РЕШЕНИЕ
№ 1435
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П. Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110203457 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Г. Й. С. от гр. Белослав, ЕГН **********, против НП № 21-0819-
004525 от 01.11.2021год. на началника на група в сектор „ПП“ при ОД на
МВР Варна, с което са му били наложени адм. наказания глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1
от същия закон.
В жалбата си въззивникът сочи, че НП е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на процес. правила. Сочи, че не е съгласен с отразените в НП фактически
констатации и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на
адв. П. М., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите
констатации отразени в НП. Във фазата по съществото на делото пледира за
отмяна на НП с основен аргумент субективна несъставомерност.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л. в които същата изразява становище за неоснователност на
жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда потвърди
1
НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско
възнаграждение за ответната страна в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2021год. в 16:27ч. с техническо средство АИС „Трафик“
монтирана в л..а. „Киа Сиид“ с рег. № СВ7655КВ било засечено движение на
автобус „Бова ХХД 120“ с рег.№ В9802ВС.
На 27.06.2021год. при извършен преглед на АИС „Трафик“ модул
„САИРН“, приоритет застраховки монтирана в посочения по горе л.а. „Киа
Сиид“ полицейски инспектор в сектор ПП – Д. Димитров установил, че
заснетото МПС автобус „Бова ХХД 120“ с рег.№ В9802ВС няма валидна
застраховка „ГО“. В последствие била извършена проверка в АИС КАТ и
било установено, че автобуса е собственост на „Джи ем турист“ ЕООД и е с
прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП от 24.03.2021год.
На 27.07.2021год. мл. Инспектор в сектор ПП К. Л. изготвила докладна
записка до Началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна в която посочила,
че извършеното на 26.04.2021год. в обл.Варна деяние съставлявало
престъпление по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 от НК и предложила материалите да се
регистрират като ЗМ и да се изпратят на ВРП по компетентност. Горното
било направено. Образувана била преписка ЗМ № І-282/2021год., която била
изпратена във ВРП.
С постановление от 20.10.2021год. прокурор при ВРП отказал да
образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма
данни за извършено престъпление.
На 01.11.2021год. началника на група в Сектор ПП издал атакуваното
НП като е посочил в него, че въззивника е нарушил разпоредбата на 140, ал.1
от ЗДП, тъй като на 26.04.2021год., около 16:27ч. в общ.Варна, по път ІІІ-9004
посока гр.Варна, като собственик и управител на фирма „Джи-ам“ турист“
ЕОО е управлявал фирмения автобус „Бова ХХД 120“ с рег.№ В9802ВС,
който е с прекратена регистрация от 24.03.2021год. на основание чл. 143,
ал.10 от ЗДП (без ГО). В НП наказващия орган посочил, че нарушението е
установено и заснето с система АИС „Трафик“ монтирана в служебен
автомобил, а НП се издава на основание постановление за отказ от
образуване на наказателно производство и съгласно разпоредбата на чл. 188,
ал.1 от ЗДП, тъй като въззивника в писмено сведение не бил посочил кой е
управлявал автомобила. С постановлението АНО наложил на въззивника
санкция на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200лв. и
лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.
2
Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед № 8121з-
515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, Заповед №
8121з/825/19.07.2019год. на същия министър, постановление на прокурор при
ВРП от 20.10.2021год. с което е отказано образуване на наказателно
производство, справки от АИС КАТ, докладна записка изходяща от мл.
инспектор К. Л., разпечатка от АИС „Трафик“, писмо от ИД на Гаранционния
фонд, 2бр. уведомления по чл. 574, ал.10 от КЗ, справка относно извършена
проверка по преписка рег.№ ЗМ№ І-828/2021год. по описа на сектор „ПП“,
писмени сведения от Г. Й. С., както и такива от П. Ст. П. декларация по чл.
188 от ЗДП, справка за нарушител както разпечатки от Регистъра на ГФ.
Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от
съда и съответно представени и приети справка от началника на сектор ПП
при ОД на МВР Варна рег.№ 819000-44275 и приложени към нея 2бр. справки
от АИС „КАТ“, удостоверение от началник сектор „Човешки ресурси“, както
и материалите по пр. преписка № 11767/2021год. по описа на ВРП включващи
материалите по ЗМ № І-282/2021год. по описа на сектор „ПП“ ОД на МВР
Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи и се кредитират от съда с доверие.
От правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство констатира следното:
Наказателното постановление № 21-0819-004525/01.11.2021год. е
издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.
В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при
наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно
производството срещу въззивника за същото деяние.
В същото време обаче съдът констатира, че в НП липсват факти
3
свързани със субективната страна на вмененото на въззивника нарушение.
Посочено е само, че автомобилът бил с прекратена регистрация от определена
дата поради изтекъл срок на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ като липсват факти досежно това наясно ли е бил въззивника с
факта на прекратяване на регистрацията и то точно на тази дата.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води
до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В случая по делото не е спорно, че към 26.04.2021год. е бил управител
на дружеството собственик на МПС-то описано в НП, заснето да се движи и
като такъв съобразно нормата на чл. 188 от ЗДП би могъл да бъде субект на
адм. нарушение.
Няма спор и по отношение на това, че към датата на нарушението
автобуса описан в НП е бил със служебно прекратена регистрация.
Към преписката липсват доказателства, а и в хода на съдебното
4
следствие не са ангажирани такива от страна на АНО за субективната страна
на нарушението.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че
въззивника като управител на дружеството притежател на МПС-то е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация. Напротив видно от
постъпилото по делото писмо от началника на сектор ПП рег.№ 819000/44275
в него изрично е посочено, че собственика на автомобила не е бил уведомен
за прекратената регистрация по реда на чл. 18б, ал.2 от Наредба № І-
45/24.03.2000год.. Нещо повече липсват доказателства, че същият изобщо е
бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В
тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите по АНП и от тези
по пр. преписка 11767/2021год., приобщени като доказателства по
настоящото дело, уведомление по чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до
ЮЛ, но липсват данни то да е било връчено. По-важно обаче е друго. Дори и
въпросното уведомление изпратено от ГФ да е било получено от собственика
на автомобила (в случая дружеството чийто управител е въззивника), то не
дерогира задълженията на органите на МВР да го уведомят за прекратената
служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе
посочено по-горе по делото
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
известна на въззивника към дата на нарушението посочена в НП, то няма и
как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна
практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год.
на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на
АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС
Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС -
Варна по КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по
КНАХД № 2342/2021год. и мн. други.
5
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. Нещо повече точно на липсата на субективна съставомерност е
приел и прокурора в постановлението си за отказ да образува наказателно
производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да
обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото
прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от
уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива
не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане
на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено
уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога са
факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не
може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната
наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят
6
собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация, за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен
срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
предвидено нарочно уведомяване на собственика. Отделен е въпроса, че да се
приеме, че с факта на незаплащане на застраховката собственика на МПС-то
съзнава и служебното прекратяването на регистрацията на същото на
конкретна дата, каквото становище застъпват някой съдилища, при изрично
вменено задължение на администрацията (в случая службите на МВР) да
уведоми собственика на автомобила за прекратената служебно регистрация,
би означавало да се толерира явна злоупотреба с репресивни правомощия от
администрация, която сама е нарушила закона (не е изпълнила вменените й
задължения да уведоми собственика на МПС-то за прекратената служебно
регистрация) и е допринесла за извършване на деяние покриващо от
обективна страна признаци на нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която
своевременно е направила искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При този изход на спора обаче (НП подлежи на отмяна)
искането се явява неоснователно. В тези случаи разноски не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-004525 от
01.11.2021год. на Началника на група в към ОД МВР Варна сектор „ПП“ с
което на Г. Й. С. ЕГН ********** от гр. Белослав, на основание чл. 175, ал.3
пр.1 от ЗДП са били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв., както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушаване
нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
7
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8