РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Благоевград, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100154 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№154/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба с вх.№1492/21.01.2025г., предявена от „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Витоша,
ул.“Околовръстен път” №260, представлявано от П. Д. и Д. Ш. - изпълнителни директори и
членове на Управителния съвет, против Т. И. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Б., с
която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът Т. И. Б. дължи на ищеца „Юробанк България“ АД
следните суми по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от
ГПК по ч.гр.д.№2102/2024г. по описа на PC-Благоевград: - 3999.06 лв. - главница за периода
от 01.08.2023г. до 15.07.2024г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARU -
18712289 от 16.07.2021г. и Приложение към същия, ведно със законната лихва от
01.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането; - 817.88 лв. – възнаградителна лихва
за периода от 01.08.2023г. до 13.06.2024г.; - 331.65 лв. – мораторна лихва за периода от
01.08.2023г. до 15.07.2024г.
В хода на делото е настъпило частно правоприемство на страната на ищеца – по силата на
Допълнително споразумение от 30.01.2025г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземане /цесия/ от 15.02.2022г., „Юробанк България“ АД е прехвърлило на „Агенция за
събиране на вземане“ ЕАД вземането си, предмет на настоящото производство, поради
което на основание чл.226, ал.2 от ГПК съдът е конституирал като трето лице помагач
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул.„Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, на страната на ищеца „Юробанк България“ АД.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
CARU - 18712289 от 16.07.2021г. и Приложение към същия, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България“ КЧТ, ЕИК *********, в качеството на картоиздател, е издал в
полза на Т. И. Б., ЕГН **********, кредитна карта CARD *******, отчитана счетоводно по
сделка №5289209, с лимит до 10 000 лв.
Излага се, че документите и пластиката по CARD-******* са били доставени на Т. И. Б.
на 13.08.2021г., като същата е удостоверила получаването им с полагане на подписа си.
Твърди се, че кредитната карта CARD-******* е активирана на дата 26.09.2021г. с първата
трансакция по кредитната карта.
1
Твърди се, че считано от 01.08.2023г. картодържателят е преустановил обслужването на
заема, поради което кредитната карта е блокирана на дата 01.09.2023г.
Навежда се, че считано от 01.08.2023г. Т. И. Б., ЕГН **********, трайно е преустановила
плащането на своите задължения по кредитна карта CARD- *******, издадена въз основа на
Договор за револвиращ потребителски кредит CARU - 18712289 от 16.07.2021г. и
Приложение към същия, като не е платила дължимите суми по две последователни месечни
извлечения, а именно - по месечно извлечение за периода от 16.06.2023г. до 14.07.2023г.,
платимо до 01.08.2023г., и по месечно извлечение за периода от 15.07.2023г. до 15.08.2023г.,
платимо до 01.09.2023г. Поради това, на основание чл.5 от Договора било изпратено
уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост по кредита чрез ЧСИ Б. В., район на
действие ОС Благоевград. Твърди се, че на дата 13.06.2024г. призовкар на ЧСИ е посетил
постоянния и настоящ адрес на лицето, който съвпада и с адреса по договор, а именно: гр.
Б., но след като се е запознала със съдържанието на уведомлението, Т. И. Б. е отказала да
подпише документа, поради което същият й е връчен при отказ. От посочената дата
вземанията на банката били изцяло предсрочно изискуеми, евентуално предсрочната
изискуемост е настъпила с връчване на препис от исковата молба.
Излага се, че освен неиздължената главница в размер на 3999.06 лв., ответникът дължи на
банката и възнаградителна лихва в размер на 817.88 лв. за периода от 01.08.2023г. до
13.06.2024г., на основание чл.16 от Договора и на основание чл.14 от Приложението към
същия, както и мораторна лихва в размер на 331.65 лв. за периода от 01.08.2023г. до
15.07.2024г. на основание чл.5 от Договора. За посочените вземания в полза на ищеца била
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2102/2024г. по
описа на PC-Благоевград, връчена от ЧСИ Б. В. по образуваното изпълнително дело, срещу
която длъжникът възразил.
Горните обстоятелства обуславят правния интерес от предявяване на настоящия иск за
признаване за установено, че ответникът Т. И. Б. дължи на ищеца „Юробанк България“ АД
сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответницата оспорва иска
като неоснователен.
Оспорват се всички наведени в исковата молба твърдения.
Твърди се, че не е налице валидно облигационно обвързване между кредитора и
ответницата, с оглед и на което не е и налице неизпълнение на задължението на ответницата.
Навежда се, че в приложеното към исковата молба Приложение към договора не са
уговорени подробно условията по договора, не е ясно кога договора влиза в сила, неговия
срок, налице ли е изпълнение от страна на кредитора.
На следващо място се сочи, че не се установява размера на действителното оскъпяване на
кредита, размера на всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него, както и
не е ясно как е определен ГПР, дали в него са включени всички задължителни такси за
сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита.
Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, като се сочи, че не е сключен
съгласно изискванията за съдържание според Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно Приложение №2, чл.5,
ал.2 от ЗПК.
На следващо място се твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл.10, чл.11,
ал.1, т.10, чл.10а, ал.4 и чл.12, ал.1 от ЗПК, както и на чл.146 във вр. с чл.143, т.9 от ЗЗП и
чл.147 от ЗЗП.
Навежда се, че клаузите по чл.17 от Приложението към договора са неравноправни.
Оспорва се и размера на предявения иск, като се счита за недопустимо претенцията за
дължима главница да бъде в по-висок размер от твърдяната от ищеца отпусната главница.
Оспорва се обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед е настъпила изискуемост на вземането респ. задължението на длъжника да върне
претендираните в настоящия иск суми.
Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна.
2
На основание чл.241, ал.1 от ГПК в случай на уважаване на предявените искове е
направено искане за разсрочване на плащането.
В съдебно заседание ищецът „Юробанк България“ АД и третото лице помагач „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебно заседание ответницата Т. И. Б. не се явява лично. Представлява се от
упълномощен адвокат – адв.Е. П., която оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 16.07.2021г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ като
кредитор и Т. И. Б. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта CARU - 18712289 при следните параметри и условия: размер на кредита за
потребителски цели – 6 000 лв., застрахователна премия – 2 010.96 лв., общ размер на
кредита – 6 000 лв., такса ангажимент – 120 лв., брой погасителни вноски – 84 бр., месечна
погасителна вноска – 119.71 лв., обща стойност на плащанията – 10 055.64 лв., ГПР – 9.81%,
лихвен процент – 8.75%.
В чл.12-21 от Договора са договорени условията за отпускане на револвиращ кредит,
издаване и ползване на кредитна кредита.
В чл.12 от Договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лв.
Кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до
размера на разрешения кредитен лимит в рамките на дневните трансакционни лимити.
Всяка трансакция с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на
договора за револвиращ потребителски кредит /чл.14/. Договорът за револвиращ кредит е
безсрочен /чл.15/. За ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща
годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, както и такси за ползването на
кредитната карта. Лихвата и таксите се посочват в приложението по чл.21 от договора
/чл.16/. Кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на
задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените
трансакции, но не по-малко от веднъж годишно. Съгласно чл.21 с предоставяне на
кредитната карта на кредитополучателя се предоставя документ – приложение неразделна
част от договора, съдържащо всички конкретни условия за револвиращия кредит и
процедурата по активиране на картата.
Видно от Приложението към Договора кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 3000 лв., като кредиторът издава на кредитополучателя
кредитна карта Мастъркард, при следните условия: лихвен процент – 35%, ГПР – 44.9%;
покупка на ПОС терминал – без такса; теглене на пари в брой – 2 лв. плюс 2% от изтеглената
сума; справка за разполагаем лимит на банкомат в страната – 0.40 лв.; месечна такса за
обслужване – 4 лв.; годишна такса за обслужване – без такса; такса превалутиране – без
такса; обезщетение за забава – 10% от ОЛП на БНБ /законна лихва за забава/, минимална
погасителна вноска – според усвоения кредитен лимит – от 60 лв. до 600 лв. Кредиторът
издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15 число на месеца /чл.12/.
Месечните погасителни вноски се правят до 1 число на месеца, следващ издаването на
извлечението, най-малко в минимален размер съгласно тарифата, поместена по-долу /чл.13/.
За ползването на револвиращ кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения
в този документ размер, както и заплаща таксите, предвидени в тарифата поместена в този
документ.
Видно от представената обратна разписка 1051032684613 от Еконт, на 13.08.2021г. Т. И. Б.
лично е получила и удостоверила с подписа си получаването на CARD ******* – пластика и
документи. Кредитната карта CARD-******* е активирана на дата 26.09.2021г. с първата
трансакция по кредитната карта /съдебно-счетоводна експертиза/.
По Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта CARU – 18712289 от 16.07.2021г. на
кредитополучателя Т. И. Б. са отпуснати два кредита – потребителски паричен кредит в
размер на 6000 лв., и револвиращ кредит, усвояван чрез кредитна карта /с кредитен лимит до
10 000 лв., съгласно съдебно-счетоводната експертиза/, като условията за ползване на
кредитната карта са посочени в Приложение към Договора. Предмет на настоящото
3
производство е отпуснатия револвиращ кредит по издадената кредитна карта.
Поради допуснато просрочие в задълженията, до ответницата Т. Б. било изпратено
уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита чрез ЧСИ Б. В., район на
действие ОС Благоевград. На дата 13.06.2024г. призовкар на ЧСИ е посетил постоянния и
настоящ адрес на лицето, който съвпада и с адреса по договор, а именно: гр. Б., но след като
се е запознала със съдържанието на уведомлението, Т. И. Б. е отказала да подпише
документа, поради което същият й е връчен при отказ.
По силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023г. „Юробанк
България“ АД е закупило цялото търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България“ КЧТ по смисъла на чл.15 от ТЗ с всички права, задължения,
пасиви, фактически отношения, активи, отнасящи се до и свързани с бизнеса и всички други
елементи от търговското предприятие, притежавани от клона.
О заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице С. Т. се установява следното:
От движението по кредитната карта за периода от 26.09.2021г. /дата на първо движение/
до 15.01.2024г. /дата на последно движение/, е видно, че усвоената сума по кредитната карта
е в размер на 6 015.31 лв., от които: - изтеглени в брой на АТМ – 3 990 лв., плащания ПОС –
2 016.31 лв. Платената сума за погасяване на задължения по кредитната карта е в размер на
4 020 лв. Към датата на последното движение по кредитната карта – 15.01.2024г. размерът на
дълга е 4 816.94 лв. и включва: - главница – 3 975.16 лв., - договорна лихва – 816.58 лв. за
периода 14.07.2023г. – 15.01.2024г., - банкови такси – 25.20 лв. за периода 03.07.2023г. до
15.01.2024г. Вещото лице е посочило, че на 14.07.2023г. в счетоводството на ищеца е
извършена корекция с минус 1.30 лв. /представляваща разликата между посочената в
исковата молба договорна лихва от 817.88 лв. и изчислената от вещото лице 816.58 лв./, но
отнесена от банката към главницата, а не към лихвата. По отношение на главницата
посочена в исковата молба от 3 999.06 лв., разликата от изчисленията на вещото лице
произтича от добавени от банката към главницата 25.20 лв. за такси. За периода от
01.08.2023г. до 13.06.2024г. договорната лихва е в размер на 1 213.55 лв., а мораторната
лихва е 519.86 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на предявения установителния иск по чл.422 от ГПК е съществуване на
вземането по издадената заповед за изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение
между страните по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта, наличието на договорни клаузи, които пораждат вземането му за главница,
възнаградителна лихва и обезщетението за забава, усвояване на суми от ответника, размера
на претендираните вземания, както и че е настъпила изискуемостта им.
Обстоятелствата, на които ищецът основава вземанията, са съгласие за отпускане на
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, активиране на картата на
26.09.2021г. от ответника, преустановено редовно обслужване на кредита, изразяващо се в
заплащане на минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
От анализа на събраните по делото доказателства – писмени доказателства, преценени
съвкупно със заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на
16.07.2021г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ като
кредитор и Т. И. Б. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта CARU – 18712289, по силата на който ответницата Т. И. Б. е дала съгласие
освен за получаване на потребителски кредит от 6 000 лв., да й бъде отпуснат и
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Установява се от представена по делото обратна разписка на „Еконт“, че на 13.08.2021г.
Т. И. Б. лично е получила пратка, в която е отразено, че съдържа CARD-*******-
пластика, документи. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че кредитната карта е активирана на дата
26.09.2021г. с първата трансакция. Отделно от това, от експертното заключение се
установява, че ответницата е усвоила суми по кредита на банкомат и пос терминал, както
и е извършила плащания на задълженията по револвиращия кредит в общ размер от 4020
4
лв., описани подробно по дати и размер в Справка 2 към експертизата. Съгласно чл.13 от
Договора за потребителски кредит всяка трансакция с кредитната карта от
кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ кредит. Налице са
доказателства за реалното усвояване на сумата по предоставения кредит, от което следва
да се приеме за доказано и съществуването на облигационна обвързаност между страните
по делото. Осъществените трансакции и погашения сочат, че ответницата се е възползвала
от предоставената й допълнителна услуга по чл.12 от Договора. При тези данни,
обективирани в приетата по делото като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, и с
оглед събраните по делото доказателства за осчетоводяванията от кредитора на
извършени трансакции и погасяване на дължими суми, се налага извода, че
кредитополучателят е получил картата и е ползвал кредитния лимит по издадената
кредитна карта MasterCard.
