Решение по дело №3075/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от С. Й. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.24, вх.3, ет.4, ап.10 против Ревизионен акт /РА/ № МД-РА-005/05.09.2024г., мълчаливо потвърден от решаващият орган - кмета на Община Варна. В жалбата се поддържа, че ревизионния акт е постановен при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че заповедта за възлагане на ревизия не е връчена на Й., което е предпоставка за законосъобразно ревизионно производство. Невръчването на ЗВР на адресата й, води до невъзможност тя да породи предвидените в закона правни последици, не може да се определи началния и крайния период на ревизията. На практика ревизията въобще не е започнала, като този недостатък не може да бъде саниран. Поради този порок оспорения РА е нищожен. В условията на евентуалност счита, акта за незаконосъобразен, постановен при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. В уточняваща молба с.д. № 509/2025 г. сочи, че е изтекла погасителната давност на вземането установено с РА. Придобивния данък за имот – ателие №2 е внесен с платежно нареждане на 1.10.2018 г., след издаване на постановление за възлагане. На 1.01.2024 г. е изтекла погасителната давност за вземания за данъци, възникнали през 2018 г., РА е издаден на 8.07.2024 г. Неправилно е определена и площта на имота, придобит от Й.. Жалбоподателя не е закупувал имот с характеристики, описани от ревизиращите, общата площ на закупения от Й. имот е 349.30 кв.м., с включена в тази площ прилежаща към обекта тераса от 55 кв.м. С решение на ВАС, постановено по адм.д. № 1834/2021 г. е прието, че неправилно е начислен данък и ТБО за тераса с площ от 308 кв.м. Екзекутивната документация представена от ответника не отразява промяна в таблицата в частта на кота + 13.6 м, респективно и площите отразени в РА не са съгласно екзекутивната документация, нещо повече – отразени са квадратури, които принадлежат на други обекти на същия етаж, различни от ателие № 2. Не е налице самостоятелен обект с прилежаща тераса от 110 кв.м., която да подлежи на облагане с местен данък по аргумент на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ. Терасата не е самостоятелен обект в сграда, нито е прилежаща част към ателие № 2. Само 55 кв.м. от терасата е включена към самостоятелния обект ателие № 2 и е обложена, а останалата покривна част не е включена към застроената площ на ПИ 10135.3514.6.2.25. Откритата покривна тераса, макар да се намира в строителните граници на населеното място не покрива изискванията за „самостоятелен обект в сграда“, по смисъла на §1, т.1 от ЗКИР, те не е „обекти“, нито „открит обект“ по смисъла на ДР на ЗУТ, след като не е налице самостоятелен обект на облагане, то не възниква и данъчно задължение. Поддържа, че откритата покривна тераса е обща част, измерена на място терасата е с площ от 110 кв.м., като при площообразуването 50% от нея – 55 кв.м. са прибавени към ателието, което става с обща площ от 349 кв.м., останалата част е обща част на сградата, тай като е с предназначение - покрив на разположените под нея обекти. Щом като терасата обслужва като покрив останалите обекти под нея, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственика /в подкрепа на тезата си цитира решения на ВКС/. Съгласно чл. 108, ал.2, т.4 от Наредба № 7/2003 г. в жилищата се предвиждат отворени пространства, вкл. тераси. Щом като терасата обслужва като покрив на сградата, той запазва своята основна функция и е обща част, независимо, че се ползва от собствениците. В писмени бележки с.д. № 9229/2025 г. процесуалния представител на жалбоподателя сочи, че РА е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон. Ревизионното производство се образува с издаване на ЗВР, съдържанието на която се определя от чл. 113, ал.1 от ДОПК, като датата на връчването й по аргумент на чл. 113, ал.2 от ДОПК и чл. 114, ал.1 от ДОПК се обвързва с началото на тримесечния срок за извършване на ревизията. В случая производството е започнало с издаване на ЗВР на 20.12.2023 г. Й. оспорва че тази заповед му е вречена, следователно процедурата по издаване на РА е опорочена. Не са спазени сроковете по ДОПК за образуване на производството, в случая визирания в чл. 109, ал.1 от ДОПК 5-годишен срок за образуване на производството е изтекъл. Срокът започва да тече на 1.01.2019 г. и изтича на 31.12.2023 г. Към датата на издаване на РА 8.07.2024 г. е изтекъл срокът предвиден в чл. 109 от ДОПК. В случая се касае за данъчно задължение за 2018 г., като срокът за образуване на производството е изтекъл на 31.12.2023 г. Съгласно практиката на ВАС ревизионното производство се счита за образувано с връчването на ЗВР на задълженото лице, от което следва извод, че образуваното производство е започнало след изтичане на предвидения в ДОПК срок. По аргумент на чл. 171, ал.1 от ДОПК задължението за плащане на данък придобиване на имущество е погасено по давност. Имота е придобит от Й. на 5.10.2018 г., от което следва, че задължението за плащане на данък по чл. 44 от ЗМДТ, вр. чл. 45 от ЗМДТ за имота започва да тече от 1.01.2019 г. Отделно от това поддържа, че не е налице самостоятелен обект – тераса, с площ от 110 кв.