Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 15.02.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на шестнадесети януари две
хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1108 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
ИЩЪТ П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес:
***, чрез адв. Ш. твърди, че с
ответницата М.К.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** сключили граждански брак на == г. в гр. К.. Бракът
бил първи и за двамата. От брака си имали родени две деца – Ц.П. И., ЕГН: **********
– пълнолетен и В.П.И., ЕГН: ********** – непълнолетна. Твърди, че в продължение
на доста години отношенията им с ответницата не били на нужното ниво, тъй като
тя не полагала нужните грижи за семейството. Първоначално живеели в имот,
собственост на неговите родители в с. С., а след това били на квартира.
Ответницата през всичките тези години с поведението си създавала напрежение в
семейството. Несходството в характерите се отразявало на отношенията им. Ищецът
твърди, че се примирявал примирявал с тази фактическа
обстановка в името на децата им, за да може същите да растат в семейство с
двама родители. Чувствал ответницата чужда в отношението си към него лично и
към семейството. В последната година от съвместният им живот, преди
фактическата им раздяла, ответницата се отчуждила от семейството, брачните им
отношения се разстроили тотално. По този начин и с тези и действия тя демонстрирала
дезинтересованост от грижи по отношение на него и към
семейството. Въпреки многократните им разговори, ответницата винаги посрещала
със скандали правените от него предложения за каквото и да било. Отчуждили се и
престанали да имат каквото и да било общо между тях. Ищецът правил многократни
опити да изяснят отношенията ни, но тези опити завършвали без резултат.
Естествено, настъпила и фактическа раздяла между двамата и това станало факт
през 2013 г.. Ответницата се изнесла от семейното им жилище и заминала за
чужбина. И към настоящият момент били във фактическа раздяла. Всичко това
поставяло ищеца в безизходица. Явно било,
че отношенията им били дълбоко и непоправимо разстроени. Налице било
явно несходство в характерите и явно неуважение и незачитане на ищеца като
личност от страна на ответницата, което той установил твърде късно. Ето защо
той нямал намерение да продължавам да живее с ответницата, поради което моли
съда да уважи молбата му за развод по нейна вина. Не претендирал издръжка от
ответницата, нямал нищо против тя да продължи да носи фамилията му, всички
движими вещи придобити по време на брака били разделени, семейното жилище било
собственост на неговите родители, а впоследствие живели на квартира, поради
което нямало спорове за него.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен;
да предостави на ответницата упражняването на родителските права по отношение
на непълнолетното им дете В.П.И., ЕГН **********; да определи следния режим на
лични отношения между бащата и детето: всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца от 10.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя с преспиване, както и
един месец през лятото, несъвпадащ с годишният отпуск на майката М.К.И.; да
осъди ищеца да заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 07.10.2016 г., до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата. Първоначално ищецът е
поискал бракът да бъде прекратен по вина на ответницата, но впоследствие е
оттеглил това свое искане.
Ответницата не взема становище в срока по чл.131 ГПК,
не се явява в съдебно заседание, не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. От
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че
страните са съпрузи, сключили граждански брак на == г. с
Акт за граждански брак №. от същата дата на Община К..
Представени са преписи от удостоверения за раждане на Ц.П. И. и В.П.И.,
от които е видно, че страните по делото са техни родители. Ц.П. И. е пълнолетен
– роден на *** г. в гр. К., а В.П.И. е непълнолетна – родена на *** ***.
От показанията на свидетеля и.и.б. се установява, че познава ищеца от много години и с
него били добри приятели. Съпругата му познавал покрай него. Първоначално
бракът им вървял добре и всичко било нормално. Впоследствие, обаче ответницата
започнала да се държи лошо с ищеца и скандалите между тях зачестили. Съпрузите
заминали преди години за и., където отношенията им се обтегнали още повече.
Преди около три години и половина П.И. се установил в г., а съпругата му
останала в и., където имала връзка с друг мъж. Оттогава съвместният им живот
окончателно приключил и повече не се били срещали.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака:
Установи се от показанията на свидетеля Бочев, че страните не живеят
като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и
духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им
брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези
обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от
страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и
непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние
не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде
прекратен, като се допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода,
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено,
поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по
него.
Относно родителските права:
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се налага изводът, че непълнолетното дете трябва да живее
при майка си си, съответно родителските права по отношение на В.П.И. следва да
се предоставят за упражняване на нея. Понастоящем непълнолетната живее с
ответницата, а и волята на ищеца е майката да се грижи за детето им.
На ищеца следва да бъде дадена възможност да поддържа
режим на лични отношения с дъщеря си, за да не се прекъсва биологичната връзка,
както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. Контактите с
родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са
необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед
горното следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 20.00 часа
в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишният
отпуск на майката М.К.И..
Относно издръжката на детето. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е длъжен да
дава издръжка за детето си. Пред съда не са ангажирани доказателства за
доходите на съпрузите, както и за това някой от тях да е задължено лице по
смисъла Семейния кодекс и да осигурява издръжка на други лица. Отчитайки
присъщите нужди на детето и с оглед възрастта му, съдът намира, че следва да
осъди ищеца да заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лева за детето В., считано
от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2016 г., до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата.
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Страните нямат семейно жилище.
Относно фамилното име:
Съдът следва да постанови ответницата да продължи да
носи брачната си фамилия И., доколкото същата не е изразила изрично желание за
нейната промяна.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните
дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, КРС определя окончателна държавна такса за
развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00
лв. внесена от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответницата следва
да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по
допускане на развода.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на == г. с Акт за граждански
брак №. на Община К. граждански брак между П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: ***
и М.К.И., ЕГН:
**********, с адрес: ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетното дете В. П..
И.., ЕГН: ********** на майката М.. К.. И.., ЕГН: **********, като
детето ще живее при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения
между бащата П.. Ц.. И…, ЕГН: ********** и детето В.. П..И.., ЕГН: **********, както следва: всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 20.00 часа в
неделя с преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишният
отпуск на майката м.к.и..
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, П.. Ц.. И..,
ЕГН: ********** да заплаща на непълнолетното си дете В.. П.. И…, ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител М.. К.. И…, ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 130.00
(сто и тридесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.10.2016 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното
изплащане на сумата.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да
носи брачното си фамилно име И….
ОСЪЖДА М… К… И…, ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет
и пет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.