния ред, обявена в поканата като
„Разни“ било взето решение да се направи предложение до УС на сдружението за
регистриране на нови ловци в ЛРД - с. Калугерово, които били посочени и
идентифицирани само с две имена. Общото събрание било проведено
незаконосъобразно и поради противоречие с чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, забраняващ да се
гласува по въпроси, които не са били включени в дневния ред - предложението до
УС на сдружението за регистриране на
нови ловци не било включено в дневния ред на ОС на ЛРД, проведено
на 09.04.2016 г. Също така в протокола,
воден за проведеното общо събрание, бил записан неверен факт, а именно, че към
момента на провеждане на общото събрание новите ловци, чието регистриране се
иска в ЛРД - с. Калугерово, били внесли молби за членство в ловната дружина. На
13.07.2016 г. по искане на ищеца и на останалите горепосочени членове на
сдружението с нарушени права на същите бил предоставен протокол № 4/15.04.2016
г. от заседание на УС на сдружението, на което бил утвърден протоколът от ОС на
ЛРД, проведено на 09.04.2016 г., и решението, с което са били приети
предложенията за приемане на нови ловци в дружината. Твърди се, че тримата
заинтересовани оспорили решения на органи на сдружението пред ОС на същото, но
не е уточнено кои решения са оспорени. Ищецът отправил и искане до УС на
сдружението да му бъде предоставен протокол от ОС на сдружението, проведено на
19.05.2017 г., в чийто дневен ред било включено разглеждането на направено от
ищеца оспорване на решения на органите на сдружението /също неконкретизирани/,
но такъв не му бил предоставен, а от членове на ОС разбрал, че жалбата му не е
разглеждана. Впоследствие ищецът повторно поискал да му бъде предоставен
протокола от ОС, проведено на 19.05.2017 г., поискал и свикване на ново ОС с
дневен ред единствено разглеждане на неговата жалба, но исканията му не били
уважени.
Искът е с правно основание чл. 13, ал. 1, т. 3, б.
„б“ ЗЮЛНЦ.
Ответникът оспорва иска и излага подробни доводи
за неговата недопустимост поради липса на правен интерес от предявяването му и
неоснователност поради това, че соченото от ищеца нарушаване на членствени
права на членове на сдружението не представлява извършване на дейност,
противоречаща на Конституцията, законите и добрите нрави.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото
и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество – неоснователен.
По
допустимостта на иска:
Съдът
преценява допустимостта на иска съобразно твърденията на ищеца. В случая ищецът
твърди, че органите на сдружението са извършили описани в исковата молба
нарушения, които съставляват дейност, противоречаща на Конституцията, законите
и добрите нрави и съобразно
тези твърдения искът е допустим, а въпрос на преценка по същество е дали тези
нарушения наистина съставляват дейност, противоречаща на Конституцията,
законите и добрите нрави. Налице е и правен интерес от предявяване на иска –
ищецът е член на сдружението, претендиращ, че членствените му права са
нарушени, а предвид характера на защитата, предоставяна при евентуално
уважаване на настоящия иск, а именно съдът определя срок за отстраняване на нарушението,
представляващо основание за прекратяване, и на неговите последици и едва в
случай на неизпълнение на указанията прекратява сдружението, ищецът би получил
търсената защита в случай на изпълнение указанията на съда.
