Решение по дело №204/2024 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 118
Дата: 15 май 2025 г. (в сила от 17 юни 2025 г.)
Съдия: Диана Розалинова Хубенова
Дело: 20244230100204
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Севлиево, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230100204 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, искова молба срещу И. С. И., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1478,04 лева, от които:
сумата от 1242,55 лева – главница за доставена, но неизплатена топлинна
енергия, за период от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. за топлоснабден имот, с
адрес: *************************** инсталация **********/аб. № 329986,
сумата от 187,15 лева – лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г.,
сумата от 39,32 лева – главница за дялово разпределение за периода м. 07.2020
г. до м. 04.2022 г., сумата от 9,02 лева – лихва за периода от 15.09.2020 г. до
10.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19/2024 г., по
описа на Районен съд – Севлиево, към която неразделна част е Разпореждане
№ 2724 от 02.12.2024 г. по ч. гр. д. № 19/2024 г., по описа на Районен съд –
Севлиево.
1
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
*************************** при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че съгласно общите условия ответникът е длъжен да
заплаща дължимите суми за топлинна енергия в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, включително имат задължение за заплащане на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на
задълженията се заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия.Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и към момента на подаване на
исковата молба не е погасил задължението си. Сочи се, че дяловото
разпределение е извършвано от дружеството „Техем сървисис“ ЕООД, която
фирма е изготвяла и изравнителните сметки. Моли така предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
Във възражението по чл. 414 от ГПК длъжникът е посочил, че сумите
са формирани не на база реално потребление, а че не е осигурен достъп до
имота. Посочва, че не ползва топла вода от 05.01.2015 г., като е монтирал ел.
бойлер, за което е уведомил дружеството със заявление, вх. № Г-
27133/28.11.2018 г.
В хода на производството по делото, с определение от 02.12.2024 г., по
искане на ищеца, е конституирано като трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
2
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова
разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на
закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017г. собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
3
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.
По делото не е спорно, а и видно от доказателствата по делото,
ответникът И. С. И. е собственик на топлоснабден имот, с адрес:
*************************** инсталация **********/аб. № 329986.
Безспорно е в процеса, че сградата по местонахождение на имота е
била топлоснабдена през исковия период и услугата топлинно счетоводство е
извършвана от „Техем сървисис“ ЕООД.
За изясняване количеството доставена топлинна енергия до имота
през процесния период, по делото е допусната, изслушана и приета съдебно
техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена. От нея се установява, че през процесния период през сезони
05.2020 г. – 04.2021 г. и 05.2021 г. – 04.2022 г. за ап. 16 на ж.к. Дружба 2, бл.
527, вх. Г, ет. 5 не е осигурен достъп за отчитане на водомера за топла вода,
като за тези отоплителни сезони ТЕ за БГВ е начислена служебно като е
приета консумация на топла вода по 140 л. на ден на човек. В проведеното
открито съдебно заседание, вещото лице изяснява, че тъй като е нямало
отчитане на потребено количество топлинна енергия, сумите са начислявани
служебно. Към подаденото възражение от ответника по ч. гр. д. № 19/2024 г.
по описа на Районен съд – Севлиево е приложено заявление до ищцовото
дружество, че няма да консумира топлинна енергия, а такава е начислена.
Въз основа на експертиза по делото се установява, че сумата за
потребление е формирана от стойността на ТЕ за отопление на имот на база
служебен отчет, поради неосигурен достъп за реално отчитане на средствата
за търговско измерване. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет
на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни
тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61,
ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
4
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от наредбата.
Изречение първо не се прилага, когато клиентите са монтирали уреди с
дистанционен отчет. В тази връзка е начислена стойност на ТЕ по горната
методика, съобразно наредбата, действаща към исковия период за съответния
период, за който е установен неосигурен достъп. Съгласно ал. 8 на чл. 70 от
същата наредба рекламации (възражения) по отчета на показанията на
уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по
разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за
предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След изтичане
на този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за преработване на
изравнителната сметка. В приложимите към исковия период в отношенията
между страните общи условия аналогично в чл. 29 е предвидено, че
клиентите, неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за
дялово разпределение, могат да поискат срещу заплащане съгласно
ценоразписа на търговеца, допълнителен отчет и преработване на
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ в тримесечен срок от датата по
чл. 28, ал. 2 или от датата на връчване на изравнителните сметки срещу
подпис на упълномощеното лице. По делото не са ангажирани доказателства
за датата, на която изравнителните сметки са връчени на упълномощения в
сградата по местонахождение на имота представител. Поради изложеното
(доколкото отсъстват твърдения и доказателства за връчване на изравнителни
сметки за процесните отоплителни сезони и дата на която то е сторено) съдът
следва да приеме, че ищецът не е доказал спазването на тримесечния срок за
извършване на допълнителен отчет. Изравнителната сметка е била връчена на
ответника към датата на получаване на исковата молба, доколкото ищецът се
позовава на нея, конкретна дата на връчване не се твърди и установява, а с
възражението по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 19/2024 г., по описа на Районен
съд – Севлиево ответникът е възразил срещу отразените количества ТЕ и
начислената сума.
