№ 405
гр. Варна, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500016 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. Й., ЕГН **********, срещу
Решение №3543/17.11.2022г. по гр. д. №5302/2022г. на ВРС, 39-ти с-в, с което
по иска на С. Т. Д., ЕГН**********, срещу Й. Й., е допусната съдебна делба
на следните недвижими имоти, при следните квоти между съделителите:
- самостоятелен обект - жилище с идентификатор №10135.5505.13.1.2 по
КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на ИК на АГКК,
находящ се на адрес гр. Варна, ул. „Дедеагач“ №24, със застроена площ от
100 кв.м., в жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор
№10135.5505.13 по същите КК и КР, разположен на етаж две от сградата, над
обект едно, представляващ апартамент две, състоящ се от стълбище, входно
антре, дневна, кухненска ниша, две спални, изолационно антре, баня-тоалет,
хол, тераса, ведно с избено помещение „А“ и „Е“, при граници на обекта: на
същия етаж и над обекта - няма, а под обекта - имот с идентификатор
№10135.5505.13.1.1, ведно с 1/2 ид.ч. от избен коридор, 1/2 ид.ч. от таван и
със съответните ид. части от сградата и от правото на строеж върху терена,
при квоти 5/6 ид.ч. за С. Т. Д., ЕГН********** и 1/6 ид.ч. за Й. Т. Й. ,
ЕГН**********;
- ведно с 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.5505.13, по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на ИК на АГКК, целият с площ
1
от 306 кв. м., при граници на терена имоти с №№ 10135.5505.25,
10135.5505.24, 10135.5505.17, 10135.5505.14, 10135.5505.12,
при квоти 2/6 ид.ч. за С. Т. Д., ЕГН********** и 1/6 ид.ч. за Й. Т. Й.,
ЕГН**********.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е нищожно, тъй като в
производството пред първоинстанционния съд не е участвала Д.Г.,
праводател на С. Д. по договор за покупко-продажба на 4/6 ид. части от
делбения апартамент и 1/6 ид. част от делбения терен. Участието й било
задължително с оглед направените от отв. Й. Й. възражения за нищожност и
унищожаемост на въпросната продажба от 12.05.2021г. Моли се за
прогласяване нищожността на решението на ВРС и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на ВРС.
След дадени от въззивния съд указания по чл.101 от ГПК във връзка с
възраженията за нищожност и унищожаемост на продажбата от 12.05.2021г.,
останали неясни пред ВРС, Й. Й. е депозирал молба пред ВОС. С нея той
поддържа доводите си, че въпросната продажба е „нищожна“, тъй като в
момента на подписване на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.
№2661/20.04.2021г. от продавача Д.Г. в полза на пълномощника му С. Д., Д.Г.
не е можела да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи, поради заболявания. С оглед на това и продажбата от 12.05.2021г.
чрез опороченото пълномощно, при която Д.Г. е била в същото състояние, се
твърди да е „нищожна поради липса на воля или съгласие“. Други уточнения
няма.
Насрещната страна не изразява становище по молбата.
В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбата. Счита решението за допустимо и правилно. Счита, че съдът
не е бил длъжен да конституира Д.Г., защото възраженията срещу
действителността на сделката от 12.05.2021г. от Г. в полза С. Д. не са ясни и
обосновани, отделно не са и доказани. Сделката е валидна. Решението е
валидно и правилно и следва да бъде потвърдено.
След дадени от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищцата-
въззиваема уточнява, че към момента на сделката от 12.05.2021г. от Г. в полза
Д., последната е била в брак с В.Вл.Д., сключен през 1986г. Така закупените
4/6 ид. ч. от жилище и 1/6 ч. от терен са не лична собственост на
съделителката Д., а СИО на сем. Д.. И тъй като съпругът В.Д. не е участвал
пред ВРС моли същият да се конституира пред ВОС, като потвърждава
действията, извършени досега от съпругата му.
Насрещната страна изразява становище за допълнителна нередовност на
уточняващата молба на С. Д..
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
2
валидно. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание
чл.34, ал.1 от ЗС на С. Т. Д., ЕГН**********, срещу Й. Т. Й., ЕГН**********,
за съдебна делба на следните имоти:
- самостоятелен обект - жилище с идентификатор №10135.5505.13.1.2
по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на ИК на АГКК,
находящ се на адрес гр. Варна, ул. „Дедеагач“ №24, със застроена площ от
100 кв.м., в жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор
№10135.5505.13 по същите КК и КР, разположен на етаж две от сградата, над
обект едно, представляващ апартамент две, състоящ се от стълбище, входно
антре, дневна, кухненска ниша, две спални, изолационно антре, баня-тоалет,
хол, тераса, ведно с избено помещение „А“ и „Е“, при граници на обекта: на
същия етаж и над обекта - няма, а под обекта - имот с идентификатор
№10135.5505.13.1.1, ведно с 1/2 ид.ч. от избен коридор, 1/2 ид.ч. от таван и
със съответните ид. части от сградата и от правото на строеж върху терена,
- ведно с 1/2 ид. ч. от ПИ с идентификатор 10135.5505.13, по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18- 73/23.06.2008 г. на ИК на АГКК, целият с площ
от 306 кв. м., при граници на терена имоти с №№ 10135.5505.25,
10135.5505.24, 10135.5505.17, 10135.5505.14, 10135.5505.12,
между съделителите и страни по делото С. Т. Д. и Й. Т. Й..
Производството е във фазата по допускане на делбата.
Ищцата основава иска на твърдения, че съсобствеността между
страните е възникнала на основание наследяване на общия на страните
наследодател Т. Й. Г., починал на през 2010г. След това чрез възмездна сделка
от 12.05.2021г. ищцата е придобила изцяло притежаваните от майката на
страните ид. части от имотите. Съгласие за доброволна делба не може да се
постигне с ответника, поради което се претендира да бъде допусната съдебна
делба на имотите между съсобствениците и при посочените квоти.
След дадени от въззивния съд указания по редовността, на осн. чл.129,
ал.2 от ГПК вр. т.5 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС вр. т.4 от ТР №1/2001г.
на ОСГК на ВКС, ищцата-въззиваема уточнява, че към момента на
продажбата от 12.05.2021г. от Д.Г. в полза на С. Д., последната е била в брак с
В.Вл.Д., сключен през 1986г. Поради това закупените 4/6 ид. ч. от жилище и
1/6 ч. от терен са не лична собственост на съделителката Д., а СИО на
семейство Д..
С отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК,
ответникът признава наличието на съсобственост върху имотите между
страните; признава и сочения от ищцата начин на възникване на същата;
признава и че с договор за продажба от 12.05.2021г., майката на страните по
делото е продала в полза на дъщеря й и ищца по делото притежаваните от
майката ид. ч. от имотите. Но оспорва сочените от ищцата квоти в
3
съсобствеността, в която връзка въвежда възражения за нищожност и за
унищожаемост на прехвърлителната сделка, обективирана в НА
№111/12.05.2021г., том II, рег. №3122, дело №288/2021г. и с оглед на това
счита, че по делото следва да участва и майката на страните.
Както се посочи, след дадени от въззивния съд указания по редовността
и яснотата на направените в отговора на исковата молба възражения, на осн.
чл.101 от ГПК, ответникът-въззивник Й. Й. е депозирал молба, с която
поддържа доводите си, че въпросната продажба е „нищожна“, тъй като в
момента на подписване на пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.
№2661/20.04.2021г. от продавача Д.Г. в полза на пълномощника му С. Д., Д.Г.
не е можела да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи, поради заболявания. С оглед на това и продажбата от 12.05.2021г.
чрез опороченото пълномощно, при която Д.Г. е била в същото състояние, се
твърди да е „нищожна поради липса на воля или съгласие“. Други уточнения
по отношение на сочените пороци на продажбата от 12.05.2021г. няма
направени.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства
по делото, при отчитане на становищата на страните и при съобразяване на
приложимата към конкретния случай нормативна регламентация, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за граждански
брак №564/24.02.1958г., че Т. Й. Г. е сключил граждански брак с Д. С. Г. на
24.02.1958г.
Няма спор и е видно от представения НА №199, том II, дело
№945/1970г. че Т. Й. Г. е придобил по дарение поземления имот, предмет на
настоящата делба.
Издадено е Разрешение за строеж № 230/1978г. на сградата, предмет на
делбата, като от представения протокол от 16.10.1980г. по гр. д. №3092/1980г.
на ВРС е видно, че в дял на Т. Й. Г. са поставени втори етаж от двуетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Дедеагач № 24,
както и ½ ид.ч. от коридор и таван.
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за наследници от
16.03.2021г., че на 15.12.2010г. Т. Й. Г. е починал и е оставил за наследници
Д. С. Г. (съпруга); Й. Т. Й. (син) и С. Т. Д. (дъщеря).
С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №111 от
12.05.2021г., том II, рег. №3122, нот. д. №288/2021г., Д. С. Г. е продала на С.
Т. Д. собствените й 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект в жилищна сграда в гр.
Варна, ул. „Дедеагач" 24, със застроена площ от 100 кв.м., идентификатор на
обекта 10135.5505.13.1.2, както и 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор
10135.5505.13, целият с площ от 306 кв.м.
От представеното пред ВОС удостоверение за граждански брак е видно,
че ищцата С. Т. Д. е сключила брак с В.Вл.Д. още на 18.05.1986г., който няма
данни и твърдения да е бил прекратен.
4
Пред ВОС ищцата изрично признава, че към 12.05.2021г. е била в брак с
В.Вл.Д. и така закупените ид. части от жилище и земя са не лична
собственост на Д., а СИО на семейство Д..
При горните данни и при извършената служебна проверка по чл.269 от
ГПК настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е
недопустимо по следните съображения:
Производството по съдебна делба има особени цел и предназначение, за
опосредяване на които са предвидени редица специални правила. Крайната
цел на съдебната делба е окончателно ликвидиране на съсобствеността, във
връзка с която следва да бъдат разгледани от съда правата на всички
възможни съсобственици при изчерпателност на придобивните им основания.
Съобразно чл.75, ал.2 от ЗН, който е приложим и при делба на съсобственост
(чл.34, ал.2 ЗС), извършената делба без участие на съсобственик е нищожна.
По аргумент от това се налага в производството за съдебна делба да участват
всички лица с доказани или само с предполагаеми права в съсобствеността,
които са необходими задължителни другари. В този смисъл са мотивите към
т.1 от ТР №1/2004г. на ОСГК на ВКС и трайната съдебна практика (например
Решение №28/07.03.2018г. по гр. дело №1019/2017г. на ВКС, 2-ро ГО, и
други). Поради това е задължение на съда да следи за участието в
производството на всички необходими задължителни другари. Постановеното
решение без някой от тях е недопустимо. Когато въззивната инстанция
установи, че не е участвал задължителен другар, следва да обезсили
решението и да върне делото на РС за конституирането му и разглеждане на
делото с негово участие (т.6 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Конкретно когато неучаствалото лице с права в съсобствеността е съпруг на
съделител, актуалната съдебна практика поддържа обсъдената постановка по
искове за делба. Неприложими за съдебната делба са ТР №3/29.06.2017г. по
тълк. д. №3/2016г. на ОСГК на ВКС, защото то касае исковете за защита на
собствеността спрямо външни за нея конкуриращи съпрузите субекти, но не и
делбата в рамките на съсобствеността, а също и ТР №5/2013г. на ОСГТК на
ВКС, тъй като касае правни сделки, а не съдебни производства за делба,
които разкриват обсъдените процесуални специфики, изисквания, етапи и
преклузии, с крайната цел окончателно прекратяване на съсобствеността. В
този смисъл изрично са: Решение №46 от 22.06.2020г. по гр. д. №2358/2019г.
на 1-во ГО и Решение №60/17.07.2017г. по гр. д. №3431/2016г., постановени
след двете цитирани ТР, както и при идентична спрямо настоящия случай
фактическа ситуация; и други.
В производството по настоящото дело не е участвал съпругът на
ищцата, който е придобил права на осн. чл.21 СК от продажбата, с която
съделителката и ищца по делото е придобила части от исковите имоти.
Поради това и ищцата признава пред ВОС, че ид. част от делбените имоти не
е лична нейна, а е СИО между нея и съпруга й. С което последният се явява
задължителен необходим другар в производството по съдебна делба на имоти,
в които има вещни права. С негово участие следва да се допусне и извърши
делбата. Участието му може да рефлектира както на вида и квотите в
5
съсобствеността при допускането, така и на способа за извършване на делбата
или на претенциите по сметки във втората фаза. Първоинстанционният съд е
разгледал делото, освен при нередовна искова молба, така и без участието на
съпруга на ищцата, поради което решението следва да бъде обезсилено, а
делото върнато за разглеждане от друг състав, при конституиране на
задължителния необходим другар.
При новото разглеждане на делото следва да се съобразят извършените
от ВОС действия по чл.101 от ГПК досежно възраженията за
недействителност на продажбата от 12.05.2021г., в това число разпоредбата
на чл.101, ал.3 от ГПК, както и естеството и последиците от направените
уточнения на възраженията.
Доколкото резултатът от въззивното обжалване не води до разрешаване
на спора по първата фаза на делбата, а до възобновяване на производството
по тази фаза пред първата инстанция, разноските не следва да се разглеждат
от настоящия въззивен съд.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №3543/17.11.2022г. по гр. дело №5302/2022г.
на ВРС, 39-ти с-в, на осн. чл.269, изр.1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за ново разглеждане от друг съдебен състав,
при при конституиране на задължителния необходим другар и съобразно
мотивите на настоящото съдебно решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6