Решение по дело №5644/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260384
Дата: 15 септември 2020 г.
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20195330105644
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    260384

 

 

гр. Пловдив, 15.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година

 

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5644 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. С чл. 79 от ЗЗД от от „Лайт Кредит Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от .... А.Д.А., чрез пълномощника адв. П. против И.В.Т. и Н.Р.А. за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 630,49 лв. - главница и 86,80 лв. - договорна лихва за периода 09.03.2017 г. - 09.09.2017 г. за извършено плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем и 511,47 лв. - неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 19169/18 г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Лайт Кредит“ ООД е сключен договор за заем № ..../09.09.206 г. Размерът на предоставената в заем сума е 1000 лв. за срок от 12 месеца, като погасяването следва да стане на 12 равни месечни вноски, всяка една от които на стойност 102,47 лв., с първа погасителна вноска 09.10.2016 г. и краен срок на погасяване с последна вноска 09.09.2017 г. Общата сума, подлежаща на връщане, е в размер на 1229,64 лв. Като обезпечение на вземането по договора за заем е сключен Договор за гаранция от 09.09.2016 г. между ищцовото дружество, в качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, като заемодател и ответника като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 12 ежемесечни премии, всяка от които на стойност 82,01 лв., което пък възнаграждение е обезпечено с издадена, в полза на гаранта, запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение, авалирана от длъжника. Ответникът е заплатил 5 вноски - общо 512,35 лв. по заема и 472,65 лв. по гаранцията. С уведомление от 26.11.2018 г. до ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ” ООД, заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, на основание чл. 5 от договора за гаранция, активира същата, като претендира плащане на задълженията на ответника към него в размер на 717,29 лв. Извършено е плащане от ищеца по договора за гаранция - 630,49 лв. - главница и 86,80 лв. - договорна лихва, като по банков път е преведена сумата на 29.11.2018 г. Предвид плащането, ответникът дължи на ищеца сумата от 717,29 лв. –задължение по договора за заем и 311,10 лв. –задължение по договора за гаранция. Подадено е заявление по чл. 410 и сл. ГПК. Издадена е заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 19169/18 по описа на Районен съд Пловдив, за изплащане на претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на исковата молба и направените разноски в производството. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците чрез назначения особен представител адв. Р.. Оспорва се иска. Въвежда възражение за недействителност на Договора за паричен заем и противоречие със ЗПК. Твърди недействителност и на Договора за гаранция.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложението писмени доказателства-договор за паричен заем от 09.09.2016 г.; договор за гаранция от 09.09.20016 г.; е видно, че между „Лайт Кредит“ ООД и ответниците е сключен договор за заем по силата на който на последния е предоставена сумата от 1000 лв. за срок от 12 месеца от 09.10.2016 г. при ГЛП-40%; ГПР 48.34 % и месечна вноска от 102,47 лв. На същата дата между страните по договора за заем и ищеца е сключен договор за гаранция по силата на който, последния е приел да заплати задълженията на заемополучателите в случай на незаплащане на пълния размер на погасителните вноски в периода от 6 седмици, в замяна, на което заемополучателите му дължат заплащане на възнаграждение дължимо на 12 премии по 82,01 лв.

От представеното уведомление от 26.11.2018 г., платежно нареждене от 29.11.2018 г. е видно, че кредитора е уведомил гаранта на 26.11.2018 г., че заемателите не изпълняват задълженията си по договор и към посочената дата задължението е в размер от 717,29 лв. Отправено е искане за плащане на сумата. На 29.11.2018 г. търсената сума е преведена от ищеца на заемодателя.

От изготвеното заключение от 29.06.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че по договора за кредит е платена сума от 512,35 лв. към 28.02.2017 г., същата е погасила 369,51лв. главница, 142,84 лв. лихва. След това дължимите суми са 630,48 лв. главница, 86,80 лв. –лихва и 511,47 лв. гаранция. От платените от гаранта на 24.01.2019 г. 717 лв. е погасена дължимата главница от 630,48 лв. и 86,80 лв.-лихва.

От приложеното ч. г. д. 19169/2018 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал заявление по чл. 410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същъта е връчена при условията на чл. 47 от ГПК.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради депозираното възражение от длъжника срещу издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 19169/2018 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК.