м., включена в площта на Ателие № 2 по архитектурен проект и екзекутивна документация, която да подлежи на облагане с данък при придобиване на имущество. Оспорва заключението на в.л. Р. С., сочи, че е налице ЯФГ при изчисленията, в екзекутивната документация липсват данни за наличие на ателие от 580 кв.м. От назначената повторна експертиза се установява, че ателието е с площ от 349 кв.м, като разликата в застроената площ на Ателие № 2 от измерената по екзекутивния чертеж и вписаната в титула за собственост е 55 кв.м. Съгласно приложените чертежи от юг и запад ателието граничи с отрита покривна тереса с площ от 110 кв.м., като единствено 50% от площта на покрив-терасата е включена в ЗП на ателието. Според вещото лице площта на покрива-тераса не е част от застроената площ на ателието. Ответника не е доказал ползването на покривната тераса само от собственика на ателието. С постановлението за възлагане терасата не е индивидуализирана като самостоятелен обект в сградата. При публичната продан на ателието от съдия изпълнителя е изискана данъчна оценка на същото, но тя не е предоставена от административния орган. По изложените доводи моли да се отмени мълчаливо потвърдения РА и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответната страна – Кмета на община Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Х., оспорва жалбата. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. В депозирани писмени бележки поддържа, че с РА са установени задължения за данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин в размер на 3366.04 лв. и съответната лихва, дължими във връзка с придобиването на имот с Постановление за възлагане, по изп.д. № 2017110400066, с който Й. е придобил право на собственост върху  ид.м. от имот с идентификатор 10135.3514.6, и ателие с идентификатор 10135.3514.2.25, с площ от 349.30 кв.м., състоящо се от едно помещение, тоалет, открита тераса с площ от 308 кв.м. и 6.669585 ид.ч. от общите части на сградата. От представените по делото доказателства е видно, че органите по приходите са призовавали жалбоподателят на постоянния му адрес. ЗВР, както и искането за предоставяне на документи е редовно връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Съгласно чл. 112, ал.1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР, като 5 годишния преклузивен срок по чл. 109, ал.1 от ДОПК е спазен. С връчването на ЗВР задължението по чл. 32 от ДОПК е спазено, ревизираното лице е узнало за започнатата ревизия, нейния обхват и срок. Неоснователно е твърдението, че след като ЗВР не е връчена, погасителната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК е изтекла. В случая давността е започнала да тече на 1.01.2019 г. и е прекъсната на 20.12.2023 г., при издаване на ЗВР. Данъка за придобиване е определен въз основа на титула за собственост на Й.. От оспорващия е направен отказ с декларация за отказ от право на собственост по чл. 99 от ЗС за обект отрита тераса с площ от 308 кв.м. С нотариален акт от 2021 г. Й. е продал имот ателие № 2 с площ от 349.30 кв.м и 6.69585 ид.ч. от общите части на сградата, както и ид.ч. от земята, поради което оспорващия няма правен интерес от оспорването, тъй като му е определен данък придобиване за по-малка площ, отколкото е площта на процесното ателие. Откритата тераса към ателието не е самостоятелен обект, а е прилежаща част от него. От назначените по делото СТЕ се установява, че към ателието съществува открита тераса, която е прилежаща част към него, защото се излиза само от там до терасата. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените доказателства, жалбоподателят е собственик на ид. ч. от недвижим имот, деклариран с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/13.12.2018 г., в която е деклариран придобит недвижим имот, представляващ Ателие № 2, находящ се в гр. Варна, бул. „Ян Хунияди“ № 6, етаж 5, с площ от 349.30 кв. м. и открита тераса с площ 308.00 кв. метра. Имотът е придобит в съсобственост при различни квоти от С. Й. -1/2, К. А. и А. А., съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 20177110400066, вписано в Служба по вписванията с № 129, том LXXXIV, дело № 3507/2018г.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 148, том ІІІ, рег. № 8116, дело 548 от 10.08.2016 г. Й. е придобил в собственост 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2508.202 в гр. Варна, местност „Сотира“, целия с площ от 1958 кв.м. Представена е строителна документация към разрешение за строеж № 244/2017 г., съгласно която в парцела са изградени 3 жилищни сгради с обща застроена площ от 271.25 кв.м. Съгласно удостоверение от 2.07.2018 г., сградите са изградени в груб строеж. Съгласно договор за доброволна делба акт № 150, том VІ, вх.рег. 18967 от 18.07.2018 г. Й. е получил в дял при квоти 2/3 ид.ч. от ПИ 10135.2508.1542, с площ от 657 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 10135.2508.1542.1, на 2 етажа, със застроена площ от 83 кв.м., находяща се в гр. Варна, м. „Сотира“, ул. „Д-р Димитър Мишев“ № 24. В договора за доброволна делба не е уговорена цена между страните по договора за уравняване на дяловете.