По отношение на договора за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта е приложим специалния закон – ЗПК.
Съобразявайки наведени от ответната страна възражения за противоречие на договора за
кредит с императивни правни норми на ЗПК, за чието спазване съдът следи и служебно,
настоящият състав намира, че процесният договор не отговаря на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която разпоредба договорът следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение №1 начин. В случая в договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер -
44.90 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и
какво е взето предвид при формирането му. Според чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В случая в договора са неясни както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. В
процесното Приложение към договора за кредит само цифрово е посочен размерът на ГПР –
44.90%, без да се сочат неговите компоненти. А това, че процесният ГПР е формиран от още
някакви компоненти следва от разликата между договорения от страните ГЛП (към момента
на подписване на Приложението 35%) и посочения ГПР в размер на 44.90%. Какви са тези
допълнителни разходи, повишаващи размера на ГПР, не е изяснено в текста на договора,
респ. Приложението. Текстовете, касаещи ГПР са с бланкетно съдържание и най-вече касаят
възможността за бъдещата му промяна, едностранно от кредитора, но не внасят дължимата
яснота относно структурата му към момента на сключването на договора за кредит и
процесното Приложение. Анализът на съдържанието на Приложението също не позволява
да се изясни - от какви допълнителни компоненти се състои ГПР, така че да се обясни тази
разлика. Съдът приема, че клаузите на договора, респ. Приложението, са създадени от
кредитодателя, така че потребителят-кредитополучател да не може да си даде ясна сметка за
структурата на разходите, които се възлагат в негова тежест при изпълнение на договора.
Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение, тъй като той на практика
няма ясна и достъпна за него информация за това - как и с колко се оскъпява кредитът му, за
да вземе информирано решение дали да го сключи. Следователно с нарушаване на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК е засегнато правото на потребителя да му бъде предоставена пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, което
изискване в случая не е спазено. Съобразно изложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и като
такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Идентични изводи за недействителност на кредитното правоотношение на основание
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е изложил и Окръжен съд-Благоевград в своето Определение
№328/17.03.2025г. по в.ч.гр.д.№103/2025г., с което се е произнесъл по частна жалба по реда
на чл.419, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, предмет на настоящото
производство. Окръжната инстанция е изложила подробни мотиви за нищожност на
процесния договор за револвиращ кредит поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
5
както и поради нарушение чл.11, ал.1, т.9а и неравноправен характер на клаузата на чл.17 от
Приложението.
В горния смисъл е и практиката на Окръжен съд-Благоевград и по други идентични
казуси – напр. Решение №492 от 04.08.2023г. по в.гр.д.№423/2023г. на Окръжен съд –
Благоевград, в което е прието, че липсва яснота относно това какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен
лихвения процент са предвидени месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в
брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. Предвид това, не би могло да
се заключи, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са
изключени; както и практиката на окръжните съдилища в страната - Решение №1511 от
13.03.2025г. по в.гр.д.№9093/2021г. на Софийски градски съд; Решение №110 от 25.04.2025г.
по в.гр.д.№ 83/2025г. на Окръжен съд – Хасково; Решение №1644 от 21.12.2022г. по в.гр.д.
№2656/2022г. на Окръжен съд – Пловдив и др.
Отделно от гореизложеното, съдът намира, че обективирането на две отделни кредитни
правоотношения в един договор, в който са посочени различни параметри на задълженията
на кредитополучателя по всеки от тях – за потребителски кредит и за револвиращ кредит,
създава неяснота и неразбираемост за длъжника коя точно сума е задължен да погаси и при
какви условия. В случая не е спазено изискването за яснота и разбираемост по смисъла на
чл.10, ал.1 от ЗПК, което на самостоятелно основание води до недействителност на договора
на основание чл.22 от ЗПК.
При установената недействителност на договора, потребителят дължи връщане на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита, тъй като клаузите от
процесния договор, регламентиращи заплащането на лихви и разходи по кредита са
недействителни и като такива не пораждат правно действие. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че усвоената от кредитополучателя сума от кредитната
карта /чрез теглене в брой на банкомат и чрез плащания на ПОС/ е в размер на 6 015.31 лв.