По
основателността на иска:
За да бъде уважен
искът, ищецът следва да докаже, че ответникът извършва дейност, противоречаща
на конституционна забрана, на императивни законови правила или на добрите
нрави. Такива доказателства по делото не са налице. Не са налице и твърдения за
това, неоснователността на иска произтича от самите твърдения в исковата молба
– описват се нарушения /действия и бездействия/, твърдени като извършени от
органите на сдружението – незаконосъобразно провеждане на ОС на ЛРД и съответно
незаконосъобразни решения, взети на това ОС, незаконосъобразно решение на УС на
сдружението, с което е утвърден протокола от проведеното ОС на ЛРД, непроизнасяне
от ОС на сдружението по оспорване от страна на ищеца на решения на органи на
сдружението. Тези нарушения наистина подлежат на съдебен контрол и ищецът би
могъл да получи защита на правата си в случай на действителното им нарушаване, но
не посредством защитата, давана в рамките на настоящия иск. По отношение на
твърдените нарушения, представляващи действия /незаконосъобразни решения на
органи на сдружението/ този контрол следва да бъде осъществен чрез обжалване на
съответното решение пред съда след изпълнение на предвидената в закона и устава
процедура за вътрешен контрол на актовете на отделните органи на сдружението –
доколкото ЛРД не са самостоятелни ЮЛ и съгласно устава на сдружението решенията
на ОС на ЛРД подлежат на одобрение от УС на сдружението /съответно не подлежат
на самостоятелен съдебен контрол/, а решенията на УС на сдружението могат да
бъдат оспорвани съгл. чл. 25, ал. 5 вр. ал. 1, т. 12 ЗЮЛНЦ и доколкото в устава
на сдружението не е предвидено друго пред ОС на сдружението, ищецът е следвало
да обжалва пред ОС на сдружението решението на УС, с което е одобрен протоколът
от ОС на ЛРД и съответно в случай, че взетото от ОС решение е незаконосъобразно
и нарушава правата му следва да обжалва същото пред съда /за пълнота следва да
се отбележи, че в исковата молба са изложени твърдения за осъществила се такава
процедура, но същите не са конкретизирани – не е уточнено кои решения са
обжалвани пред ОС, същевременно от доказателствата, на които ищецът се позовава
и представя с исковата молба се установява, че той е оспорил пред УС на
сдружението решенията, взети от ОС на ЛРД на 09.04.2016 г., а УС, видно от
представените от ответника доказателства, се е произнесъл по оспорването на
заседание на 19.05.2016 г., но от ищеца не са изложени твърдения дали това
решение на УС е оспорено пред ОС на сдружението, установява се също, че ищецът
е оспорил и други решения на органи на сдружението /индивидуализирани само с
номер и дата, но без конкретизация от кой от органите са взети/ и това негово
оспорване е следвало да бъде разгледано на ОС на 19.05.2017 г., за което се
твърди, че на него същото не е разгледано/. По отношение на твърдяното
нарушение, представляващо бездействие /непроизнасяне от ОС на сдружението по
оспорване на решение на УС на сдружението от страна на ищеца/, този контрол
следва да бъде осъществен чрез отправяне на искане за свикване на ОС до УС по
предвидената в устава и закона процедура и в случай на несвикване на ОС в
указания срок да се направи надлежно искане до съда за свикване на ОС.
Както се посочи
по-горе, нарушенията, описани в исковата молба /дори да се приеме, че са налице/, не съставляват
дейност, противоречаща на Конституцията, законите и добрите нрави по смисъла на
чл. 13, ал. 1, т. 3, буква „б“ ЗЮЛНЦ, водеща до прекратяване на сдружението.
С оглед изхода на делото искането
на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно. Основателно е искането на
ответника в тази насока. Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представения списък и доказателствата за това в размер на 1000 лв. за
възнаграждение на адвокат, съответно тези разноски следва да му се
присъдят.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.М. с ЕГН **********, адрес: *** срещу „С.н.л.и р. „С.“*** със
седалище и адрес на управление:***, пл. „Освобождение“ № 4, представлявано от председателя УС П. И., иск за прекратяване на
сдружението поради извършване на дейност, противоречаща на Конституцията,
законите и добрите нрави.
ОСЪЖДА М.Н.М.
с ЕГН **********, адрес: *** да плати н. „С.н.л.и р. „С.“*** със седалище и адрес на управление:***, пл.
„Освобождение“ № 4, представлявано от председателя УС П. И., сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: