Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 454/14.07.2023г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 391 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава XII от АПК във връзка с Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за
изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената
финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б т.
2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Образувано е по повод подадена жалба наименувана възражение и уточнение по нея
от „ПАВЛИ -16“ ЕООД с ЕИК * със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Н.В.Н. против Решение №72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01/03/01 за изплащане
на /погрешно изписано на авансова/ финансова помощ издадено от зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.20а, ал.2
от ЗПЗП, чл. 17, ал.1 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за
условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за
оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките
по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители,
в ЧАСТТА по Раздел II, т.1 за ОТКАЗАНА финансова помощ –
субсидия в размер на 1020,00лв. приета като недопустима за финансиране поради
плащане в брой, без наличие на пълно дневно банково извлечение, на основание
чл.27, т.6, буква „в“ от Наредба №4 от 30 май 2018.
В жалбата наименувана възражение и
уточнението се твърди, че на етап подготовка и комплектоване
на документи за окончателно плащане е представил документи за извършените
плащания по дейностите заложени в проектното предложение. Във връзка с
окончателното искане за плащане в отговор на писмо за отстраняване на
нередностите от 06.03.2023г. е изпратил необходимите документи в това число и
допълнителни на 05.04.2023г. Не е получил искане за допълнителни документи и
разяснения, касаещи конкретната фактура и извършените плащания по нея
№********** от 24.07.2019г. Твърди, че плащанията по въпросната фактура е извършил
по банков път чрез „Изипей“, което
счита, че не противоречи на чл.27, т.6, буква „в“ от Наредба №4 от 30 май
2018г. за условията и
реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на
изплатената финансова помощ за мерките и подмерките
по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Представя платежно нареждане за извършеното плащане чрез „Изипей“ по фактурата и дневно банково извлечение от
сметката, по която е постъпила сумата с титуляр „Геоинвест“
ЕООД, с оглед извършване плащането по правилата на Наредбата.
В съдебно заседание се
явява лично управителя и едноличен собственик на
капитала Н.В.Н. на „ПАВЛИ -16“ ЕООД с ЕИК * , като поддържа
жалбата и уточнението по нея. Моли за отмяна на решението в частта в която му е
отказана финансова помощ – субсидия в размер на 1020,00лв., тъй като сумата е
внесъл чрез „Изипей“ в селото, поради
липса на мобилно банкиране на „Геоинвест“ ЕООД за изготвяне
на проектното предложение, която сума била одобрена, като допустим разход.
Ответникът –
зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез
процесуалния си представител – старши юрисконсулт Н.Й., оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Твърди, че по делото безспорно е установено, че
размерът от 1020,00лв. правилно е приет за недопустим
за финансиране поради плащането му в брой и без наличие на пълно дневно банково
извлечение, представляващо изискване заложено в чл.27, т.6, буква „в“ от
Наредба №4 от 30 май 2018г., както и в условията за изпълнение по подмярката, по която е сключен договора и изрично в
Приложение №8 към сключения договор е посочено, като задължително представяне
на пълно банково извлечение от деня на извършеното плащане, доказващо плащане
от страна на бенефициента, заверено от обслужващата банка. Моли за
отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на
административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, тъй като Решение №72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01/03/01 за изплащане
на /погрешно изписано на авансова/ финансова помощ издадено от зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е връчено на „ПАВЛИ -16“
ЕООД с ЕИК * чрез СЕУ на
ДФЗ на 10.05.2023г., видно от л.77 по делото,
а жалбата наименувана
възражение е депозирана чрез СЕУ на 25.05.2023г. и е
заведена с вх.№01-2600/2367 на ДФЗ, след което е изпратена в Административен
съд – Монтана. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен
интерес от оспорването в частта която е отказана финансова помощ – субсидия в
размер на 1020,00лв. приета като недопустима за финансиране поради плащане в
брой, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
След цялостна преценка на
събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и поотделно,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От фактическа страна за
което няма спор по делото и съдът приема, че между Държавен фонд "Земеделие"
и бенефициера МИГ Лом и „ПАВЛИ -16“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала
Н.В.Н. е сключен
административен договор №BG06RDNP001-19.382-0001-С01/26.10.2021г.
