№ 2041
гр. Бургас, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ П. ОВЧАРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20252120102272 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. И. Г. с ЕГН **********,
адрес: гр. **********, действащ чрез пълномощника си адвокат К. Д., срещу Ж. З. Д. с
ЕГН **********, адрес: с. **********, с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 9 000 лв. - главница, представляваща незаплатено задължение
по сключен между страните писмен договор за заем от 02.11.2018 г., ведно със
законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както
и сумата от 547.50 лева, представляваща договорна лихва от 2% на годишна база за
периода 27.03.2022 г. до 26.30.2025 г. върху главницата от 9 000 лева. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че на
02.11.2018 г. е сключен договор за заем между страните, по силата на който на
ответника били предоставени 9 000 лв., като срокът за връщане на сумата бил
уговорен до 31.12.2020 г., но такова не било извършено. Между страните била
договорена годишна лихва в размер на 2% върху главницата на годишна база, като към
26.03.202 5г. същата възлизала на 547.50 лева. Твърди се, че към настоящия момент
сроковете за връщане на сумите са изтекли, а ответника не платил сумите, поради
което и се заявяват настоящите претенции.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, същият не се
явява в съдебно заседание и не изпраща свой представител, нито е направила искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска
от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради
което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на исковете се установява от приложения към
исковата молба писмен договор за заем, съгласно който ищецът, в качеството му на
заемодател, е предоставил на ответника, в качеството му на заемател, сумата от 9 000
лева, за срок до 31.12.2020 г. т.е. това е уговореният краен падеж за връщането му.
Уговорено е предаването на сумата да бъде извършено в тридневен срок от
подписването на договора, което се установява от представената за разписка за това,
удостоверяваща получаването на сумата от 9 000 лв. Наред с това договорът
предвижда и заплащането на договорна годишна лихва в размер на 2 %. Липсва
оспорване на горните книжа, като не се установява и връщане на предоставения
съгласно тях заем, който е с настъпил падеж. Ето защо съдът приема, че
горепосочените доказателства обосновават вероятната основателност на предявените
искове, поради което и постановява настоящото неприсъствено решение.
При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и следва да
бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата от 1 810 лв., включваща изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 400 лв. и заплатена държавна такса в размер
на 410 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
2
Осъжда Ж. З. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: **********; настоящ
адрес: с. **********, да заплати В. И. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. **********,
сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/ - главница, представляваща незаплатено
задължение по сключен между страните писмен договор за заем от 02.11.2018 г.,
сумата от 547.50 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и 50 ст./ - договорна лихва,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от 9 000 лв. от датата на
предявяване на исковата молба на 28.03.2025 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 410 лв. /хиляда четиристотин и десет лева/ за направените по делото
разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано по реда на
чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3