През 2018 г. Й. е придобил на лек автомобил „Смарт МЦ -01“, с рег. № [рег. номер], съгласно договор за покупко-продажба от 30.01.2018 г., както и на лек автомоби „Опел Корса“, с рег. № [рег. номер], закупен на 30.01.2018 г. и лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № [рег. номер], съгласно договор за покупко-продажба от 17.10.2018 г. В административната преписка са представени договорите за покупко-продажба на МПС, ведно със справка от централната база за собственост на ППС, както и свидетелство за регистрация част І за трите МПС.

На основание чл. 14 ал. 1 ЗМДТ С. Й. Й. е подал в община Варна, Дирекция „Местни данъци“, декларация вх. № **********/2018 г. за придобития с Постановлението за възлагане недвижим имот. В Таблица 1 на декларацията, освен себе си, е декларирал като съсобственици К. Й. А. и А. Н. А., а в Таблица 3, освен Ателие № 2 с площ 349,30 кв. м., с година на построяване 2014 г. и с дата на придобиването 20.11.2018 г., е вписал и открита тераса с площ 308 кв. м. с година на построяване 2014 г. и с дата на придобиването 20.11.2018 г. Под така декларираните два обекта, скрепено с подписа на декларатора, в текста под Таблица 3 е записано: „Корекцията е моя“. За същия имот е подадена декларация на 28.01.2021 г., в която е отразено, че ателието е с площ от 349.30 кв.м.

Към доказателствата по делото е представен Нотариален акт № № 2528/04.02.2021г., акт 117, том IV, дело № 1272 от 04.02.2021 г,. съставен от нотариус с район на действие РС – Варна, от съдържанието на който е видно, че жалбоподателят и неговите съсобственици са се разпоредили с притежавания от тях недвижим имот - Ателие № 2 с идентификатор 10135.3514.6.2.25 с площ от 349,30 кв.м., както и с притежаваните 95,35 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор 10135.3514.6, целият с площ от 1402 кв. метра.