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР за периода 2014-2020г. съфинансирана от Европейски земеделски фонд за развитие на
селските райони по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии
за водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите
местно развитие“ за бенефициенти, възложители по ЗУСЕСИФ, с наименование на
проекта „Изграждане и обзавеждане на магазин за строителни материали в с.К*** ,
общ.Лом“ с максимален размер на БФП – 103 624,09 лв. без ДДС Договорът е
сключен на осн. чл. 24, ал.1 и ал.2 и чл. 45, ал.2 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ) и във връзка с оценителен доклад от 04.02.2021г. по процедура
№ BG06 RDNP001-19.382- S1 от Управляващия орган на
програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (УО на ПРСР
2014 – 2020 г.). Към договора са сключени и анекси, към които е приложена и
таблица с одобрените допустими разходи за изпълнение на проекта и максималния
размер на БФП.
Предметът на договора е
предоставяне на БФП по подмярка 19.2 „Прилагане на
операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ по
мярка №19 „Водено от общностите местно развитие“ от ПРСР 2014-2020 г. за
изпълнение на проект "Изграждане и обзавеждане на магазин за строителни
материали в с.К*** , общ.Лом", BG06 RDNP001-19.382- S1.
Основанията за намаляване
и отказ от изплащане на финансовата помощ са уредени в раздел IV на
договора.
По делото са представени
условията за изпълнение на проектни предложения по ПРСР 2014-2020г. чрез
подхода водено от общностите местно развитие, искане за окончателно плащане от
17.02.2023г., ведно с представени документи на л.66-75 по делото и Таблица с
одобрените допустими разходи за изпълнение на проекта и максимален размер на
безвъзмездната финансова помощ, като за дейността „Проектантска услуга“ са
одобрени разходи от общо 2040,00лева с изпълнител „Геоинвест“
ЕООД, като е заявена за плащане фактура №180 от 24.07.2019г. касаеща авансово плащане за комплексен проект за
инвестиционна инициатива – ПУП – ИПЗ, плащането по която е извършено чрез „Изипей“, видно от приложената разписка №0200009384546973 от
24.07.2019г. на л.55 по делото /предмет на спора между страните/. Приложен е и
сключен договор за проектиране от 24.07.2019г. с възложител „ПАВЛИ -16“ ЕООД с ЕИК * и изпълнител „Геоинвест“
ЕООД в който са уговорени две плащания, съгласно приложение №3 към договора.
По полученото искане за
окончателно плащане от ДФЗ е изпратено уведомително писмо до жалбоподателя с
изх.№07-2600/1980 от 02.03.2023г. на л.77-78 и л.399-401 по делото за
отстраняване на нередности описани в 14 точки. С оглед настоящия спор
единствено в т.8 е посочено „да се представи приемо-предавателен
протокол към договор за проектиране на проекта „Геоинвест“
ЕООД“.
От приложеният на
л.402-403 от том втори отговор чрез ИСУН от 17.03.2023г. е видно, че
жалбоподателя е представил и изискания му приемо –
предавателен протокол с „Геоинвест“ ЕООД приложен на
л.436 том втори по делото, относно приемане на изготвения комплексен проект за
инвестиционна инициатива, предмет на договора за проектиране от 24.07.2019г.
По делото са приложени
контролни листа ОП1-ПМ от 28.03.2023г. за посещение на място от ДФЗ на
л.447-471 том втори по делото, като в обобщаващия контролен лист не са
установени нередности и/или изкуствено създадени условия на л.470, том втори по
делото.