Общият размер на извършените плащания възлиза на сумата от 4020 лв., които следва да се
отнесат към главницата, поради което остава неиздължена главница от 1 995.31 лв., до който
размер предявеният иск за главница следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В останалата част претенцията за
главница над уважения размер, за договорна лихва, както и за законна лихва до датата на
подаване на заявлението следва да се отхвърли.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Видно от Справка 2 към
експертизата, в която са посочени датите на усвояване на кредитния лимит чрез извършени
тегления в брой и плащания на пос терминал – първа трансакция на 27.09.2021г. и последна
– на 13.07.2024г., и съобразявайки падежа на задълженията – до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението, а извлечението се издава до 15-то число на месеца, то
е видно, че падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 01.11.2021г., поради което до
подаване на заявлението на 01.08.2024г. не е изтекла тригодишната давност.
По отношение на предсрочната изискуемост: Съгласно гореописаните договорени между
страните правила за погасяване, се налага извод, че падежът за погасяване на всички
усвоени суми /подробно описани в Справка 2 по дати и размер/ е настъпил, поради което
независимо дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем, падежиралите вноски подлежат
на присъждане.
При постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото
изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства, съгласно
чл.241 от ГПК. Съгласно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.14, съдът, разгледал и уважил
иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, е компетентен да се произнесе по искане за
отсрочване или разсрочване на съдебно установеното вземане. За да се разсрочи плащането
е необходимо да се установят икономически затруднения или друг релевантен факт.
Ответницата е направила искане за разсрочване на изпълнението на задължението, което е
процесуално допустимо. Съдът като съобрази данните по делото, от които се установява, че
ответницата е трудово ангажирана и получава брутно трудовото възнаграждение от около
2000 лв. на месец, представените платежни нареждания за обслужване на други кредити,
данни за наложен запор върху трудовото й възнаграждение, от което се правят удръжки,
намира, че следва изпълнението да се разсрочи на 10 равни месечни вноски за главница,
считано от влизане в сила на решението.
6
По разноските: Ищецът е направил следните разноски в заповедното производство –
79.44 лв. за държавна такса и 10 лв. за адвокатско възнаграждение. От тях по съразмерност
се следват 34.66 лв. Ищецът е направил следните разноски в исковото производство,
претендирани по списък /л.9/ - 179.98 лв. държавна такса и 977.93 лв. за адвокатско
възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност, което следва да
се остави без уважение - искането по чл.78, ал.5 от ГПК е винаги неоснователно над
размера, до който страната, която е направила възражението за прекомерност, също е
оценила труда на своя адвокат. С уговореното (и платеното) от нея тя признава, че на
толкова възлиза адвокатския труд по конкретното дело. В случая ответната страна е платила
адвокатски хонорар за исковото производство в размер на 1220 лв., поради което е видно, че
платеният от нея хонорар е дори по-висок от хонорара на насрещната страна. От
направените в исково производство разноски по съразмерност се следват 448.74 лв.
Ответната страна е направила разноски в заповедното производство за адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. От тях съразмерно с отхвърлената част от иска се
следват 275.60 лв. В исковото производство платеният хонорар е общо 1220 лв., от които по
съразмерност се следват 747.13 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. Б., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр.Б., че дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път” №260, представлявано от П.
Д. и Д. Ш. - изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, следните суми по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№2102/2024г. по описа на PC-Благоевград: - сумата от 1 995.31 лв. /хиляда деветстотин
деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ - главница за периода от 01.08.2023г. до
15.07.2024г. по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARU - 18712289 от
16.07.2021г. и Приложение към същия, ведно със законната лихва от 01.08.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, като на основание чл.241, ал.1 от ГПК
РАЗСРОЧВА изпълнението на дължимата сума за главница на 10 равни месечни вноски,
всяка в размер на 198.63 лв., с падеж 15-то число на месеца, следващ този на влизане в сила
на решението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Юробанк България” АД, ЕИК *********
срещу Т. И. Б., ЕГН **********, иск за признаване за установено дължимостта на следните
суми: - главница над уважения размер от 1 995.31 лв. до пълния предявен размер от 3999.06
лв.; - 817.88 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.08.2023г. до 13.06.2024г.; - 331.65
лв. – мораторна лихва за периода от 01.08.2023г. до 15.07.2024г.
ОСЪЖДА Т. И. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Б., да заплати на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район
Витоша, ул.“Околовръстен път” №260, представлявано от П. Д. и Д. Ш. - изпълнителни
директори и членове на Управителния съвет, сумата от 34.66 лв. /тридесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки/ за разноски в заповедното производство, както и сумата от
448.74 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ за
разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път” №260, представлявано от П.
Д. и Д. Ш. - изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, да заплати на Т. И.
Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Б., сумата от 275.60 лв. /двеста седемдесет и пет
лева и шестдесет стотинки/ за разноски в заповедното производство, както и сумата от
747.13 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки/ за разноски в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
7
„Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, на страната на ищеца
„Юробанк България“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8