Ревизионното производство е започнало при горните факти с издаване на Заповед за възлагане на ревизия № МД-Р-006 от 20.12.2023 г., издадена от М. К. на длъжност началник Отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ /КРДПС/ в Дирекция „Местни данъци“ /МД/ при Община Варна.Със заповедта е определен предметният обхват на ревизията – Данък при придобиване на имущество по възмезден начин за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 година. Със същата заповед е определен и персоналният състав на ревизиращия екип. Разпоредено е ревизията да се извърши от Х. Й. Х. на длъжност „КРД“, която е определена и за ръководител на екипа, и К. Г. Б. на длъжност главен инспектор в „КРД“ при Дирекция „МД“ в Община Варна. Срокът за извършване на ревизията е до 3 (три) месеца, считано от датата на връчване на ЗВР. Изготвено е искане до Й. за представяне на документи и писмени обяснения.

На 12.02.2024 г. е съставен констативен протокол № 006-1, видно от който ревизиращия екип е посетил адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.24, вх.3, ет.4, ап.10, във връзка с връчване на ЗВР и искане за предоставяне на документи, като Й. не е бил открит на адреса, нито негов пълномощник. ЗВР и искането са изпратени с известие за доставяне, адресирано до постоянния адрес на Й., като съобщенията са се върнали на: 5.03.2024 г. – с отметна „непотърсена“, на 15.04.2024 г. с отметка „непотърсена, на 22.04.2024 г. с отметка „непознат“.

На 18.04.2024 г. е съставен Констативен протокол № 006-2, видно от който ревизиращия екип е посетил адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.24, вх.3, ет.4, ап.10, във връзка с връчване на ЗВР и искане за предоставяне на документи, като Й. не е бил открит на адреса, нито негов пълномощник.

Изготвено е съобщение изх. № С-006/6.05.22024 г. до С. Й., с което е уведомен, че следва да се яви в Дирекция „Местни данъци“ за връчване на ЗВР и искане за предоставяне на документи. В съобщението е посочено, че при неявяване, след 14 дни ЗВР и искането, ще се считат връчени, съгласно чл. 32, ал.6 от ДОПК. В съобщението е отразено, че е поставено на 16.05.2024 г. и е свалено от таблото на 30.05.2024 г. На същата дата – 16.05.2024 г. съобщението е изпратено до Й. на постоянния му адрес, като известието за доставяне е върнато на 17.05.2024 г. с отметка „преместен“. Приложена е и извадка от сайта на Община Варна, видно от която съобщението до Й. е публикувано на 16.05.2024 г.

След извършени редица процесуални действия, работата на ревизионния екип е приключила със съставяне на Ревизионен доклад (РД) № МД-РД-005/16.08.2024 година. От съдържанието му е видно, че през ревизирания период – 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ревизираното лице Й. е придобил два имота:

1/ Недвижим имот на територията на Община Варна, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в Служба по вписванията - гр.Варна с рег.№32104/20.11.2018г., акт №129, том № 84, дело №3507, дв.вх.рег.№31855, влязло в законна сила на 05.10.2018г., а именно: Реално обособен обект - АТЕЛИЕ №2 с идентификатор 10135.3514.6.2.25 с площ 349.30 кв.м. и открита тераса с площ 308 кв.м., находящи на 5-ти етаж в сграда с ид.10135.3514.6.2, както и 95.35 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид.№10135.3514.6, целия с площ 1402 кв.м. в гр.Варна, ул."Ян Хуняди" №6.

2/ ПИ 10135.2508.1542, с площ от 657 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 10135.2508.1542.1, на 2 етажа, със застроена площ от 83 кв.м., находяща се в гр. Варна, м. „Сотира“, ул. „Д-р Димитър Мишев“ № 24., В договора за доброволна делба не е уговорена цена между страните по договора за уравняване на дяловете.