На 09.05.2023г. с изх.№01-2600/2367
на ДФЗ е издадено Решение
№72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01/03/01 за изплащане на /погрешно изписано на
авансова/ финансова помощ от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“, на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, чл. 17, ал.1 от
Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за
условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за
оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките
по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители,
с което в Раздел I е одобрено изплащането на финансова помощ
на „ПАВЛИ -16“ ЕООД с ЕИК * по искането за окончателно
плащане за „ Изграждане и обзавеждане на магазин за строителни материали“, а в
Раздел II, т.1 е отказана финансова помощ – субсидия
в размер на 1020,00лв. приета като недопустима за финансиране поради плащане в
брой, без наличие на пълно дневно банково извлечение, на основание чл.27, т.6,
буква „в“ от Наредба №4 от 30 май 2018, в която част е оспорено Решението
предмет на настоящето производство.
При така изяснената
фактическа обстановка в съответствие с чл. 168 АПК
във връзка с чл. 142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Административният акт е
издаден от компетентен орган. Същият е подписан от заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие". Видно от решение от заседание
на УС на ДФЗ от 19.08.2022 г. по протокол № 197 И*** И*** е избрана за заместник
- изпълнителен директор на ДФЗ с Ресор Прилагане на мерките по ПРСР 2014-2020
г. Със заповед № 03-РД/3089/22.08.2022г. изпълнителният директор на ДФЗ (като
титуляр на правомощието, арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП) е делегирал правомощието
да взема решения като издава и подписва уведомителни писма за всички мерки по
ПРСР. Тази възможност е уредена с чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП. При така установените
данни, а именно - че заместник - изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" притежава съответното правомощие, делегирано по
предвидения в закона ред, съдът приема, че решението е издадено от материално и
териториално компетентен административен орган.
Актът обаче е издаден в
нарушение на изискуемата форма, тъй като в него липсват мотиви, каквото е
императивното изискване на чл. 59, ал. 1 от АПК. Липсват и правни основания
за издаването му отново като порок на формата.
Мотивите към издаването на
административния акт са същностна характеристика на властническото
волеизявление. Такива не се дължат само когато специален закон предвижда
конкретно изчерпателно изброени реквизити, които следва да съдържа даден
административен акт, и мотивите не са част от тях.
Мотивите са частта от
волеизявлението, които дават възможност на адресата на административния акт да
разбере каква е взаимовръзката между фактическите констатации и правните
такива. Простото посочване на установени факти и релевантната им правна уредба
не изпълнява изискването за мотивираност на административния акт, защото
адресатът не може да разбере какво е следвало да бъде дължимото поведение,
създават се индиции относно възможното такова, което
препятства правото на защита в нарушение на принципа на чл. 12, ал. 1 от АПК, който предвижда, че
органите са длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на
информацията в административното производство.
Изискването за мотивировка
и в двата случая представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта,
които законът е установил за защита на правата и правно защитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотиви се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в
избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу
такива актове. От друга страна наличието на мотиви улеснява контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
по-горния административен орган и/или пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над
случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени
рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност
(из мотивите на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС).
По Раздел II, т.1 от Решение
№72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01/03/01 за изплащане на /погрешно изписано на
авансова/ финансова помощ издадено от зам. изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, административния орган единствено е описал, че отказва
финансова помощ – субсидия в размер на 1020,00лв. приета като недопустима за
финансиране поради плащане в брой, без наличие на пълно дневно банково
извлечение, на основание чл.27, т.6, буква „в“ от Наредба №4 от 30 май 2018.
В същото време от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че от ответника,
съобразно приложена Таблица с одобрените допустими разходи за изпълнение на
проекта, за дейността „Проектантска услуга“ са одобрени разходи от общо
2040,00лева с изпълнител „Геоинвест“ ЕООД, като с
искането за окончателно плащане е заявена за плащане фактура №180 от
24.07.2019г. касаеща авансово плащане за комплексен
проект за инвестиционна инициатива – ПУП – ИПЗ, плащането по която е извършено
чрез „Изипей“, видно от приложената разписка
№0200009384546973 от 24.07.2019г. на л.55 по делото. Плащането е обосновано с
наличието на приложен по делото договор за проектиране от 24.07.2019г. с
възложител „ПАВЛИ -16“ ЕООД с ЕИК * и изпълнител „Геоинвест“
ЕООД в който са уговорени две плащания, съгласно приложение №3 към договора.