С възражението ответникът е представил талон за пломбиране на
водомери № ********** от който се установява, че водомерите в
топлоснабдения имот са били пломбирани. Приложени са фактура №
********** от 23.04.2018 г. и фактура № ********** от 21.12.2023 г. издадени
от Софийска вода, съгласно които старите данни и новите данни на водомера
3
се равняват на изчислен отчет – 0.00 м. Ответникът е представил и заявление
5
до ищцовото дружество, с вх. № Г-27133 от 28.11.2018 г., в което е уведомил
последното, че от м. януари 2015 г. мрежата за топла вода в апартамента му е
отсъединена след водомерите за топла вода и ползва ел.бойлер, като
показанията на водомерите от тогава не са променени, с оглед на което
ответникът е поискал да не бъдат начислявани сметки за БГВ, като към
молбата е приложил копие от талона за пломбиране на водомери на ВиК
София, и копия на фактурите от „Софийска вода“ АД, съответно от 2015 и
2018 г.
Съдът намира, с оглед заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, както и от приложените по делото и
неоспорени писмени доказателства, че ответникът не е ползвал ТЕ за
отоплителни тела и БГВ за процесния период. Съгласно ЗЕ собствениците на
имоти - етажна собственост при прекратяване топлоподаването към
отоплителните тела, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация. След като ответникът не е ползвал ТЕ за отопление на
имота и за БГВ, то той не дължи и служебно начислените суми.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сгради етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността ТЕ, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици ТЕ от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Такова
потребление не е установено в процеса, както и начисляване на ТЕ от сградна
инсталация, както беше посочено. Приложимата нормативна уредба
съобразно Наредбата за топлоснабдяването регламентира, че количеството
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в сграда – етажна
собственост, се определя въз основа на изразходваните от клиентите
количества гореща вода, като ако не е осигурен достъп за отчитане,
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при
норма за разход от 140 л на обитател за едно денонощие.
Доколкото клиентът на ищеца заплаща ползваната топлинна енергия
за подгряване на вода, извършването на дялово разпределение без реален
отчет на уредите съставлява своеобразна презумпция, че посоченото
6
количество по чл. 69, ал.2, т.2 е ползвано от потребителя. Съответно,
потребителят може да обори твърдението на ищеца, че начисленото по този
ред количество не е ползвано, като докаже, че ползваното количество ТЕ за
БГВ е по- малко, респ. че не е потребявана ТЕ, какъвто е и настоящият случай.
При горното съдът намира за безспорно установено, че в процесния период в
имота не е имало потребление на топлинна енергия, поради което и
начислените суми не се дължат, обуславящо извод за неоснователност на
предявените искове. Обсъдените по – горе разпоредби на Наредбата за
топлоснабдяването не въвеждат санкция за неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на водомерите, а
регламентират механизъм за определяне на потреблението, който замества
реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, съобразно установените средни стойности на
потребление на тази услуга от едно лице на ден. По този начин е установен
способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е
налице обективна възможност за реалното й отчитане, като се държи сметка
на броя заявени обитатели в имота. Противното би позволило на ищеца да
получи цена за недоставена и неизползвана от потребителя топлинна енергия,
каквато не е целта на закона, както и по този начин би се нарушил принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , в тежест
на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски.
Последният не е направил искане за присъждане на разноски и липсват
доказателства такива да са били сторени, поради което не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 Б, срещу И. С. И., с ЕГН ********** и с адрес:
*************************** искови претенции предявени по реда на чл.
422 ПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
7
ЗЗД за сумата от 1478,04 лева, от които: сумата от 1242,55 лева – главница за
доставена, но неизплатена топлинна енергия, за период от м. 05.2020 г. до м.
04.2022 г. за топлоснабден имот, с адрес: ***************************
инсталация **********/аб. № 329986, сумата от 187,15 лева – лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., сумата от 39,32 лева – главница за
дялово разпределение за периода м. 07.2020 г. до м. 04.2022 г., сумата от 9,02
лева – лихва за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 19/2024 г., по описа на Районен съд – Севлиево, към
която неразделна част е Разпореждане № 2724 от 02.12.2024 г. по ч. гр. д. №
19/2024 г., по описа на Районен съд – Севлиево, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на „Техем Сървисис”
ЕООД - трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8