Разпореждане по дело №63/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.341-чл.345 вр. чл.270 от НПК и е образувано по постъпила частна жалба от А. И. Д. – защитник на Р. М. С. - подсъдим по н.о.х. дело № 717 / 2010 год. по описа на РС – Г. П., срещу протоколно определение от 30.06.2010 год., с което е оставено без уважение искането за промяна на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение от “Задържане под стража” в по-лека такава.

Като основания за искането в жалбата се изтъкват влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Ето защо се иска определението на районния съд да бъде отменено и наложената на подсъдимия С. мярка за неотклонение “Задържане под стража” изменена в по-лека такава.

С обжалвано определение районният съд е оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на С. приемайки, че липсва промяна в обстоятелствата, касаещи задържането.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна:

По н.о.х. дело № 717 / 2010 год. по описа на РС – Г. П. срещу подсъдимия Р. С. е възведено обвинение за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. На досъдебното производство № 129 / 2010 год. на РПУ – Г. П., с протоколно определение № 170 / 16.02.2010 год., постановено по ч.н. дело № 262 / 2010 год. на РС – П. по отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

Мярката за неотклонение се изменя когато се установят такива промени в обстоятелствата, визирани чл.56, ал.3 от НПК, при което да се направи извод, че целите по чл.57 от НПК ще се реализират със съответна по-лека по интензитет мярка. В случая Р. С. е подсъдим по обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по смисъл на чл.93, т.7 от НК. Инкриминираното деяние, предвид времето, мястото и начина на извършване сочат за престъпна дейност с висока степен на обществена опасност. От визираните обстоятелства, както и от обстоятелството, че е осъждан нееднократно, може да се направи извода за високата степен на обществена опасност на подсъдимия. Касае се за лице с установени противообществени навици и трайна нагласа за извършване на престъпления. Ето защо съдът намира, че опасността същият да извърши престъпление не е отпаднала, което налага продължаване действието на наложения му рестриктивен режим с мярката за неотклонение “Задържане под стража”. По делото не се установяват обстоятелства от които да се направи извода, че са налице възпиращи фактори или у подсъдимия е създаден контрамотив и задръжки, при което целите по чл.57 от НПК да бъдат реализирани с определянето по-лека мярка за неотклонение. Наличните данни за здравословно му състояние не са от характер и естество обосноваващи този извод. Същите обстоятелства са били налице и към момента на извършването на инкриминираните деяния. Наред с това, видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинска експертиза и приложеното по делото писмо от Медицинския институт на М. здравословното състояние на подсъдимия не е пречка за задържане под стража.

Същевременно следва да се отбележи, че както в подадената жалба, така и в съдебно заседание пред районния съд на 30.06.2010 год., не се сочат неизвестни до момента на съда доказателства и навеждат обстоятелства, свързани със семейното положение, здравословното състояние или други данни за личността на обвиняемия, обосноваващи правния довод за отпадането на реалната опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. Отново се изтъкват едни и същи установени факти и доказателства, които са отчетени и анализирани от възивния съд в производството по чл.341-чл.345 вр. чл.270 от НПК само седмица по-рано /Определение № 538 / 23.06.2010 год. по ВЧНД № 316 / 2010 год. по описа на БОС/.

По отношение срока на задържането съдът счита, че с оглед данните за характера и сложността на делото, както и със съотносимостта на срока на задържане към наказанието, което евентуално може да бъде наложено, същият се явява с "разумната продължителност" и е съвместим с и изискванията на чл.63 от НПК и на предписаното от чл.5 от ЕКПЧ /Определение № 76 от 25.07.1997 г. на ВКС по н. д. № 507/97 г., II н. о./.

По изложените съображения съдът счита, че законосъобразно и обосновано искането за изменяване на взетата по отношение на подсъдимÞя Р. М. С. мярка за неотклонение “Задържане под стража” в по-лека е оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.06.2010 год., постановено по н.о.х. дело № 717 / 2010 год. по описа на РС – Г. П., с което е оставено без уважение искането за измемение на наложената на подсъдимия Р. М. С. мярка за неотклонение от “Задържане под стража” в по-лека такива.

Връща делото на РС – Г. П. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.