Изрично в приложената разписка за извършеното плащане чрез „Изипей“
е отразено плащане по фактура №180 от 24.07.2019г. касаеща
авансово плащане за комплексен проект за инвестиционна инициатива – ПУП – ИПЗ.
При констатиране на нередност с писмо ответника е изискал от жалбоподателя
единствено „да се представи приемо - предавателен
протокол към договор за проектиране на проекта „Геоинвест“
ЕООД, каквото същият е представил с отговора си в ИСУН. В настоящето
производство жалбоподателя е представил и дневно банково извлечение от сметката
на „Геоинвест“ ЕООД, от което е видно постъпилата
сума платена с „Изипей“. Наред с това от
административния орган е извършена проверка на място, като видно от обобщаващия
контролен лист не са установени нередности и/или изкуствено създадени условия
на л.470, том втори по делото.
Настоящият състав намира
административният акт в тази си част за ненадлежно мотивиран – липсват описание
по коя фактура и по кое плащане е недопустимо финансирането, както и причините
да не се признава извършеното плащане, за което от жалбоподателя се твърди, че
е чрез „Изипей“ по фактура №180 от 24.07.2019г. касаеща авансово плащане за комплексен проект за
инвестиционна инициатива – ПУП – ИПЗ. Липсва описание на твърдяното нарушение.
Действително по делото се съдържат доказателства в тази насока, но те са
представени едва в съдебната фаза на процеса.
Цитираният чл.27, т.6, буква „в“ от Наредба №4 от 30 май
2018г. „ да са извършени
в парична форма и платени по банков път (протоколи или други документи,
удостоверяващи извършено прихващане между бенефициента и трети лица, не се
приемат като доказателства за извършено плащане), с изключение на тези,
разрешени за плащане в брой, съгласно документите по чл. 26 от ЗУСЕСИФ“ съдържа различни хипотези, поради което настоящият състав
приема, че като порок на формата липсва и посочване на конкретното правно
основание за издаване на акта.
Както се посочи по-горе
простото прилагане към преписката на относими доказателства, подкрепящи
доводите на административния орган, не изпълнява изискването за мотивираност на
административния акт, тъй като адресатът му не може да разбере въз основа на
кои конкретни факти, ясно разграничени, и кои конкретни процесуални действия,
извършени от водещия производството орган – надлежно описани във финализиращия акт – е прието, че е налице нарушение на
договорните условия от страна на бенефициера.
В административния акт
липсва и посочено правно основание за издавеното му като порок на формата,
довело до нарушаване и на материалния закон.
Формално при издаването му
са посочени нормативни разпоредби на чл.20а, ал.2 от
ЗПЗП, чл. 17,
ал.1 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. за
условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за
оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките
по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Като чл.20а, ал.2 от ЗПЗП – урежда компетентността на органа-издател
на акта; чл.17, ал.1 от Наредба №4 от 30.05.2018г. определя срока до 90 дни от подаване на искането за
плащане ДФЗ – РА, проверява заявените данни и други обстоятелства, свързани с
искането за плащане, за установяване спазване на критериите за допустимост и
другите задължения на бенефициента, посочени в Условията за изпълнение на
одобрените проекти по чл. 26 от ЗУСЕСИФ
и в административния договор или в заповедта за предоставяне на финансова помощ
и чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (по силата на
препращащата норма от Наредбата) - разпоредбата предвижда, че за програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. производствата пред
управляващия орган или Д. фонд "З." - Разплащателна агенция, се
провеждат посредством Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (сега ЗУСЕФСУ) -
за останалите мерки и подмерки. Тези разпоредби обаче
са бланкетни. Условията за администриране на
нередности са уредени в Раздел III на ЗУСЕФСУ, като финансова подкрепа със
средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция на основания, визирани в чл. 70, ал. 1 от закона, каквито материалноправни разпоредби, асоциирани с фактическите
установявания, въобще липсват в издадения акт.