Притенциата на ищеца за заплащане на заявените суми произтича от изпълнение на негово задължение поето по силата на сключен между страните договор за гаранция във връзка с договор за потребителски заем. Последният подлежи на регулация от нормите на ЗПК, което налага проверка за съответствие на клаузите му с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.

Процесният договор за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е стойността на предоставения за усвояване кредитен лимит, годишният процент на разходите, лихвеният процент по кредитът, условията за издължаване на кредита от потребителя.

Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48,34 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Договорен е фиксиран лихвен процент на годишна основа от 40 %, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата. Договорено е също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по усвоените кредити. Поради това, не са налице хипотезите по чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 ЗПК, визирани в чл. 22 ЗПК и сключеният между страните договор е действителен и като такъв е породил облигационните си последици.

Съдът намира, че клаузата, установяваща задължението за заплащане на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40 %, не е установена в противоречие с добите нрави. Размерът на годишния лихвен процент съотнесен към задължението на кредитоплолучателя за заплащане на главница, и представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу възнаграждение. Съдът не възприема цитираната от ищеца съдебна практика, съгласно която недействителна, поради противоречие с добрите нрави, е уговорка за лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва по необезпечени кредити. В договора и в погасителния план е посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, поради което може да се осъществи и съответна проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.

Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици. С подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, като съглашението, предмет на индивидуално договаряне, е израз на общата воля на страните, които именно по този начин са уредили отношенията си.

Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за недействителност на договора за кредит.

В договора за гаранция е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по договора за заем, гарантът следва да изпълни при поискване от заемодателя неизпълнените задължения на заемателя. По делото е представено писмено уведомление от заемателя до гаранта за активиране на гаранцията поради неизпълнение на задълженията на заемателя и в тази връзка от ищеца е била заплатена сумата от 717,29 лв. - задължение по договора за заем. Съдът намира, че с изпълнение на задължението на длъжника, ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.  С оглед разпоредбата на чл. 74 ЗЗД, сочеща, че този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора съдът намира, че иска е основателен за сумата от 717,29 лв. за която следва да бъде уважен.

Разглеждайки клаузите на договора за гаранция съдът намира, че ответниците са се съгласили да заплащат на поръчителя възнаграждение чрез кредитодателя, което сочи, че правото за получаване на месечните вноски по договора за гаранция възниква в полза на заемодателя. Това от своя страна влиза в противоречие с добрите нрави и съответно, клаузата с която е уговорено заплащане на възнаграждение по договора за гаранция не поражда права и задължения между страните. В случая заемополучателите са поставени в неравностойно положение спрямо заемодателя и гаранта, който се указва свързано лице с кредитора, тъй като осигуряването на обезпечение чрез поръчителство е поставено като условие за сключване на договора за заем и не е налице възможност за избор на лицето, което ще поеме задължение солидарно да отговаря към кредитора, още повече, че това ще се извърши срещу възнаграждение, платимо независимо от факта на реализиране на отговорността му.

По така изложените съображения съдът намира, че притенцията за установяване на паричното притезание в размер от 511,47 лв. – възнаграждение по договор за гаранция е неоснователна и иска за нея  следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска или сумата от 321,06 лв. за деловодни разходи-държавна такса, възнаграждение на особен представител и възнаграждение на вещо лице. На ответника не се дължат разноски.

Водим от горното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.Т. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.Р.А. с ЕГН ********** с адрес *** дължат солидарно на "Гарант Кредит Консулт" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Пролет” № 1 сумата от 630,49 (шестстотин и тридесет лева и 49 ст.) лв. - главница и 86,80 (осемдесет и шест лева и 80 ст.) лв. - договорна лихва за периода 09.03.2017 г. - 09.09.2017 г. за извършено плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2018 до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 19169/2018 г. на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от "Гарант Кредит Консулт" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Пролет” № 1 против И.В.Т. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.Р.А. с ЕГН ********** с адрес *** иск за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 511,47 лв.(петстотин и единадесет ст.) възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2016 г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 19169/19 г. на ПРС

ОСЪЖДА И.В.Т. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.Р.А. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят солидарно на "Гарант Кредит Консулт" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Пролет” № 1, сумата от 321,06  лв. (триста двадесет и един лева и 06 ст.) разноски по настоящето производство

.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

 

Вярно с оригинала!

ММ