3/ лек автомобил „Смарт МЦ -01“, с рег. № [рег. номер], съгласно договор за покупко-продажба от 30.01.2018 г., както и на лек автомоби „Опел Корса“, с рег. № [рег. номер], закупен на 30.01.2018 г. и лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № [рег. номер], съгласно договор за покупко-продажба от 17.10.2018 г.

С ревизионния доклад са установени задължения за данък при придобиване на имущество единствено по отношение на имот Ателие №2 с идентификатор 10135.3514.6.2.25. Ревизиращият екип е определил размера на дължимия данък при придобиване на имущество за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 12173,26 лв. в т.ч. на ревизираното лице такъв е определен за от имота – 6086.63 лева. С оглед на обстоятелството, че в хода на ревизията е представено Платежно нареждане №**********/01.10.2018г. е внесена сума за данък при придобиване на имущество в размер на 5441.17 лв. за ревизирания имот, от които сумата от 2720.59 лв. е платена за придобитата от Й. 1/2 ид.ч. от целия имот, са установени задължения в размер на 3 366.04 лв., върху които е начислена лихва за просрочие в размер на 2159.81 лв., считано от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот до датата на изготвяне на Ревизионния доклад.

На 05.09.2024 г. е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен акт № МД-РА-005/05.09.2024г., в който изцяло са възприети констатациите и изводите по РД и с който за Й. са определени публични задължения за Данък при придобиване на недвижимо имущество по дарение и възмезден начин за периода от 01.01.2028 г. до 31.12.2018 г. в размер на 3 366.04 лв., върху които е начислена лихва за просрочие в размер на 2159.81 лв. РА е връчен на Й. на 5.09.2024 г.

След връчване на екземпляр от РА на ревизираното лице същото е предприело оспорване по административен ред.

В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК липсва произнасяне на Кмета на Общината в качеството на по-горестоящ административен орган в ревизионното производство. Съгласно чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, който текст следва да намери приложение в случая по силата на препращащите разпоредби на чл. 144, ал. 2 ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1, изр. посл. ЗМДТ. Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че подадената на 29.11.2024 г. жалба на Й. срещу РА № МД-РА-005/05.09.2024г 4г. е подадена в хипотезата на чл. 156, ал.5 ДОПК, т.е. при мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт. Изложеното обосновава извод за допустимост на жалбата.

В хода на съдебното производство е назначена комплекса съдебно счетоводна и техническа експертиза. Видно от заключението на в.л. Р. С. сградата на ул. „Янош Хуняди“ № 6 в гр. Варна е проектирана и изградена като административна с магазини, нощен клуб и трафопост, въз основа на РС № 21/18.02.2008 г. , като е въведена в експлоатация с разрешение за ползване, издадено на 1.07.2014 г. Съгласно чертеж „Разпределение на кота +13.90м. от одобрения на 20.05.2008 г. технически проект, в тяло „Б“ на кота +13.90м. е проектиран обект „Ателие 2“, той се състои от помещение ателие 2 /Д12/, склад :Д-13/, покрив-тераса /Д14/. Посредством три врати се излиза от помещение ателие 2 /Д-12/, на покрив-тераса /Д14/. Застроената площ на проектирания обект „Ателие 2“ е 381.70 кв.м. След изграждане на сградата са изготвени и заверени екзекутивни проекти на 30.11.2009 г., отразяващи несъществени промени по време на строителството. Видно от екзекутивния чертеж за кота +13.90м. е нанесена промяна в проектирания обект „Ателие 2“. Към площта му са присъединени част от общия коридор №Д02/, част от общите тоалетни в предверието /Д07, Д09 и Д10/ и аусгус /Д08/. Застроената площ на обект „Ателие 2“ по екзекутивен проект е 408.90 кв.м. При направен оглед в.л. е установило, на място, че ателието е с площ от 449.60 кв.м. Според в.л. покрив-тераса /Д14/ не е обща част, а е част от обект „Ателие 2“. При тези данни в.л. И. А. е приело, че данъчната оценка за целия имот е 463 052.59 лв., а за  ид.ч. данъчната оценка е 231 526.30 лв.

Доколкото експертизата е оспорена от представляващия ответната страна, съдът е допуснал по делото да се изготви повторна експертиза от вещото лице инж. М. А.. При описание на процесното Ателие № 2 експертът посочва неговите параметри, съгласно Постановлението за възлагане на недвижим имот от 21.09.2018 г. на ЧСИ Д. Я.. Посочва, че съгласно одобрен технически проект, одобрен екзекутив и таблица за площообразуване обектът е разположен на кота +13.90 м. и е със застроена площ 349,30кв.м при граници: на същия етаж: обект с идент. № 10135.3514.6.2.24.Под обекта: обекти с идент. №№ 10135.3514.6.2.22; 10135.3514.6.2.20; 10135.3514.6.2.21. Над обекта – няма. Ателие № 2 се състои от: едно помещение, WC, склад и открита тераса. В.л. е определило застроената площ на ателието съгласно одобрения архитектурен проект: като обекта на облагане се състои от ателие + склад – съставляващи площ от 267,30кв.м; и открита тераса (покрив на долния етаж) - 109,28 кв.м. Определена по този начин, общата площ на Ателие № 2 е 376,58 кв. метра. Изчислена по екзекутивите, площта на процесното ателие е определена по следния начин: 1/ Ателие № 2 със склад, санитарен възел и част от коридора на 295,35кв.метра; и 2/ Открита тераса (покрив на долния етаж) - 109,28кв.

Така установените по делото факти дават основание за следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 166 ДОПК, установяването на публичните вземания, каквото несъмнено представлява данъка при придобиване на имущество, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл. 4 ал.1 ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4 – тези служители се определят със заповед на Кмета на общината. Последният, съгласно ал.5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.

В разглеждания случай оспореният РА е издаден от М. К. на длъжност Началник Отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ към Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и Х. Й. Х. на длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в отдел КРДПС. От приложените по делото доказателства се установява, че РА е издаден от компетентни органи. По изложените съображения оспореният Ревизионен акт не е нищожен на това основание.

Процесният акт е постановен в писмена форма, т. е. в съответствие с изискванията за форма, с ясно изложение на фактически установеното и правно възприетото от органа, т. е. при наличие нормативно изискуемото съдържание по чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ вр. чл. 110 и сл. ДОПК.

По спазването на чл. 109, ал. 1 от ДОПК.

Основателно е възражението на жалбоподателят за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта, с която са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. в размер на 1450, 24 лв. поради изтекъл срок по чл. 109 от ДОПК.

Съгласно чл. 44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Нормата на чл. 49, ал.2 от същия закон, предвижда, че данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

В случая с РА на Й. са определени задължения за данък при придобиване на имущество по възмезден начин, за имот придобит с постановление за възлагане, вписано в Служба по вписванията на 20.11.2018 г. С оглед нормата на чл. 49 от ЗМДТ данъкът е дължим през 2018 г.

Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а е преклузивен. След изтичането на този преклузивен срок се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчни задължения по реда на чл. 108, ал. 1 от ДОПК чрез издаване на ревизионен акт.

Съгласно чл. 29, ал.1 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Нормата на чл. 32 от ДОПК предвижда, че връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Нормата предвижда, че ако лицето не е намерено на адреса съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет. Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.

Между страните няма спор относно факта на издадена ЗВР № МД-Р-006 от 20.12.2023 г. Заповедта е връчена по реда на чл. 32 от ДОПК.

От приложените по делото доказателства – известия за доставяне, два броя протоколи, съобщение, извадка от сайта на общината се установява, че съобщението по чл. 32, ал.6 от ДОПК е публикувано на 16.05.2024 г., т.е. ЗВР се счита за надлежно връчена на 31.05.2024 г.

Съгласно чл. 49 от ЗМДТ данъкът за придобиване на ателието е дължим през 2018 г. Пет годишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2019 г. и изтича на 31.12.2023 г. Спорен е въпросът кога се счита за образувано ревизионното производство – с издаването на заповедта за възлагане на ревизия и предприемането на действия по връчването й или с връчването на ЗВР, откогато тече срока за извършване на ревизията. Настоящият състав приема, че ревизионното производство е образувано с връчването на заповедта за възлагане на ревизия, тъй като от този момент от една страна започват да текат законовите срокове за извършване на ревизията. От друга страна това е моментът от който задълженото лице е уведомено за образуването на административно производство – задължително действие съгласно АПК в хипотезата на служебно образувано административно производство, каквото представлява ревизионното производство. Следва да се отбележи и преобладаващата практика на ВАС в този смисъл. ( вж. решения на ВАС по адм. дела № 9906/2014 г., адм. д. № 392/2015 г., адм. д. № 9301/2016 г., адм. д. № 3700/2019, Решение 8260/28.09.2022г., постановено по адм. дело № 395/2022г; решение № 6395/28.06.2022г., постановено по адм. дело № 10531/2021г.; решение № 2652/22.03.2022г., постановено по адм. дело № 6675/2021г.; решение № 1656/22.02.2022г., постановено по адм. дело № 6294/2021г.; решение № 5661/12.05.2021г., постановено по адм. дело № 12306/2020г.; решение № 4748/14.04.2021г., постановено по адм. дело № 13484/2020г., решение № 1140/2.02.2023 г., постановено по адм.д. № 4106/2022 г, Решение № 10798 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4408/2023 г. и др.).

В случая ЗВР макар и издадена на 20.12.2023 г. е връчена на Й. на 31.05.2024 г., т. е след изтичане на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК. и процесното ревизионно производство е незаконосъобразно образувано. Нарушението на административнопроизводствените правила с образуване и провеждане на ревизията след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е особено съществено, поради което само на това основание издаденият в това производство РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Срокът по чл. 109, ал. 2 от ДОПК се отнася пряко до процесуалния ред за установяване на задължения с РА, поради това и при установеното в теорията същият има характер на преклузивен, а не на давностен срок. Преклузивните срокове за разлика от давностните не могат да бъдат спирани и прекъсвани. Изтичането на преклузивния срок е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Това правомощие след пропускането на преклузивния срок вече не съществува, поради това се налага отмяна на РА, като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. За изтичането на преклузивния срок съдът следи служебно, а в случая има и изрично заявено оплакване, което е основателно. Предвид акцесорния характер на лихвите, РА следва да бъде отменен и по отношение на тях.

Жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото общо в размер на 2970 лв., в т. ч. 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса за образуване на делото и 1960 лв. внесени депозити за изготвяне на експертизи. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на размера на претендирания адвокатски хонорар следва да се прецени, въз основа на задължителните постановки на решение по дело С-438/2022 г. на СЕС, с оглед предвидения размер на възнаграждението съгласно Наредба № 1/2004 г., при отчитане на правната и фактическа сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника на жалбоподателя и броя на проведените заседания. При преценка на същите, съдът констатира, че по искане на процесуалния представител на жалбоподателя са назначени две експертизи, същия се е явил в четири съдебни заседания, поради което претендираното възнаграждение от 1000 лв. не е прекомерно.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на С. Й. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.24, вх.3, ет.4, ап.10 Ревизионен акт /РА/ № МД-РА-005/05.09.2024г., мълчаливо потвърден от решаващият орган - кмета на Община Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С. Й. Й., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.24, вх.3, ет.4, ап.10, направените по делото разноски в размер на 2970 лв.(две хиляди деветстотин и седемдесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Варна в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.