Чл. 17, ал. 8 от Наредба № 4 от
30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за
изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители посочва, че в срока по ал. 1 ДФЗ - РА, определя размера на
допустимите разходи и изплаща или мотивирано отказва изплащането на междинното
или окончателното плащане, материалноправните
основания относно констатирани нередности се съдържат на друго систематично
място – глава III. Такова конкретизиране на нарушени разпоредби липсва в
обжалвания акт, липсва дължимо описание на констатираното нарушение и на коя
конкретна норма от разпоредбата съответства.
Правното основание и
фактите по делото са двата елемента на правния силогизъм, който съдът трябва да
реши, за да изпълни задължението си да даде защита на засегнатите права и
интереси. Ако няма информация за тях съдът не може да провери нито какво е
целял органът, нито това, което фактически е установил постига ли целта в
съответствие със законовите изисквания.
Видно от представените по
делото доказателства разписка за извършеното плащане чрез „Изипей“
АД, представляващо търговско дружество което е вписано в търговския регистър
при Агенция по вписванията с ЕИК * , доставчик на платежни услуги по смисъла на
Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) и извършващо дейност
като дружество за електронни пари на основание издаден от БНБ лиценз с Решение
№ 258 на УС на БНБ от 25.10.2018г., вписан в публичния регистър по чл. 19 от
ЗПУПС, воден от БНБ и банковото извлечение от сметката на „Геоинвест“
ЕООД, сочат за наличие на извършеното плащане. Липсва анализ от страна на
органа за „плащането в брой“ ли се приема извършеното плащане чрез „Изипей“ АД. Чл. 25, ал. 1 от Наредбата, предвижда, че
размерът на дължимите на бенефициентите плащания се изчислява въз основа на
приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките
по чл. 17 и при спазване на чл. 63 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014 и на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС)
№ 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент
и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие, наричан по-нататък "Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014".
В обобщение следва да се
изложи, че дори и фактическите констатации да се подкрепят от приложени по
делото доказателства съдът не разполага с правомощие да извърши такъв анализ –
дали фактическите констатации на органа кореспондират с доказателства по
делото, тъй като по този начин ще излезе от ролята си на арбитър и недопустимо
ще санира незаконосъобразността на административния
акт като изложи мотиви, каквито се дължат от административния орган.
Административният акт е
издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
От изложеното
Решението за изплащане на финансова помощ, в обжалваната част, следва да се
отмени като незаконосъобразно постановено в нарушение на изискванията за
форма и при липса на фактически и правни основания т.е. отменителните
основания по чл. 146, т. 2 и 4 АПК.
На осн.
чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се
върне на административния орган за ново произнасяне в отменената част,
съобразно мотивите на съдебния акт, в 30 дневен срок от влизане в сила на
съдебния акт.
Поради липса на претенция за разноски
от страна на жалбоподателя, съдът не дължи произнасяне.
Водимо от изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд
Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ПАВЛИ -16“ ЕООД с ЕИК * със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик
на капитала Н.В.Н. Решение №72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01/03/01 за изплащане на
/погрешно изписано на авансова/ финансова помощ издадено от зам. изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта по Раздел II, т.1 за отказана финансова помощ – субсидия в
размер на 1020,00лв. приета като недопустима за финансиране поради плащане в
брой, без наличие на пълно дневно банково извлечение, на основание чл.27, т.6,
буква „в“ от Наредба №4 от 30 май 2018.
ВРЪЩА
административната преписка на административния орган за ново произнасяне в тази част по
искане за окончателно плащане № 72/19/2/6.4.1/11/01144/3/01 от„ПАВЛИ
-16“ ЕООД с ЕИК * , съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 30-дневен срок за
издаване на административния акт.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: