РЕШЕНИЕ
№
1502 дата 18 октомври 2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти
състав,
в публично заседание на 20 септември
2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор:……………………..
разгледа адм. дело № 1305 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Предмет на оспорване е Заповед №
ФК-141-0067191/21.05.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“, Дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП Бургас, с която, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ –
ведомствена бензиностанция, находящ се в с. Веселие, общ. Приморско,
производствена база, стопанисвана от КОМПЛЕКТСТРОЙ ЕООД, за срок от 3 дни.
Жалбоподателят
КОМПЛЕКТСТРОЙ ЕООД оспорва наложената принудителна административна мярка, като
възразява, че вмененото му нарушение е несъставомерно, посочва, че
бензиностанцията е ведомствена и не извършва продажба на гориво, а зарежда с
такова собствените на дружеството селскостопански машини, респ. тя не
представлява търговски обект, поради което счита, че няма нарушение, което да
се предотвратява с издаването на процесната заповед. Възразява също така, че
неподаването на данни се дължи на техническа грешка, като информацията в НАП е
била отчетена със статус „невалиден АДД номер“, както и посочва, че не е
настъпило ощетяване на фиска. Посочва,
че нарушението е първо за търговеца, а запечатването на обекта е несправедливо.
Иска се отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания, претендира разноски.
Административният
орган се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата
поради законосъобразност на издадения административен акт, както и присъждане
на възнаграждение.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в
предвидения от закона срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Видно от мотивната част на оспорената
Заповед № ФК-141-0067191/21.05.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“,
Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП Бургас,
органът се е позовал на извършена на 18.05.2021г. проверка на ведомствената
бензиностанция, стопанисвана от жалбоподателя, при която е било констатирано,
че за дати - 19.01.2021г., 17.02.2021г., 16.03.2021г., 13.04.2021г. и
27.04.2021г. жалбоподателят е получил доставки на дизелово гориво, както следва
– на 19.01.2021г. – в количество от 3 057,400литра, на 17.02.2021г. – в
количество от 3 045,100литра, на 16.03.2021г. – в количество 3 003,30литра, на
13.04.2021г. – 2 992,400 литра и на 27.04.2021г. – доставка на 2 993,900литра.
Констатирано е, че за тези доставени в обекта количества горива, отчетени по
НИС, няма отразени документални доставки изпратени към НАП. От страна на
задълженото лице са направени опити за въвеждане, но същите са били отчетени
със статус „невалиден АДД номер“. За проверката е съставен протокол №
0067191/18.05.2021г. При тези данни административният орган е приел, че
дружеството не спазва реда за подаване на данни към НАП по смисъла на чл.118 от ЗДДС, като за нарушена е счетена алинея 10 на правната норма, както и чл.3, ал.3
от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вследствие на което е издадена процесната
заповед за налагане на ПАМ на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС, с
която е разпоредено запечатването на търговския обект за срок от 3 дни.
Заповедта е законосъобразна.
Съгласно нормата на
чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не
спази реда или начина за: ……..... г)
подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите.
Съгласно
чл.118, ал.6 от ЗДДС всяко лице по
ал.1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива. Съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива,
е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на
датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. Съгласно чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г.,
всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна
връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За
тази цел, като средство за измерване от одобрен тип, се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Изискванията и начинът за
установяване на дистанционна връзка и предаване на данни в НАП са подробно
уредени в Приложение № 1 към Наредба №Н-18/2006 г., като според III б, т.1, б
"е" от него фискалните устройства предават по установената дистанционната
връзка данни от нивомерната система за доставка на горива, коригирани с
продадените количества по време на доставката, и за наличните количества горива
(подавани автоматично от нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните
не могат да бъдат прочетени от нивомерната система).
В случая търговецът не отрича, че на процесните дати не са
били изпратени към НАП данни за получените количества течни горива, чрез наличната в обекта ЕСФП. Дружеството е
задължено лице за подаване на данни в хипотезата на чл.118, ал.10 от ЗДДС в
качеството си на получател на течни горива, поради което е без правно значение
дали търгува с тях или ги ползва за зареждане на собствени превозни средства, в
какъвто смисъл са част от възраженията на страната. Не попада и в изключенията по ал.11 на
чл.118 от с.з.. Конкретната причина да не бъдат подадени изискуемите данни за
полученото количество гориво и дали това се дължи на човешка грешка, е също без
правно значение за налагане на мярката. Неоснователно съдът счете и възражението
относно указването на възможност за прекратяване изпълнението на ПАМ след
заплащане на предвиденото за извършеното нарушение административно наказание
„глоба“ или имуществена санкция, предвид обстоятелството, че няма издадено
наказателно постановление за нарушението. Съгласно чл.187, ал.4 от ЗДДС
"Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е
приложил, по молба на административно наказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло", т.е.
норма касае не налагането, а изпълнението на наложената ПАМ. При съществуващата
законодателна уредба, двете производства – административното по налагане на ПАМ
и административнонаказателното по съставяне на АУАН и издаване на НП, се развиват
самостоятелно и независимо едно от друго, поради което и не е налице твърдяната
преюдициалност между тях и в този смисъл липсата на издадено НП не опорочава
издаването на заповедта за налагане на ПАМ на това основание, а от друга страна
упражняването на правната възможност по чл. 187, ал.4 от ЗДДС е последица, а не
предпоставка за издаване на процесната заповед, поради което и възражението е
неотносимо към контрола за законосъобразност.
Определеният
срок на действие на мярката от 3 дни съдът не намери за несъразмерен, предвид
обстоятелството, че се касае за неподаване на данни от страна на дружеството на
пет дати в четири последователни месеца.
Жалбата,
като неоснователна, следва да се отхвърли, като съобразно този изход на
процеса, в полза на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото
в минимален размер от 100лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, поради което и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на КОМПЛЕКТСТРОЙ ЕООД, гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 17,
ет.2 против Заповед № ФК-141-0067191/21.05.2021г. на началник отдел „Оперативни
дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
Бургас.
ОСЪЖДА
КОМПЛЕКТСТРОЙ ЕООД, гр.Бургас, ул.“Александър Стамболийски“ № 17, ет.2, с ЕИК
*********, да ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – Бургас, гр.Бургас, ул.“Цар Петър“ № 5 Б,
сумата от 100лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: